Tweet
Първоначално публикуван от rosendinkov
Преглед на мнение
Не можеш ли да понапишеш някой ред за това пътуване, интересно би било
Мога да напиша доста. Ама има такива приключения, че доста хора (които не ме познават) ще ме вземат за психо или локумджия. Пък то човек знае ли, особено за себе си
.Та навремето (1989!) реших, че мога да сключа директен договор с Либийското правителство за работа. Тогава се минаваше през държавен посредник - Медексим мисля, че се казваше, които обираха 80% от месечния доход. Социализъм... При проучване от колеги, работили в Либия разбрах, че там за автомобил не може и да се мечтае. Иначе (ако го има автомобила) било голям кеф. И реших: С "колата" (Лада), с Жената и Сина! Шоуто с Изходните български визи (някои го помнят...), Италианската - банална работа. Виж либийците 3 пъти ми издаваха виза: Аз пиша by car, те ми издават виза - by plane
. Хеле накрая се разбрахме. Взех и Либийската виза "by car", поисках 6 (шест) месеца отпуск, и естествено отговора беше: Като изтрезнееш се обади! Аз си написах Заявление за напускане, с: по-здрав:......... И тръгнах същия ден с маршрут: Търново-Белград-Загреб-Любляна-Триест-Венеция-Рим-Неапол-фериботче-Месина-Палермо-Трапани-ферибот-гр. Тунис-пясъчец-Трлиполи (Либия).Имах пътна карта само до Италия, без Сицилия, някъде от 70-те години. За Тунис и Либия - пълна мъгла. Ама си казах: Караме по азимут и толкова. Тогава GPS'а на ТУ 154 трудно влизаше в багажника на ладата... и такава идея имаше
. Аз се отказах, щото не знаех как се работи с него. Абе - луди млади години. Един приятел "ме уреди" с феродо за накладки (тогава нямаше леснодостъпни резервни части), та из планините на Италия (избягвах магистралите, като разбрах, че 10 км. струват 1USD..., пък и е по-гот през селцата) разбрах, че феродото хваща, дорде не загрее......... Нямаше щети, ама бели косми - доста. Иначе, като оборудване - де що събрах от приятели. Жена ми умря от смях като видя, че слагам и веригите за сняг в багажника. После, в Тунис, въобще не и беше до подигравки, като видя път след гибла (пясъчна буря).... Не, че и аз съм очаквал, че ще ми потрябват вериги, ама си знам: Не ги ли взема - закъсвам. Та арабите доста пъти (и след този случай) се пулиха кво е това върху гумите, и откъде съм го купил. Казвам: Само в България се произвежда
. Доста пясък изринах с тези вериги.И понеже, за онова време, 500 USD си бяха солидна сума, толкова можах да събера. Та това ми бяха парите въобще! Като гориво - последната туба с български бензин налях в Либия, като не броим 1 резервоар от Трапани. Как не изгоряхме, и до сега не мога да си обесня. Особено на връщане - същото количество бензин (около 220л.), в пластмасови туби, през Сахара, при температура в колата дето не я хващаше термометъра (беше разграфен до 50 градуса по Целзий), ама дезодоранта в чантата на задното стъкло гръмна... Добре, че има Господ на този свят (надявам се и на Онзи
). Гумите тогава бяха култовите Видинки (почти нови, на има-няма 30-40 холяди ), за други масла, освен М 10Д, ме светнаха, чак в Тунис (че трябва да е "специално" за през пустинята...). Абе пътуване на магия! Но гота си е гот! Из Триполи - емоции колкото щеш. Като например, още първата сутрин. Спя си аз в хотела (Атлас май се казваше), на последния (най-евтиния) етаж, май - 7-ми, без асансьор, и шефа на хотела - тлъст либиец се втурва с предифарктна симптоматика: Мистър, Мистър, кибир (голям) проблем! Брей, викам си, тоя за мене няма да се засили така, нещо му е нарушен интереса... Слизам долу - кво да видя? Един стар приятел на входа на хотела (не го пускат вътре), и един автобус паркиран напреко на главната улица (Омар Мухтар). Все едно да препречиш Цариградско, в двете посоки сутрин в 9ч.
Цирк! И приятеля ми (след тирада нецензурни, типично балкански поздрави), ми казва: Бе гледам - българска лада. Аз съм тук от 6 години - такова чудо не съм виждал. То не стига, че е българска, ами и Търновска. Бе не стига, че е търновска, ами ми е и позната . И се моли на тлъстия да ме извика, ама оня - не знаел на кого е колата. Аде бе?! Бързо се сети, нашия като паркирал автобуса напреко Из Либия майтапи - доста. Например: винаги се зарежда с бензин следобяд - бензинджията го мързи да стане от стола в кабинката и маха с ръка - изчезвай
. Не, че бензина имаше някаква стойност.На плаж ходехме на 100-120 км., щото иначе - бой с камъни. И не само по "разголената ханъма", а основно по мен... Те и там, на скатания плаж, ни намериха, че едвам се оттървахме. Иначе морето е приказка. Намерихме един остров, и там беше вече плажа. До него стигахме с надуваема лодка. Чак накрая разбрахме, че бил пълен с отровни змии
. Бе има Господ... Имаше и "европейски" плажове - руския, чешкия, Гаргареш, ама голяма скука. Постове, бариери, пропуски... Пълно със сноби и руски военни. Не, че имам нещо ротив руските военни, ама постоянно задават въпроси. Пък и сдобиването с пропуск за такива места си беше одисея. Губеше се екшъна!Като оставим изблиците на гняв пред разголени тела, арабите са много свестни хора! Нямам неприятна среща или случка с местните. А приятните бяха ежедневие. Изключително гостоприемни и отзивчиви хора. Дори и либийците. За тунизийците да не говорим! Невероятни впечатления имам от тях! Краси не се смей
. Като всички хора по света оцелели в трудни условия. А в пустинята си е трудничко, меко казано . Например: Напиваме се с един египтянин, пътен инженер в Либия. Там сухия режим е мит, или поне аз с такова впечатление останах . И тръгваме около 02ч. на гости у негов познат. Никой не се учуди като звъннахме по това време. Седим си ние в хола (има-няма 200 кв.м.) и египтянина и либиеца-домакин си говорят. Седим си на пода, пълно с възглавнички по ъглите - реди си ги както ти е удобно. По едно време започнаха да идват тави с прясно приготвени манджи. Ама тавите идват от някаква странична врата, и много опитна ръка ги плъзга по мрамора и спират точно пред човека за когото е тавата. Оризи, баклави и тем подобни. Ама много тава бе! И чак към 9-10ч. стана дума за кво сме се довлекли . Изключително любезни и любознателни хора. Но в никакъв случай досадни! Невероятно чувство за такт, спокойствие и увереност. И някак си същото го предават и на събеседника. Бе, не случайно са оцелели в тези условия.Помотахме се из Либия. Уплаши ме мизерията и по-голямата диктатура от тази от която идвах - и чао. На връщане (вече старо куче медалист
) - пълен релакс. Разглеждане на римски руини, вулкани, плажове, музеи и т.н. Въоръжен с бедуинския "хладилник" (бутилка, увита в нещо като дебел козяк, намокрен и закачена на огледалото) света придоби по-хладен вид . Май досадих с описания, ама като в руския виц, дето една баба викала: Изнасилиха ме, изнасилиха ме! Идва милиционера и пита: Кой? - Не знам! Кога? - Преди 60 години! Ми що сега викаш? - Приятно вспомнить!
Така, че: И Баба Лада върши работа, стига да има малко хъс, късмет, и пълно отсъствие на разум
. Сега: Ма къв бойлер да сложа, ма къв климатик, ма колко голям резервоар, багажник. Както казва жена ми: Ти май се чудиш как да не тръгнеш?! И си е права....
Коментар