От: До Кения и назад...
И така на следващия ден трябваше да станем в 4:00 сутринта... В 4:30 в ресторанта ни очакваше целият персонал, приготвил цялата закуска за деня в количества за двама души, а двама усмихнати сервитьора усмихнато очакваха и най-малкият ни жест, на дискретно разстояние. Признавам - малко ми беше напрегнато - спазарих сафарито на "черния пазар" за една трета от цената обявена на рецепцията в хотела. Ако и да имах договор в джоба, ако и да бях проверил човека до колкото мога, приказките на персонала (най-вече на момчета от охраната), да не се изненадам, ако никой не дойде да ни вземе, ме изнервяха (дори и съпругата ми, вътре в себе си искаше това да се случи, за да ми покаже, че не се прави така - в смисъл, че съм глупак...). Разчитах единствено, че образа на "отричащия военен" (или наемник...) който умишлено градях още от първия ден, ще свърши работа, защото ние бяхме едни от малкото туристи в целия курорт в момента,и единствените разходили се в копторите на бедната част на града - бяхме нещо като "новина" и благодарение на персонала в хотела ни и приятелското ни отношение към всички. Както и да е - слязох в ресторанта с максимално "зъл" вид, като и жена ми не бе за подценяване, въпреки преобладаващото розово и електрическо оранжево по нея. Видимо - по одобрителните реакции на двамата униформени полицаи с автомати и пълно бойно снаряжение (оказа се, че във всеки хотел в който има чужденци и освен хотелската охрана, всяка вечер има по двама въоръжени до зъби полицаи с радиовръзка с управлението и колегите си в другите хотели), явно изглеждахме на хора, които знаят какво правят. Абе - бяхме се натокали, като за National Geograpfic:
Следва продължение...
И така на следващия ден трябваше да станем в 4:00 сутринта... В 4:30 в ресторанта ни очакваше целият персонал, приготвил цялата закуска за деня в количества за двама души, а двама усмихнати сервитьора усмихнато очакваха и най-малкият ни жест, на дискретно разстояние. Признавам - малко ми беше напрегнато - спазарих сафарито на "черния пазар" за една трета от цената обявена на рецепцията в хотела. Ако и да имах договор в джоба, ако и да бях проверил човека до колкото мога, приказките на персонала (най-вече на момчета от охраната), да не се изненадам, ако никой не дойде да ни вземе, ме изнервяха (дори и съпругата ми, вътре в себе си искаше това да се случи, за да ми покаже, че не се прави така - в смисъл, че съм глупак...). Разчитах единствено, че образа на "отричащия военен" (или наемник...) който умишлено градях още от първия ден, ще свърши работа, защото ние бяхме едни от малкото туристи в целия курорт в момента,и единствените разходили се в копторите на бедната част на града - бяхме нещо като "новина" и благодарение на персонала в хотела ни и приятелското ни отношение към всички. Както и да е - слязох в ресторанта с максимално "зъл" вид, като и жена ми не бе за подценяване, въпреки преобладаващото розово и електрическо оранжево по нея. Видимо - по одобрителните реакции на двамата униформени полицаи с автомати и пълно бойно снаряжение (оказа се, че във всеки хотел в който има чужденци и освен хотелската охрана, всяка вечер има по двама въоръжени до зъби полицаи с радиовръзка с управлението и колегите си в другите хотели), явно изглеждахме на хора, които знаят какво правят. Абе - бяхме се натокали, като за National Geograpfic:
Следва продължение...
Коментар