Първоначално публикуван от rosendinkov
Преглед на мнение
Мога да напиша доста. Ама има такива приключения, че доста хора (които не ме познават) ще ме вземат за психо или локумджия. Пък то човек знае ли, особено за себе си

Та навремето (1989!) реших, че мога да сключа директен договор с Либийското правителство за работа. Тогава се минаваше през държавен посредник - Медексим мисля, че се казваше, които обираха 80% от месечния доход. Социализъм... При проучване от колеги, работили в Либия разбрах, че там за автомобил не може и да се мечтае. Иначе (ако го има автомобила) било голям кеф. И реших: С "колата" (Лада), с Жената и Сина! Шоуто с Изходните български визи (някои го помнят...), Италианската - банална работа. Виж либийците 3 пъти ми издаваха виза: Аз пиша by car, те ми издават виза - by plane

Имах пътна карта само до Италия, без Сицилия, някъде от 70-те години. За Тунис и Либия - пълна мъгла. Ама си казах: Караме по азимут и толкова. Тогава GPS'а на ТУ 154 трудно влизаше в багажника на ладата... и такава идея имаше

Един приятел "ме уреди" с феродо за накладки (тогава нямаше леснодостъпни резервни части), та из планините на Италия (избягвах магистралите, като разбрах, че 10 км. струват 1USD..., пък и е по-гот през селцата) разбрах, че феродото хваща, дорде не загрее......... Нямаше щети, ама бели косми - доста. Иначе, като оборудване - де що събрах от приятели. Жена ми умря от смях като видя, че слагам и веригите за сняг в багажника. После, в Тунис, въобще не и беше до подигравки, като видя път след гибла (пясъчна буря).... Не, че и аз съм очаквал, че ще ми потрябват вериги, ама си знам: Не ги ли взема - закъсвам. Та арабите доста пъти (и след този случай) се пулиха кво е това върху гумите, и откъде съм го купил. Казвам: Само в България се произвежда

И понеже, за онова време, 500 USD си бяха солидна сума, толкова можах да събера. Та това ми бяха парите въобще! Като гориво - последната туба с български бензин налях в Либия, като не броим 1 резервоар от Трапани. Как не изгоряхме, и до сега не мога да си обесня. Особено на връщане - същото количество бензин (около 220л.), в пластмасови туби, през Сахара, при температура в колата дето не я хващаше термометъра (беше разграфен до 50 градуса по Целзий), ама дезодоранта в чантата на задното стъкло гръмна... Добре, че има Господ на този свят (надявам се и на Онзи


Из Триполи - емоции колкото щеш. Като например, още първата сутрин. Спя си аз в хотела (Атлас май се казваше), на последния (най-евтиния) етаж, май - 7-ми, без асансьор, и шефа на хотела - тлъст либиец се втурва с предифарктна симптоматика: Мистър, Мистър, кибир (голям) проблем! Брей, викам си, тоя за мене няма да се засили така, нещо му е нарушен интереса... Слизам долу - кво да видя? Един стар приятел на входа на хотела (не го пускат вътре), и един автобус паркиран напреко на главната улица (Омар Мухтар). Все едно да препречиш Цариградско, в двете посоки сутрин в 9ч.



Из Либия майтапи - доста. Например: винаги се зарежда с бензин следобяд - бензинджията го мързи да стане от стола в кабинката и маха с ръка - изчезвай

На плаж ходехме на 100-120 км., щото иначе - бой с камъни. И не само по "разголената ханъма", а основно по мен... Те и там, на скатания плаж, ни намериха, че едвам се оттървахме. Иначе морето е приказка. Намерихме един остров, и там беше вече плажа. До него стигахме с надуваема лодка. Чак накрая разбрахме, че бил пълен с отровни змии

Като оставим изблиците на гняв пред разголени тела, арабите са много свестни хора! Нямам неприятна среща или случка с местните. А приятните бяха ежедневие. Изключително гостоприемни и отзивчиви хора. Дори и либийците. За тунизийците да не говорим! Невероятни впечатления имам от тях! Краси не се смей




Помотахме се из Либия. Уплаши ме мизерията и по-голямата диктатура от тази от която идвах - и чао. На връщане (вече старо куче медалист


Май досадих с описания, ама като в руския виц, дето една баба викала: Изнасилиха ме, изнасилиха ме! Идва милиционера и пита: Кой? - Не знам! Кога? - Преди 60 години! Ми що сега викаш? - Приятно вспомнить!
Така, че: И Баба Лада върши работа, стига да има малко хъс, късмет, и пълно отсъствие на разум

Сега: Ма къв бойлер да сложа, ма къв климатик, ма колко голям резервоар, багажник. Както казва жена ми: Ти май се чудиш как да не тръгнеш?! И си е права....
Коментар