Румъния само за 2 дни

[Владимир Йончев]

Решихме събота и неделя да отидем до Румъния, но можем да си позволим само тези 2 дни. Тази вечер тръгваме към Русе, ще преспим там и утре сутринта - към Румъния.
Изчетох пътеписите тук, но ми е трудно да си съставя програма. Може ли някой да ми препоръча подходящ маршрут. Желателно е да не са прекалено много километрите. Букурещ не ни интересува, ходи ни се в Карпатите и Трансилвания. Къде да е нощувката. Вариант ли е връщането през Оряхово?
Благодаря.

[Yusha]

От: Румъния само за 2 дни

Здравей,

Без да натрапвам мнение, мога да препоръчам нещо като маршрут. Ходих миналата есен там, отседнах в Брашов. Бих предложил да тръгнете сутринта рано от Русе, да заобиколите Букурещ и да се насочите към Брашов (265 км). Имате добър вариант за нощувка в два от най-приятните зимни курорти в Румъния, Предел и Синая, които реално са на пътя за Брашов. Ако пристигнете по обед в Синая/ Предел, може да си вземете стая (нощувки по 10-на евро на калпак има бол в малки приятни къщи за гости, табелките са навсякъде). Следобедът бих препоръчал разходка до Брашов, много красив град, в резултат на това, че дълги години там са властвали Хабсбургите, и всичко изглежда някак си "западно" На другия ден запалете колата и отидете до Бран, до замъка на Дракула (30-35 км от Брашов). От мен това, за варианта през Оряхово нямам информация. Ако се връщате през Русе, целия маршут от Русе до Карпатите и обратно е около 600-650 км. Но прикачам някоя снимка за останалите места

Това е замъкът на Дракула в Бран. Самият Дракула не е стъпвал тук никога, но това малко туристи го знаят


Това (дано не бъркам снимките) е Синая.


А това е в гр. Раснов, на пътя между Бран и Брашов, ако ви остане време - това е по-добрата крепост в сравнение с Бран.


Дано съм бил полезен.

[Владимир Йончев]

От: Румъния само за 2 дни

Благодаря!

[Yusha]

От: Румъния само за 2 дни

За нищо, пожелавам ви чудесно изкарване на уикенда, аз самия смятам да прекарам няколко дни там в началото на другото лято. Сетих се още две неща, пътищата в Румъния са добри, участъкът при навлизане в Карпатите става планински с доста остри завои, но асфалта е хубав, миналата година дори разширяваха на места. И другото нещо - ако останете да нощувате в Предел, на няколко километра над градчето има уникален ловен дом с дивечов ресторант. Там може да опитате нещо наистина екзотично - месо от мечка (ужасен чревоугодник и месоядец съм )

[zippel]

От: Румъния само за 2 дни

Ако не е късно ето е моето мнение :
Подкрепям съвета на Yusha, само с една забележка - Не обикаляйте Букурещ, а го пресечете. В почивни дни това е около 50-60 мин за разстояние около 25 км. По обходния има вероятност да е и по-дълго и със съгурност е по-неприятно - лоша настилка, през цялото време отпред и отзад огромни ТИР-ове, почти без възможност за изпреварване.
Успех!

[georgekodinov]

От: Румъния само за 2 дни

Дааа, Брашов и Синая са прекрасни места. В зависимост от бюджета на входа на Брашов има прекрасен голям хотел на известна верига.
И да не пропуснете палинката с пръжки !

[Владимир Йончев]

От: Румъния само за 2 дни

Върнахме се, ходихме до Брашов, минахме Карпатите по необичаен маршрут. На връщане минахме през Синая. Тия дни ще напиша пътепис.
Благодаря на всички за препоръките. Беше много хубаво.
ПП: Андрей, втората снимка е от селото преди Синая.

[Yusha]

От: Румъния само за 2 дни

ПП: Андрей, втората снимка е от селото преди Синая.

Добре, че се презастраховах, че може и да бъркам Помня, че спирахме на това място да снимаме планините... Чакаме с нетърпение пътеписа

[Владимир Йончев]

От: Румъния само за 2 дни

Подготовката ми за Румъния се изчерпваше с тези теми:
Transfagarasan? Не, благодаря.

Седем дни в Трансилвания

и препоръките от горните мнения. И темите, и препоръките бяха много полезни и много благодаря за тях.
Тръгваме късно вечерта в петък и времето ни е ограничено - рано в понеделник имам работа и трябва да съм на линия.
Стигаме Русе неподозирано бързо. Пътьом се обаждаме на позната там да ни препоръча хотел. Тя резервира Анна палас, а изборът се оказва страхотен.
Разглеждаме до късно града, а на сутринта започваме да търсим къде е Дунав мост.
Объркваме се и попадаме на този ранен пират:
Предполагам, че историята му е интересна, ако някой от Русе знае, нека разкаже.
След няколко минути сме на Дунав мост. Има само една кола пред нас. Мястото е доста окаяно. Но се минава бързо, без всякакви формалности и само за 2 евро.
Самият мост е в меко казано тежко състояние. Кратерите са поразителни.

При влизането в Румъния дори не ни поглеждат паспортите, които размахваме през отворения прозорец. Само ни дават знак да продължаваме.
Спираме на будката за винетки. Румънските винетки не са лепенки. Въвеждат ти номера в компютър и ти дават квитанция. Предполагам, че нататък камерите си знаят работата.
Продавачката на винетки знае добър български и съвестно ни препоръчва най-изгодната такса. Не помня сумата, но не беше голяма.
Тук е първият ми сблъсък с румънските леи. Приличат повече на целофанчета, отколкото на хартийки. Даже си имат прозорче. Не се мачкат. Е, освен ако не са в моя джоб.
Един лев е равен на 2,3 румънски леи.

На излизане от граничната зона пътят се разделя. И двата са верни - десният минава през някакво селце и скоро се качва на магистралата. Левият минава през Гюргево.
Но като казахме магистрала, не си представяйте наша магистрала. Най-важното, което трябва да се знае при планиране на пътуване в Румъния е, че там се кара БАВНО.
От София до Русе (329 км) стигнах за 2:50 мин. От Русе до Букурещ (80 км) - за над 2 часа.
Така наречената магистрала е хубав четирилентов път, пресичащ поредица от села и безброй кръгови.
В селата има по няколко пешеходни пътеки и трафикът чинно спира да изчака стадото кози, които пресичат магистралата. А румънските села не са като нашите. Нашите са отбивка на километър от пътя и са организирани около мегдана. Румънските са на самия път. Мегдан няма, а селата са огромни и непрекъснати.
Кръговите са през няколко километра и в тях предимство има този, който вече е навлязъл в кръга. Нищо, че едното е селски път,а другото се води магистрала.

Прочел съм вече съветите, че е по-добре да се мине през центъра на Букурещ, а не по околовръстното. Рано сутринта в събота няма никакъв трафик. Пътят ни прекарва през някакъв парк покрай голямо езеро. Букурещ изглежда доста по-хубав от това, която съм слушал. Но не се подавам на изкушението за разходка и продължаваме към Брашов.
На излизане от Букурещ качваме стопаджия. Младежът е ходил на гурбет около Солун и се прибира в Плоещ. Няколко пъти повтаря колко са близки българите и румънците. Звучи ми много пресилено, но все повече ще се уверявам колко е истина.
От пътеписа на Zipel Седем дни в Трансилвания най-много ме е впечатлила солната мина, но така и не разбрах къде точно се пада. Пъхам му на румънеца лаптопа с предварително заредената страница за мината и го питам какъв маршрут да си съставим, че да видим мината. Той ни обяснява, че точно тази мина е на майната си, но съвсем на път с едно мъничко отклонение има същата като нея. Поразен съм как може да има не едно, а две толкова уникални места. По-късно проверката ми в Уикипедия ще покаже, че даже са 11.
Нашият румънец ни показва от колата забележителностите на Плоещ и намира най-изгодното чейнджбюро в града. Там искат паспорт при обмяна на валута. По-късно, когато сменяхме в Брашов не ни искаха. Май зависи колко туристическо е мястото.
В покрайнините на Плоещ нашия стопаджия слиза и ни показва пътя. Тръгваме към Valenti de Munti, а малко преди него се отклоняваме за Slanic. Пътят си е съвсем селски и с нищо не подсказва какво съкровище се крие под градчето - курортно и доста приятно.
Румънците не са развили туризма така лъскаво, както ние. Входът на мината е доста невзрачен:


Още по-невзрачен е старият хаспел, който сваля посетителите надолу. Но вътре...

Обемите са потресаващи. Мината в висока 54 метра. Широка е декари, много декари. Използвала се е допреди 30-40 години. Сега за добив на сол се използва съседна мина (вероятно свързана с тази), а тая е преустроена в нещо средно между атракция и санаториум. Идват доста хора с астма. За това на излизане се чака много за асансьора към горната земя.
Снимките от мината не станаха хубави и не могат да предадат красотата й.
Площта е толкова голяма, че в една само ниша има футболно игрище:

Има кръчма, тенис маси, нещо като писта за надбягване с колела.

Паметници от сол на видни румънци от римско време - доказателства, че румънците си приличат не само с нас, но и с македонците:

След мноооого дълго чакане на асансьора, излизаме и продължаваме към Брашов. Тази част на Румъния е много хубава. Изглежда е вилно-туристическа и селата са приказни:

Такива къщички не са рядкост - даже напротив. Повечето са такива. Не са богаташки, но са пипнати, с особено внимание към детайлите и джиджаните ефектчета. Като син покрив например:

Няма да продължавам със снимките на селски къщи. Като ги разглеждах вкъщи, установих, че кадрите не предават добре духа на тия селца. Те не са суперефектни като тиролските. Но са много живи и много кукленски. Има много млади хора. И много хубави църквички:


Най-хубавото селце по пътя е Чея (Ceia). Там намираме страхотна кръчма:

И опитваме румънска бира. Не е лоша. Цените в кръчмите са една идея по-ниски от българските. Готвят вкусно.

Вече сме високо в Карпатите. Поразяващо е колко румънците обичат пикници и барбекюта. По ливадки и рекички на наизлезли хиляди дачии. Тук-таме и по някое рено. Продължаваме да набираме височина и се откриват страхотни гледки, но денят вече преваля и нямаме време да спираме да снимаме. А и трафикът е доста натоварен.
Тук е мястото да кажа една особеност на румънските планински пътища. Качват височина много рязко с къси серпантини. Не бих казал, че е особено удобно и аз така и не свикнах.
Малко преди Брашов има очарователен горски курорт. Виждаха се хубави хижи и ловни ресторанти. Но вече мръкваше и трябваше да ги подминем.

[Владимир Йончев]

От: Румъния само за 2 дни

Брашов

Брашов е прекрасен град. Бил е нещо като форпост на немците на изток и германското влияние личи отвсякъде. Голяма част от населението са били унгарци. Сега румънците са мнозинство, но определено си личи, че е космополитен град. Има размерите на Пловдив, особено ако се броят и прилежащите села и градчета.
За разлика от нашите градове, тук архитектите са мислили преди да строят. Преди града започва хубава магистрала. От двете й страни са всички плодове на модерния свят - хипермаркети, шоурумове, сервизи, с удобни подходи. След тях е новият град. А съвсем закътан, зад един висок хълм ляво е старият град. Град с прекрасна атмосфера.
Главната улица е очарователна. Има десетки кафененца, много чужденци, най-вече българи.
А това е най-вкусното румънско нещо, което опитах. Нещо като козунак на цилиндър. Не разбрах как се казва.

На другия ден мислех да тръгнем рано. Но не е толкова лесно да си тръгне от такъв град. Това е историческият музей:

А това огромно нещо е Черната катедрала. Размерите й за внушителни. За съжаление имаше служба и не пускаха зяпачи.


За сметка на това влязохме в православната църква. Тя беше доста невидима - скрита зад фасадата на една къща:

Но там, във вътрешния двор се кипреше истинско бижу:

Впечатляващо е колко много хора се бяха изсипали на неделната служба. И не само баби, като у нас, а и много млади хора. Иконите са много интересни - едновременно са в православния канон и все пак бележат преход към католическите религиозни картини, с по достоверни и по-реалистични черти на изображенията.
Толкова се впечатлихме от службата, че веднага влязохме в следващата църква. Още повече хора. И така във всички, покрай, които минахме. Но понеже още същата вечер трябваше да сме в София, на 600 км оттук, вече беше крайно време да тръгваме. Не оставаше време за Бран, замъкът на Дракула, Раснов, който доста приличал на Брашов или за Сибиу. Решихме да ги оставим за следващ път и все пак да видим емблемата на румънския туризъм - дворецът Синая.
Още пътят натам е впечатляващ:

Веднага щом се излезе от Брашов започват тези гледки. Малко след това е техния Боровец, който се казва съвсем като на български - Предел. А най-красиви стават те в селото непосредствено преди Синая.

За Синая е писано много. Дворецът е основан от първият румънски крал Карол през 19 век. Но всички хвалби си заслужават. Заслужава си и не малката сума за пълна обиколка на двореца. Но може би най-добре е за него да се разкаже в отделна тема. Тук само го маркираме:

Дворецът е на няколко километра от самото селище Синая, което след Брашов и Предела е малко разочароващо. На всичко отгоре попадаме в зловещо задръстване. Усещам как целия път до Плоещ ще се пъпли в задръстване и на първата пряка свивам към Търговище.
Така се набутвам в една доста по-изостанала и по-циганска част на Румъния, но пътят е приятен.
Малко преди Търговище си давам сметка, че между Влашко и Карпатите с Трансилвания няма нищо общо. Влашко си е като при нас около Дунава, една идея по-живо. Но Карпатите и Трансилвания много си заслужават.

[zippel]

От: Румъния само за 2 дни

Поздравления за пътеписа. Хубави снимки. По тези места бях 2 години преди да напиша „Седем дни в Трансилвания” и ще си позволя да допълня твоя с някоко снимки и впечатления.
Брашов си е по-скоро град с немски изглед, шо се отнася до архитектурата около централния площад и въобще старинната част.
И аз не можах да вляза в Черната катедрала, но бях пред входа й.


Дракула го оставете, трик за туристи, но замъка в Бран си струва да се види. Ето какво се вижда от един от прозорците на замъка.


и снимка от битака преди пътеката към замъка.


Между другото от този битак изгонихме едни дръгливи просяци, които не разбираха румънски. Бяха „българи” от малцинството. В БГ не бих го направил, но се ядосахме че така ни представят, макар и да е в Румъния.

Ето и една снимка от пътя, по който ти си се връщал. Малко преди Синая


За двореца в Пелеш наистина трябва да се направи отделна тема, но мога да добавя един общ изглед.


Още едно впечатление. След пълна разходка из замъка в Бран, както и на двореца Пелеш стигнах до извода, че хората по онова време са били дребосъци. Стаичките в замъка почти без изключение бяха маломерни, почти като за джуджета, а рицарските одежди в оръжейницата на дворца в Пелеш бяха по мярка на някой който е висок 1.50 м. Аз въобще не съм висок, но това, което видях бе за много, много по-малки от мен хора. Интересно ми е дали някой друг споделя същото мнение.

[Владимир Йончев]

От: Румъния само за 2 дни

Това за височината е факт. След края на Втората световна война средният ръст в Европа се повишава с над 10 см. Предполага се, че е комбинирано следствие на 2 неща - компенсация след силния и продължителен стрес и повишаване качеството и количеството на храната. ГМО-то след това може още да е подсилило нещата.
Филип Македонски е бил висок 1,40 - видно от доспехите му във Вергина.
В късната античност и ранното средновековие се наблюдава увеличаване на ръста и така до около 1000 година, когато настъпва мини ледников период.
Големият скок в човешкия ръст е откриването на Америка или по-точно донасянето на картофите в Европа. Тогава почти обезлюдената Северна Европа (особено Скандинавия) преживява огромен демографски бум и за пръв път населението на Север се увеличава по-бързо от населението по средиземноморието. До голяма степен картофите са и края на господството на Средиземноморската цивилизация.
Няма много общо с Румъния, ама така се случи
Кажи по-добре за пещрите в Румъния имаш ли някаква информация?

[zippel]

От: Румъния само за 2 дни

Много интересна информация даваш, нищо че не е за Румъния. Не знаех всичко това.
Относно пещерите. Не съм посетил ното една, но имам пълен списък на интересните. Около двайсетина са. Просто съм се подготвил за евентуални посещения. Ако мислиш, че ще представлява интерес за форума, мога да ги поствам с описания, линкове към сайтове, снимки и GPS координати. Имам всичко това събрано, нищо, че не е пътепис. Ако прецениш, отвори нова тема, включвам се веднага и до няколко дена ще ги има всичките.