Tweet
За да не ви отегчавам или повтарям ще наблегна на тази част от разходката в която разгледахме места за които не помня да е споменавано тук. Другото само ще го маркирам.
Та след срещи, тел. разговори, скайп.... датата е уточнена. От моя страна подготовка нула, дори карта на Румъния нямах. Тръгваме в Петък след работа, спим в Русе и на следващия ден по план. Участници: Тони с 'Honda ST1100 Pan-European'; Митко с 'Honda VFR' и ние с 'BMWR1200GSAdv'.
След работа закачам куфарите и спокойно към Русе. Срещата с другите е направо там. Макар че подминава 19.00ч. е задушно.
Намираме хижа „Приста” (по съвет на Змея) в която ще спим. Мястото ме върна 23год. назад в ерата на ДКМС. Всичко беше по старому.
Плана бих казал че беше групов с няколко точки. Не гонихме само прохода. Цел 1. Солната мина „Униреа”. Пристигаме по обед но е събота и опашката е внушителна.
Отсреща няма МОЛ!
Местни вкусотии.
Билети за около 7-8лв и.... Със съмнителен асансьор се спускаме с внушителна скорост и яко поклащане в 260м дупка само за 90с. Размерите и мащабите са внушителни. 12 градуса постоянна температура и 10% влажност, естествена вентилация. Тавана е на 54м (18 етажна сграда) 7,8хектара разделени на 14 камери.
Дааа впечатляващо. Хората го експлоатират вече като увеселителен парк, да се скрият от жегата, да поиграят федербал, волейбол, да покарат колело.... или да пийнат по нещо. Има дори GSМ покритие.
Копали са каменна сол разбира се от горе на долу на слоеве от по 2,2м. От 1970г. мината не е действаща.
Ширината на тавана е 10м( Това между дъсчените пътечки) а на пода 32м. Минава ми аналогия на човека с мравките, макар и малки, незначителни могат да постигнат удивителни по мащаби градивни неща. Човек разбира се може както да гради мащабно така и да руши.
Наличието на макар и изсъхнала елха показва че е посещавана целогодишно.
Излизаме от съмнителния асансьор и към база 2. Пътуваме тегаво. Всички използват хубавото време и имам чувство, че цяла Румъния се е качила в колите и пътуват.
Желанието ни да посетим замъка в Пелеш е осуетено. Работното време е до 16.00ч и няма време за тур. С питане но неразбиране стигаме до място „къмпинг с топла вода”.
Е те такова чудо не бях допускал, че ще видя. Стотици палатки покрай кристално и студено планинско поточе. Просто свободно къмпиране. Огньове и скари навсякъде. Забавляват се хората, почиват. Въпреки многото хора не е шумно и мръсно. Само съседния склон с табела „внимание мечки” е осеян с малки бели хартийки.
Картинката е подобна няколко още няколко километра нагоре по течението.
Почти по тъмно към нас се присъединиха 3-ма румънски младежи с мотори. Изгони ли ги от някъде заради Карпатски мечки. Ядене и пиене между народите .
На сутринта се разкрива страхотна гледка. Ние се намираме на 980м.н.в. а върха на над 3000м. Беше студена нощ. Сънувах магазини с вълнени юргани и олекотени завивки. Съседите вече от рано разпалваха огъня.
Сгънахме и в градчето Синая. Нещо като Боровец ама не много.
Кафе, закуски ... и 09.00 сме пред замъка.
Лятната резиденция на Крал Карл I. Страхотно, Страхотен от вън, страхотен от вътре.
Не мисля да се впускам в подробности, в мрежата има достатъчно информация.
Сравнително скоро построен с парно, асансьор, смукателна система за прахосмукачки. Въпреки че е построен между 1880-1903г. е направен в рицарски стил и дух.
Влизането с камера вътре се заплаща, но задължително с гид и не хаотично а се оформят групи според езика. Върху обувките поставяме големи „вълшебни” терлици и се прехвърляме 2-века назад.
Извинявам се за качеството на снимките, но ползването на светкавица е забранено (ако те хванат де)
Внимание към всеки детайл, фреска, ваза, иначе какъв замък ще е.
Откровен фен на оръжията е този Крал Карл.
П.П. Не ми спори ъплоуда, ще продължа ама друг път.
Та след срещи, тел. разговори, скайп.... датата е уточнена. От моя страна подготовка нула, дори карта на Румъния нямах. Тръгваме в Петък след работа, спим в Русе и на следващия ден по план. Участници: Тони с 'Honda ST1100 Pan-European'; Митко с 'Honda VFR' и ние с 'BMWR1200GSAdv'.
След работа закачам куфарите и спокойно към Русе. Срещата с другите е направо там. Макар че подминава 19.00ч. е задушно.
Намираме хижа „Приста” (по съвет на Змея) в която ще спим. Мястото ме върна 23год. назад в ерата на ДКМС. Всичко беше по старому.
21.08.2010г.- Събота
Искаше ми се да не го правим през уикенда, но това беше дата удобна за всички. Бензин, закуска и кафета/чай за нас и здравей Румъния. Минахме Дунав Мост и границите без да плащаме, а искахме, е не сме се натискали но... (да не ме разберете погрешно). Плана бих казал че беше групов с няколко точки. Не гонихме само прохода. Цел 1. Солната мина „Униреа”. Пристигаме по обед но е събота и опашката е внушителна.
Отсреща няма МОЛ!
Местни вкусотии.
Билети за около 7-8лв и.... Със съмнителен асансьор се спускаме с внушителна скорост и яко поклащане в 260м дупка само за 90с. Размерите и мащабите са внушителни. 12 градуса постоянна температура и 10% влажност, естествена вентилация. Тавана е на 54м (18 етажна сграда) 7,8хектара разделени на 14 камери.
Дааа впечатляващо. Хората го експлоатират вече като увеселителен парк, да се скрият от жегата, да поиграят федербал, волейбол, да покарат колело.... или да пийнат по нещо. Има дори GSМ покритие.
Копали са каменна сол разбира се от горе на долу на слоеве от по 2,2м. От 1970г. мината не е действаща.
Ширината на тавана е 10м( Това между дъсчените пътечки) а на пода 32м. Минава ми аналогия на човека с мравките, макар и малки, незначителни могат да постигнат удивителни по мащаби градивни неща. Човек разбира се може както да гради мащабно така и да руши.
Наличието на макар и изсъхнала елха показва че е посещавана целогодишно.
Излизаме от съмнителния асансьор и към база 2. Пътуваме тегаво. Всички използват хубавото време и имам чувство, че цяла Румъния се е качила в колите и пътуват.
Желанието ни да посетим замъка в Пелеш е осуетено. Работното време е до 16.00ч и няма време за тур. С питане но неразбиране стигаме до място „къмпинг с топла вода”.
Е те такова чудо не бях допускал, че ще видя. Стотици палатки покрай кристално и студено планинско поточе. Просто свободно къмпиране. Огньове и скари навсякъде. Забавляват се хората, почиват. Въпреки многото хора не е шумно и мръсно. Само съседния склон с табела „внимание мечки” е осеян с малки бели хартийки.
Картинката е подобна няколко още няколко километра нагоре по течението.
Почти по тъмно към нас се присъединиха 3-ма румънски младежи с мотори. Изгони ли ги от някъде заради Карпатски мечки. Ядене и пиене между народите .
22.08.2010г.- Неделя.
На сутринта се разкрива страхотна гледка. Ние се намираме на 980м.н.в. а върха на над 3000м. Беше студена нощ. Сънувах магазини с вълнени юргани и олекотени завивки. Съседите вече от рано разпалваха огъня.
Сгънахме и в градчето Синая. Нещо като Боровец ама не много.
Кафе, закуски ... и 09.00 сме пред замъка.
Лятната резиденция на Крал Карл I. Страхотно, Страхотен от вън, страхотен от вътре.
Не мисля да се впускам в подробности, в мрежата има достатъчно информация.
Сравнително скоро построен с парно, асансьор, смукателна система за прахосмукачки. Въпреки че е построен между 1880-1903г. е направен в рицарски стил и дух.
Влизането с камера вътре се заплаща, но задължително с гид и не хаотично а се оформят групи според езика. Върху обувките поставяме големи „вълшебни” терлици и се прехвърляме 2-века назад.
Извинявам се за качеството на снимките, но ползването на светкавица е забранено (ако те хванат де)
Внимание към всеки детайл, фреска, ваза, иначе какъв замък ще е.
Откровен фен на оръжията е този Крал Карл.
П.П. Не ми спори ъплоуда, ще продължа ама друг път.
N73%2FE574+to:45.58889,25.45501+to:Transf%C4%83g%C4%83r%C4%83%C5%9Fan%2FDN7C+to:Unknown+road+to:Barajul+Vidraru+to:43.74204,24.74574+to
Коментар