Пълна обиколка на Халкидики

[zippel]

Според мен един пътепис се състои от две основни компоненти. Едната е описанието на местата, за които той се отнася - природни дадености, сгради, забележителности и прочее елементи, които са общо взето непроменливи във времето. Другата касае актуалната обстановка в района - състояние на пътища, населени места, бит на хората и др. подобни, които могат да се променят във времето.
За Халкидики е писано много, в т.ч. и във форума и тъй, като в настоящия пътепис ще участват и двете компоненти, възможно е на една част от читателите много от нещата да са познати, те ще ме извинят. Винаги е добре, обаче да се получи актуална информация за това, което е по-променливо. Освен това във всеки пътепис авторът споделя неща, които са направили впечатление точно на него, т.е. колкото и да е „изтъркана” темата, винаги може да има нещо ново.
И така решихме да направим пълна обиколка на Халкидики и най-вече на трите му ръкава - Касандра (западния), Ситония (средния) и Атон (източния).

Ден 1 : Придвижване до Кавала

Понеже началната точка е Бургас, а денят през ноември е къс, първия ден го предназначихме за придвижване до Кавала.
Маршрутът в нашенско е : Бургас - Средец - Болярово - Елхово - Тополовград - Свиленград - КПП Капитан Петко Войвода, общо около 180 км. Малко инфо за състоянието на пътя.
Последните две години течеше някакъв ремонт на участъка Бургас - Елхово, но вероятно са им спрели финансирането, защото ремонтът далеч не е завършен, а не се виждат никакви признаци някъде да се работи.
Бургас - Средец : Първата половина от участъка не е ремонтирана и си е направо зле, втората е добре.
Средец - Болярово : Тук-там има оправени места, но повечето не е завършено. Въпреки това се минава сравнително спокойно, без много бързане.
Болярово - Елхово : Тук има повече ремонтирани места, може да се кара по-бързо.
Елхово - Тополовград : Струва си да се спомене обхода на Елхово. Само 3 км е, но може да ти призлее. Съвет - максимум 40 км/ч. После е добре чак до Тополовград.
Тополовград - Свиленград : До Голямата звезда има доста неравности, не позволява бързо каране. Оттам през Пъстрогор до Свиленград настилката е почти перфектна.

Границата се минава за минути. Влизаме в гръцко. Ето маршрута

Пътят е хубав и позволява бързо каране, но имайте предвид какви са глобите там.
Само вмъквам, че файлът с камерите и засадите, който съм дал в този пост работи много добре и е доста точен. Ползвайте го.
За първи път минах по този път преди 4 години, за последен - миналата. Участъка Дидимотико - Суфли както си беше, така си е и сега. Ужким правят някакви уширения, виждат се машини и хора, но на практика нищо не е направено. Бате Бойко за две години сума ти лентички отряза, а на тези нещо не им спори работата.
Както и да е, стигаме до магистралата (Егнатия Одос) и тръгваме на запад по нея. Има участъци пак ужким в ремонт, но не се виждат нито хора нито техника. Затова пък има шарени стълбчета и знаци за ограничение 50 км/ч, които разбира се никой не спазва. Вероятно знаците си стоят за дните, в които се работи, колкото и малко да се те. Караш на риск и очите на четири. Тук бих казал : „българска работа”. Мислех, че само нашите правят такива глупости, но явно и гърците са почерпили челен опит.
Иначе магистралата не е перфектна, но позволява разрешените 130 км/ч с изключение на два планински участъка, които са с по-лоша геометрия и има ограничения. Така, че внимавайте - Уж е магистрала, ама не съвсем.
Спрямо миналата година се натъкнах се на две магистрални новости. Първата е един приличен паркинг преди Комотини, на който има беседки с дървени маси и пейки, вода и WC. Паркинга е и от двете страни на магистралата. Споменавам го защото на магистралата няма нито една бензиностанция, където човек може да се отбие за малко. Втората новост е малко преди източния възел за Ксанти. Там на пътя са направили тол-гишета и събират такси. За лека кола - 2.40 евро, плаща се на място в брой. Вдигат бариерата и продължаваш. Оттам до малко преди Солун няма никакви гишета никъде. С други думи можеш да слезеш от магистралата в Ясмос, да отидеш до Ксанти по вътрешния път и отново да се качиш на нея. Така ще избегнеш таксата срещу 9 км удължение на пътя. За мен странно решение за събиране на тол такси.
Пристигаме в Кавала. Градът тъне в мръсотия. Казаните за болкук претъпкани и още толкова извън тях. Май сметосъбирачите стачкували. Сигурно беше така, защото ситуацията бе извън нормата.
Толкова по първия ден. Никакви снимки, просто придвижване, при което пресякохме четири от големите български реки - Тунджа и Марица в българско и Арда и Места в гръцко.
Не прилагам трака, защото е ясен. В gdb файла съм показал паркинга и тол гишетата.
В най-скоро време ще постна втория ден от пътешествието и всъщност първия ден от съществената обиколка.

[zippel]

От: Пълна обиколка на Халкидики

Ден 2 : Пресичаме тялото на Халкидики от изток на запад.

Маршрута


Сутринта тръгваме от Кавала. Качваме се на магистралата, но за малко. Целта ни е да разглеждаме, затова при Неа Ираклица я напускаме, минаваме край плажовете на Нея Ираклица и Неа Перамос и излизаме на брега точно срещу остров Тасос. Тръгваме на югозапад по отсечката между залива на Кавала (Kolpos Kavalas) и Струмския залив (Kolpos Strimonikos).
Пътят е хубав, само дето маркировката не си знае годините, но това е бял кахър. Иначе гледката отляво си струва. В ниското се редуват сравнително тесни, но дълги плажове, които не се виждат от пътя.


Достигаме Пиргос и минаваме край стара византийска кула, под която има закътан плаж.


Постепенно сменяме посоката на движение от югозапад на северозапад и навлизаме в Струмския залив. Преди Неа Амфиполи се отдалечаваме от морето, минаваме под магистралата (в момента там строят възел) и след малко кръгово кръстовище излизаме на стар железен мост. По него пресичаме пета българска река - Струма.


Ето и самата река около 3 км преди да се влее в Бяло море.


Веднага след моста спираме край забележителност - Лъвът от Амфиполи. Малко инфо :
Статуята датира от 4 в пр.н.е. и се счита за един от най-значителните примери на старогръцка скулптура. Лъвът е част от мавзолей, надгробен паметник, вероятно на един от воините на Александър велики, Лаемондонтас от Лесвос. Скулптурата е възстановена на пиедестал на мястото, където е била открита.


Отново излизаме на брега в основата на Струмския залив. Насочваме се на югозапад и достигаме Аспровалта. Всъщност тук са 3 населени места едно след друго - Аспровалта, Неа Врасна и Ставрос. Разположени са край плажна ивица с дължина 11 км.
Аспровалта е малко градче, което е център на туризма в Северна Гърция. Населението е около 3000 жители. Там се намират общинската сграда Агриос Георгиос, етнографски музей и църквата „Свети Георги“, в която има икона на Св. Георги XVI – XVII в.

Вътрешна улица в Аспровалта


Улица край плажа


И самия плаж


Тръгваме на запад към вътрешността. Пътя минава през лонгоз, какъвто можем да видим край Ропотамо.
След няколко километра се отбиваме да видим „Света Марина” - стара малка каменна църква. Струваше си десетте минути престой.


Продължаваме на запад. От дясната страна се появява езерото Волви, което е второ по големина в Гърция.


Достигаме почти до средата на езерото и завиваме наляво за да пресечем тялото на полуострова в посока север-юг. Предстояха ни 50 км по второстепнни пътища, което малко ме притесняваше, но се оказа, че всичко е наред. В някои участъци са по-тесни, но към състоянието на настилката няма забележки. А и движение почти нямаше.


Планински терен. В определен момент се намираме на сравнително голяма височина (потчи 700 м) и съответната гледка към долината на север.


Достигаме Полигирос - административния център на Халкидики.


Полигирос е център на търговски трафик в района с основни продукти пшеница и олио. Старите богаташки къщи в центъра на града се отличават със своята великолепна архитектура, както и старата църква на Свети Никола. Особено живописна е и голямата чешма със шест чучура почти в центъра на града.

Е, чак пък особено живописна...


Продължаваме на юг. Пътят става по-широк и по-прав. Започваме голямо слизане и в определен момент пред нас се открива великолепна гледка към Торонийския залив, който разделя ръкавите Касандра и Ситония. От снимката не личи много, но гледката наистина е прекрасна.


Надолнището свършва на триклонно кръстовище със светофар, което е край Геракини, на самия северен бряг на залива. Завиваме надясно и се насочваме на запад към Неа Мудания. Пътят е хубав, но има много ограничения, понеже непрекъснато се минава през застроени райони - било то села, магазини, сервизи, бензиностанции и др.
Стигаме до първата набелязана цел - Паралия Дионисиу. Това е курортно образувание, строено е заради плажа. Личи си по формата му - правоъгълник с взаимно препендикулярни улици 6 бр. успоредни на брега и 13 бр. перпендикулярни. Всички карета са с размери 60/50 м. Почти като шахматна дъска.
Стигаме до самия плаж. Ако питате мен - нищо особено. Да, много дълъг, но сравнително тесен и бих го определил като скучен. Не ми хареса. Поглед на север


и на юг


Оттук започваме същинската обиколка на ръкавите. Предвидил съм я в посока обратна на часовника. Така морето винаги ще бъде от дясната страна за да можем да спираме за снимки а и слънцето няма да свети насреща по западните (сутрин) и източните (следобяд) брегове. На южните брегове това е незибежно, поне на нашите ширини.
Следващата точка е градчето Неа Мудания.
Неа Мудания все още не е на ръкава, а малко преди него. Тя е главен търговски и финансов център и най-голям град в префектурата на Касандра с население от 17 000 жители. Има голямо пристанище, пазар и всякакви удобства за туристите.
Да, има пристанище, има и марина с малки и средни яхти.


Напускаме градчето и на 6 км е следващото населено място - Неа Потидея.
Неа Потидея се намира съвсем в началото на ръкава на тесен провлак. През провлака е прокопан плавателен канал, който свързва двата бряга на полуострова. Неа Потидея е единственият курорт, който е разположен едновременно и на източното и на западното крайбрежие на Касандра.
Хрумна ми да съпоставя това селце с Истанбул. И знаете ли защо - В Истанбул имаме ивица вода (Босфора) с ширина средно 800 м, от двете страни на която се намира суша, а тук е точно обратното - имаме ивица суша с ширина около 800 м, а от двете страни се намира морето.
Хрумна ми и още нещо - всъщност този канал превръща Касандра в остров.
Но стига разсъждения. Минаваме по моста над канала


Малко преди следващото село завиваме надясно и поемаме на запад за да отидем до луксозния комплекс САНИ (хотел, бийч, селище и т.н.). Натъкнахме се на бариери и охранителни фирми, т.е. с колата не можеше да се стигне до комплекса. Нямахме време за пеша, затова поехме обратно.
Следващото село е Неа Фокея. Обикновено рибарско селище + курорт. Всъщност „+ курорт” може да се добави към всяко крайбрежно селище тук. Минаваме транзит.


Следващото е Афитос. Тук е по-друго.
Афитос е историческо селище с 28-вековна история. Споменавано още в творбите на Аристотел и Херодот, в миналото то е било толкова влиятелно, че е имало собствени монети. Построено е върху скали и въпреки че уличките са малки и стръмни, посетителите могат да се насладят на невероятни гледки към морето и заобикалящата природа.
Ето как изглеждат уличките


И една панорамна снимка към морето и втория ръкав - Ситония.


Пред църквата имаше задръстване - сватба.


Трябваше да обикаляме из селото за да излезем. След 3 км пристигаме в крайната за днес точка - Калитея.
Курортът Калитея се счита за най-луксозния курорт на ръкава, с избор от всякакви категории хотели, многобройни барове и таверни. В миналото селището е носело името Малтепе, а по-късно е прекръстено на Калитея, в превод „хубава гледка”, заради красивите пейзажи. На един от плажовете се намират арехологически разкопки на храма на Зевс, построен около 4-ти век преди Христа. Друга историческа забележителност е част от светилището на Дионисий и Нимфите, издълбано в скала с пещера под нея.

В най-луксозния курорт в средата на ноември работеше точно един хотел - „Джорджо Апартмънтс” и в него освен нас имаше точно един гост - някаква германка.
Регистрирахме се и излязохме за да използваме последните 30 минути светло време от деня.
Изглед към морето


В малкия крайбрежен парк


Няколко думи за хотела. От резервацията знаех, че собственикът му се казва Джордж. Когато пристигнахме го нямаше и трябваше да го викам по телефона. Дойде веднага и каза, че в момента оправял интернет сайта си. Представляваше всичко - рецепция, охрана, поддръжка (в т.ч. и IT), и разбира се, каса. В апартаментчето можеше да се видят технически чудеса от сорта на 7 kW проточен бойлер в банята, душ-вана 70/70 без завеска, датчик, който спира климатика ако излезеш на терасата и др. Иначе човекът се оказа отзивчив и като спря тока веднага заряза реконструкцията на сайта си и дойде да търси причината. А тя бе ясна - радиатор + AC + 7 kW бойлер едновременно. Техните предпазители са по-различни. Остави ми един резервен. Казах му, че няма да се случи повече. Ако ми беше казал, че бойлерът е 7 kW и това нямаше да се случи. Сподели с мен, че мисли да слага по-големи предпазители. Попитах го какви са сеченията на кабелите. Не знаеше. Посъветвах го да се консултира с ел специалист за да не му изгори инсталацията. Е, не му казах, че е трябвало да направи консултацията преди да монтира бойлера и климатика и да сложи 3 kW радиатор в стаята. А и мен ме хвана мялко яд, че не го съобразих. Ама нали затова са бушоните. По-точно и затова...
Извън тази случка хотел средна хубост. Прозира стремежа за минимум инвестиции, но като цяло приличен.
Вечерна разходка из градчето. Отворени таверни имаше повече от една, както и магазини.
И още една констатация. През деня често срещахме коли с българска регистрация. Тук пред една къща бяка паркирани цели 9 бр.
Така завърши втория ден. Навлязохме в Касандра. Утре ще я завъртим цялата.
Прилагам трака.

Day_2.gdb

[Nik Nikolov]

От: Пълна обиколка на Халкидики

Интересно.
Благодаря !

[bochkata]

От: Пълна обиколка на Халкидики

Красиво!
Благодаря за споделянето!

[zippel]

От: Пълна обиколка на Халкидики

Ден 3 : Обиколка на Касандра. Навлизане в Ситония.

Първо маршрута


Сутринта тръгваме към западния бряг. След 5 км по пътя е Касандрея - столицата на Касандра и най-голямото селище на ръкава с население 3500 жители. Минаваме транзит.


Още 5 км и стигаме западния бряг в Сивири - малко курортно селце. Спираме колкото да видим плажа му. И тук нищо особено, само дето има много водорасли.


Връщаме се до главния път и завиваме на юг. Следващото е Скала Фуркас, малко по-голямо от Сивири. Отбиваме се от пътя, за да минем през селото.


Спрях за малко да снимам плажа. Този е малко по-живописен


И тук водорасли. Всъщност наличието им е нещо съвсем естествено, и у нас ги има тези дето са като конци. Просто лятото се почистват защото гниенето им излъчва миризма.
Ето и самите водорасли. Нашите „конци” са по-тесни, иначе са почти същите.


Излизаме от Скала Фуркас. След 5 км е Каландра, но ние се отбиваме надясно преди селото, за да отидем до един от най-хубавите плажове - Посиди. Ако погледнете Касандра, формата й наподобява обувка тип бота. Посиди е на тока на ботата, а ако отидете до самия връх на тока, там има малък пясъчен нос, който от двете страни е обграден с вода. У нас подобно нещо може да се види на устието на р. Велека. Там от едната страна е лимана на реката, а от другата морето, а тук и от двете страни е море. Очаквах да е красиво място и наистина се оказа така.


Опитах и една панорамна, но малко не ми се получи.


Връщаме се обратно до Каландра.
Каландра е село, построено на върха на хълм, на който някога се е издигал древния град Менди, който в миналото е бил дотолкова известен с надбягванията с магарета, които се организирали в него, че магарета били гравирани дори и върху монетите му.
Минахме през селото, но не видяхме магарета.


Преди да излезем на главния път минаваме през маслинови плантации.


Тръгваме край южния бряг на Касандра, т.е. „ходилото” на ботата. През 5-6 км разстояние има три набелязани точки. Първата е Мола Калива.
Мола Калива е по-скоро местност, отколкото курорт. Името в превод означава „Колибата на монаха“ и според сведенията идва от монах, който действително е живял там в миналото.
Минаваме без да се отбием от главния път.


Втората е Неа Сикони.
Неа Скиони е туристическо селище. Пристанището му е едно от най-големите на ръкава и според Тукидид е построено от пелопонески войници след края на Троянската война. По време на Римската империя е разрушено изцяло и след това е застроено отново от рибари през 1918 г., които му дават името Скиони – на най-старата колония в областта.
Тук слизаме от главния път и влизаме в селото, но без да спираме. Характерните тесни улички.


А това е крайбрежния площад.


В един от дворовете се натъкваме на нещо, което може и да не е чак такава атракция, но аз лично не бях виждал на живо. Бананова палма с плодове. Бананчетата са малки и зелени.


Връщаме се на главното и продължаваме към третата точка - Лутра. Два пейзажа от пътя.




Лутра също е по-скоро местност, отколкото курорт. Околността е известна със здравословния си климат и лечебни извори, подходящи за хора с кожни и опорно-двигателни заболявания. Няколкото хотела предлагат СПА процедури.
Предлагат, ама когато работят. Не спираме, няма защо. Имам снимка от пътя, но не я слагам тук - също няма защо.
След Лутра има 180-градусов завой на север, на който има беседка, където спираме. Тук има защо.


И още една снимка от това място


На север към едно вътрешно село - Агиа Параскеви.
Агиа Параскеви е малко селце във вътрешността на Касандра, заобиколено от борова гора. Името му идва от старата църква Агия Параскеви, която се намира в селото.

Изглед от селото


Зад боровете е църквата. Са съжаление от друго място снимка не ставаше.


Излизаме от Агиа Параскеви и тръгваме през хълмист терен до следващото село - Палиури. Преминаваме транзит.


Оттук се отделяме по тесен път към църквата Свети Никола, която е построена на малък нос - Канастрео.
Пътят е тесен, но хубав и приятен.


Стигаме до църквата


Нос Канастрео зад нея. Този път панорамната снимка е удачна. В далечината се вижда Ситония.


На брега растяха и кактуси. По-нататък видяхме на още много места такива, че и по-големи.


Обратно по тесния път, на главния надясно и слизаме до следващата цел - Пефкохори.
Пефкохори е един от по-големите курорти на източния бряг на Касандра. Името му буквално означава „борово село”, заради боровите дървета, сред които е разположено. Постоянните му жители са около 1700.
Само, че боровите дървета свършват преди селото. Няма значение, минаваме транзит.
Главната улица


Още 5 км и сме в следващото село - Ханиоти. Тук се отбиваме.
В курорта Ханиоти има всичко необходимо, въпреки че не е много голям. Теренът е равен, без стръмни улици или склонове. Могат да се намерят хотели от всички категории, ресторанти, таверни и места за бързо хранене. Има обособен център с фонтан и малък парк, около които са струпани заведения, барове, сладкарници и магазини.

Точно за този център става дума.


Ето и малкия крайморски парк. Въобще много приятно селище.


Още 5 км и сме в Полихроно.
Полихроно е разположено между Криопиги и Ханиоти. В превод името означава „много старо” и първите сведения за него датират от преди 650 г. пр.Хр.
Отбиваме се, но без да спираме.


Следващи 5 км и следващото село - Криопиги. Имах чувството, че 5 км е някакъв модул за разстояния между отделните села на Касандра.
Криопиги (в превод „студен извор”) е разположено е амфитеатрално по склоновете на хълм, с изглед към плажа, между планина и море. В околностите наистина има извор.
Пътят минава през селото и затова не се отклоняваме.


Още познайте колко - естествено, че 5 км и сме отново в Калитея, откъдето потеглихме сутринта. Така затваряме кръга по Касандра. Оттук караме на север до края на ръкава, после завиваме на изток и стигаме вчерашното кръстовище в Геракини.
Продължаваме на изток към Ситония. Пътят е хубав, но пак с доста ограничения. Знаците може би са „летни”, но си стоят и зимата. Не ми се рискуваше заради 20-тина минути спестено време. Пък и основната цел бе да разглеждаме.
Така достигаме началото на Ситония - гр. Никити.
Никити (или Никитас) е един от по-големите градове на Ситония и едно от най-старите селища на полуострова. На това място някога се е издигал древният град Галипсос, заселен още през 7-ми век пр. Хр. През 432 г. пр. Хр. населението му се преместило в град Олинтос заради войни и след това липсват данни за него чак до 1300 г., когато името Никити се появява в хрониките като селище на земеделци. През 14-ти век градчето става известно като най-големият производител на мед в Европа.
Преди градчето имаше павилионче с мед, та си купихме от 3 вида по бурканче за да уважим традицията.
Стигаме до плажа на Никити. Ето го


Изглед от плажа към градчето.


Толкова в Никити. Пак на главния и на юг към местонощувката за днес - Неос Мармарас. Само, че по пътя сме набелязали да видим три плажа.
Първият е Паралия Агиос Йоанис. Имаше къде да се спре, но от плажа се виждаше само част. Въпреки всичко гледката си струва.



Поглед на юг към ръкава


Вторият плаж е Паралия Калогрия. Този го видяхме целия. Хареса ми.


Третият е Паралия Лагомандра. Нямаше удобно място край пътя, затова не спряхме.
Дотигаме Неос Мармарас.
Неос Мармарас е най-известният и втори по големина курорт на Ситония. Основано е през 1922 г. от бежанци от Мармарас, Мала Азия. Постоянните му жители към момента наброяват почти 3 000, но с туристите през лятото достига до 20 000.
От Неос Мармарас се вижда ненаселеният остров Келифос, който често ще чуете да наричат Turtle’s Island. Не оставайте с впечатлението, че там ще видите костенурки - просто формата на острова наподобява костенурка.
На изток от Неос Мармарас се намира най-големият хотелски комплекс на Балканите - Порто Карас.

Намираме хотела и излизаме на плажа малко преди залез. И това си струваше.


И споменатия остров Келифос. Костенурката.



Накрая за разнообразие малко битовизми. Хотелът бе пак средна хубост. Стара къща, миришеше много на мухъл, но бързо се проветри. Обзавеждането бе псевдоретро, по-скоро кич. Над спалнята имаше балдахин, който бе пълен с „препарирани” насекоми и прахоляк, а по стените висяха много картини. Пример от малката стая

Идеята и досега ми е непонятна. Ясно, че тези „картини” ги вземат на килограм, но поне да не бяха слагали две еднакви на същата стена.

А в санитарния възел имаше следното указание


За това имам обяснение. Вероятно канализацията им е стара, с малки диаметри и за да не се задръства се налагат подобни инструкции.
Последното ми напомни една весела случка от соц времената. В Ахтопол, в домовете, където се даваха частни квартири на чужденци, в санитарните възли имаше подобни инструкции на чешки и полски. По описаната по-горе причина. По същото време ми се случи да нощувам в Дрезден и в банята имаше инструкция с точно обратното изискване. Познайте на какъв език - на български, естествено. Казват, че навиците са втора природа...

На масичката в голямата стая пък предлагаха промоция в ресторанта. Ето как


Въобще не посмях да попитам имат ли рутер. При Джорджо имаше.

Утре ще обиколим Ситония и ще стигнем до Атон. Трака от днес :

Day_3.gdb

[Gla6atay]

От: Пълна обиколка на Халкидики

с интерес прочетох пътеписа, браво!

[zippel]

От: Пълна обиколка на Халкидики

Ден 4 : Обиколка на Ситония. Стигаме до Атон.

Днешната обиколка е подобна на предната, но касае втория ръкав. Първо маршрута


Веднага след тръгване се опитваме да се отбием в споменатия комплекс Порто Карас. Уви, бариера, няма достъп. Специално тук вероятно и лятото е с пропускателен режим. Само за VIP. Голф игрището изглеждаше добре, но не успяхме да направим снимки. няма значение, продължаваме.
Хълмист терен, но пътят е хубав.


Костенуката от друг ъгъл и по друго време на деня


Първата цел за днес бе един плаж - Паралия Тристиника. Малко се полутахме, но в крайна сметка стигнахме до него.
На плажа сме. Изглед на запад


и на изток


Тук е момента да отбележа, че GPS картите не са съвсем точни що се отнася до малките пътчета край разните курортни образувания. Верно е, че тези пътчета са много и неразборно прокарани, което представлява трудност. Казвам го само като пояснение. Имам предвид картите ADHellas 2.40 и CN Europe 2013.3.
Връщаме се до главния път и веднага го напускаме за да посетим следващата цел - село Торони.
Торони е курортно село, разположено в залив на югозападното крайбрежие на Ситония. Според легендите Торони се е казвала жената на Протеус, син на Посейдон. Намерени са доказателства, че мястото е било населено още през неолита и в миналото е било важен град със собствена валута, затова и заливът носи неговот име - Торонейски.

По пътя се натъкваме на малко плажче.


и по-късно на малък нос


Пътя към Торони


и плажа му


Селото представлява разпръснати къщи край дълъг плаж. Продължаваме към Порто Куфо.
Порто Куфо (Порто Куфос) е малко рибарско селище. Тук се намира най-голямото естествено пристанище в Гърция, с размери 1 600 м дължина и 550 м ширина. В превод името му означава „глухо пристанище” и според легендите старите му обитатели го нарекли така, защото в залива не се чувал шумът на морето.

Естествения вход към пристанището


Навлизаме в чисто планински учатък. Спираме на една отбивка за да хвърлим поглед към залива Мамба.


Бяхме планирали да спрем на кафе в крайпътен ресторант „Панорама”. Панорамата наистина бе налице. В далечината се виждаше се дори връх Атон.


Оказа се обаче, че ресторант с тераса с този изглед е затворен. Осен това изглеждаше много занемарен, като че ли и лятото е затворен. Кризата ли ги тресе комшиите или просто са си такива не знам. Не направих снимки за да не развалям впечатлението от това място.
Слизаме до двата плажа в Каламици. Ето единия


и другия


Тръгваме на север. Следващата цел има съвсем друг характер. Място, наречено „Призрачния град”. Не, не става дума за духове. В близкото минало е имало проект за построяване на населено място. Направена е инфраструктурата, след което проектът е бил зарязан, на знам по какви причини. В момента мястотo представлява около 4500 дка площ с изградена канализация (при това разделна, т.е. една за битовите и друга за дъждовните води), водопровод и улична мрежа включително асфалтирана, няколко сериозни моста, паркинги и др. подобни. Всичко това е напълно изоставено и безлюдно. Оттам и името.
Една обща снимка


и три малки за илюстрация на казаното по-горе.


Помотахме се малко чудейки се на хорските безумия и продължихме по пътя си. Поредния известен плаж - Паралия Сикиас. Хубав дъгообразен залив с широка пясъчна ивица. Ето го


Излизаме отново на главния път и към следващата цел - Сарти. Тук се отбиваме.
Сарти е една от по-търсените дестинации от туристите, с прекрасна гледка към връх Атон. Носи името на древния град Сарти, споменат в записките на Херодот. Населението му към момента е около 1000 жители. Разделено е на стара и нова част.
Сарти от далече


и отблизо


Малко след Сарти спираме на една отбивка да хвърлим поглед назад


и напред към плажа Паралия Ахлада


На един завой виждаме как липсата на място води до нестандартни гаражни решения.


След няколко километра се отбиваме към плажа Паралия Арменици. Пътят обаче е затворен. За пеша няма време.


В следващия участък пътя е малко отдалечен от брега така, че прескачаме няколко известни плажа и се отбиваме да видим Паралия Вурвуру
Вурвуру административно принадлежи на село Агиос Николаос и е населено само през летния сезон. Гледа към ненаселения остров Диапорос и осемте малки скални островчета, които го заобикалят, известни като ”деветте острова на Вурвуру”.
Направих няколко панорами, тази ми се видя най-добра


Минаваме край Ормос Панагиас без да се отбиваме от пътя. И тук има плаж, но основното в това селище е пристанището.


Стигаме до едно вътрешно село - Агиос Николаос, т.е. Свети Никола
Агиос Николаос е старо и съществува още от праисторически времена. В миналото е било познато под имената Фурния и Манитес и е завладявано и разрушавано няколко пъти, затова запазените стари къщи са от 19 век. В околността има останки от стара крепостна стена и от кула.
Артхитектурата наистина е по-различна крайморските селища. Площадчето в центъра


С това набелязаните места в Ситония свършват. Тръгваме на север към началото на ръкава и при Пиргадикия се насочваме на изток по северното крайбрежие на залива на Света гора. Последен поглед към Ситония


При Пигадикия пътят се отдалечава от брега и се насочва към Иерисос - градче, разположено на едноименен залив с изглед към Кавала и Тасос. По пътя намираме подходящо място да погледнем към третия ръкав - Атон


От Иерисос вече поемаме към Атон, където на практика можем да посетим само две населени места - Неа Рода и Урануполи.
Неа Рода се намира в най-тясната част на ръкава Атон, в самото му начало. Предлага гледка към Атон и към залива Акинтос. През 480 г. пр. Хр. персийският цар Ксеркс прокопава на това място канал, за да съкрати пътя на флотата си. Днес в селото могат да се видят останки от археологически разкопки.
Крайбрежната улица в Неа Рода


Пренасяме се от източния на западния бряг на Атон.


След няколко километра навлизаме в Урануполи - последното населено място, на Атон, където може да стъпи обикновения турист. Тук е и последната ни нощувка.
Урануполи е на границата с независимата монашеска република Агион Орос (Света Гора), на ръкава Атон. В превод Урануполис означава "небесен град". До 1922 г. мястото е собственост на манастирите от Света Гора, но монасите го отстъпват на бежанци от Мала Азия, които се заселват там за постоянно. До 1947 г. до селището няма път, затова местните жители си го изкопават сами.
Главната улица


Оказа се, че това градче е много по-живо от всички, които видяхме до момента. Работят няколко хотела, както и много магазини и ресторанти, пълно е с хора. Само се обаждаме в хотела и тръгваме към самата граница докато е светло. Трите километра са асфалт и черен път, но се стига с кола. Известният граничен камък при Света Гора.


Само ще вмъкна за тези които не знаят, че границата с Монашеската република е като всяка държавна граница. Има си ограда и охрана. Нарушаването се третира като нарушаване на държавна граница. Интересното е, че няма ГКПП. Няма и път за автомобили. Единствения начин да се стигне до манастирите е чрез корабче от пристанището в Урануполи. Пътуват две на ден. Разбира се, пътниците са само мъже и то със специален документ-позволение, иначе не ги пускат на кораба. Но да не разводнявам пътеписа, който иска може да намери в нета много инфо за Света гора. В нашия план нямаше точка посещение на манастирите, така, че поехме обратно към хотела.
Този път битовизими няма. Хотел като хотел, само дето малко с топлата вода не беше както трябва, но няма значение. Трака от деня :

Day_4.gdb

[Ангел Иванов/sereco1/]

От: Пълна обиколка на Халкидики

Страхотно,както беше казал един голям човек във форума.

Пътувайте до като можете!

[choko]

От: Пълна обиколка на Халкидики

Страхотно,благодаря

[elinz]

От: Пълна обиколка на Халкидики

Много ми хареса! Със споделеното и богатият снимков материал отново усетих красотата и очарованието на Халкидики!

[zippel]

От: Пълна обиколка на Халкидики

Ден 5 : Връщане.

Този ден общо взето е само преход. Ето маршрута до границата.


Тръгваме рано, за да се приберем по-навреме. Сутринна картинка от Урануполи. От терасата на хотела.


Поемаме по обратния път от вчера през Неа Рода до Иерисос. Оттам по източното крайбрежие до Ставрос и Аспровалта. Пътят върви успоредно на брега, а теренът е хълмист до планински.
Първото село го заобикаляме. Казва се Стратони. След дълго изкачване виждаме беседка, където спираме да хапнем от баницата на парчета, която купихме в Урануполи на тръгване. Чудите се как рано сутринта има отворена баничарница ? Ами тя е до пристанището, а първия кораб до Атон е сутринта.
Не направих снимка на беседката, но фотографирах това, което се вижда от нея. Долу е споменатото село Стратони.


Второто село е Олимпиада. Нищо, което да заслужава снимка. По-нататък спираме на ено-две места, където си заслужава. Ето ги




Стигаме до Ставрос. Нищо особено. Като Аспровалта. Оттам на магистралата и по обратния път. При Ксанти на тол-гишетата пак платихме 2.40 евро. Явно гърците са решили да събират такси на едно място. Дължи се и двете посоки. Странно решение.

Тъй, като този ден няма почти нищо за описване, мисля да споделя някои общи впечатления за Халкидики и въобще за Северна Гърция от видяното през тези 5 дни.

Относно географските и природни дадености. Касандра е хълмиста, Ситония планинска, а Атон си е направо планина. Плажове има в изобилие и на двата ръкава, но тези на Ситония са по-красиви. Въобще Ситония е по-красивия ръкав. За сметка на това на Касандра има повече населени места, вероятно и по-развито земеделие поради по-подходящия за това терен.
Водата в Егейско море е кристално чиста. Така беше навсякъде, където бяхме. У нас подобно нещо може да се види на юг от Созопол, дори бих казал чак на юг от Приморско и най-вече в Синеморец и Резово.


Растителността е по-различна от нашата. Има в изобилие палми, при това големи и красиви. Не знам сорта им. Има и кактуси, но са много по-малко от палмите. В хълмистите райони има иглолистни дървета, различни по вид от тези, които се срещат в България. Виждал съм подобни в Турция в района на Измир. Мисля, че става дума за вид кедър, а може би и не един вид. И много маслинови дървета. Както организирани в плантации, така и диворастящи. Няколко илюстрации


Големи населени места няма. Има много застройки, които са извън населените места, главно с туристически характер, но що се отнася до застройката, тя е сравнително ниска - 3, максимум 4 етажа. Има и големи туристически комплекси, но са малко. Преобладават малки семейни хотелчета с по десетина стаи средно. Това предполага туристът да се чувства по-уютно в сравнение със станалите уродливи наши големи курорти поради прекомерната застройка и в ширина и във височина. Гърците са успели да се опазят от негативното въздействие на строителната истерия от най-близкото минало. Вероятно е въпрос на нормативна уредба, не знам.
Има и много места за къмпиране, нещо, което в последните години у нас замира като вид летен туризъм. Като всяка лятна дестинация, извън сезона почти всичко е затворено. И у нас е така и е обяснимо.

Пътищата са сравнително добри. Пътува се спокойно, без опасения от попадане във фатална дупка. Но да се говори за стриктна поддръжка не може. Маркировката е доста изтрита а банкетите на много места са обрасли с храсти, които доста осезателно навлизат в пътното платно.


Друго, което прави впечатление е наличието на много светофари по главните пътища, нещо, което у нас рядко се среща. На места тези светофари са дори извън очертанията на населените места, така че трябва да се внимава.

Както вече споменах, магистралата Егнатия Одос не е магистрала в цялата си част. По принцип изискванията към този клас път са стандартизирани. В някои участъци, където теренът е по-тежък, елементите на пътя не отговарят на стандарта, затова има ограничения до 90, дори и до 70 км/ч., което е недопустимо за магистрала. В този аспект знаците според мен са подвеждащи. В тези участъци би трябвало да сигнализират «Край на магистрала». Такива са международните изисквания. Причината за влошените елементи в планинските участъци е ясна - по-малко разходи при строителството. На равното е все едно, но в планината да се осигурят 120 км/ч проектна скорост често означава много и дълги тунели и виадукти.
С нищо обаче не мога да оправдая следния абсурд, на който се натъкнах в равните участъци, където елементите са добри и ограничения няма.


Както се вижда от снимката има знак с крава и зад него зелени указателни табели, които се поставят само на магистрала. Тези знаци си противоречат, понеже е недопустима появата на домашни животни на магистрала. Ако трябва да бъдем стриктни, недопустима е и появата на диви животни, затова магистралата задължително трябва да има ограда от двете страни, но явно гърците много не си дават зор в това отношение.
За едно нещо обаче ги поздравявам. Нямат изискването за постоянно включени фарове през цялата година, въпреки че са от най-първите европейци. Ето доказателството (снимката е след излизане от тунел)


На всички е ясно, че при нашия климат с толкова много слънчеви дни през лятото това изискване е ненужно, но нашите управляващи решиха да се изсилят за да направят „добро впечатление” на Европа. И стана като в приказката „Видяла жабата, че подковават коня и си вдигнала лапата”

Извън пътищата впечатление прави голямата мръсотия и неподдържаност навсякъде. Край пътищата разхвърляни отпадъци, по улиците също, много улични кучета и най-вече котки. Не си спомням със сигурност, но като че ли преди не беше така. Сега всичко ми се видя някак си занемарено. Не знам, може да е от кризата, а може и кризата да е оправдание за един по-сериозен мързел.
Със сигурност заради кризата, обаче е наличието на много изоставени строежи. Нямам предвид „Призрачния град”, той е по-стара история. Тези са частни начинания, които кризата е заварила до половината. И у нас ги има.


И още едно явление, което допълва лошите впечателния. Наличие на страшно много графити. Насякъде - подпорните стени край пътя, пътните знаци и табели, билбордове и къде ли не още - всичко масово е надраскано със спрейове. Предполагам, че е във връзка с многобройните протести в последно време.

Трак от последния ден не прилагам, няма смисъл. Последните снимки и впечатления едва ли са най-подходящото нещо за край на пътеписа, затова слагам един красив пейзаж от Ситония, с което благодаря на всички, които са го прочели и дано да ви е било интересно.


P.S. Всички приложени снимки са с редуцирана резолюция съгласно правилата на форума. Ако някой желае, нека ми пише на ЛС, ще му пратя на мейл снимки, които си е харесал в оригинален размер.

[Layer]

От: Пълна обиколка на Халкидики

Много хубави снимки.

[dannybo]

От: Пълна обиколка на Халкидики

Дясното разклонение на пътя на последната снимка води до една рибена ферма, а лявото до доста мръсен каменист плаж.
Колега, а кой ти каза историята за "Призрачния град"? Питам, защото освен нея съм чувал и история за изоставена или недостроена военна база на това място. Общо взето местните май не са много наясно по въпроса или пък аз все попадам на незапознати по случая.

[zippel]

От: Пълна обиколка на Халкидики

Първо видях снимки в Google Earth, те ме заинтригуваха и потърсих в нета. Оттам. Но като гледам какво и как е направено, историята с военната база е напълно възможна. Защото да планираш град и да изградиш пълната инфраструктура без да имаш осигурени инвеститори за останалото е доста налудничаво, поне според моите разбирания по частен бизнес.

[Alexr]

От: Пълна обиколка на Халкидики

Благодаря за пътеписа!

Полезна информация ако някой иска да пътува и хубави разкази със снимки, които да разпалят желанието за път.

А лесните за заобикаляне тол-пунктове са разпространени и по магистралата Солун - Атина. На всяка "порта" събират от евро и половина до две и половина. Може да се заобиколи като човек си добавя от 5 до 10 километра път и от 10 до 15 минути време към пътя. За да се спестят толкова малки суми не си струва. А и да не забравяме разхода на гориво при обиколката, че е поне половин литър отгоре.