Македония 2011

[Радо 57]

Очертаващите се няколко почивни дни в края на септември,провокираха у мен желанието за един тур до Македония.Не робувам на шаблоните затова планирах пътуването по маршрут,различен от този на екскурзиантите.Реших да разделя пътуването на три етапа:1.Ямбол-Прилеп-Битола-Отешево-Трпежица-Охрид;2.Охрид-Струга-Дебър-Ростуше;3.Ростуше-Матка-Скопие-Куманово-Ямбол.Предвиждах две нощувки-на къмпинг или в частна квартира.Предполагах,че доста българи ще поемат към Македония,затова реших да избягам от оживените пътища и места за нощуване.Исках пътуването да малко "хард" с леки форми на of.r.И така рано сутринта на 22.9. поех към Македония.Пътуването в РБ е традиционно.На македонската граница полицаите проявиха особен интерес след като видяха екипировката-раници,щеки,високи обувки,въжета,палатки и др.туристически принадлежности.Не им се вярваше,че целта на пътуването са планините им.Смятаха,че всички българи отиват непременно и само в Охрид.Поразхвърлиха багажа и след като видяха само екипировката и няколко консерви "русенско" ни пожелаха приятен път.На няколко места ме спираха пътни полицаи,ей така просто за протокола.Явно си нямаха друга работа.Неусетно и увлечен в пътуването по едно време на гармина се показа някаква водна площ,ама от пътя такава не виждах.Спрях на една отбивка и стъпил на прага на колата погледнах в страни.Зад храсталаците се виждаже Преспанското езеро.Продължих по маршрута и пътя ме отведе до тази табела.Бях пристигнал в национален парк Галицица.Доста са се потрудили хорицата.Информацията беше достатъчна,маршрутите добре обозначени.След Отешево завих надясно и започна изкачването.Пътя беше не много широк,с доста кръпки и нападали камъни.Струвами се,че е по-подходящ за мотоциклет.С набиране на височина Преспанското езеро придобиваше все по-ясен вид.Очертаваха се и размерите му.Поради ранното време все още имаше лека мъгла и видимостта не беше много добра.Все пак направих някоя и друга снимка.От високото се виждаха и серпентините на пътя.Колкото по-нависико се качвах,гледката ставаше все по-красива.В дъното се вижда Стение.Неусетно стигнах и най-високата част на пътя.Откриваше се гледка както към върха Галицита,така и към Охридското езеро.За любителите на пеизажите,македонците са направили малка отбивка на пътя с информационно табло.Местото е подходящо и за фотографиране.Явно намеренията им са били добри,но не им беше стигнал асфалта да подобрят инфраструктурата на отбивката.Доста внимателно се върнах отново на пътя и започна спускането.Пътят си беше същия но само,че падналите камъни бяха повече.Явно се очертаваха фибите на пътя.Макар и не много широк,предизвикателство е за мотористите.На няколко места имаше по-широки отбивки,на които бяха изградени съоражения за пикник.Очертаваше се интересно спускане.Температурата се повиши осезателно,правите ставаха все по стръмни и къси,а завоите почти обратни.

[Радо 57]

От: Македония 2011

Определено от към Охридското езеро нещата бяха по-подредени.Кътовете за почивка ставаха повече и по-добре уредени.Информационните табла бяха в изобилие.Ето на този разклон свърши и спускането.Макар и на оптимална предавка,феродото на предното дясно колело позамириса малко.Спряхме за почивка.Следващата спирка е Градище.Хем щяхме да разгледаме старинните наколни жилища,хем щяхме да търсим и място за нощувка.Последното се оказа невъзможно,защото къмпинга беше затворен.Затворен беше и музея,затова от паркинга направих няколко снимки и продължих към Охрид.Наистина съжалявам,че не можах да разгледам по-добре този старинен исторически обект.Охрид не ме очарова много.Както казва мой приятел-Кво толкова,един голям язовир.В никакъв случай не налагам мнение,но всеки вижда нещата от своята гледна точка.В местността Езерски лозя,между Охрид и Струга се настанихме в Аск къмпинг /мотел Енхалон/На брега на езерото,далеч от шумния град,идеално място за почивка.Има места за каравани,кемпери,палатки.Предлагат се и оборудвани каравани с по 4 легла.Само,че банята и тоалетната са в отделна сграда.Нощувка за трима в каравана-15 евра.След като се освежихме,направихме един плаж и поехме към Охрид.Лека разходка по крайезерната улица,купуване на сувенири и на къде без "Скопско" пиво.Лека вечеря и в леглата.На следващия ден ни чакаше изпитанието.Връх Кърчин-основната цел на пътуването.Разположен в едноименната планина,н.в. над 2400 м.денивилация около 1200 м. при дължина на трака около 5.5 км.Предварително бях разучил всички подробности за маршрута,опасни места,водоизточници население.Последното се окоза много полезно.Но повече в следващия пътепис.В заключение.Обща дължина на маршрута за първия ден- около 730 км.;време-16 часа.

[ianely]

От: Македония 2011

Интересен маршрут! Очаквам продължението...

[bochkata]

От: Македония 2011

Чудесен пътепис и прекрасни снимки!Благодаря!
Чакам продължението!

[Радо 57]

От: Македония 2011

Разделяме се с Охридското езеро и поемаме към национален парк Маврово.Докато пътуваме обсъждаме тактиката за катеренето на върха,доуточняваме маршрута,правим разчет на времето за катерене и почивка,стягаме екипировката.Все пак отиваме на съвсем непознато място.Още от сутринта времето обещава един прекрасен ден.Слънчево,но не горещо.Минахме по обиколното на гр.Струга,пропуснахме отклонението за М4-Е65/пътят водещ за Кичево-Гостивар-Скопие.Свихме на дясно към Ташмаруништа-Дебар.Участъка е с дължина около 55 км. минаващ покрай язовирите Глобочица и Дебар,събиращи отточните води на Охридското езеро.Пътя е панорамен добре пъддържан,не много натоварен.Личното ми мнение,че този път е по подходящ ако се пътува с мотор за Охрид,защото предлага първо чудесни гледки и второ самата конфигурация на пътя е едно предизвикателсто.Има доста интересни качвания и спускания,завоите се редуват един след друг в различна последователност.Има дълги и къси прави,което прави пътуването интересно.Подминаваме Дебар и навлизаче в парка Маврово.След 20-тина километра сме на отбивката за Ростуше-Битуше.До тук беше с нормалния път.Предстоеше едно стръмно е екстремно изкакване по път,на който по завоите имаше огледала и на места бяха толкова стръмни,че само на първа скорост можеше да се кара.Всикто това щеше да е едно екстремно преживяване,ако от двете страни на пътя не бяха разположени селата.Странични улици на пътя няма,поради което не може да се объркаш.От разклона за Ростуше до Битуш/началната точка на катеренето/ е около 2 км.Макар и къса тази отсечка ми достави истинско удоволствие.За това по-късно,а сега за катеренето.Пътя ни отведе на около километър от Битуше до една поляна.В дясно се виждаше някаква сграда, а пред нас нещо като стазион,от който са останали само вратите.От поляната се виждаше и върха,на който трябваше да се качим.Докато сваляхме икипировката от един черен път излезе товарен автомобил,превозващ дърва ,а на степенката отстрани униформен човек.Тъй като знаех предварително,че това място преди години е било гранична зона с Албания,останахме да ни приближат с намерение да проведа разговор.Исках да разбера,че няма да имамем никакви проблеми,да поразпитам за това онова.Оказа се,че човека е горския и познава много добре терена.Не се съгласи да се снимаме.Остана изненадан когато му казахме,че тръгваме към Кърчин."Ама там няма нищо,къде ще ходите?-недоумяваше горския.Отговорих му ,че ние не търсим нещо,просто сме любители на планината и на катеренето.Разговора беше много полезен.Обясни ни ,че мястото ,където се намираме е било преди това "караул", демек застава,че изоставената сграда и игрището са част от тази гранична застава.Разбах също,че пътя до върха е добре маркиран и трасиран.Преди това този горски път се е ползвал от граничарите,за да се качат до върха,където е имало наблюдателница.Това ме успокои,защото и преди това съм се качвал на върхове,където преди това е имало такива съоражения.Пътеките са много добре "умачкани" от граничарите и няма опасност от инциденти.Получената информация доведе до промяна на тактиката.Оставихме тежката екипировка в колата и взехме малко храна,вода и леки горни дрехи,в случай,че времето се промени.Поехме през "шумата".Изкачването е постепенно,без стръмнини,с добре очертани серпентини/подобни като за х.Рай/
Пътеката е ясно очертана и маркирана.Идеална не само за ходене ,но и за ендуристите.След около двучасов преход в гората излязохме на циркуса.Гледката беше впечатляваща.Личеше,че сме вече високо в планината.От това място се виждаше в далечината вр.Рудина и параклиса.В непосредствена близост до параклиса се намира и тази чешма с ледено студена вода.Подновихме запасите с вода,оставихме храната под едни камъни и само с малките раници поехме към върха.От тук започна и лутането.Не знам защо на братята македонци са маркирали всички пътеки с една и съща боя-червено и бяло.Тъй като няма зимна маркировка/колове/ катеренето си е просто въпрос на късмет.На всякъде по камъните се виждаха следи от червена и бяла боя.Имаше стара и нова маркировка.Единствено опита си каза думата.Решихме,че вместо да се лутаме да търсим маркировката,по добре е да се качим до билото,като търсим най-ниското "седло".И така през просото напред към билото.Виждате сами,при какви уславия мина прехода.Това в далечината не е още върха.През тревата,през камънаците излязохме на билото,което свързва вр.Рудина с вр.Кърчин.Времето беше идеално затова си оставих раницата до тези коренища и само с едно яке и шише вода,поех към върха.Последните метри до върха бяха запомнящи.На места се появяваше маркировката,но решихме да не я следваме,а да караме напряко.Тревата ни създаваше трудности,защото стигаше над глезените,път нямаше.Плъзгахме се,но в това беше и кефа.Най-после на върха.Време е за една снимка за спомен,крадка почивка и връщане на зад.В далечината се виждат албанските селища.На върха все още има останки от наблюдателницата.Добре оформен изкоп,темелите от граден камък,с амбразури.Промените обаче не са подминали и македонците.Руини се виждаха на всякъде.Не беше подмината и тази застава.В далечината се вижда платото над с.Галичник,където е зимния ски център Заре Лазаревски.За него по-късно.
Пред нас се открояваше и вр.Рудина,който е по-нисък,но е по-скалист и по-труден за изкачване,не заради друга, а защото пътя преминава през морени от натрушени каменни блокове.

[genatanaceko]

От: Македония 2011

Прекрасна разходка колега благодаря,че я сподели с нас.Очаквам продължение.Поздрави.

[Радо 57]

От: Македония 2011

Докато бяхме на върха от към Албания по билото започнаха да се катерят бели пухкави облачета.Гледката беше красива,но за нас това не беше добра прогноза.При липсата на каквато и да е видима маркировка,ако поднеше мъгла и с тези леки дрехи,не знам какво щяхме да правим.Макар пътя до параклиса да не е дълъг,все пак щеше да едно неприятно изпитание.Чевръсто ,чевръсто започнахме спускането.Без да търсим маркировката,така просто-направо към седлото,където бях оставил раницата.По едно време се забелязаха две стада с овце и два силуета,които наближаваха към нас.Тъй като в раницата ми бяха всичките пари и документи,направо "полетях" на долу.Овчарите обаче ме изпревариха и със стадата си минаха покрай мястото къдете беше раницата.Леко се изплаших,защото в този джандем не знам какво може да се случи.Като ги наближих,ги попитах не са ли виждали раницата ми.Явно не ме разбираха,смотулевиха нещо на нерзбираем език.Бяха млади, мургави ,зле облечени момчета.Първата мисъл,която ми мина през главата е,че се разделих с парите и документите.С жестове започнах да им обяснявам,че от там от където са минала е имало една раница.Гледаха ме объркано,но едва когато почнах да изразявам на по-висок глас отношението към майките им,едното посочи с ръка.Явно съм бил несправедлив към тях,защото само след 100-тина метра намерих раницата.От мястото на което се намирах,обаче раницата не се виждаше.В последствие разбрах,че това са много бедни албанци,които пасат овце и спят високо в планината.Събрахме се на чешмата,обядвахме и започнахме спускането .Всичко мина нормално.Когато слязохме до колата ни очакваше изнена.Двама полицаи се навъртаха около колата и си пишеха нещо в тефтерчетата.Доближихме се до тях и започнахме разговора.Обясних им от къде сме и защо сме тук.Разговора тръгна много добре.Провериха ни паспортите,почерпиха по цигара.От дума на дума се стигна и до нащувката.Не ни се спеше в хотел,искахме да усетим атмосферата сред македонците.Можехме да спим и в палатката или в колата,но това беше резервен вариант.Обясних на полицаите,че сме от един отбор,и че в миналото съм им бил колега.Тогава разговора прие друга посока.Задрънчага телефони и само за 5 минути вече имахме две оферти за нощувка.Едната в полицейсксия участък на с.Ростуше,а другата в къщата на Яне и Ярница,която се намира на гърба на участъка.Обасних им,че не познавам района и хората.Съвсем неочаквано полицаите се качиха в колата си и ни предложиха да ни закарат.Ето ни и в дома на хазяите.От с.Битуше до с.Ростуше,на ниска предавка и спирачка.Както писах и преди това улицата е една,без странични улици.Невъзможно е да паркираш пред къща.Тук там се намиран нещо като уширения,като комшулуци,а пред обществените сгради нещо като паркинг.
Снимките са от дворчето на хазяите.В ниското се вижда полицейския участък.Малко на припек.С Яне ,докато отиваме до продавницата.Колато паркирах срещу участъка до пожарния автомобил,който се кара от дежурния полицай ако има нужда.Пожарната-идеална основа за of.r. автомобил.Доста я оглеждах.Махне ли се пожарното оборудване,става чудесна.Условията по-добри от очакването.Предоставиха ни целия първи етаж,със самостоятелна баня-вана,биде;кухня напълно обзаведена;два големи дивана.Вечерта седнахме на маса и започна моабета.Почерпиха ни с дренчена ракия с прополис,пресни плодове и на края по едно кафе.Интересно ни беше защо селата им са високо в планината.Историята е следната.В далечното минало,феодалите в равнината карали хората да им работят.Тези,които можели да строят започвали строителство,а останалите били карани да копаят по нивите.На никой обаче не му се хваща мотиката и затова полека почнали да бягат в плонините,за да не ги карат да работят и да не ги търсят за войници.Така най-мързеливите си направили къщи на най-високото.Имало е в миналото около 8 предприятия,и всичките са затворени.По-голямата част от младите са по чужбината и пращат пари .В района на трите села преди е имало 500 крави,а сега били само 5.Никакъв поминък,всичко се носи от Дебар или Маврово.Два магазина,една кафана-това е.Селата са със смесено население,без никакви проблеми при съжителствуването.Докато си говорихме дойде баба Айше,съседка на Яне.Донесе грозде и ракия.Дали от умората или от ракията,умората ни налегна.Вечеряхме на бързо и в леглата.Така измина втория ден.Предстаеше ни каньона Дуф и Матка.
В заключение-общо километри /асфалт/ около 30,време 1 час.Километри пеша-около 12;време-4 часа изкачване,2 часа слизане.

[jenia7812]

От: Македония 2011

Много интересно! Очакваме продължението!

[Радо 57]

От: Македония -Охрид-Крчин-Матка.

Третия ден от пътуването.За днес маршрутите са по-леки.Предстои ни преминаване през каньона Дуф с едноименния водопад,както и каньона Матка.На излизане от с.Ростуше е поставено информационна табела за местната забележителност.Водопада Дуф.С годините една малка рекичка е издълбала планината е образувала каньон ,който на места е висок над 20 м.На излизане от селото се минава през поляни около,които растат дренки.От тях местните си правят прекрасна ракия.Както ви писах по-преди,найстина добра е.Общата продължителност на прехода е около 30 минути.Още в началото привличат вниманието червените водорасли,единствени по рода си заа Европа.
ТДренките изобилстват,но и трънките не са малко.В далечината се виждат новите къщи на онези македонци,които са работили в Италия.Проектите са донесени от там.Това е пътеката ,която води към каньона.Това е зеленото училище за местните деца.Направени са чинове от дървета и дъски,както и маса за преподавателите.

[Радо 57]

От: Македония 2011

Непосредствено над водопада е построена беседка с няколко седалки,идеално място за наблюдение.
За съжаление по това време на сезона водата е малко и гледката не е така красива.През пролетта водата е в изобилие и водния стълб се разделя и минава над камъка.Този камък е донесен от водата и се е заклещил.Отначало помислих,че е човешко творение,но хазяина ни обясни подробностите.

[Радо 57]

От: Македония 2011

[Радо 57]

От: Македония 2011

За манастира Св.Йон Кръстител не споменавам нищо,защото други колеги да писали подробно.Отпътуваме за с.Матка до гр.Загреб.Както писах и по-преди,направи ми впечатление,че македонците за забентили взички реки.Така се получават дълги язовири.И този до Матка не е изключение.Особенното тук,е че дехилето е много тясно и каменисто.Височината на язовирната стена е над 30 м. по визуална преценка,снимките за забранени.Непосредствено сред туристическата хижа започва пътеката.Тя е изсечена в скалите на каньона и е не по-широка от 1 м.На места е обезопасена .Изградени са места за почивка и за снимки.Пътеката се вие по цялата дължина на язовира.Гледките са прекрасни,макар и еднообразни.

[Радо 57]

От: Македония 2011

Тъй като края на язовира не се виждаше реших да съкратя разходката.Все пак едночасовото ходене по тясната пътека не е е от най-добрите занимания.Горещо препоръчвам заведението до входа на каньана.Много добра кухня и изглед.Стига времето да е подходящо.Потеглихме към Загрел-Куманова.Подминахме Куманово и бях решил,че всичко приключи,когата видях табела за туристическа атракция-Куклите.Пясъчни фигури,образувани от дъждовете и ветровете.Почвата е лека,ронлива,песъчлива.Ветровете и дъждовете са свършили останалото.Фигурите са групирани тематично.Кумовете,белката,младоженеца,сватовете и др.Свечеряваше се и ни предстоеше доста път до Ямбол.Затова отделихме малко време за снимки,вечеряхме и отново на път.Това беше цялото пътуване.Има и още снимки,но считам,че и тези ще пресъздадат духа на пътуването.За догодина ще отделим внимание на северозападна Македония-вр.Кораб и забележителното плато над Маврово.

[Кити]

От: Македония 2011

Гледам снимките и все повече се убеждавам,че ние българите имаме някаква духовна връзка с местата през които сте минали. Аз самия имам любимо място в Македония.Това е превала "Свети Георги" в планината Галичица между Охридското и Преспанското езеро. Не видях снимка на минипараклисчето "Свети Георги", но сигурно не сте пропуснали да го щракнете. Там виняги си паля свещичка, като седна с часове гледам към Охридското езеро. Красота. Скоро пак заминавам. Благодаря,че отново се почувствах,че съм там.

[Радо 57]

От: Македония 2011

Наистина превала е забележително място,както от към условия за каране,така и от към природа.