Pura Vida в Коста Рика

[s_s1]

От: Pura Vida в Коста Рика

Благодаря за споделеното.
Имам няколко въпроса за живота в Коста рика:
Какви са средногодишните температури по сезони?
Защо домовете са без прозорци? Дори и температурите да са поносими, за да се свали влажността пак си трябва прозорец?
Чужденец ако се хване на работа там какви пари би заработвал и до колко добре ще живее там, отчитайки, че всичко за него е по-скъпо?
Цени на ел. енергия горива, комуникации?

[Венци- малкия]

От: Pura Vida в Коста Рика

Жестока тема! Споделяй смело за всичко каквото ти е направило впечатление

[prascho]

От: Pura Vida в Коста Рика

Благодаря за споделеното.
Имам няколко въпроса за живота в Коста рика:
Какви са средногодишните температури по сезони?
Защо домовете са без прозорци? Дори и температурите да са поносими, за да се свали влажността пак си трябва прозорец?
Чужденец ако се хване на работа там какви пари би заработвал и до колко добре ще живее там, отчитайки, че всичко за него е по-скъпо?
Цени на ел. енергия горива, комуникации?

1. За климата: нямам още пълна година тук, но по разкази на очевидци е различно в различните части на страната поради интересния релеф. Много вулканични планини, на изток - Карибско море, на запад - океан и т.н. Например в южната част на карибското крайбрежие си има микроклимат, където сухият и дъждовният сезони са изместени с около месец два. Като цяло - при нас температурите са в диапазона 25-32 градуса независимо дали е "лято" или "зима". Мястото където живеем - Голфито - се слави като едно от най-влажните на света. Като пристигнахме заварихме "пика" на дъждовния сезон, което означава около 30-40% от времето валежи. На север по тихоокеанското крайбрежие дъждовете намаляват като количество и температурите също, но пак са около 22-30 градуса.

Прекарахме няколко дни столицата - Сан Хосе, там е по-високо (около 1200м) и съответно по-хладно. Т.е. през деня отново около 25-30, но вечер понякога температурите падаха под 20.

Като цяло - по крайбрежията и ниските места е по-топло, а във вътрешността, където е по-високо е по-хладно. Средните целогодишни температури са около 25 градуса, може би.

2. За прозорците: всъщност има къщи със стъклени прозорци, но са малко. Обикновено поддържат 1 стая в къщата, в която има климатик, където си държат техниката - компютри, музикални системи и т.н. Изолациите не са им силната страна. Охлаждат се почти на 99% вентилатори.

Направи ми впечатление, че болшинството хора са "над тези неща". Избягват да инвестират време и ресурси в разни неща като поддръжка на къщи и т.н. освен ако не е абсолютно наложително. Разбира се има и изключения: в съседство живеят двойка богати лекари (тук всички лекари са богати ;-) ), които имат голяма, остъклена и климатизирана къща, която определено изглежда много добре. Нашата е мърлява в сравнение с нея. За да се поддържа този вид на къщата имат няколко човека, които ежедневно се занимават - чистят, мият, косят трева, боядисват и т.н. Ако оставят къщата един ден без поддръжка заприличва на нашата. За сравнение - ние викаме градинар един път в месеца, който взима около 50 долара за няколко часа работа. За по-нататък обмисляме да викаме и чистачка 1-2 пъти в седмицата.

3. С чужденците системата е сложна и бюрократична. Ние живеем като "вечни туристи". Имаме право да прекарваме по 90 дни в страната, след което трябва да я напуснем - ходим до Панама и се връщаме. Все още чакаме да се уреди документално докторантурата на Мира за да може тя да кандидаства за виза като учен.

Да се извади виза, която дава право на работа е изключително сложно. Трябва да си живял 2 години тук, като си прекарвал минимум по 6 месеца на година в страната, с някой от другите режими, след което може да подадеш документи за постоянно жителство, като отказите били над 30%. Визите, които дават право само на пребиваване без работа също са сложни - например може да докажеш доход от 60 000 долара на година, като ги внесеш в местна банка. Може да се ожениш за местен/местна. Вариант е да докажеш, че работиш за чужда компания дистанционно - отново се доказва доход.

Да те наеме местна фирма също е изключително сложно - трябва да докаже, че не може да намери такъв специалист на тази позиция в продължение на поне 6 месеца, след което бюрокрацията е брутална.

От друга страна доста хора работят "нелегално". Запознахме се вече с няколко такива. Единият - гринго от Вирджиния, САЩ е хиропрактор и работи в столицата вече над 12 години. На всеки 3 месеца ходи до Панама или Хондурас. Сподели, че имало начин да се избегнат проблемите с имиграционните служби.

За заплатите - ставката започва от около 10 долара на час за неквалифициран труд (градинари, чистачки). За да живееш нормално - без глезотии ти трябват минимум 1500 долара на месец. Разбира се - има хора, които живеят доста бедно с много по-малко пари.

За сметките:
електричество - около 11 цента на кВч
вода - около 50 цента на м3
бензин - $1.00 - $1.20 за литър
дизел - $0.8 - $1.00 за литър

Интернет - около $ 50 на месец за 10Mbps. Най-евтиният възможен вариант е 1Mbps - $ 20 на месец, а най-скъпият за момента е 100Mbps - малко под $ 200 на месец. Това разбира се е негарантиран достъп по ADSL. Това са цените при мен, при положение, че живея в бедно, забутано градче, където няма избор, а само местният монополист. В големите градове се предлагат и други варианти, включително и оптика, но отново цените са високи в сравнение с България.

[prascho]

Среща с "Номадите"

Научих за "The Life Nomadik" тук, във форума от тази тема:

The Life Nomadik


Оттогава редовно следя приключенията им в сайта:

www.thelifenomadik.com

Покрай мен се зариби и Мира и когато разбра, че ще идват в Коста Рика веднага ги покани да се видим. И така, в началото на декември това невероятно семейство се появи в Голфито. Тогава още живеехме в Тинаму, но по същото време хазяите гостуваха на техни приятели и цялата къща беше на наше разположение.



Беше ни много приятно да се запознаем с тези хора и да прекараме няколко изключителни дни заедно. Те бяха оставили "Фата Моргана" в Панама и се бяха отправили на сухоземно пътешествие из Централна и Южна Америка.

След като се настаниха в Тинаму им показахме водопадите:







Разходихме се заедно около Голфито - има много приятен маршрут, който се изкачва до най-високата точка наоколо и слиза директно през джунглата.









Както винаги местността кипи от живот:











Както писах по-горе и двамата сме запалени по приключенията на Мира, Иво и Мая, а да ти ги разкажат лично на по бира в Тинаму беше наистина невероятен късмет.

Много ни хареса житейската им философия, предполагам поради факта, че я усетихме доста близо да нашите собствени виждания по въпроса. Когато човек успее да се отърси от условностите, с които е заобиколен с изненада установява, че е свободен да живее както му харесва. Надявам се да имаме шанса да се срещнем отново някой ден заредени с много истории за разкаване.



Ето и техния разказ за срещата ни:

Къщата на дъното на джунглата

[Венци- малкия]

От: Pura Vida в Коста Рика

Това вие ли сте били!!

Супер яко

[voda4a71]

От: Pura Vida в Коста Рика

Благодаря за споделеното Ачо. Радвам се че при вас всичко е ок.Много поздрави на Мира. Ще ни липсвате на традиционната експедиция на Котел тази година.

[Dan7]

От: Pura Vida в Коста Рика

Прекрасно! Чакам с нетърпение продължението и красиви снимки! Бихте ли споделили нещо и за местната кухня, пазари, подправки, ястия...

[zoro-1]

От: Pura Vida в Коста Рика

Благодаря за споделеното. Бъдете здрави!

[prascho]

Местната кухня, пазари, подправки, ястия...

Прекрасно! Чакам с нетърпение продължението и красиви снимки! Бихте ли споделили нещо и за местната кухня, пазари, подправки, ястия...

Националното ястие на Коста Рика е Gallo Pinto (Гайо Пинто - буквално означава "петнист петел") Tикосите не могат да се разберат с Никарагуа кой го е измислил първоначално, но и в двете страни е изключително разпространено. Накратко му казват само "пинто". Представлява боб смесен с ориз и някаква добавка, която може да бъде почти всичко, което е налично в момента: месо, риба, сирене, яйца, зеленчуци и т.н. Яде се на закуска в почти всички заведения където сме били досега.

Типична закуска в Коста Рика:



Бананите на снимката са Platanos - сорт, който е особено подходящ за готвене - става задушен, пържен, печен и е изненадващо вкусен. Обясниха ни, че в Коста Рика има буквално стотици видове банани, но само около 20 от тях се отглеждат със стопанска цел. В нашия двор заварихме няколко грозда "бейби" банани, които имат доста приличен вкус и бързо свършиха. Сега чакаме новата реколта.

За обяд и вечеря бобът и оризът се сервират разделено по същата схема - с различни добавки, като този път за да е ясно, че е "друга храна" му викат касадо (Casado).



Любимата местна подправка е кориандър - слагат го на всичко: готвено, салати, грил... Ходихме в китайски ресторант и оризът "Бай Жин" беше с кориандър...

От зеленчуците има почти всичко, което съм виждал и в България плюс няколко интересни добавки като корени от юка и чайоте.

Едно от нещата, което лично на мен ми харесва много са пресните плодове - сочни и вкусни ананаси, манго, папая, както и разни екзотики (поне за нас) като рамбутан, гуава, гуанбана, сапоте, тамариндо и т.н. Пробвахме и кашу - плодът е много сочен и приятен на вкус, а ядката трябва да се обработи преди консумация иначе е отровна.

Обикновено по експедиции почти винаги намираме нещо "ядливо" из джунглите, например захарна тръстика, кашу и юка.

И двамата много обичаме риба и тук извадихме късмет понеже в Голфито има две рибни пристанища откъдето пазаруваме редовно, на доста прилични цени (вече), както писах по-горе. Основно ловят туна, дорадо (махи-махи), марлин, костур и няколко вида акула. Има и всякакви морски дарове: скариди, раци, доста видове миди. Последния път като си купихме 2 килограма туна ни подариха няколко стриди, които веднага оползотворихме с бутилка нелошо местно бяло вино.

Като цяло местната храна е доста разнообразна (като изключим гайо-пинтото, от което няма измъкване ) и вкусна и това според мен се дължи най-вече на пресните и качествени продукти.

[rosen_offroad]

От: Pura Vida в Коста Рика

Забрави за ред снапера - най вкусната за мен риба в Коста Рика.

[prascho]

От: Pura Vida в Коста Рика

Забрави за ред снапера - най вкусната за мен риба в Коста Рика.

Това си е костур, само че червен Пробвахме го, но на мен като че ли туната ми харесва най-много от тукашния улов. Особено, ако я извадят пред теб от лодката и ти резнат филето. Забелязах, че тукашните рибари имат обичай да пробват рибата сурова - почти винаги като режат пред нас си хапват по някое парченце.

[BENZBOSS]

От: Pura Vida в Коста Рика

Севиче правиш ли,върви много с бирта - риба на малки кубчета,сок от малките зелени лимони и ги оставяш да се готви в сока,режеш на малки кубчвта домати,лук на ситно,люта чушка ако обичаш,авокадо,слагаш кориандър ,бъркаш и ядеш.

[rosen_offroad]

От: Pura Vida в Коста Рика

Това си е костур, само че червен Пробвахме го, но на мен като че ли туната ми харесва най-много от тукашния улов. Особено, ако я извадят пред теб от лодката и ти резнат филето. Забелязах, че тукашните рибари имат обичай да пробват рибата сурова - почти винаги като режат пред нас си хапват по някое парченце.

Открийте разликите

[prascho]

От: Pura Vida в Коста Рика

[ATTACH=CONFIG]863819[/ATTACH]
Открийте разликите

Мда, моя грешка . Явно това, което сме яли е червена риба. Аз го мислех за морски костур. Обаче не беше точно като това на долната снимка. Очите му бяха по-оцъклени, тялото по-издължено и пак беше червено. Другият път ще се опитам да го снимам.

[rosen_offroad]

От: Pura Vida в Коста Рика

https://www.google.bg/search?q=red+s...HSQoCMIQsAQIKg