От: От Александрия до Кейптаун с Дифендър - българска експедиция в Африка
Такаааа. Фразата "нема лесно" в това начинание е като припев на песен, но пък и нашите хич не са от лесно отказващите се. Пътешествието започна, защото вече са в Судан. Вече, вече направо са на 1/3 през него.
Ето и последните 2 поста от sahkow.
"Дни 10-11 (28 § 29.11)
Този ден трябваше да реши съдбата на одисеята ни - до обяд чакаме вести от изследванията на съпругата на колегата. Тогава щяхме да правим план за връщане или да продължим до края на света, до Иглен нос. Мистър Боб (Али, 23- годишен таксиджия, маркетингово преименувал се за европейците) ни чакаше пред хотела в уреченото време. Той, както и мнозина други в Египет, страдат от значително намалелия туристически поток след революцията. От това май си патят най- вече останалите няколко капки туристи, тъй като стремежа на местните да продадат стока и услуга или просто да заработят бакшиш, дебне на всеки ъгъл. В един момент ставаш по- добър от партизанин в избягване на търговци и „доброжелатели“ или на малоумен- те ти предлагаш, ти се хилиш и гледаш тъпо, докато опасността отмине. Досадно, но въпрос на оцеляване за част от египтяните. Залезите и изгревите над Нил са изживяване, което всеки трябва да види. В спокойните води на реката се отразяват и Скарабей (изгрева) и Амон Ра (залеза), напудряйки небето в червено. Ако в същото време фелука или туристически кораб наруши хармонията на огън, вода и въздух, спиращите дъха фотографии са вързани в кърпа. Селяните, обработващи малките парчета плодородна земя, пустинята, която хищнически дебне зеленината и даряващия живот Нил са кръговрат, който не се е променил от времето на Тива – старата столица на Египет (сега Луксор) и господарите на тези земи – фараоните. Мистър Боб ни отведе на западния бряг на Нил, където Храмът на Хатшепсут, Долината на царете и колосите на Мнемном бяха цел и посока. Подробности относно тези забележителности всеки може д открие в уикипедия. Отвъд това си заслужава да споменем тактиката на местните за допълнителен доход. В Долината на царете е забранено снимането. Пред всяка гробница има пазач, а в нея – частни агенти. Ако те видят да снимаш с телефона си – получаваш смъртна заплаха за глобите и любезно затваряне на очите срещу 20-30 паунда за владеещите изкуството да преговаряш с египтянин и стотина за останалите. Ако пък останеш сам в погребалната камера, оставен съзнателно за малко, пристига бдителен египтянин и настоява да види телефона ти. Той не е видял, но знае, че си снимал със сигурност – турист ли си, виновен си по презумпция. В нашия случай поискахме легитимация, а той – сам да провери галерията на айфона – и да го обхване внезапна амнезия след образа на египетските паундове.
Добрата вест дойде по обедно време – съпругата на колегата няма да се оперира, проблемът може да се оправи с медикаменти и връщането засега остава от Кейп Таун. Продължаването сам надолу отпада и нашата задруга няма да се разпадне. Фокусът отново се върна върху ферибота, дизела и оцеляването сред толкова желаещи за ти продадат каквото и да е египтяни. За да не скучаем с предизвикателствата се оказа, че кабелът за зарядното на фотоапарата е хванал пътя – едва ли има по- сериозна задача от това да намериш кабел на приемлива цена в град като Луксор.
В Долината на царете имахме късмета да видим и току що отворената гробница на Меренпта, след което се дивихме на Храмът на жената-фараон Хатшепсут. Разкопките в околността продължаваха по същия начин, както Картък преди век е открил гробницата на Тутакамон – с много работна ръка, никаква механизация и доза късмет.
Върнахме се обратно в Луксор на източния бряг, за да разгледаме Карнак – храмов комплекс, чийто мащаб и история карат бъбривите да немеят, а мълчаливите – да гледат и слушат с отворени уста. На входа предприемчив египтятин се кандидатира за наш гид и спечели сърцата и джобовете ни с твърдението, че е египтолог и разкопава един от храмовете в Карнак, заради което може да ни вмъкне в нетуристическата част. Хм.
Ето по памет малка част от разказаното от него:
Карнак е строен от 2100 г п.н.е до 300 г п.н.е от над 90 фараона. Основният храм, посветен на Амон Ра е построен от Рамзес II. Имал е 134 колони, на колкото къса е бил разкъсан Озирис в братоубийствената му битка с Сет заради Исис – богиня на вълшебствата. Идеята на Сет била Исис никога да не може да съживи Озирис. Частите били изпратени из цял свят, но тя съумяла да ги намери с изключение на пениса. Легендата продължава, че от сълзите й се е появил Нил. От сълзите на бащата на двамата богове – Атом пък се образувало езерото до храма. Тъй като всеки човек имал убийствения огън на Сет в себе си от рождението си, ако се изкъпе в езерото, го потушавал. Не полюбопитствахме много какво се е случило все пак с пениса на Озирис. Карнак е възстановен от Александър Велики, чийто образ и картуш все още са много добре запазени на една от камерите.
Втория и третия храм не били отворени за посетители, но гида ни с малко връзки и наша финансова помощ ни разведени в част от тях. Най- интригуващо беше влизането в тъмна камера без осветление, мислите ни, че можем завинаги да останем тук да правим компания на боговете и 6 000 – годишна статуя на Акмет – дъщеря на Амон, принесена от Мемфис и все още скрита за братята туристи.
По препоръка на гида посещаваме фотографско магазинче. Учуден и заинтригуван съм от десетките употребявани зарядни и нито един кабел. Все пак след малко суетене кабел е намерен, пазарлъка започва от 100 паунда за продавача и 20 за купувача. Имаме сделка и остава време да побъбрим с Атеф – баща на лоши зъби и 3 деца, който взимал 20% от продаденото в магазина. Обсъдихме тежките времена и колко важно е образованието на децата му. Боботаксито ни върна в хотела за кратка почивка като по пътя Мистър Боб ни взе и литър и половина прясно изцеден сок от тръстика- с цена за местните 5, а като за туристи-балъци – 20 паунда. Двойния ефект – освежаване и пречистване – ни ободри.
След поредния свръхестествен залез над Нил, тръгнахме към храма в Луксор. Мистър Боб ни пресрещна и предложи безплатно да ни отведе, тъй като основия булевард бил до преди минути блокиран и все още опасен. Осъдили следобяд местен митничар на 10 г и 1 милион паунда глоба, с което предизвикал протеста на роднините на осъдения. А той явно е имал голямо семейство, съдейки по 20-ината полицаи, препречили в пълно бойно снаряжение за справяне с безредици пресечката към съда в Луксор.
Храмът на Луксор хвърля ръкавицата с 3-километровото авеню на Свинксовете до Карнак и липсата на посетители след залез. Тук е мястото, където древноегипетското, римското имюсулманското са се преплели и омесили по свой си начин.
Ранно ставане и стягане на дисагите, за да можем да стигнем до обяд в Асуан, където местен агент ни очакваше с нетърпение. Дано траги-комедията в Александрия няма второ действие в Асуан. Пътят е бавен с магарета и бабуни, но живописен с Нил, нивите и все по- видимата Сахара. Почти рязко се променят и хората – по- мургави и почти всички с тюрбани и галибая – дълга до кокалчетата риза без яка. Намираме най- препоръчвания хотел в Асуан в tripadvisor – Фила е хотел, където еманципиранат собственичка намира набързо парко място и ни настнанява в суперчистите за тукашните нрави покои. Цените на хотелите тук са необичайно високи предвид нетуристическия статус на едномилионния град. Агентът ни също пристига, прави копие надокументите на колата и се анагажира да съдейства да заредим солар (дизел) без да чакаме края на света през декември. Остатъкът на деня е за местния пазар, качване на сними и почивка – на другата сутрин ще станем в 3 сутринта, за да посетим Абу Симбел.
Асуан е по- различен от останалия Египет – по- спокоен и разтоварен, без нахални продавачи и напъващи водачи на фелука, таксита или обикновени файтони. "
Такаааа. Фразата "нема лесно" в това начинание е като припев на песен, но пък и нашите хич не са от лесно отказващите се. Пътешествието започна, защото вече са в Судан. Вече, вече направо са на 1/3 през него.
Ето и последните 2 поста от sahkow.
"Дни 10-11 (28 § 29.11)
Този ден трябваше да реши съдбата на одисеята ни - до обяд чакаме вести от изследванията на съпругата на колегата. Тогава щяхме да правим план за връщане или да продължим до края на света, до Иглен нос. Мистър Боб (Али, 23- годишен таксиджия, маркетингово преименувал се за европейците) ни чакаше пред хотела в уреченото време. Той, както и мнозина други в Египет, страдат от значително намалелия туристически поток след революцията. От това май си патят най- вече останалите няколко капки туристи, тъй като стремежа на местните да продадат стока и услуга или просто да заработят бакшиш, дебне на всеки ъгъл. В един момент ставаш по- добър от партизанин в избягване на търговци и „доброжелатели“ или на малоумен- те ти предлагаш, ти се хилиш и гледаш тъпо, докато опасността отмине. Досадно, но въпрос на оцеляване за част от египтяните. Залезите и изгревите над Нил са изживяване, което всеки трябва да види. В спокойните води на реката се отразяват и Скарабей (изгрева) и Амон Ра (залеза), напудряйки небето в червено. Ако в същото време фелука или туристически кораб наруши хармонията на огън, вода и въздух, спиращите дъха фотографии са вързани в кърпа. Селяните, обработващи малките парчета плодородна земя, пустинята, която хищнически дебне зеленината и даряващия живот Нил са кръговрат, който не се е променил от времето на Тива – старата столица на Египет (сега Луксор) и господарите на тези земи – фараоните. Мистър Боб ни отведе на западния бряг на Нил, където Храмът на Хатшепсут, Долината на царете и колосите на Мнемном бяха цел и посока. Подробности относно тези забележителности всеки може д открие в уикипедия. Отвъд това си заслужава да споменем тактиката на местните за допълнителен доход. В Долината на царете е забранено снимането. Пред всяка гробница има пазач, а в нея – частни агенти. Ако те видят да снимаш с телефона си – получаваш смъртна заплаха за глобите и любезно затваряне на очите срещу 20-30 паунда за владеещите изкуството да преговаряш с египтянин и стотина за останалите. Ако пък останеш сам в погребалната камера, оставен съзнателно за малко, пристига бдителен египтянин и настоява да види телефона ти. Той не е видял, но знае, че си снимал със сигурност – турист ли си, виновен си по презумпция. В нашия случай поискахме легитимация, а той – сам да провери галерията на айфона – и да го обхване внезапна амнезия след образа на египетските паундове.
Добрата вест дойде по обедно време – съпругата на колегата няма да се оперира, проблемът може да се оправи с медикаменти и връщането засега остава от Кейп Таун. Продължаването сам надолу отпада и нашата задруга няма да се разпадне. Фокусът отново се върна върху ферибота, дизела и оцеляването сред толкова желаещи за ти продадат каквото и да е египтяни. За да не скучаем с предизвикателствата се оказа, че кабелът за зарядното на фотоапарата е хванал пътя – едва ли има по- сериозна задача от това да намериш кабел на приемлива цена в град като Луксор.
В Долината на царете имахме късмета да видим и току що отворената гробница на Меренпта, след което се дивихме на Храмът на жената-фараон Хатшепсут. Разкопките в околността продължаваха по същия начин, както Картък преди век е открил гробницата на Тутакамон – с много работна ръка, никаква механизация и доза късмет.
Върнахме се обратно в Луксор на източния бряг, за да разгледаме Карнак – храмов комплекс, чийто мащаб и история карат бъбривите да немеят, а мълчаливите – да гледат и слушат с отворени уста. На входа предприемчив египтятин се кандидатира за наш гид и спечели сърцата и джобовете ни с твърдението, че е египтолог и разкопава един от храмовете в Карнак, заради което може да ни вмъкне в нетуристическата част. Хм.
Ето по памет малка част от разказаното от него:
Карнак е строен от 2100 г п.н.е до 300 г п.н.е от над 90 фараона. Основният храм, посветен на Амон Ра е построен от Рамзес II. Имал е 134 колони, на колкото къса е бил разкъсан Озирис в братоубийствената му битка с Сет заради Исис – богиня на вълшебствата. Идеята на Сет била Исис никога да не може да съживи Озирис. Частите били изпратени из цял свят, но тя съумяла да ги намери с изключение на пениса. Легендата продължава, че от сълзите й се е появил Нил. От сълзите на бащата на двамата богове – Атом пък се образувало езерото до храма. Тъй като всеки човек имал убийствения огън на Сет в себе си от рождението си, ако се изкъпе в езерото, го потушавал. Не полюбопитствахме много какво се е случило все пак с пениса на Озирис. Карнак е възстановен от Александър Велики, чийто образ и картуш все още са много добре запазени на една от камерите.
Втория и третия храм не били отворени за посетители, но гида ни с малко връзки и наша финансова помощ ни разведени в част от тях. Най- интригуващо беше влизането в тъмна камера без осветление, мислите ни, че можем завинаги да останем тук да правим компания на боговете и 6 000 – годишна статуя на Акмет – дъщеря на Амон, принесена от Мемфис и все още скрита за братята туристи.
По препоръка на гида посещаваме фотографско магазинче. Учуден и заинтригуван съм от десетките употребявани зарядни и нито един кабел. Все пак след малко суетене кабел е намерен, пазарлъка започва от 100 паунда за продавача и 20 за купувача. Имаме сделка и остава време да побъбрим с Атеф – баща на лоши зъби и 3 деца, който взимал 20% от продаденото в магазина. Обсъдихме тежките времена и колко важно е образованието на децата му. Боботаксито ни върна в хотела за кратка почивка като по пътя Мистър Боб ни взе и литър и половина прясно изцеден сок от тръстика- с цена за местните 5, а като за туристи-балъци – 20 паунда. Двойния ефект – освежаване и пречистване – ни ободри.
След поредния свръхестествен залез над Нил, тръгнахме към храма в Луксор. Мистър Боб ни пресрещна и предложи безплатно да ни отведе, тъй като основия булевард бил до преди минути блокиран и все още опасен. Осъдили следобяд местен митничар на 10 г и 1 милион паунда глоба, с което предизвикал протеста на роднините на осъдения. А той явно е имал голямо семейство, съдейки по 20-ината полицаи, препречили в пълно бойно снаряжение за справяне с безредици пресечката към съда в Луксор.
Храмът на Луксор хвърля ръкавицата с 3-километровото авеню на Свинксовете до Карнак и липсата на посетители след залез. Тук е мястото, където древноегипетското, римското имюсулманското са се преплели и омесили по свой си начин.
Ранно ставане и стягане на дисагите, за да можем да стигнем до обяд в Асуан, където местен агент ни очакваше с нетърпение. Дано траги-комедията в Александрия няма второ действие в Асуан. Пътят е бавен с магарета и бабуни, но живописен с Нил, нивите и все по- видимата Сахара. Почти рязко се променят и хората – по- мургави и почти всички с тюрбани и галибая – дълга до кокалчетата риза без яка. Намираме най- препоръчвания хотел в Асуан в tripadvisor – Фила е хотел, където еманципиранат собственичка намира набързо парко място и ни настнанява в суперчистите за тукашните нрави покои. Цените на хотелите тук са необичайно високи предвид нетуристическия статус на едномилионния град. Агентът ни също пристига, прави копие надокументите на колата и се анагажира да съдейства да заредим солар (дизел) без да чакаме края на света през декември. Остатъкът на деня е за местния пазар, качване на сними и почивка – на другата сутрин ще станем в 3 сутринта, за да посетим Абу Симбел.
Асуан е по- различен от останалия Египет – по- спокоен и разтоварен, без нахални продавачи и напъващи водачи на фелука, таксита или обикновени файтони. "
Коментар