Tweet
Разговор в офиса в края на февруари е основата на тази идея, да празнуваме Възкресeние Христово в Гърция. Колега се обърна към мен „Уморен си, имаш нужда от почивка, отпусни газта ще извършиш някоя глупост”. Не му отговорих. Поредната глупост я бях свършил преди около половин час!
На път за работа минах пред Народното събрание, често движението там се регулира от регулировчик. Така беше и в този момент. Първи съм в колоната за ляв завой към пл. „Александър Невски”, регулиращият изсвири и се обърна с лице към мен, като вдигна палката, сочейки площада. Потеглям. Минавайки покрай него, тоя се разкрещя ”Шъъ е-е-е, къде бе, аз за кво съм тука бе, ей, семки ли продавам или...” Ето тук стана тя, каквато стана! Спирам, ръчна, излизам, изтръгвам му палката от ръката и започвам да му обяснявам кой сигнал какво означава „Така-тези отляво и отдясно тръгват, пешеходците също. Еди как си-еди какво...”!!! Появи се и колегата му, който си пушеше спокойно до паметника, като видя сцената: ”Спокойно, успокойте се всичко е наред, няма проблем. Освободете кръстовището, господине...” Е, освободих го.
На следващия ден вече кроях план за почивка по Великден. Мислите ми се въртяха около Гърция, не бях ходил. Някъде, от някого бях чул „Ако искаш да видиш и почустваш Гърция, посети островите”. Сетих се за добра позната, която работеше на
о. Крит. Два-три разговора по телефона, резервации за билети за ферито, хотел и датите на тръгване и връщане са вече ясни, 21.04-02.05.2008г.
На път!
Някъде след Промахон.
Бяхме разделили пътуването и в двете посоки с почивка. С нас пътуваше и синът ни, който беше на 3.5г.
Привечер пристигнахме в Платамона, намерихме си отличен хотел на прилични цени. Гледки от тересата.
На сутринта разходка и щрак, щрак
Там в далечината са Зевс и компания-Олимп
Продължаваме към Пирея, за да се качим на ферито. Магистрала с трафик, който се увеличаваше с наближаването на пристанището. Пристигаме подранили, чудесно, това ми позволява да съм от първите за качване. Да ама не! Можеше да се сетя, че като съм пръв на качване, ще съм последен на слизане, след всички лекотоварни, товарни и двуколесни. Така и стана.
Пристанището с „паркиралото” фери и аз зад бусчето.
На борда
Я, колко вълнуващо
„Течеее, всичко тече. Времето няма край и ни влече-няма как. И тъй всяко момче мечтае да стане бъдещ мъж, поет или моряк!”
Не е, като на магистралата
Следва
На път за работа минах пред Народното събрание, често движението там се регулира от регулировчик. Така беше и в този момент. Първи съм в колоната за ляв завой към пл. „Александър Невски”, регулиращият изсвири и се обърна с лице към мен, като вдигна палката, сочейки площада. Потеглям. Минавайки покрай него, тоя се разкрещя ”Шъъ е-е-е, къде бе, аз за кво съм тука бе, ей, семки ли продавам или...” Ето тук стана тя, каквато стана! Спирам, ръчна, излизам, изтръгвам му палката от ръката и започвам да му обяснявам кой сигнал какво означава „Така-тези отляво и отдясно тръгват, пешеходците също. Еди как си-еди какво...”!!! Появи се и колегата му, който си пушеше спокойно до паметника, като видя сцената: ”Спокойно, успокойте се всичко е наред, няма проблем. Освободете кръстовището, господине...” Е, освободих го.
На следващия ден вече кроях план за почивка по Великден. Мислите ми се въртяха около Гърция, не бях ходил. Някъде, от някого бях чул „Ако искаш да видиш и почустваш Гърция, посети островите”. Сетих се за добра позната, която работеше на
о. Крит. Два-три разговора по телефона, резервации за билети за ферито, хотел и датите на тръгване и връщане са вече ясни, 21.04-02.05.2008г.
На път!
Някъде след Промахон.
Бяхме разделили пътуването и в двете посоки с почивка. С нас пътуваше и синът ни, който беше на 3.5г.
Привечер пристигнахме в Платамона, намерихме си отличен хотел на прилични цени. Гледки от тересата.
На сутринта разходка и щрак, щрак
Там в далечината са Зевс и компания-Олимп
Продължаваме към Пирея, за да се качим на ферито. Магистрала с трафик, който се увеличаваше с наближаването на пристанището. Пристигаме подранили, чудесно, това ми позволява да съм от първите за качване. Да ама не! Можеше да се сетя, че като съм пръв на качване, ще съм последен на слизане, след всички лекотоварни, товарни и двуколесни. Така и стана.
Пристанището с „паркиралото” фери и аз зад бусчето.
На борда
Я, колко вълнуващо
„Течеее, всичко тече. Времето няма край и ни влече-няма как. И тъй всяко момче мечтае да стане бъдещ мъж, поет или моряк!”
Не е, като на магистралата
Следва
Коментар