С Голф до Мароко (2019)

[Rattenfaenger]

Здравейте, пътешественици! Дойде още една година, което за мен означаваше да се отправя на още едно приключение с вярната немска машина. След множество пътувания из Европа, както и до кавказките републики Грузия, Армения и Азербайджан през 2017-а година този път амбицията беше да се стъпи на трети континент. Предстоеше едно пътуване, което бе много по-различно от всички, които съм правил досега.
Ще си позволя да направя лека биографична справка за себе си и да спомена, че от 2 години специализирам, съответно работя и живея, в Германия. Планът беше да тръгна от там с Голфа и да се срещна с моите приятели в Мадрид. Те от своя страна щяха да пристигнат с полет от София. Речено-сторено и в крайна сметка пропътувахме заедно 4000 км по пътищата на Испания и Мароко, а включвайки моя път до Испания и обратно за мен всичко възлезе на около 8000 км.
Ето карта на нашия маршрут:




По маршрута посетихме следните държави/градове:
Испания: Гранада, Кордоба, Севиля
Гибралтар
Мароко: Шефшауен, Фес, Мерзуга, Аид Бен Хаду, Маракеш, Казабланка, Рабат, Танжер

Ще се радвам да споделя с вас впечатленията и преживяванията ни, и както винаги съм подготвил доста снимки, както и някое друго непретенциозно видео.

И така...нека започна от самото начало

[Вико]

От: С Голф до Мароко (2019)

Не пишем нищо, само чакаме още и още. А някои купуват 80-ка за 40к, за да отидат до Мароко...

[Rattenfaenger]

От: С Голф до Мароко (2019)

Планът беше да тръгна в петък на 07.06. Моите немски колеги бяха доста изненадани, че се каня да отида с кола до Мароко, а още по-шокирани бяха, че тръгвам в петък, директно след дежурството ми и планирам до събота да достигна Мадрид. Ами възможно си е, просто трябва повечко шофиране и малко по-малко сън . Изкарах плевенския Голф от гаража, където отлежава на съхранение и се отправих на дълъг преход през Германия, Белгия и Франция. Ето кратко видео от транзитното ми преминаване:

Една снимка от покрайнините на Париж, с която да ознаменя началото на пътуването. Радвам си се на тениската .



Париж ме посрещна със зловещи задръствания и въпреки новия господар на света (Гуугъл ), чиято навигация ме превеждаше през по-малко задръстените булеварди, прекосяването на града ми отне повече от 2 часа. При престрояване в задръстването за малко и да отнеса един водач на скутер. Получих някоя друга благословия, но трябва да отбележа, че тези психопати си карат със 70-80 км/ч между колите в задръстването. Естествено, че има голям риск да ги засека като кретам с 5-10 км/ч и искам да сменя лентата. С тази скорост ми се появяват абсолютно изневиделица.


И все пак преходът мина безпроблемно. На следващия ден около обяд достигнах Мадрид, и се срещнах с останалата част от екипажа. Сменихме шофьорите и директно се отправихме на юг към Андалусия, където бяхме планирали да прекараме следващите няколко дена.

Спряхме за почивка в небезизвестната Кастиля Ла Манча. Снимка на групата. От ляво надясно сме моя милост, Дражи, Габи и Георги.



Нямаше как да не се снимаме и с най-известните личности от Кастиля Ла Манча, които нямат нужда от представяне.



На същия ден достигнахме първата ни дестинация – Гранада. Отправихме се на следобедна разходка из града.
Първата ни спирка беше величествената катедрала на Гранада. Построена е през 16-ти век, след като територията бива отвоювана обратно от маврите и всъщност се явява реконструкция на старата градска джамия. Тук се е намирало емирството на Гранада, което е било последната мюсюлманско държавно формирование на Иберийския полуостров. Превземането му от християнските владетели маркира края на Реконкистата, продължила близо 8 века.




В лявата част на следващата снимка се вижда капелата, в която са погребани редица испански владетели, включително и кралица Изабела Кастилска, която има най-голяма роля в обединението на християнските кралства на полуострова и поставяне основите на обединена Испания и бъдещата Испанска империя.




В Гранада, както и в цяла Андалусия, има запазена много архитектура от периода на ислямското владичество. Тази територия, както вече споменах е била владяна и до най-късен период от маврите. Християните често са извършвали реконструкции и модернизации на сградите в типичен арабски стил, но много от характерните елементи от фасадите са се запазвали.
Друго известно място в Гранада е пазарът „Алкаисерия“, където се предлагат сувенири, фенери, различни изделия от стъкло, декорации и др. В миналото Алкаисерия е бил огромен пазар, състоящ се от множество малки криволичещи улици. Днес от него е запазена малка част.




Такива фенери се предлагаха в множество магазини из целия град.



Както можете да си представите през юни месец в Южна Испания е голяма жега. Интересни покривала бяха поставени по някои от централните градски улици от една от местните марки бира.

[Rattenfaenger]

От: С Голф до Мароко (2019)

Разходката ни продължи към Plaza nueva – новият площад. Тук се разиграваше някакво улично представление. Това момченце също участваше



Поглед към площада:





От тук се отправихме към най-голямата забележителност на града – дворецът „Алхамбра“. За съжаление билети се резервират месеци предварително и тъй като ние се усетихме едва няколко седмици преди пътуването не успяхме да се сдобием с такива. Разбирам политиката на по-ранно закупуване на билети за по-популярни забележителности, но чак месеци по-рано ми се струва абсурдно. Както и да е, все пак се разходихме в общодостъпната част на двореца, която също беше много цветна и приятна:





Дворецът е резиденция на мавърските владетели до 1492 година. В превод от арабски означава просто „червената“. Представлява един от най-големите паметници на ислямска архитектура в Европа. След превземането на града от християните те били впечатлени от изяществото на двореца, както и от факта, че в него имало течаща вода, което било истински лукс за онова време. Затова решили да го запазят в голямата си част, като добавили и нови крила, които вече са в характерния за Европа архитектурен стил от тази епоха.
Бързахме да слезем от хълма, за да се отправим към съседния такъв, който се казва „Мирадор Сан Николас“. От там се откриваше красива гледка към двореца.

[Rattenfaenger]

От: С Голф до Мароко (2019)

На другият ден планирахме да отделим още няколко часа на Гранада, след което да продължим пътя си. Красива архитектура в центъра:



Една бивша странноприемница от времената на маврите, който днес принадлежи на университета на Гранада. Градът е голям универсистетски център в Южна Испания:




Спряхме за по кафе на площада пред главния вход на катедралата. Гледката беше великолепна:





Обиколката ни ни отведе към квартал Албаисин – старият арабски квартал:





Тук гъмжеше от туристи и имаше множество магазини и заведения. В квартала се намираше и едно малко закътано уютно площадче с чудесна гледка към Алхамбра:




Върнахме се обратно към центъра. Паметника на Христофор Колумб в Гранада.



За последно влязохме и в самата катедрала, която отвътре бе не по-малко внушителна:

[Rattenfaenger]

От: С Голф до Мароко (2019)

Беше време да продължим към следващата ни спирка. Гранада определено ни впечатли. Градът беше много красив, с изключително богата история и култура.
След няколко часа вече бяхме в Кордоба. Нощувахме в един апартамент в центъра на града. Оставихме багажа, но по тези тесни улички място за паркиране на кола просто нямаше. Хазяинът ни упъти към един паркинг на около 10 минути пеша. Оказа се просто черен паркинг край един от главните булеварди. Вдигнахме прахоляк до небето докато кръстосвахме между колите и на края паркирахме. Докато си събирахме нещата и заключвахме колата забелязахме някакъв 16-17 годишен келеш, който почтително стоеше в близост. Направихме се на приятно разсеяни, но когато понечихме да си тръгнем той започна да ни подвиква нещо на испански. Очевидно нещо за пари ставаше дума. Въпросният тип беше много далеч от това да е някакво назначено лице, което да събира такси. Беше си чист Гаврош. Английски не говореше, а и нашият испански се ограничава до „Buenos dias”, “Gracias” и разбира се „Una cerveza, por favor” . Извадихме телефоните и започнахме една високотехнологична комукация чрез Гуугъл преводач.
Явно твърде дълго живея в Германия, защото започнах да му се правя на ербап. Посредством преводача проведохме горе-долу следния разговор:

- Можеш ли да се легитимираш? Какъв си ти, че да ти даваме пари?
- (вдига тъпо рамене)
- Бележка или някакъв документ ще ни дадеш ли, ако ти платим?
- Не...

Между другото момчето имаше очевидно затруднения с четенето, така че целият разговор не беше много динамичен.

- Всички тук ми плащат – каза той и показа колите.


Аргумент си е това... В крайна сметка разбрахме, че „тарифата“ е 1 евро на час и 5 евро за цял ден . Георги каза, че вероятно е по-добре да му дадем 5 евро и да ни е мирна главата. Аз се съгласих. Дразнят ме такива тарикатски изпълнения на дребно, но по-добре така, отколкото да ни счупят стъкло или да ни спукат гума. После ще имаме избор да се оплачем или на арменския поп, или на Светия синод…
Разплатихме се с келеша и се върнахме към апартамента. Хванахме кривите объркани улички в старата част на града и посетихме най-голямата забележителност – катедралата. Вътрешния двор с камбанарията:



По време на владичеството на маврите тяхна столица е била именно Кордоба. Дори самата държава е носела името на града – Кордобски емират и по-късно халифат, който се е простирал в по-голямата част на днешна Португалия и Испания. Градът е имал население от близо милион души, за сравнение днес тук живеят около 320 000.
Както и в Гранада, и тук до преди идването на християните се е намирала голямата градска джамия. Тя бива частично преправена на църква, но интересното е, че всъщност се води и двете – катедрала – джамия. Този факт много ни развесели, тъй като ни напомни на събитията от българския футбол. Тук може би ще разсърдя някои от четящите, но опитайте да погледнете хумористично на нещата . Шегувахме се, че както ФК Литекс бе преименуван на ЦСКА-София, така и тук испанците са добавили едно тире и са припознали джамията .
На следващия ден сутринта влязохме в катедралата. Беше много красива и изобщо това бе един много любопитен и необичаен храм. Уникален по рода си може би дори.







Един интерес надпис, свързан с продажба на кожи, в старата част на Кордоба:




Фотоексперименти:





Главният площад в по-новата централна част на града:





Един друг малък симпатичен площад:

[Rattenfaenger]

От: С Голф до Мароко (2019)

Римският мост над река Гуадалкивир:



Дворецът на християнските владетели, който в този ден беше затворен за посещения:



В градината пред него имаше и портокалови дръвчета:





Случаен кадър от стария град:



Кордоба имаше по-различна атмосфера от Гранада и поне на нас остави впечатлението на по-малък и провинциален град, макар всъщност Гранада да е по-малкия от двата. Въпреки това си имаше своя чар и със сигурност си заслужава посещението.

Потеглихме към, поне по мое мнение, перлата на Андалусия и нейна столица – град Севиля.










СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ....

[alexalex69]

От: С Голф до Мароко (2019)

Отново успя приятно да ме изненадаш Иване ! Учудвам се обаче че не си повлякъл и Берти на пътешествието или може би , ти е помогнал с техническата подготовка на Голфа . Май да взема да си резервирам едно кръгче да ме повозиш преди да стъпи на всички континенти и да му се вдигне цената до НЕБЕСАТА . Благодаря за четивото и снимките !

[Rattenfaenger]

От: С Голф до Мароко (2019)

Здрасти, Сашо! Ами Берти помогна с поддръжката, разбира се. Тя колата технически си върви на пушка и няма какво толкова да й се прави, но аз по-скоро се вживявам и все го впрягам Берти да ми върши разни глезотиики и козметични подобрения. Малко джанти, малко по-хубави тонколони...такива неща. А иначе хайде...тръгна ли към Владивосток ти запазвам почетно място в колата .

[alexalex69]

От: С Голф до Мароко (2019)

Здрасти, Сашо! Ами Берти помогна с поддръжката, разбира се. Тя колата технически си върви на пушка и няма какво толкова да й се прави, но аз по-скоро се вживявам и все го впрягам Берти да ми върши разни глезотиики и козметични подобрения. Малко джанти, малко по-хубави тонколони...такива неща. А иначе хайде...тръгна ли към Владивосток ти запазвам почетно място в колата .

Аз като мъж на жена си , трЕбва да питам ...... Понеже си я знам , ще ме пусне само да ти помогна да си натовариш багажа и да те ескортирам до магистралата . Аз ще радвам да направим и едно кръгче из нашата си провинция !

[Еделвайс]

От: С Голф до Мароко (2019)

Браво, супер

[MFr]

От: С Голф до Мароко (2019)

Андалусия е уникално красиво място, препоръчвам на всеки.

[Rattenfaenger]

От: С Голф до Мароко (2019)

Пристигнахме в Севиля в ранния следобед. Решихме тук да направим и нещо по-различно. Все пак една от запазените марки на Андалусия е фламенкото, затова искахме да отидем да видим представление на живо. Въпросът беше как да изберем нещо хубаво и на приемлива цена, без да попаднем в някой капан за туристи. Доверихме се на един туристически информационен център, който ни насочи към един театър наблизо. Представление имаше сравнително скоро и се отправихме към симпатичния квартал от другата страна на канала, който се явява ръкав на река Гуадалкивир:




В театъра не бяха разрешени снимки или видео. Представлението беше много изящно и изпълнено със страст и динамика. На всички много ни хареса. Наистина огнен танц...
Групата ни пред театъра:




Тръгнахме обратно към центъра и за моя фотографска радост хванахме залеза тъкмо минавайки по моста над канала:




Вдясно на снимката е „Torra del Oro“ или „кулата на златото“. Представлявала е защитно съоръжение. За името има различни теории като например, че се казва така заради лъщящия купол, или че през 16-ти век тук са се съхранявали богатствата, които са пристигали в Севиля от Америка.





Най-монументалната сграда в града е катедралата „Санта Мария де ла Седе“. Както със сигурност и самите вие предполагате, и тук катедралата представлява реконструкция на джамия, извършена в началото на 16-ти век, след края на Реконкистата.


Около катедралата имаше много файтони, предлагащи разходка из центъра:

[Rattenfaenger]

От: С Голф до Мароко (2019)

Вечерта си отдъхнахме в хостела. Бяхме планирали да отделим целия следващ ден на Севиля. Обиколката ни на следващата сутрин започна отново от катедралата. Дадох някоя друга монета на тази просякиня и я помолих за снимка:



Поглед към кулата Хиралда – камбанарията на катедралата. При завършването си в началото на 16-ти век Севилската катедрала става най-голямата в света. Интересен факт, който прочетох в Уикипедия – най-големите църкви в света са базиликата „Св. Петър“ в Рим и базиликата в град Апаресида в Бразилия. Те обаче не са седалище на епископ, с което севилската все още се явява най-голямата катедрала в света.



Предлагам някой друг кадър от прекрасната архитектура в центъра на града:







Минахме и покрай арената за корида. Тази традиция е обект на много критика и възмущение, но е и силно свързана с хората в Севиля, които нямат никакво намерение да спират да посещават тореадорските борби. Самите тореадори пък се явяват истински звезди и идоли за много местни деца.



Стигнахме и до великолепния площад „Plaza de Espana”. Това със сигурност е най-разпознаваемата забележителност на града. Прекрасният комплекс е построен през 1929-а година за иберо-американското изложение, което се е провеждало тук. Площадът е представлявал палатата на Испания и естествено е трябвало да бъде най-красив и впечатляващ.



Площадът дори е успял да омагьоса режисьорът Стивън Спилбърг. По време на снимките на „Междузвездни войни“ той посетил Севиля и толкова останал впечатлен от площада, че решил да заснеме тук сцена от втория филм на сагата.

[Rattenfaenger]

От: С Голф до Мароко (2019)

Върнахме се обратно към катедралата с идеята на посетим двореца „Real Alcazar”.



По-рано през деня опашката беше много голяма и се надявахме, че сега жегата ще уплаши повечето туристи. Оказахме се прави и успяхме да влезем сравнително бързо.



Тук преди е била резиденцията на мюсюлманските владетели, която след това, както и в другите градове, посетени от нас момента, става дворец на испанските крале. И тук ислямският стил не може да се сбърка:





Забележителен е златният таван в една от залите:





Заслужава да се отбележи, че след края на Реконкистата в Андалусия са живеели множество, или вероятно дори преобладаващо, мюсюлмани, като също така е имало много евреи. В началото християнската власт е била толерантна към тях, но след няколко десетилетия християнските духовни водачи били много изненадани и възмутени от това, че новозавзетите градове продължавали да имат арабски вид и че населението масово продължавало да практикува исляма. Започнал процес на насилствена смяна на религията, като много мюсюлмани и евреи били прокудени, и се заселили съответно в Северна Африка, на територията на днешно Мароко.
Качихме се и на кулата Хиралда, откъдето се откриваше чудесна панорама към града: