Обява

Свий
Няма добавени обяви.

МЕКСИКО - ЗАГАДКИТЕ НА МАИТЕ

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • МЕКСИКО - ЗАГАДКИТЕ НА МАИТЕ

    МЕКСИКО - ЗАГАДКИТЕ НА МАИТЕ
    19.11.2010 – 01.12.2010

    Отново ме е обзела страстта да пътувам и то пак надалеч. Този път посоката е на запад – полуостров Юкатан с очакван досег до цивилизацията на маите и следващото от новите чудеса на света – Чичен Итца.

    След дълги размишления и планове за пътуване през пролетта, в крайна сметка реших внезапно да се включа в групата, организирана от туроператора, с който пътувах до Йордания. Разумно според мен решение – да пътуваш толкова далеч и на такова непознато място със случаен организатор си е направо риск. Горчивият опит от пътуването ми до Индия веднага изплува и реших да се доверя на изпитаното.

    След кратка едноседмична подготовка – дрехи, обувки, лекарства, техника и всички така необходими дреболии, за да се чувства човек комфортно, дойде момента за тръгване - 19.11.2010, полет в 7:20 за Амстердам и от там за Мексико Сити. Ставането в 4:30 сложи началото на най-дългия ден през живота ми. За това малко по-късно.

    НА ПЪТ

    Пътуването с Bulgaria Air и самолет British Aerospace 146 си е нещо като изтезание за добре дошли на борда. Малък, тесен и миришещ... Друго гадно не се сещам за момента, но и това ми стигаше. Приемам, че за 3 часов полет да ни дадат да хапнем по един сух сандвич с шунка и кашкавал в питка не е толкова лошо. Групата ни от 10 човека + водач от фирмата беше пръсната из целия самолет, разбира се. Впрочем това важеше и за следващия полет от Амстердам.

    Както и да е. В Амстердам ни посрещна облачно с превалявания. Огромно летище, по което самолетът ни се движи около 20 минути докато стигне ръкава. След това пък ние ходихме из летището около половин час докато намерим изхода за следващия полет. Така или иначе имахме 4 часа свободни за разходка.





    Холандците са помислили за хора като нас – с повечко време между полетите. На летището им е пълно със заведения и за разлика от нашето – цените са нормални. Аз хапнах един огромен сандвич със сьомга за 3,75 евро. На нашето летище за сравнение толкова струва горе долу само чай. Освен заведенията си има много удобен релакс кът – кресла за почивка, хидромасаж, телевизия, контакти за зареждане на телефони и лаптопи. Интернет само срещу заплащане (3 евро/15 мин)! Да де, но като не сме свикнали... Докато не намерих свободен незаключен WIFI не мирясах. Въпреки, че казаха, че няма, бях длъжен да проверя и резултатът беше повече от задоволителен за мен.



    За Мексико Сити излетяхме в 14:55 ч. местно време с Боинг 747 модификация 430. Огромен самолет, на какъвто досега не бях се качвал. Впечатляващо беше!





    На гърба на всяка седалка имаше екран, на който по усмотрение на пътника имаше възможност за забавления от различен вид – богат избор от филми, музика, телевизия, игри в мрежа с другите пътници на борда, игри самостоятелни, уроци от език по избор по език по избор. (Аз си избрах от английски на испански.)





    Храната от KLM беше топла и вкусна - достатъчно според мен. Напитки по желание, вкл. и вино, за който пие. Въпреки всички удобства и забавления продължителността на полета – 10 часа и 50 минути си беше сериозна. Седалките никога не са ти достатъчно широки, когато решиш да поспиш.

    Това тягостно летене приключи в 19:30 ч. мексиканско време (- 8 ч. спрямо България) с кацането ни на летище Бенито Хуарес в Мексико Сити. От самолета градът изглеждаше невероятно голям – светлините на града изпълваха целия хоризонт на където и да се обърнеш. Самолетът летя около 20 минути над града преди да се приземи. След кацането последва една адски досадна опашка на гишетата на имиграционната служба. Чакането за нас беше още по-тежко поради натрупаната умора. С 8 часа часова разлика 19-ти ноември ни продължи 32 часа общо.

    Излизането ни от летището беше с предводител от мексиканския туроператор и пак продължи много дълго. В крайна сметка стигнахме до хотела около 2 часа след кацането.



    Хотелът ни в Мексико Сити се намира в центъра на града – Plaza Florencia (4*). Вечерта имахме сили само да излезем и да си купим по нещо за пиене. След това трябваше да издържим още малко без да си лягаме, за да преодолеем по-лесно часовата разлика. Екскурзоводът ни обясни, че най-добре е да не лягаме преди 23 часа. В противен случай ще сме извън строя няколко дни повече. Действително – аз си легнах в 01 часа с голямо главоболие, а в 7:30 се бях наспал чудесно.

    Закуска в хотела и ... първи ден в Мексико!

    [следва продължение...]
    Последно редактирано от Stas; 13-04-14, 21:47.
    ДНЕВНИКЪТ НА СТАС
    СВЕТЪТ НА МАИТЕ. ГВАТЕМАЛА, БЕЛИЗ И ХОНДУРАС

  • #2
    От: МЕКСИКО - ЗАГАДКИТЕ НА МАИТЕ

    БРАВО!!Много интересно!!Благодаря..Ще следя темата с интерес..
    За Лада НиВа--->Имам СаМо ДвЕ ДуМи---->НяМаМ ДуМи....!!
    Honda Dominator 650
    088ЧЧ93979-->Борис
    0878956Ч38-->Борис

    Коментар


    • #3
      От: МЕКСИКО - ЗАГАДКИТЕ НА МАИТЕ

      Поздравления, Стасе!
      Ще следим с интерес...

      Коментар


      • #4
        От: МЕКСИКО - ЗАГАДКИТЕ НА МАИТЕ

        Екзотична дестинация, поздравления.
        Влекачът на Боинга я много як
        Абонирам се за темата веднага
        .

        Коментар


        • #5
          От: МЕКСИКО - ЗАГАДКИТЕ НА МАИТЕ

          Прекрасна дестинация,чакам продължението.
          0осем9осем7шест0осем7едно
          Миро

          Коментар


          • #6
            От: МЕКСИКО - ЗАГАДКИТЕ НА МАИТЕ

            И аз се абонирам
            "The only regret I will have in dying is if it is not for love."
            Gabriel Garcia Mаrquez

            Коментар


            • #7
              От: МЕКСИКО - ЗАГАДКИТЕ НА МАИТЕ

              Малко ми е трудно да се движа цял ден по програмата и вечер да пиша, но почти съм готов със следващата част. Междувременно днес прелетяхме от Мексико Сити до Туксла Гутиерес, от там имахме 50 км разходка с моторница в каньона Sumidero (Национален парк) и след това се настанихме в градчето със страхотна атмосфера San Cristobal De las Casas
              ДНЕВНИКЪТ НА СТАС
              СВЕТЪТ НА МАИТЕ. ГВАТЕМАЛА, БЕЛИЗ И ХОНДУРАС

              Коментар


              • #8
                От: МЕКСИКО - ЗАГАДКИТЕ НА МАИТЕ

                Стас, както винаги, снимки и описания като по учебник!
                С нетърпение чакам продължението.
                Ако имаше и SPOT-визуализация щеше да е супер, да те дебнем от тук къде скиташ .

                Коментар


                • #9
                  От: МЕКСИКО - ЗАГАДКИТЕ НА МАИТЕ

                  1. ТЕОТИУАКАН

                  В хотела закуската не беше безкрайно богата като разнообразие, но абсолютно всичко беше много вкусно! Нямаше люто. Закусих набързо, защото се бях замотал в стаята преди закуска и часът за търгване наближаваше.

                  В 9:00 се качихме на автобусчето в комплект с екскурзовода Пако и неговия помощник Анхел.

                  20 ноември в Мексико е национален празник – 100 години от революцията. Не знам какво точно значеше това, но знам, че поради тази причина музеите и обектите, които имахме по програма, не работеха. Поради това екскурзоводът реши да разместим днешния и следващия ден, така че се падаше да посетим пирамидите близо до Мексико Сити и по пътя още няколко места.

                  Няколко думи за столицата на Мексико, които ни разказа по пътя Пако. Понастоящем Мексико сити с предградията се води най-големия град в света с население от 30 млн. души. Градът има проблеми с водата и тя не е годна за пиене. Все пак с нея можем спокойно да си мием зъбите и да се къпем.

                  През 1980 г. френски инженери дошли да консултират държавата за строеж на метро. Установили, че на това място не може да се направи метро поради многото подземни води – всеки прокопан тунел се пълнел с вода. Мексиканските инженери, обаче, били много упорити и все пак успели да построят 200 км релси за 30 години. Някъде пресушавали блата, някъде минавали над земята, но метро построили! И сега това е най-удобния транспорт в този огромен град. Срещу 3 песо (0,36 лв.) можете да отидете където си поискате по цялото двестакилометрово трасе. С 4,5 млн. леки автомобила придвижването с кола е наистина мъчение.

                  По отношение на доходите – в Мексико има минимална надница, под която не могат да ви плащат. Това е 60 песо (7,20 лв.). С такъв доход, разбира се, е невъзможно да се живее. Попитах веднага колко е нормалния доход – 150 песо (18 лв.) на ден. Работи се 6 дни седмично. Има и по-добре платени професии – сетих се да проверя за лекарите. Оказа се, че разликата между общопрактикуващ лекар и специалист е голяма. Първите получават около 10 000 песос на месец, а вторите са на преглед – един преглед струва около 1200 песос. Наистина, като се замисли човек за преглед при специалист можеш да платиш цяла заплата! Работещите на договор с постоянна месторабота са здравноосигурени, така че при тях проблемът със заплащането на лекарските услуги не стои.

                  Приказвайки си стигнахме до първото място – Площадът на трите култури. Слънцето греше точно срещу нас, така че снимката е меко казано лоша.



                  Накратко – това е важно място за мексиканците. Тук е имало храм на ацтеките – първата култура. През 1521 г. Кортес е започнал война с тях и през 1531 г. ги е победил. Францисканците веднага са построили първата църква на това място и училище за пеене – втората култура. Третата култура е съвременната – построени са множество сгради около църквата.

                  Групата ни се състоеше от 10 човека + придружител от туристическата агенция. Запознахме се – аз от София и другите софиянци – Жоро, Наталия и Наталия. Силвия и Венци от Русе. Вальо от Пловдив, Бисер, Нина и Миго от Варна. Ръководител ни беше Пепа. Сега като си знаехме имената имахме и пълната свобода да сформираме колектив!

                  По пътя за Теотиуакан спряхме на едно свещенно за мексиканците място: Базилика де Гуадалупе.

                  През 1531 година, на 9 декември, един човек на име Хуан Диего получил видение – явила му се красива жена. Попитал я коя е и тя му отговорила: „Аз съм Светата Майка.“



                  Той не повярвал, но на другия ден отново му се явила и той побързал да сподели с приятелите си, че е видял Дева Мария. Те му се изсмели и му казали, че сигурно е луд и ако наистина е видял Дева Мария, то трябва да го докаже, иначе ще му забият пирон право в челото. На следващия ден отново му се явила и той побързал да се скрие, но тя веднага казала: „Аз съм Светата Майка и знам всичко, не можеш да се скриеш!“. Той й обяснил, че неговите приятели не му вярват и искат доказателство, иначе ще го убият. Така на 12.12.1531 г. той получил своето доказателство – кастилски рози, каквито не растели на това място.



                  Отишъл при приятелите си и им показал доказателтвото, дадено му от Пресветата Дева и те се учудили и повярвали. Такава е легендата. Тогава на това място построили църква. Църквата е кръстена „Базилика де Гуаделупе“ – на родния град на Кортес. Девата от Гуаделупе всъщност е точно Дева Мария.

                  Построената на хълма църква е първата от комплекса. Там не са допускани непокръстени индианци. До нея се стига по добро количество стълби.





                  Следващата църква е ниско долу и към нея има построени жилища за монасите. Църквата е опасно наклонена (като кулата в Пиза) и там е рисковано да влизат много хора накуп.





                  Вдясно се намира и Храмът на Извора. Там е имало изворче, на което индианците са се къпели голи. Понеже християнските монаси не приемали такова поведение, построили на това място един храм, в който да се къпят на закрито... Изворът обаче пресъхнал. Понастоящем в този храм се правят кръщенета.



                  Третата и последна църква е построена е през 1985 г., когато папата е посетил това място. Интересна модерна форма и огромен размер.



                  Вярващите ходят на колене, за да присъстват на службата в църквата.





                  Там също се правят и много кръщенета, дават се причастия и се отслужват литургии.



                  Помощникът на нашия водач постоянно броеше хората в групата. По едно време кривнах встрани да поснимам и той веднага се залепи за мен. Сигурността ни беше в неговите ръце и той си вършеше отлично работата. След като се събрахме всички се отправихме към автобусчето.



                  Поехме по най-дългата улица в града (57 км) и излязохме в североизточна посока към магистралата за Теотиуакан. Платените пътища били скъпи – 1 песо на километър (0,12 лв.). Всъщност май наистина не е евтино, но зависи колко струва бензинът. Веднага попитах. Цената на по-добрия бензин е 10,5 песо (1,26 лв.), на дизела е 9 песо (1,08 лв.) и на обикновения бензин 8 песо (0,96 лв.). Явно едното компенсира другото.

                  Разстоянието до бедното градче Теотиуакан е 48 км. По пътя нямаше нищо интересно, ако не броим екзотичните за нас растения.



                  Пристигнахме в гр. Теотиуакан и първата работа на екскурзовода беше да ни заведе в един голям магазин с цех към него за производство на маски. Би било досадно в общия случай, но се оказа, че тук научихме интересни неща.





                  Първото нещо, което ни показаха е огромните алое растения – с височината на човешки ръст. Един от местните ни демонстрира за какво се използва алоето.





                  За да стане толкова голямо растението са нужни около 10 години. След това му отрязват сърцевината и след няколко дни растението започва да отделя по 3 литра изключително богат на протеини сок всеки ден. Това продължава 6 месеца. Отрязания връх/сърцевина се изполва като фуния или по-скоро огромна сламка, с която засмукват и събират този сок. От него чрез ферментация се получава текила. Също така от листата на алоето се прави хартия (нещо като пергамент). Демонстрираха ни как като се разтрие сърцевината започва да се разпенва – производство на шампоани и козметика. Връхчето се използва за игла с конец, който е доста здрав. От тези конци се правят различни аксесоари, а даже и дрехи.



                  Следващата демонстрация беше на камъни. За различни видове маски и сувенири се използва основа от обсидиан (вулканично стъкло). Обсидианът може да е различен по вид – черен, кафяв, златист, сребрист... Други интересни сувенири се правят от аквамарин и различни цветове кварц.









                  Маската на бога на слънцето се прави ръчно в продължение на 15 дни. Цената, която обявиха е 1500 долара, но съм абсолютно убеден, че това е тройно на сумата, която би струвало след пазарлък.



                  Влизаме в магазина...





                  Вътре в магазина ни почерпиха ферментирал сок от алое с 5% алкохолно съдържание. Не ми хареса. След това дадоха за дегустация и други алкохолни напитки, получени от същото растение, но тях не опитах.



                  Докато чакахме всички да излязат се загледах в една голяма маска. Изглеждаше внушително. На гърба, обаче, имаше етикет – 75 000 песос! Има няма 6250 долара.



                  Тръгваме и ... отново кактусите по пътя.



                  Преминаваме към съществената част. Началото на град Теотиуакан е някъде около 200 г. пр.н.е. Индианско племе, живяло в южната част на днешния Мексико Сити, е било подложено на изригване на вулкан, вследствие на което всичките им домове са били разрушени. Тогава те тръгнали да търсят ново място, на което да не са подложени на подобни бедствия. Намерили го и построили най-големия за времето си град в Америка – Теотиуакан. Неговото население е било 250 000 души – огромно за онова време и най-голямото за предколумбовата епоха на Америка.



                  Градът е построен с план и в типичен стил съгласно всички религиозни правила на индианците, които впоследствие се нарекли теотиуаканци. Трудно е да бъдат причислени към някоя от по-известните групи като ацтеки, олмеки или толтеки... Имат си собствено име по това на града, в който са живели.





                  Жилищата са били без прозорци заради силния вятър.

                  Дворец на Ягуара и дворец на Папагала... Красиви запазени автентични рисунки.





                  Излизаме от жилищната част в северния край на града и попадаме на просторен площад.



                  Първата пирамида, която виждаме в Мексико е именно тук.



                  Пирамидата на Луната започва от около 2310 м надморска височина (според GPS-а) и е висока 43 метра. В основата е 120х150 м. Пред нея има олтар за жертвоприношения.

                  Площадът е заграден с по-ниски пирамидоподобни сгради.



                  От пирамидата на Луната тръгва улицата на мъртвите, която е дълга 2,5 км.



                  Някъде по средата на улицата вляво е разположена и пирамидата на главния бог, почитан от теотиуаканците – бога на Слънцето.



                  Пирамидата на Слънцето е била висока 77 метра според екскурзовода, но понастоящем е 63. Въпреки това е най-високата в Мексико. Всъщност единствената по-висока пирамида в света е Хеопсовата. Разликата във височината Пако обясни с това, че преди е имало отгоре „къща от злато“. В основата си пирамидата е 222х225 м.



                  По-голямата част от групата решихме, че няма начин да не се качим на върха. Изглежда малко сташно, но след като и нашия екскурзовод тръгна да се качва, значи нямаше нищо притеснително.





                  Пирамидата има тераси през известен интервал – това са различните етапи от строежа й. В нея е ичзислено, че има един милион кубически метра материал. За да се построи са били необходими 10 000 работника за период от около 10 години.

                  В крайна сметка стигнахме върха. Открива се обширна гледка във всички посоки. От тук се вижда добре улицата на мъртвите от началото до самият й край при Цитаделата, до която не се предвиждаше да ходим – това е Дворецът на Quetzalpapalotl (не мога да го напиша на български – може би Кетцалпапалотл) или Дворецът на тигрите.



                  На върха има малка метална точка, която се явява геометрическия център на пирамидата. Задържане на пръста около 30 сек върху точката, както и 1 минута обръщане с отворени ръце към слънцето ни зарежда с енергия според Пако.



                  Тук продължихме един разговор, който започнахме преди изкачването. Защо всъщност е изчезнала тази цивилизация толкова загадъчно? Съществуват точно три теории:

                  I версия. Поради голямото си население и изсичането и неразумното използване на дървесината, теотиуаканците са изменили климата, стигнало се е до недостиг на вода и храна и поради това са изчезнали.

                  II версия. Племена от север са ги тормозели постоянно и са ги нападали и ограбвали. В един момент им е дошло много и са се махнали от тук.

                  III версия. С развитието на обществото в града са се появили разслоения и разногласия. Възникнала е и политиката. С поколенията разногласията са се задълбочили и са довели до вътрешни вражди и даже до война, която е довела до самоунищожаването на племето.

                  Коя точно теория е вярна никой не може да каже. Има само предположения.

                  Основата на Пирамидата на Слънцето е разположена на 2300 м надморска височина според уреда. Тук веднага се забелязва, че улицата на мъртвите има денивелация около 10 м към Пирамидата на Слънцето. Архитектите на града са изградили сериозни хидропонни системи и този наклон е позволявал през дъждовния период, когато е имало обилни валежи, водата да се събира. В резервоарите даже са отглеждани и риби, според намерените вкаменелости. Всъщност сега местността е пустинна, но когато градът е бил в разцвета си това съвсем не е било така. Имало е много дивеч, вода, риба, дървета... За да бъде приет нов жител на града е трябвало да донесе нещо, което да е от полза – примерно някакви животни. Поради всичко това предположението, че липсата на вода и храна е довела до гибелта на Теотиуакан, е нереално според Пако.

                  Силата на града също е била голяма. При такова население е имало и много войни. В крайна сметка нашият екскурзовод предполага, че възникването на политиката в Теотиуакан е довела до неговия упадък и гибел.

                  След като разгледахме толкова важния за историята на района град, пътьом хапнахме в мексикански ресторант с програма – индиански танци и мексиканска музика.









                  Прибрахме се в хотела в Мексико Сити и всеки използва вечерта по свое усмотрение. Аз и Вальо се отправихме към парка Chapultepec, който в този празничен за мексиканците ден се оказа затворен!!! Помотахме се по улиците, поснимах и се прибрахме в хотела.

                  Улицата пред хотела:



                  И булеварда, водещ към парка:





                  Следващият ден ни очакваше обиколка на столицата на Мексико.
                  Последно редактирано от Stas; 13-04-14, 21:47.
                  ДНЕВНИКЪТ НА СТАС
                  СВЕТЪТ НА МАИТЕ. ГВАТЕМАЛА, БЕЛИЗ И ХОНДУРАС

                  Коментар


                  • #10
                    От: МЕКСИКО - ЗАГАДКИТЕ НА МАИТЕ

                    Страхотен разказ и прекрасни снимки!
                    Благодаря.
                    Per aspera ad astra.

                    Коментар


                    • #11
                      От: МЕКСИКО - ЗАГАДКИТЕ НА МАИТЕ

                      Стасе, само едно професионално уточнение - камъните в ръцете на екскурзовода, дето си снимал, не са камъни, а изкуствено стъкло с добавки. Като се видим, ще ти обясня в детайли.
                      LZ1LRE, Range Rover 300Tdi
                      www.ADV-Bulgaria.com

                      Коментар


                      • #12
                        От: МЕКСИКО - ЗАГАДКИТЕ НА МАИТЕ

                        Злати, аз нищо не разбирам от камъни.
                        Сигурен съм в това, което пишеш.
                        И понеже има и други неща, които не разбирам и не съм специалист, пиша с уговорката, че написаното е според това, което са ми казали екскурзоводите - нещо като все едно и вие да сте били там и да сте случали безмълвно.

                        Днес съм в Амстердам и се прибирам. От утре започвам да пиша нататък и да пускам снимки.
                        ДНЕВНИКЪТ НА СТАС
                        СВЕТЪТ НА МАИТЕ. ГВАТЕМАЛА, БЕЛИЗ И ХОНДУРАС

                        Коментар


                        • #13
                          От: МЕКСИКО - ЗАГАДКИТЕ НА МАИТЕ

                          Много ми хареса онази част от разказа за метрото. Напомня ми за лафа "Няма начин да няма начин!".
                          Благодаря за разказите и снимките. С нетърпение очаквам следващите разкази.

                          Коментар


                          • #14
                            От: МЕКСИКО - ЗАГАДКИТЕ НА МАИТЕ

                            2. В МЕКСИКО СИТИ

                            На 21 ноември станахме малко по-късно, т.е. наспахме се. Имахме нужда като че ли. Вече бяхме преодолели часовата разлика, но умората си се натрупва. Закуска в хотела с не много разнообразна храна, но пък достатъчно плодове – диня, пъпеш, папая и ананас, ни зарежда с енергия за обиколката на огромния град Мексико Сити.

                            Качваме се на автобусчето и то ни закарва до самия център на столицата – сградата на Пощата.



                            Точно срещу нея е Музеят на изящните изкуства (Palacio de Bellas Artes). Много красива сграда, но неудобна за снимане сутрин. На връщане пак ще се спрем тук за малко.





                            Тръгваме по една интересна стара улица, забранена за автомобили, водеща до Катедралата.





                            Тук таме се вихреха и фотосесии:




                            Цялата улица е застроена със стари типични испански къщи, всяка една от които си носи своята история. Няма да се впускам в излишни подробности, а ще спомена само някои от тях.

                            Първо влизаме във францисканска църква от XVI век. Интериорът е забележителен.







                            След това се спираме пред къщата-музей на първия президент – Гуаделупе-Виктория от 1815 г.



                            След това се спряхме на ъгъла на къщата на Хосе де ла Борда. Бил е собственик на мина за сребро и е бил един от най-богатите мъже в Мексико. В същото време е бил много ревнив и не е позволявал на жена си да излиза. Тя, обаче, искала да се разхожда и за да не го дразни ходела до ъгъла на къщата. Зад ъгъла нямало как да види какво се случва. Разни сапунени ревниви историйки за богати мъже и красиви жени...



                            Стигаме до единствената йезуитска църква в града. За нещастие тя пропада надолу поради неустойчивата основа, върху която е построена. Правят опити за укрепване, но със съмнителен успех. Вътрешността й е коренно различна от францисканския стил.







                            Придвижвахме се в разгърнат строй по улицата без автомобили:


                            Най-накрая стигаме до целта – площада Сокало (Zocalo), на който веднага се виждат основните туристически забележителности – Катедралата и Националният дворец с рисунките на Диего Ривера. Тук са намерени и най-важните артефакти на ацтеките. Всъщност този площад е бил и централния площад на Теночтитлан – главният град на Империята на ацтеките.



                            Явно предната вечер, по случай годишнината от революцията, тук е имало голямо празненство, с участието на най-известните певци и артисти на Мексико. В момента се демонтираха сцените и трибуните. Кипеше оживен труд, който подминахме, за да застанем пред добре охраняваната от жени-полицаи Катедрала.



                            Анхел явно познаваше едната полицайка, с която се посмя докато на нас ни обясняваха кое какво е.



                            Оживлението беше пълно! Един тип зад нас имаше доста нетрезв вид:


                            А тези мили създания ги чакаше покръстване:




                            Отвън величествената катедрала прилича на тази в Севиля, Испания.



                            На върха има три фигури, изобразяващи Вяра, Надежда и Любов.



                            И красиви камбанарии в ъглите:


                            Отвътре – обширни пространства и ... огромен орган!





                            Излизайки пак на площада установяваме, че за разлика от вчерашния ден, днес Националният дворец (Palacio National) е отворен, но ... има огромни опашки за вход!





                            В двореца има някакво военно поделение. Не разбрах какво и защо, но заради него, а и заради сигурността на толкова ценните стенописи на Диего Ривера, достъпът беше сериозно контролиран от полиция и военни. Много нормални вещи бяха забранени за внасяне...



                            Вътре най-интересното според мен бяха стенописите, които нагледно разказваха историята на Мексико преди, по време и след испанската епоха. Като се започне от индианските вождове и обикновените ежедневни дейности на коренните жители, премине се през войните и се стигне до Карл Маркс и новата епоха в историята на страната.





                            Правоъгълна форма на дворец с много колони и под колоните - навсякъде стенописи.







                            Снимането е забранено, но само в изложбените зали. Приех лека полека, че коридорите на двореца не са изложбени зали и се престраших да снимам. Оказа се, че това не е проблем.

                            В двора имаше удобно място за снимки. Ето една, на която не съм зад обектива – с екскурзовода Пако:


                            Пак в двора имаше и много красива градина:


                            Излязохме. Малко трудно се събра цялата група. В крайна сметка си взехме багажите от гардероба и от Анхел и тръгнахме обратно към автобуса. Спонтанно дойде идеята за кафе-пауза на покрива на хотел Холидей Ин.







                            От високо се виждаше целия площад Цокало с Катедралата и двореца. Позабавихме се, но гледката си струваше.

                            След повече от час в кафенето се отправихме към автобуса. По пътя минахме покрай някои красиви къщи в този стар квартал в центъра на столицата.







                            Централната банка:


                            И отново покрай Музея за изящни изкуства, но този път с удобна за снимане позиция на слънцето.





                            И покрай симпатичен дядо с внучка, прехранващи се на улицата:


                            Предстоеше ни разглеждане на Антропологическия музей, разположен в парка Чапултепек (Chapultepec). Оказа се, че сме си изяли част от времето за музея и пристигайки в 14:30 часа разглеждаме само залата на Ацтеките. Всъщност другите зали не са включени в програмата и жалко – впоследствие се оказа, че са били даже по-интересни.

                            На входа – сериозни мерки за сигурност:


                            Групи от деца упорито се опитваха да хванат костенурките (или рибите) в изкуственото езерце във вътрешния двор на музея.





                            Минавайки покрай тях влизаме в залата на ацтеките.



                            На входа са воините-пазители:




                            Няма да задълбавам в подробности, но ще спомена някои по-интересни истории.
                            Спираме се първо на картина-схема на града Теночтитлан, създаден през 1325 г. върху 4 езера.



                            На север живели 7 индиански племена. Мястото, на което били не предлагало достатъчно ресурси, за да оцелеят. Тогава на един шаман му дошло видение – орел, кацнал върху кактус и държащ в клюна си змия, което било предсказание! Това било мястото на новата им столица. Да, но как да го открият!? Племената тръгнали в различни посоки да търсят знака от предсказанието и цели 150 години резултат нямало. Местели се от място на място по за няколко години и ... нищо! Едното от племената стигнало до езерата и се установило там с разрешението на местното племе, което вече било населило района. Не след дълго чудото се случило – видяли орел, кацнал на кактус и държащ змия в клюна си! Изпратили веднага вестоносци до другите племена и така се събрали на мястото на новата си столица и се кръстили ацтеки, а града Тоночтитлан. Понастоящем този знак е герб на държавата Мексико.

                            Историята е такава, каквато разбрах и запомних от екскурзовода. Възможно е да има отклонение от други източници, но се придържам към моя.

                            По средата на залата има макет на централния площад на Теночтитлан – Plaza Mayor.



                            Макет на пазар:


                            Макет на типична къща на ацтеките:


                            Типични за ацтеките статуи в оригинал:




                            Един от най-ценните експонати е оригиналът на Слънчевия камък. Намерен е на площада Сокало, близо до Катедралата, през декември 1790 г., а очите му са повредени от пияни стелци с огнестелно оръжие, които явно са упражнявали стрелковите си умения, ползвайки го за мишена. Този камък малко неправилно се идентифицира като Календарът на ацтеките, т.к. предназначението му не е точно такова. Заблуждението идва от изображенията на някои звезди, дните от месеца и др. елементи, наподобяващи календар. Диаметърът му е 3,6 м и тежи 25 тона.



                            Часът стана 16:30 и посещението на Антропологическия музей отне повече от предвидените 30 минути.

                            На излизане направих няколко случайни кадъра.
                            Мексиканска двойка с оригинално облекло като за 28 градуса жега:



                            И двете кули, в които живеели предимно евреи, които според екскурзовода се настанили там, защото обичали апартаментите, а не къщите.



                            Отправяме се към едното от езерата на Теночтитлан. Мястото е в предградията на Мексико сити и се казва Ксочимилко (Xochimilco). Това е допълнителна екскурзия към програмата и си имахме едно наум, че малкото време, което ни остана може и да провали нещата.

                            Пристигнахме и пред нас се появи един канал с толкова много лодки „Трахинерес“, че въобще не се сещах как би могло да се придвижваш с тях и къде. Качихме се, донесоха ни безалкохолни и младежът-лодкар хвана дългия прът, с който умело изкара лодката от пристана.







                            Предварително бяхме подготвени, че това е място, на което се отглеждат много цветя. Действително – имаше много места, на които се продаваха всякакви красиви растения.



                            В други лодки се носеха по канала и разни търговци, музиканти и какви ли не още туристически капани... Разминавахме се на магия, а често и с побутване.







                            Цялата разходка продължи около 45 минути. Интересна беше, но не бяхме толкова ентусиазирани и като че ли общото мнение беше, че си е загуба на време да бием път до тук, за да се повозим на „трахинерес“.





                            С прибирането ни в хотела обиколката на Мексико Сити приключи. Вечерта беше свободна и всеки сам си решаваше какво да прави. Аз и още няколко човека от групата се разходихме по улиците, хапнахме набързо и се прибрахме да почиваме. Тази вечер от хотела публикувах и първата част на пътеписа в интернет. На следващия ден ни предстоеше вътрешен полет до Туксла Гутиерес, така че се наложи да си постегнем и багажа още от вечерта.
                            Последно редактирано от Stas; 13-04-14, 21:48.
                            ДНЕВНИКЪТ НА СТАС
                            СВЕТЪТ НА МАИТЕ. ГВАТЕМАЛА, БЕЛИЗ И ХОНДУРАС

                            Коментар


                            • #15
                              От: МЕКСИКО - ЗАГАДКИТЕ НА МАИТЕ

                              Увлекателен пътепис със чудесни снимки!Благодаря.
                              0осем9осем7шест0осем7едно
                              Миро

                              Коментар

                              Активност за темата

                              Свий

                              В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                              Най-много потребители онлайн 7,747 в 09:48 на 20-03-21.

                              Зареждам...
                              X