От Александрия до Кейптаун с Дифендър - българска експедиция в Африка

[zzlatev]

От: От Александрия до Кейптаун с Дифендър - българска експедиция в Африка

Дай повече новини, пък ако има и някой снимка, дошла пpез хилавия Афpикански нет.....

[I.Stoyanov]

От: От Александрия до Кейптаун с Дифендър - българска експедиция в Африка

Успех !

[Navi]

От: От Александрия до Кейптаун с Дифендър - българска експедиция в Африка

Ами избързах. "Не били компютри а компоти ...." Не била тяхната кола и не са тръгнали. Другото е вярно. :-(
Ето и първите два поста от Приключението:
"Ден 1-3
Административен туризъм

След толкова много спънки и перепетии – закъсняла виза за Судан, липса на ферибот за Вади халфа, проблеми със самолетните билети и двукратно отлагане, леко сме изненадани самите ние, че сме на летището в очкаване на полета до Алекандрия, Египет през Истанбул.
Няма трепет, нетърпение или радост в очите – само мрачна решителност да си получим колата и успеем да хванем лодката от Асуан за Судан. Евентуално.

Няма нищо лесно поне в тази експедиция. По случайност разбираме, че всъщност кацаме на летище, което е на 80 км от Александрия, тъй като местното е в ремонт, при това в 3 след полунощ.
В самолета туристите сме само ние, както и на самотния тъмен пакринг пред терминала.
2-ма съмнителни местни се опитват да ни вземат до Александрия за 200 египетски паунда (4 паунда = 1 лев). Въздухът е тромав, гъст и влажен, а наоколо ни е един пуст терминал и няколко частни автомобила. Спазаряваме се за 150 паунда само за да установим, че се возим на автомобил, който не струва и толкова. Пежото е забравило отдавна възрастта си, воланът е завъртях наполовина, за да върви колата направо, а вторият таксиджия почти се е сбил с нашия шофьор за бедните ни турстически души. Добре дошли в Африка!

Сутринта е пълна с подсвиркващи лади-таксита, магарешки каручки и стрес да намерин агента, който трябва да освободи автомобилът за ден, два.
След панорамна обиколка на града на Александър Велики показваме на таксиджията коя е улицата, която търсим – минава през нея два пъти, преди да се престрашим да го заговорим.
Ахмед, служител в агенцията, ни посреща ликуващ – идват неговите пациенти и той е лекаря и лекарството, майката и бащата на нашите проблеми. Приканва ни да издадем пълномощно на името на агенцията и ни осигурява транспорт от двама дребни субекта, които изглеждат повече дребни, отколкото субекти. Уверява ни, че всичко ще е наред, но въпреки моите писмени призиви да освободим колата за ден, щело да отнеме 2-3. Максимум.
Местния нотариат е смес от пот, адреналин и разперени ръце с хартии в тях. Докато единия субект чака в тълпата от блъскащи се горди александрийци, аз заснемам отсрещното кафе и местна лелка, цялата в бурка, която е и оператор на копирна машина на тротоара. Реакцията е мълниеностна, а ударът – безпощаден и твърд. С извисен до фалцет крясък лелята се нахвърля върху ми, прескачайки платното и трите лади, пъплещи по него и в потока писъци, вайкане и арабски долавям в погледа й укора й защо съм снимал. Идват още 2-3 любопитни и скучаещи минувачи, които окончателно ме убеждават, че не съм прав и затривам през зоркия й поглед моето нахалство.
След много висене и чакане, съпроводено с наблюдения на околния свят, хора и атмосфера, пълмощното не е заверено, тъй като трябвало заклет преводач да ми го преведе, преди да подпиша. Връщаме се в офиса, Ахмед ни се усмихва, докато ние убиваме час-два и тръгваме към друга съдебна сграда. Там заклетия преводач ни заклева, че никакво пълномощно не можем разписа, докато нямаме печат от емиграционните служби, които вече не работят. Понеделник свърши, а с него и нашите мечти да оправим бюрокрацията. Жертвите все пак щяхме да сме ние.
Вторник сутрин, добър ден да свършиш изостанали работи и разчистиш сметки с египетската система. Ахмед отново е убедителен, че всичко е наред и че не е тяхна вината за пропуснатия понеделник. Отправяме се към трета държавна сграда, в която тълпите се разбиват в гишетата с грохот, пот и викове. Дребният субект яхва вълната и се опитва да предугади накъде духа вятъра. Скоро към четата ни се присъединява и заклетия преводач и за час системата се огъва, подпечатвайки подпечатаните ни на границата паспорти.
Действието се принася в лобното място на понеделнишките мои снимки. Тълпата от упълнощители се е увеличила, което предвещава още повече чакане. Лелката зад копирната машина на тротоара ме съзира и прави контакт с очи, а после открито ми маха и весело върти бурка. Минава час в скука и сърфиране през мобилния ни рутер. Лелката преминава покрай мен и закачливо ме бута по рамото – сигурно иска да сме приятели. Шума от тълпата изведнъж се нарушава от викове, дърпане и крясъци на дива разгонена котка. В нотариата е започнала кавга. Лелката зад копирната машина вече не е зад копира, друг е нейният дълг – като под бойна тревога се изнася в сградата и се включва на нечия страна с най- гръмогласно и пронизително викане. Скоростта на звука гони скоростта на светлината. Ето моя звезден миг на фоторепортер от мястото на събитието. В кадъра на телефона са виковете, спора и купчината клиенти и клиентки. Уви, недостатъчната ми бързина в боравенето с телефона не остава незабелязана. Двете враждуващи страни, това кълбо от спорещи има общ враг – снимащия турист. Към тази тълпа се присъединяват всякакви скучаещи и весело изглеждащи хора, заели позиции в и около нотариата. Заклетия преводач се хвърля да адвокатства, всички ме сочат с пръст и крякат неистово, осъждайки постъпката ми да снимам техните вътрешни работи. Кулминацията настъпва, когато хилав младеж изхрачва нещо на арабски. Преводачът го хваща буквално за гърлото, стискайки мършавата шия, младежът отвръща и тълпата надушва вече кръвта. Моят телефон е в ръцете на един от най- силно викащите, който изтрива видеото, показвайки екрана на противниковата страна победоносно. Последният акорд на тази кандидат-трагедия е поуспокоената тълпа, която ме изпраща с нравоучения на висок арабски тон.
Таксито ни отвежда отвъд бурята, а на въпрос защо преводачът хвана за гърлото младежа така внезапно, рискувайки кожите ни, ми бе отговорено: „Той каза, че сте евреи и всички вкупом без угрезения трябва да ви пребият“.

Потънали в мисли за местната народопсихология стигаме до поредно гише, където трябва да платим едномесечния престой на контейнера в Александрия. След дълго чакане и без изненада ни уведомяват, че и тук има проблем. Следва връщане в офиса на агенцията и извинителен ахмедов поглед. Денят е към края си, а битката не.

Решаваме в сряда да пътуваме до Кайро, тъй като заради закъснението ни изтича визата за Етиопия. Наемаме кола, Ахмед ни уверява, че работи като за трима да вземем колата до четвъртък.
Кайро е голям, прашен и голям. В посолството ни канят и изслушват с интерес. Следват 2 телефонни разговора и учтив отказ – не могат да ни дадат нова виза, докато настоящата не изтече окончателно и безвръзвратно. Още по- любезно ни посочват вратата, тъй като единствения друг начин е да ни отменят първата виза, но нямали причина. Убеждаваме се едни други, че няма няма да няма как. След 1 час на фона на тв репортаж за победата на Обама, получаваме тържествено визи за Етиопия. Втори път за последните 2 месеца.
На път за Александрия Ахмед заявява недвусмислено по телефона: “ Мистър Алекзандър, колата вероятно ще освободим в събота“. Няма начин, обяснявам аз ситуацията с ферибота и крайната ни необходимост да си вземем Дефендъра. „Има, има – и продължава Ахмед, докато обяснява, че прави невъзможното в неговия 5-часов работен ден да свърши това, за което сме платили преди месец и което е обещал.
Утре, в ранни зори на ден 4-и от нашата неравна и предопределена битка с Египетския бизнес и митници ще мерим аргументи и тон с Ахмед.
Заповядайте на административен туризъм в Египет, ние ще ви консултираме и обещаваме безабравимо изживяване!"

[Navi]

От: От Александрия до Кейптаун с Дифендър - българска експедиция в Африка

А ето и от вчера Пост 2
"Днес сутрин трябваше провидението да реши ще си получим ли автомобила и кога е тоз голям бял ферибот за Судан.
Кошмари не ме преследваха през нощта, но негодувание и агресивна настойчивост не липсваха на сутринта.
Започнахме както обикновено – Ахмед се усмихва и обяснява как всичко е направил по силите си и как ще продъжи дори отвъд тях през деня.
Все пак се примирява с топлата, дори гореща, хм молба да видим и собственика – ще го изчаме да дойде.
След час идва и инфо, че колата товарят в неделя, 11.11, а нас – на 13.11. Ако не си получим Дефендъра днес, шанса да хванем този ферибот фантом, този месечен междупустинен транспорт ще клонят към нула. Приятел от Кайро ни обещава помощ. А ние чакаме и надеждата бавно изтича с изтичане на минутите безценно време за нас и без никакво значение за местните.
Денят преполовява и идват две новини – лоша и по- лоша. Лошата е, че по- рано от неделя нямало шанс за Дефендъра, а още по- лошота е, че на карнета ни му бил нужен спешен печат, който само в Кайро и само днес може удари местната автомобилна асоциация. И основателят на този град не би могъл да разсече този възел.
След половин час широка и сгъстена дискусия с половината офис на агенцията все пак се оказва, че можело и в Александрия, но там отказвали. Ладотакси, задръстване, привиден хаос и сме при класическия бюрократ – стол с 3! възглавници на него, строг поглед, вещо перо и пренебрежителни маниери. След 1 час убеждаване, обясняване, настояване и разясняване що е то бг талон и как се разчита той в Африка, дедо чиновникт се навива да свърши делото народно за 500 паунда. Един от посетителите ни успокои да сме спокойни – това е Египет.
Връщаме се с копиран лист хартия и 3 думи, написани с химикал от членът на автомобиланата асоциация при Ахмед.
Очакваме следващата задача, проблем или дори предизвикателство да опровергаем теорията на относителността поне.
Всички в офиса са притихнали, съпричастни на падналите в безславната битка със системата европейци. Тишината е неуместна, съкрушителна и съзлива.
Няма по- добър момент от този да звънне на телефона ми. Имаме уредена среща с шефа на митниците (благодарим, Румене!), който ни очаквал и който изразил готовност да сложи край на нашите мъки по един или друг начин.
Ахмед е ентусиазиран и развълнуван и бърза да сподели, че няма да стане, тъй като се искало специално агентско разрешение да влезеш на пристанището, каквото ние сме имали неблагоразумието да нямаме.
Още приказки, още 2 часа чакане и о, чудо – вече сме асоциирани към пристанището, истински митнически агенти или поне гост-агенти.
Влизаме като завоеватели на Порт Александрия – никой не знае какво ни е коствало да стигнем до тук. Никой няма да ни спре да се видим с Капо ди тути капи.
Директорът ни приема след молитвата си – нахълтваме цял взвод хора – служители, агенти и двамината българи - страдалци.
Дискусиите на арабски винаги ми се струват вълнуващи и предизвикателни за тъпанчетата. Намира се начин да се оправят документите, успяват да издирят запразнил кранист да изкара контейнера, дори проверката на колата ще стане днес. Благодарим, гу‘син Директор. Но! Местен регистрационен номер от пътната им полиция – в събота дообяд- дори да обявим нова революция.
Нищо не се скъса в мен при тази страшна присъда – след тези 4 дена на търчане, говорене, убеждаване, убеденост и убиване, няма какво да ни спре.

Ферибота е в неделя сутрин. Имаме все пак към 15 часа да минем 1000 км по местните пътища и смятаме да го направим, защото славата ни чака в Асуан. Когато стигнем ще знаем дали това е крайната ни дестинация или експедицията физически започва като се е справила с най- великата машина на бюрокрацията и безразличие, на което аз съм ставал свидетел.
Ахмед ни уверява, че всичко този път ще е наред и след като платим поредната сметка, в събота Дефендърът ни ще свали оковите на бюрократичното робство и ще поеме по пътищата на горен и долен Египет. И че ако се съгласим и му дадат отпуск, с радост ще ни придружи до Асуан – поне за кураж.
Петък ще е почивен ден и за нас, дано събота не е."

[viki terzieva]

От: От Александрия до Кейптаун с Дифендър - българска експедиция в Африка

Стискам палци всичко да е наред.

[boiko73]

От: От Александрия до Кейптаун с Дифендър - българска експедиция в Африка

Голяма драма. Попаднали са на куц митнически агент. Лошото е, че в събота като вземат колата ще са в Асуан в неделя, евентуално, защото ако ги хване конвой да ги "охранява" по пътя е абсурдно да стигнат. На всичко отгоре в Асуан ще трябва да отидат до едно управление за бележка, че нямат нарушения, второ управление да върнат номерата и чак тогава ще получат разрешение да отидат на пристанището за да си оправят документите за напускане на Египет. Надявам се да успеят, защото надолу по маршрута ще разберат, че си е струвало всички усилия и нерви. Стискам палци да се урежда всичко от тук нататък дето се вика по вода. Нека да проверят нещата с напускането, за да не се окаже, че ще чакат още една седмица в Асуан. Ако ще е така, то по-добре да не бързат, а да разгледат интересните места по пътя.

[Tramp]

От: От Александрия до Кейптаун с Дифендър - българска експедиция в Африка

Винаги е забавно да гледаш, когато свеж европеец загубва девствеността си в Африка- предизвиква хубави спомени.
От собствен опит бих посъветвал момчетата да не бързат за ферибота в неделя, а лежерно да разгледат забележителностите по пътя и спокойно да си оправят документите за напускане на Египет. В Африка никой не е прокопсал от бързане.

[Navi]

От: От Александрия до Кейптаун с Дифендър - българска експедиция в Африка

Пост 3:
"В петък мюсулманския свят почива. Както и ние покрай него. Като редовни членове на консуматорското общество посетихме местния мол сутринта, който по нищо не се отличава от европейски такъв. Жените без забрадки и бурки тук се виждат често, а KFC и McDonalds са пълни с гладни младежи. Колегата, закусил преди половин час в хотела, грейна, че отнове е в познатата цивилизация и се самонагради с втора обилна закуска в KFC. Купихме леген, за да пазим хигиена, доколкото е възможно, както и малко припаси за дълго и нощно каране.Следобеда беше отдаден на Александрийските потайности – калният пазар на плодове и зеленчуци, разговори с местни тъмни субекти и дивене на хилядите дюканчета, пълни с килими, злато или електроника. Стоките с по- ниска добавена стойнсот бяха изложени директно на пътя върху сгъваеми сергии, обилно накичени с енергоспестяващи лампи.
Вечеряхме с местнен – в смисъл за местни – рибен ресторант, чийто лице представлява ръждива скара, 2 легена със скариди и една маса пресни риби . Избираш си на входа рибата, теглят и те поканват отзад в скромно помещение. Скаридите бяха чудесни, ако и да имаха малко горчив привкус от битката с бюрокрацията последните дни. Бяхме готови за битката на всички битки на други ден като шансовете ни не бяха добри, но не смятахме да се отдадем на примирение и обезсърчаване.

Събота сутрин
8.00 сме в офиса на агенцията. Няма никой. Ахмед пристига малко след нас. Офиса е заключен, Ахмед няма ключ. Парите за контейнера са на бюрото му ведно с нашите паспорт. Както вероятно и плана му да свърши най- сетне работата, за която сме платили преди месец и половина.
8.20 все още сме в коридора, освен нас ленива котка преминава по стълбището и самотна хлебарка скучае по парапета. Ахмед се кълне, че до 3 часа ще сме в колата и ще сме забравили всичко лошо.
8.25 „Мистър Алекзандър- подхваща Ахмед- по- добре, както предложихте, отидете до офиса на Greenline, а мой колега ще дойде с парите, които вие ми дадохте в понедленик“ . Това е контейнерната компанията, на която трябва да платим такса за забавяне на контейнера и такса магазинаж.
8.35 – тих ужас обзема сърцата ни, когато съзираме, че сме вече осми на опашката. Във вторник чакахме 2 часа и така не стигнахме до служител, а имаше само 6 души пред нас.
9.15 – представител на агенцията вече кибичи с нас. Подканям по телефона Ахмед да вземе нещата в свои ръце, тъй като тенденцията клони към грозна реалност.
10.30 - сме пред Алекс порт в очакване на Ахмед и неговата кола. Вече сме лицензирани, имаме и лиценз и за другия местен порт Хелипорт, където всъщност е колата. На бас, че сме първите българи със свободен и официален достъп до пристанищната инфраструктура на града.
10.50 - след успешно паркиране, продължило един живот, вече сме в офиса на пътна полиция. Смразен съм от тоалетната, но нуждата е по- силна от обонянието и непонятните хигиенни стандарти. Излизам разтресен от преживяното, Ахмед ме хока, че съм ползвал точно тази тоалетна и се извинява, че това е Египет.
11.40 – „Мистър Алекзандър, правим всичко възможно, но дори с вашите връзки и препоръката на директора- тук е така. Но всеки момент ще вземем египетски номера и после да освободим колата от Хелипорт“
11.50 – отново сме при директора, който вика поочукан от администриране човечец да удря рамо в неравната машина със собствената им бюрокрация. Обхождаме дозина! гишета за различни подписи, печати и нови листя писания. В едното помещение в средата на гишетата стоят един до друг двама работяги, които си подават взиамно и внимателно много важни книжа и още по- взаимно си ги подпечатват. Кипи труд на митницата на Александрия порт, на който дори бай ти Ганя би се удивил.
13.00 – пътна полиция ще пратят с нас служител да направи сверка на шасито на Дефендъра, но след като свърши обедната молитва. Освен това не е ясно изобщо дали ще ни пуснат в Хелипорт, тъй като президента на Египет бил там. Струва ми се удобна възможност да опитам да споделя болката и щастието си от досегашния ни престой тук.
13.30 – след километрите кордон от полицаи, преминаваме през два входа на Хелипорт. Ахмед вече компетентно обеснява какво следва – ако колата се окаже същата, з която подозират, ще издадат местните номера и той ще ги донесе..
13.45 – вече сме при контейнера. Колата е цяла, шасито – каквото трябва да бъде. Сърцето радостно подскача, визуланият контакт с Дефендъра скоро ще е изконсумирана любов. Ахмед ме светва, че сега ще излезем с колата (което е нелегално) и ще отидем до Алекс порт за египетски номера, тъй като полицаят искал да види колата на място – ще кажеш, че е първия, който не вярва на документи, двама европейци и цяла митница, проверила колата още в четвъртък.
15.00 – все още вися сам до хиляди контейнери. Ахмед е изтърчал да асистира поредното разрешение, печат, писмо, изискване. Кранист на 25-метрова машина прелита над мен и спира, предлагайки ми да се кача горе и огледам индустриалната красота на района. Отказвам. После други двама ме заговарят и обсъждаме живота, Вселената и всичко останало. Поне не скучая и дълбая в мрачните си очкавания.
15.30– преминаваме двата портала. На втория - чичко с гола глава иска да отворя капака, за да е сигурен, че не съм успял докато карам сам за 3 минути да пренабия рамата. Тряскам капака и той подскача 2 метра във въздуха. Видно е, че това е първи стрес на дедото от десетилетие. Ахмед иска да купи колата като се стигнем Кейп Таун – оптимист. С такава бюрокрация и съдействието на неговата агенция няма да стигнем по- далеко от Кайро и то догодина най- рано.
16.30 успешно достигаме Алекс порт, след като съм лавирал в блъсканицата лади други представители на 60-те, успял съм да навлека гнева на местен джигит с микро-микробусче и даже веднъж вместо мигач съм свирнал с клаксон. Очкавано, пътна полиция затваряла в 16.00. Ахмед гледа в земята, докато аз настоявам да се видя с шефа на полицията в Александрия.
17.30 Хотелът ентусиазирано ни приема обратно (при планирани 2, вече имаме 6 ноящувки в него). Дефендърът странно стои на фона на цяла Александрия, паркиран на централния площад. Той е нелегален с българските регистрационни номера. На кой ли му пука в тази държава.

С тази трагикомедия изпускаме ферибота от Асуан за Шади Халфа. Ако се уповавам на досегашния му график следващия ще е след месец. Нуждаем се от премисляне, преосмисляне и всъщност осмисляне на престоя ни тук.
И все пак... always look on the bright side of life (http://www.youtube.com/watch?v=jHPOzQzk9Qo )– както пееха Monty Python."

[boiko73]

От: От Александрия до Кейптаун с Дифендър - българска експедиция в Африка

Баси и ужаса, ама нищо учудващо. Между другото и трите поста до тук са написани по невероятен начин и ми се ще всичко да се оправи, защото ще бъде едно от най-увлекателните четива тук. Човека си има дарба за писане.

[Pa4kata]

От: От Александрия до Кейптаун с Дифендър - българска експедиция в Африка

Баси и ужаса, ама нищо учудващо. Между другото и трите поста до тук са написани по невероятен начин и ми се ще всичко да се оправи, защото ще бъде едно от най-увлекателните четива тук. Човека си има дарба за писане.

Да, все едно и аз съм там...

Но.. нали това е приключението просто е започнало не по заплануван начин.
Чакаме продължение...

[zzlatev]

От: От Александрия до Кейптаун с Дифендър - българска експедиция в Африка

От вчера вечерта са в Луксор и си чакат прословутата баржа. Сега ще се помотат малко, пък после ще литнат, че искат да са обратно в БГ преди Нова година.

[Navi]

От: От Александрия до Кейптаун с Дифендър - българска експедиция в Африка

Пост 4. - нЕма лЕсно
"Дни 8-9 (2 седмици по- късно)

След среднощен полет през Истанбул, кацаме в мъгливо Кайро в 2 посред нощ с 15 килограма сирене и колбаси за приятелско семейство. Минаваме успешно митницата и потъваме в хотела, оглеждайки подозрително улиците на столицата – Египет отново се вълнува.

Понеделник сутрин е и вече ни потвърждават ферибота за 1 или 2-и декември – ще повярваме като стигнем Судан. Докато доплащаме трети път таксата разбираме, че едва ли скоро ще имаме дни без лоши новини. Не качеството на дизела е грижа в Египет, както смятахме и бяхме чували, а самият дизел. Има дефицит на горива в страната – което не е чудно предвид народната цена от 27 стотинки литъра (50 стотинки бензина). Литър нефт струва по- скъпо, ако можем да смятаме колко е барел нефт тези дни.
Египетския музей се намира на площада Тахрир, където двете страни – поддръжниците и противниците на президента се готвеха за вторника, когато възнамеряваха да се срещнат в два темпераментни протеста. Мнозина обикновени минувачи ни спираха на улицата и препоръчаха да не припарваме към Тахрир, при това не поискаха бакшиш. Чудеса ставаха днес в Кайро.
Египетския музей е в задължителната програма на всеки гост с маската и съкровищата на Тутанкамон, мумиите и богатата експозиция на старото, средното и новото царства на Египет.
Инвентара е е подреждан и структуриран през 50-те години вероятно и надписите са рядкост, аудио гидове няма за сметка на пъдарите, които наблюдават зорко да не снимаш и пипаш. Опожарената сградата на Мубарак, надвесена над музея, напомняше какво се е случвало тук преди година и какво може да предстои във вторник. Минахме и през Тахрир без да прекрачваме телените ограждения и да взимаме страна. После взехме Дефендъра и щурмувахме близък Шел за дизелово гориво, което местните ползват само за камиони и автобуси. След много увещания и малък бакшиш, напълнихме резервоара и трите туби – свещен резерв при създалата се ситуация.

Вторник сутрин бе денят, в който трябваше да минем 800 км и да извадим душата на Ланд Ровъра. Пътят по долината на Нил е бавен, пълен със села, полицейски постове и бабуни, затова минахме през пустинята и Хургада.
С края на Кайро зеленината изчезна внезапно и всичко, което можеш да видиш са камъни и пясък – безкрайно море от пустота. Santa Clause бе името на един от многото комплекси на Червено море, които се редуваха с нефтени сонди и тръбопроводи. В Хургада решихме, че руснаците превземат Египет, съдейки по бордовете и надписите на магазините. Дизел намерихме на 4-тата бензиностанция след подсказване от местен и след като се ориентирахме по километричната опашка. Минаването най- отпред си имаше своята цена и въпреки това нафтата ни струваше малко.
За да е още по- предизвикателно пътуването, дойде и вест, че съпругата на колегата е в болница по спешност. Проблемът можеше да доведе до операция следващите дни, с което участието му в експедицията щеше да приключи още в Египет.
Дали връщането му в България беше толкова ясно, колкото моето продължаване сам? Дали вече големият риск да тръгнем на одисея през цяла Африка нямаше да забие в скалата „безрасъдство“ и колко далеч трябва да отиде човек в преследване на мечтите си? Бях готов да продължа сам и най- вече се надявах всичко с жена му да е наред.
След пустинния път и липсата на път в някои участъци се вляхме в пътя покрай Нил, където средната ни скорост падна до 20 км/ч – мост до мост, до всеки мост пазар или седянка на местни, до всяка седянка – полицейски пост. Залязващото отвъд Нил слънце – Амон Ра обаче си заслужаваше всяко усилие със съединителя на Дефендъра. Залезът скрива трудното ежедневие и прави каручките с бели магарети огнени колесници с черни арабски жребци, а местните селяни превръща в жреци на даващия живот Нил.
В 17 часа се стъмни, ние бяхме доволни, че сме вече пред Луксор. Намирането на хотела беше фасулска работа сравнено с намирането на читав паркинг. Нас обаче бързо ни намериха таксидижии, търговци и обикновени граждани, готови да се разделят с безценните си услуги срещу нашите паунди.
Вечерта беше пълна с умора и размисли предвид проблемите на колегата и възможните опции как ще продължи експедицията занапред. Очаквахме новини на следващия ден за резултати от изследвания, очакваха ни Долината на царете, Карнак и Храма на Хатшепсут. Не сме и очаквали, че на одисея няма изненади и битки."

[boiko73]

От: От Александрия до Кейптаун с Дифендър - българска експедиция в Африка

Надявам се, да не се налага да се разделят двамата, ама направо не мога да повярвам как пък вече нищо не тръгва като хората. Ще следя с интерес нататък, но след Судан, връщане назад няма, а това, че искат да се върнат за Коледа ми е твърде оптимистично и ще стане едно лудо препускане.

[turtey]

От: От Александрия до Кейптаун с Дифендър - българска експедиция в Африка

Готино

Ако може един бърз съвет - в тая част на света пари се дават само след като работата е свършена.

[Georgi_G]

От: От Александрия до Кейптаун с Дифендър - българска експедиция в Африка

.
И аз желая успех и дано всичко се нареди най-после!

Ако може един бърз съвет - в тая част на света пари се дават само след като работата е свършена.

Но след като цената е уточнена предварително и недвусмислено!