Tweet
Разделям пътеписа на части тъй като отнема много място и много време за което се извинявам. 1 част
Всичко започна преди близо година след нашето завръщане от Сирия и Йордания. Това беше една мечта, осъществяването на която ни отне много време и средства.
Като начало проучихме всички пътеписи на хора, пътували по този маршрут \Турция, Иран, Пакистан, Индия\, доста противоречиви помежду си – англичани и американци – недоволни, французи и холандци – очаровани. След това се заехме със същинската подготовка, която включваше няколко списъка:
1. Визи: В ноември, въпреки че бяхме прецедент, за първи път към Индия пътува кемпер, в Индийското посолство ни издадоха туристически визи за един ден \100 лв. на човек, визите започват да текат от деня на издаването\, февруари – Иранско посолство – за 10 дни \двупосочна транзитна – 85 € на човек\, а в Пакистанско посолство беше много трудно, което беше свързано с два пъти ходене до Букурещ \двупосочна транзитна – 96 $ на човек\. За индийски и ирански визи – нормални паспортни снимки, а за пакистански – на син фон. В крайна сметка искаме да благодарим на г-н Джавет – Посланик на Пакистан в България;
2. Имунизации, медицинско обслужване, застраховки: От Интернет разбрахме, че в Центъра по имунология се извършват имунизации, но впоследствие се оказа, че само дават консултации, а ваксините се продават в 17-та поликлиника /ваксина Хепатит А \1-ви път\ = 42 лв. на човек, тетанус, коремен тиф, полиомиелит и др. комплексна = 54 лв. на човек/. Направихме си застраховки в Евроинс – средна категория застраховка живот и медицинско обслужване на стойност 10 000 € \60 лв. на човек\. В ХЕИ-Смолян си направихме изследване за СПИН – желателен документ за издаване на пакистански визи. При личния лекар – пълен медицински преглед. Много OFF и Autan против комари, 2 варела по 65 л за вода или дизел и “хапчета за вода”;
3. Техническа подготовка на кемпера: Пълен преглед на кемпера при майстор-приятел, подготовка за път на всички агрегати, гумени съединения, уреди, смяна масла, филтри и допълнителен комплект за смяна на път. Резервни части: каре \вътрешно и външно\, ангренажен ремък, горивен филтър, накладки и др., 2 нови резервни гуми \общо 3 резервни\, антифриз – 3 л. концентрат, агрегат \220 V\ и зарядно за акумулатор – за всеки случай. В СБА-Смолян задължително изкарахме “карнет дьо пасаж”, за който имах депозит от 1000 лв. \в зависимост от колата\, документа е 75 лв. с валидност 1 година, пак там за 10 лв. – международна шофьорска книжка;
4.Храна и дрехи: Всеки има специфични вкусове за храната и дрехите, но главно летни и зимни дрехи и обувки \за жените в Иран е задължително да са с шал на главата\.
Допълнително оборудване: лаптоп, GPS, 2-ри GPS за лаптопа, фотоапарат, камера.
Заради предполагаемо затруднение при издаването на пакистански визи тръгнахме една седмица по-рано от предвиденото, а два дена преди това отидохме в църква и отец Иван освети кемпера с все багажа и благослови пътя, по който сме тръгнали. В църквата бяхме в тесен кръг роднини и приятели.
1 Ден \8.02.\ От Смолян с вериги на голям сняг \над 1 метър\ потеглихме за София - спахме в Студентски град.
2 Ден \9.02\ Имахме среща в пакистанско посолство с г-н Джавет, той се обади в Букурещ, след което тръгнахме за там. Най-тежко от пътуването беше от град Бяла до Русе – лед и опашка от тирове /толкова много тирове сигурно по целия път нямаше да видим/, движение в насрещното платно, а при разминаване с насрещни автомобили се отбивахме между тировете, нито един полицай – кошмар. На -12С късно вечерта минахме Дунав мост. В Букурещ пристигнахме пред едно полицейско управление и попитахме един полицай къде може да паркираме, той ни показа едно свободно за момента място до техният паркинг.
3 Ден \10.02\ На сутринта разбрахме, че сме почти в центъра на града. GPS-а който ни водеше ни е докарал на 100 метра от посолството. В 9 часа бяхме в посолството, а посланика дойде в 10 във видимо добро настроение и му дадохме документите. Чакахме до 11.30, когато той дойде и ни каза, че е пратил до София факс и чака отговор - да дойдем преди 14 часа. В 13.50 часа няма отговор от София, ние звъним в София – нов факс номер.
4 Ден \11.02\ В 10 часа получен факс, но вече искат потвърждение резервация хотел и документ, че имаш банкова сметка в България. До 13.50 часа всичко е готово-отново даваме документите.
5 Ден \12.02\ До 12 часа получихме визи след всички перипетии. Да е жив и здрав този /тази/, от който използвахме WI-FI интернет, че без него нямаше да се справим с документите. Веднага тръгнахме за България: Дунав мост, прохода на Републиката, Свиленград. Вечерта преспахме на слаб напоителен дъжд преди границата.
6 Ден \13.02\ След като се събудихме трябваше да “преплуваме” до границата, тъй като от дъжда се беше наводнило и същата вечер, разбрахме по телевизията, че след нас дори са затворили границата. На изгрев пресякохме границата, до Истанбул – слънце, а след това дъжд, температурите осезателно се покачваха.
След като минахме моста над Босфора трафика се усили, скоростта ни намаля на 60 км.ч\. Решихме да караме до тъмно. Преспахме на първото “park alani”след разклона за Анкара-посока Ерзурун, до Куршунли.
7 Ден \14.02\ Сутринта зареждаме скъпият дизел \3 лири литър\ и поемаме към Ерзурум. Спираме “park alani” в Ерзинкан.
8 Ден \15.02\ Отново зареждане и в 17 часа пристигаме на границата. Лошото време не ни позволи да видим върха на Арарат, надяваме се на връщане на повече късмет. Много чакане, нахални шофьори, без проверка на кемпера, печати. По тъмно вече сме пред тежката метална врата на Иран, пред която също се чака. Най-накрая вратата се отвори и полицаят ни прибра паспортите. Който не си е взел торбата с търпението и парите да не минава границите на Иран. Чужденеца се възприема като ходеща пачка пари, за предпочитане €. Бяхме като самотни бели лястовички, докато не чухме “welcome to Iran” на перфектен английски от един добре изглеждащ мазен иранец - Нася – нашия туристически гид на митницата. Негова беше заслугата да олекнем с 200 $ и лично шефа на митницата да огледа отвън набързо кемпера, който си поиска отделно 160 $. На изпроводяк Нася ни даде карта за зареждане на дизел от бензиностанциите, без която не може и да помиришеш нафта в Иран. Всички тези пари, които дадохме поне се компенсираха с цената на дизела – 1 резервоар = 1 $, но понякога на бензиностанцията си искат още 1 $=10 000 ир.риала. На следващата бензиностанция си купихме още 2 карти за по 200 литра, всяка от която за по 20 $. За втори път в живота си ставаме милионери, първия при Жан Виденов с хилядарките и сега – 100 $ =1 000 000 ир.риали След простата ни сметка вече не мислехме за разхода на гориво, който се оказа “константа в пространството”. Вечерта приспахме пред едно ресторантче, в което вечеряхме вкусно печено пиле, обилно гарнирано с пресни зеленчуци.
9 Ден \16.02\ Поддържаме курс към Техеран, радваме се на евтина нафта \тука й казват мазут\. Спираме на отбивка на околовръстното на Казвин.
10 Ден \17.02\ Пътуваме по магистралата за Техеран, от страни на билбордове има снимки на млади войничета, загинали в Ирано-Иракската война. Тук-там за разнообразие лика на Аятолах Хомеини. На юг от Техеран на много места в пустинята имаше разположени зенитни установки. В Иран ми се обърна още една представа - че има нов победител в надпреварата “Страната на найлоновите торбички” и това не е България. След като пропуснахме отбивка за околовръстното, навлязохме доста в Техеран, докато намерим правилната посока към магистралата за Qom.
Спахме на бензиностанция недалеч от Есфахан \с 2-рият по големина площад в света, казват иранците\, на която бензинджията беше така любезен да ни предложи да спим пред осветеният офис, така че той да ни охранява. Вече трети ден няма GSM-връзка с България .Най накрая един приятел ни се обади \как ли е успял?\ и го помолихме да се свърже с нашите близки.
11 Ден \18.02\ Събуди ни леко почукване на предното стъкло. Оказа се, че е дошъл собственика на бензиностанцията и трябва да преместим кемпера. Заредихме и потеглихме към Persepolis. На 7 км преди Persepolis отбихме в дясно до гробници на Дарий І, Ксеркс и Дарий ІІ, изсечени в скалите подобно на Петра.
Там има и кула, свързана със Зороастризма. След което посетихме и Persepolis, величествен древен град, създаден от цар Дарий І, датиращ може би преди времето на пирамидите. Голям и внушителен, жалко че не дотам запазен; времето и хората са оставили своят отпечатък \в буквалният смисъл\. Освен малкото араби посетители бяхме ние и група \корейци\. Цена за билет за двама 1 долар. 1\5 литра кока-кола-1 $, 1 кг банани 1 $, два сладоледа 0,5 $, цигари от 0,7 до 1 $ - цени за чужденци, вечеря и кока-кола - 10 $ за двама.
На Persepolis вече минаваше 24 градуса. Бяхме по ризки, докато те си ходят с фанели, якета и т.н. След 8-9 дена нон-стоп пътуване, трудно се учехме да ходим, особено по чакъл.
Тръгнахме към Yazd. Бяхме принудени да спрем по тъмно, защото много автомобили караха без фарове. Трябва да им призная на иранците, че ме научиха как да карам кемпера, без да загрява в тези жеги.
12 Ден \19.02\ Скучно – само пустиня. Yazd се слави с подземните си водни канали и тесните си улички, затова минахме по околовръстното. Пак пустош. Единственото интересно нещо бяха стадата диви камили и вихрушките от вятъра.
Малко след Махан почти свърши дизела и спряхме да питаме полицаите има ли наблизо къде да заредим. Те бяха така любезни и един от тях ни ескортира до бензиностанцията, като прередихме опашката от камиони. С наближаване на Бам пейзажа леко се промени. През 2004г. тук е имало едно от най-големите земетресения с магнитут от 8 по скалата на Рихтер, взело около 30 хил жертви. Земята наоколо сякаш е подскачала и се е отърсила от пясъка и са се показали скали, високи на места 2 метра. Изведнъж – рязка промяна на пейзажа – палмови горички. Спахме на една бензиностанция.
13 Ден \20.02\ Тръгваме в 6.30 ир.вр. \5 часа бълг.\. Предстоеше ни участък от пътя, който е известен като “пътя на дрогата”. Естествено след Бам – пак пустиня. Няколко пъти ни спряха на “чек-пойнт” където ни предлагаха ескорт. Отказахме и наистина не видяхме нищо опасно. С приближаване на Захедан и границата вече имаше проблем със зареждането на гориво. Добрахме се в 14.50ч. до границата на над 30С, оказа се че са затворили пред нас. Работно време от 8.00 до 14.00 часа. Отидохме до ТИР-паркинга и спряхме между камионите и тъй като имахме предостатъчно време се запознахме с четирима братя, превозващи портокали по трасето Захедан-Машхад-Техеран и обратно. По техните думи се оказа, че в Иран не се отглеждат цитруси – всичко е внос от Пакистан. Само в Бам от цял Иран се отглеждат фурми. Черпихме ги чай и бонбони, а те нас мандарини. Питах ги какво правят през уикенда, а те ми отговориха че работят три дни. “А след това?”-попитах аз, те отговориха, че пак работят 3 дни – такъв бил маршрута. От братята купихме 2 туби дизел за резерва в Пакистан, защото разбрахме, че до Quetta нямало бензиностанция \630 км\. Спахме на границата. Любен \нашият син\ се обади, най-сетне ни олекна. Въпреки че бяхме между ТИР-овете, вятърът ни клатеше доста силно цяла вечер.
14 Ден \21.02\ Отвориха митницата в 8ч. и се оказа, че имаме проблем с “карнета”, създаден от същия мазен иранец Нася, който ни посрещна в Базарган. На митницата в Мurjaveh ни обясниха, че трябва да пратят факс до Базарган и когато им отговорят всичко ще бъде наред, но не се знае колко дни ще трябва да чакаме \отговорът им беше: Иш аллах-когато Аллах реши и с усмивка вдигаха ръце към небето\. Междувременно се запознахме с един германец, който също имаше проблеми на границата, много приказлив, станахме приятели, два дни бяхме почти неразделни. Следобеда се изви пясъчна буря \на 20 м нищо не се виждаше\ и един полицай – Мехди – ни извика да паркираме на закрития паркинг на пожарната – до неговата стая. След бурята се изсипа силен дъжд. Полицаят ни погостува малко, след което си легнахме.
15 Ден \22.02\ Продължаваме да чакаме факса. Германецът, който вече от една седмица живее на митницата и чака като нас писмо, ни съветваше да не се притесняваме, защото тук времето е спряло и нещата ще се оправят все някога – знае го от опит, защото от 40 год. няколко пъти е минавал трасето до Хималаите. Ние пък му помогнахме, като му напомпахме гумите и си изпробвахме новата помпа. Неговият бус \Опел Виваро\ беше преустроен почти като кемпер.
16 Ден \23.02\ Сутринта по някое време дойде факса, но за наша беда ни бяха изтекли транзитните визи \7 дни-1 ден не било фатално, но два …\ и трябваше да ходим до емиграционния офис в Захедан, който се намира на 85 км от границата, за да удължим визите си. Тъй като кемпера беше минал митница не можеше да сме с него, а се наложи да пътуваме с такси. Добре, че беше един добър иранец, който работеше на митницата – Nazar Shah, закара ни до офиса, банката \50 $ на ден на човек за просрочие\ и фотото \за жените забулена снимка с шал и да не се вижда коса\, за да приключим с документите. Като се върнахме на митницата, тя беше затворена. Nazar Shah ни поиска крем за избелване на кожата, тъй като съпругата му от носене на бурка \покривало на главата\ около очите е с много тъмна кожа – приличала на Зоро. Всички вече ни познаваха, както и германеца. Същият дежурен полицай Мехди ни донесе огромна чиния спагети, домашен ирански хляб с мазнина и 1,5 л зелена иранска кола. Отново се пържим на 30С жега.
17 Ден \24.02\ Станахме рано, за да черпим Nazar Shah закуска – кус-кус, след него Мехди отново ни донесе вкусен арабски хляб. Снимахме се за спомен, разменихме си телефонни номера. Най-накрая благополучно напуснахме Иран. Откъм пакистанска страна беше пълно с дрипави чейнчаджии. Свършихме бързо с документите. Видяхме се с германеца, който беше паркирал буса си пред митницата. Засякохме се с едни австрийци с кемпер \Мерцедес по-стар от нашия\, които пътуваха в обратна посока. След всички формалности началника на митницата ни качи в колата един въоръжен мъж, който да ни ескортира до следващия чек-пойнт
На около 60км се извършваше смяна на конвоя. Следобеда пристигнахме в Дамбалдин, където бяхме настанени на паркинга на полицейското управление – доста добре укрепен форт.
Всички бяха много любопитни, и по пътя, и в полицията. Пътят до Далбандин е сравнително хубав, тук-там отстрани на пътя умрели камили или други животни, дупки от бомби, наноси пясъчни дюни.
Далбандин е малко селце в пустинята, в което Петьо се наложи да излезе до магазин, естествено задължително с охрана \мъж с автомат\, който го разведе по пазарната улица. Нощната приспивна песничка беше от трима ходжи, няколко кучета и магарета.
18 Ден \25.02\ Тръгнахме от Далбандин в 7 ч. с ескорт в колата. Ранното тръгване беше предимство, защото навалицата по улицата я няма. В първата си част пътят бе широк и явно строен от ирански ръце, но постепенно отесня толкова, че вече нямаше място за два автомобила един до друг.
По-малкото возило отбиваше в страни, от където и на север и на юг потегляха прашни дири към каменната пустиня. Балучи-те в Източен Иран и в Пакистан са облечени с еднакви специфични облекла.
На 60 км от селото пътят стана чакъл, тук-там и чакъл нямаше и започна ОFF ROAD пътуване почти до Quetta. Чакълът ставаше все по-неравен и остър, което стана причина два пъти да пукаме гума. Въпреки лошия път гледките отстрани бяха невероятни: пустини и остри хребети, стада диви камили, овце, кози, палаткови лагери, номади и “неизменните” шарени камиони.
Тук май не важаха никакви правила за движение. Следващите ескорти бяха от моторизирани с джипове въоръжени мъже. Явно близостта до границата с Афганистан имаше значение. Преди Quetta има изкачване на проход с много легнали полицаи, които едва се забелязват напътя.
След един остър завой така подскочихме, че си ударихме главите в тавана, щетите бяха: откачен акумулатор, счупен халоген, паднала тоалетна, отворени шкафове, изпуснал преден десен амортисьор. Влязохме в покрайнините на Quetta, където беше гъмжило от хора, коли, рикши, магарета с каручки и без, пазар и т.н., с които се разминавахме на една боя разстояние.
Разклонихме се за Sibi и започнахме да изкачваме Bolan pass. От време на време изпреварвахме ескортите, които се движеха много бавно и те се отказваха да ни следват \транзитната ни виза е само 5 дни\, но следващите ни чакаха и ни поемаха Пътят стана много тесен, с изчакване на автомобилите в една посока, изкопан в отвесните скали, с тунели и мостове.
След залез слънце пристигнахме в Sibi. В началото на града ни пое военният ескорт и ни откара до паркинга на полицията. Там се заехме с поправка на щетите и с почистването на дебелия слой пясък навсякъде в кемпера. Полицаите бяха така любезни да ни дадат вода, за да вземем отново по един душ. До момента се оплаквахме от мухите, а сега вече и от комарите.
19 Ден \26.02\ Първата ни работа беше да сипем двете туби с нафта, която беше гъста и с цвят на боза. Конвоят дойде в 7 ч. и ни изкара със сирени извън града. След Shikarpur минахме по двата моста над река Инд и тъй като постоянно бяхме с полицейски ескорт, не успяхме да се топнем в свещената река, което се надяване да направим на връщане.
Наоколо всичко започна да става се по-зелено: палми, банани, др. дървета, посеви, захарна тръстика. Даже полицаите ни дадоха една пръчка тръстика и ни показаха как се яде – много е вкусно, сладко и сочно. Освен че видяхме жътва, покрай пътя се предлагаха всякакви плодове и зеленчуци: кокос, круши, сливи, череши, цитрусови плодове и др., които не познавахме. Пътят от старата столица Карачи до новата Исламабад е горе-долу добър – прилича на магистрала. Пристигнахме в центъра на Bahawalpur пред х-л Luxsore, защото полицейското управление нямало двор, но спахме на платен паркинг на един мотел, защото в центъра имаше някакъв мюсюлмански празник със зелени знамена, целият град беше осветен като коледна елха.
20 Ден \27.02\ Тръгнахме в 7.15ч. цяла нощ полицаите спаха до нас в техният джип. Искахме да обменим пари но банките работят от понеделник до петък на обяд. Полицейският ескорт караха или много бързо, или много бавно, редуваха се на около 60 км.
Към 15 ч. влязохме в покрайнините на космополитният град Лахор. В 16 ч. бяхме на Wagha. Работното време на митницата се оказва от 9.30 до 15.30ч. Прииждаха множество хора за тържествената церемония, която се извършва всяка вечер: отварят се вратите на двете граници, минава автобуса Делхи-Лахор и се свалят знамената.
Голям купон беше. Спахме на митницата \нали сме си свикнали вече\.
21 Ден \28.02\ На индийската митница имахме пак проблем с карнета – нямаше написан издателя на карнета, а само печати на СБА. Влезнахме в Индия.
Индия е страна от минус до плюс безкрайност, която не може да се проумее, обясни или разгадае. Поправих си двете спукани гуми при местен гумаджия. Докато търсехме “guest house Mrs Bhandari” в Amritsar ни спряха едни момчета с мотори, честитиха ни празника Holy, като ни оцветиха с лилав цветен прах.
При г-жа Бхандари \1906-2007\ имаше интернет и успяхме да се свържем по Skype с нашите близки и приятели. Отидохме с рикша до Golden temple. Събухме се, оставихме обувките и ни дадоха номерче. В храма се съхранява Светата книга "Гуру Грант Сахиб" - хубаво томче от 1500 страници, в което са събрани писанията не само на сикхи, но и на мюсюлмански дервиши и хиндуистки поети се пази в Златния Храм (град Амритсар, провинция Панджаб), а тази сграда от мрамор и злато определено е най-разкошната "книжна подвързия" на Земята.
Около храма се простира огромно езеро с оранжеви, червени и сребърни шарани, а в чистата му вода пробляскват отраженията на няколко други мраморни постройки. Вярващите се пречистват от греховете чрез баня, после поемат светото причастие с вкус на грис-халва и се нареждат на опашката, водеща по мост до гурдварата. Вътре огромната книга разположена на централно място е завита в няколко ката брокат и коприна, трима музиканти свирят и пеят божествените киртани, старецът с най-дългата бяла брада вее двуметрово ветрило от паунови пера, а зад тях просто седят други сикхи с разноцветни тюрбани и наблюдават целомъдрено и величествено наоколо. Топнахме си краката в езерото. Много, много хора: молят се, разхождат се или просто си седят. На връщане момчето с рикшата ни приведе и през едни тесни улички само за мотори, където уханието на животински изпражнения се смесва с амонячния дъх на човешка урина.
Близката тухлена стена е подгизнала от урината до височина от един метър, а наоколо са спрели колички с плодове. До тях трима индийци играят на карти, до тях бръснар се труди на работното си място (стол на улицата), а рикшаджиите хъркат в офисите си на колела - всички без противогази. Момчето с рикшата ни предлагаше ганджа /на почти всеки жп-прелез се предлага/, накрая ни отведе до магазин с европейска храна. Вечерта беше прохладна и много приятна.
22 Ден \01.03\ Защото беше Холи нищо не работеше и не можахме да си купим Индийска SIM-карта \а се оказа и че искат и постоянен адрес\ и да си направим застраховка. Днес на една бензиностанция пак ни честитиха Холи и ние сме в зелено. Спахме в Делхи
Всичко започна преди близо година след нашето завръщане от Сирия и Йордания. Това беше една мечта, осъществяването на която ни отне много време и средства.
Като начало проучихме всички пътеписи на хора, пътували по този маршрут \Турция, Иран, Пакистан, Индия\, доста противоречиви помежду си – англичани и американци – недоволни, французи и холандци – очаровани. След това се заехме със същинската подготовка, която включваше няколко списъка:
1. Визи: В ноември, въпреки че бяхме прецедент, за първи път към Индия пътува кемпер, в Индийското посолство ни издадоха туристически визи за един ден \100 лв. на човек, визите започват да текат от деня на издаването\, февруари – Иранско посолство – за 10 дни \двупосочна транзитна – 85 € на човек\, а в Пакистанско посолство беше много трудно, което беше свързано с два пъти ходене до Букурещ \двупосочна транзитна – 96 $ на човек\. За индийски и ирански визи – нормални паспортни снимки, а за пакистански – на син фон. В крайна сметка искаме да благодарим на г-н Джавет – Посланик на Пакистан в България;
2. Имунизации, медицинско обслужване, застраховки: От Интернет разбрахме, че в Центъра по имунология се извършват имунизации, но впоследствие се оказа, че само дават консултации, а ваксините се продават в 17-та поликлиника /ваксина Хепатит А \1-ви път\ = 42 лв. на човек, тетанус, коремен тиф, полиомиелит и др. комплексна = 54 лв. на човек/. Направихме си застраховки в Евроинс – средна категория застраховка живот и медицинско обслужване на стойност 10 000 € \60 лв. на човек\. В ХЕИ-Смолян си направихме изследване за СПИН – желателен документ за издаване на пакистански визи. При личния лекар – пълен медицински преглед. Много OFF и Autan против комари, 2 варела по 65 л за вода или дизел и “хапчета за вода”;
3. Техническа подготовка на кемпера: Пълен преглед на кемпера при майстор-приятел, подготовка за път на всички агрегати, гумени съединения, уреди, смяна масла, филтри и допълнителен комплект за смяна на път. Резервни части: каре \вътрешно и външно\, ангренажен ремък, горивен филтър, накладки и др., 2 нови резервни гуми \общо 3 резервни\, антифриз – 3 л. концентрат, агрегат \220 V\ и зарядно за акумулатор – за всеки случай. В СБА-Смолян задължително изкарахме “карнет дьо пасаж”, за който имах депозит от 1000 лв. \в зависимост от колата\, документа е 75 лв. с валидност 1 година, пак там за 10 лв. – международна шофьорска книжка;
4.Храна и дрехи: Всеки има специфични вкусове за храната и дрехите, но главно летни и зимни дрехи и обувки \за жените в Иран е задължително да са с шал на главата\.
Допълнително оборудване: лаптоп, GPS, 2-ри GPS за лаптопа, фотоапарат, камера.
Заради предполагаемо затруднение при издаването на пакистански визи тръгнахме една седмица по-рано от предвиденото, а два дена преди това отидохме в църква и отец Иван освети кемпера с все багажа и благослови пътя, по който сме тръгнали. В църквата бяхме в тесен кръг роднини и приятели.
1 Ден \8.02.\ От Смолян с вериги на голям сняг \над 1 метър\ потеглихме за София - спахме в Студентски град.
2 Ден \9.02\ Имахме среща в пакистанско посолство с г-н Джавет, той се обади в Букурещ, след което тръгнахме за там. Най-тежко от пътуването беше от град Бяла до Русе – лед и опашка от тирове /толкова много тирове сигурно по целия път нямаше да видим/, движение в насрещното платно, а при разминаване с насрещни автомобили се отбивахме между тировете, нито един полицай – кошмар. На -12С късно вечерта минахме Дунав мост. В Букурещ пристигнахме пред едно полицейско управление и попитахме един полицай къде може да паркираме, той ни показа едно свободно за момента място до техният паркинг.
3 Ден \10.02\ На сутринта разбрахме, че сме почти в центъра на града. GPS-а който ни водеше ни е докарал на 100 метра от посолството. В 9 часа бяхме в посолството, а посланика дойде в 10 във видимо добро настроение и му дадохме документите. Чакахме до 11.30, когато той дойде и ни каза, че е пратил до София факс и чака отговор - да дойдем преди 14 часа. В 13.50 часа няма отговор от София, ние звъним в София – нов факс номер.
4 Ден \11.02\ В 10 часа получен факс, но вече искат потвърждение резервация хотел и документ, че имаш банкова сметка в България. До 13.50 часа всичко е готово-отново даваме документите.
5 Ден \12.02\ До 12 часа получихме визи след всички перипетии. Да е жив и здрав този /тази/, от който използвахме WI-FI интернет, че без него нямаше да се справим с документите. Веднага тръгнахме за България: Дунав мост, прохода на Републиката, Свиленград. Вечерта преспахме на слаб напоителен дъжд преди границата.
6 Ден \13.02\ След като се събудихме трябваше да “преплуваме” до границата, тъй като от дъжда се беше наводнило и същата вечер, разбрахме по телевизията, че след нас дори са затворили границата. На изгрев пресякохме границата, до Истанбул – слънце, а след това дъжд, температурите осезателно се покачваха.
След като минахме моста над Босфора трафика се усили, скоростта ни намаля на 60 км.ч\. Решихме да караме до тъмно. Преспахме на първото “park alani”след разклона за Анкара-посока Ерзурун, до Куршунли.
7 Ден \14.02\ Сутринта зареждаме скъпият дизел \3 лири литър\ и поемаме към Ерзурум. Спираме “park alani” в Ерзинкан.
8 Ден \15.02\ Отново зареждане и в 17 часа пристигаме на границата. Лошото време не ни позволи да видим върха на Арарат, надяваме се на връщане на повече късмет. Много чакане, нахални шофьори, без проверка на кемпера, печати. По тъмно вече сме пред тежката метална врата на Иран, пред която също се чака. Най-накрая вратата се отвори и полицаят ни прибра паспортите. Който не си е взел торбата с търпението и парите да не минава границите на Иран. Чужденеца се възприема като ходеща пачка пари, за предпочитане €. Бяхме като самотни бели лястовички, докато не чухме “welcome to Iran” на перфектен английски от един добре изглеждащ мазен иранец - Нася – нашия туристически гид на митницата. Негова беше заслугата да олекнем с 200 $ и лично шефа на митницата да огледа отвън набързо кемпера, който си поиска отделно 160 $. На изпроводяк Нася ни даде карта за зареждане на дизел от бензиностанциите, без която не може и да помиришеш нафта в Иран. Всички тези пари, които дадохме поне се компенсираха с цената на дизела – 1 резервоар = 1 $, но понякога на бензиностанцията си искат още 1 $=10 000 ир.риала. На следващата бензиностанция си купихме още 2 карти за по 200 литра, всяка от която за по 20 $. За втори път в живота си ставаме милионери, първия при Жан Виденов с хилядарките и сега – 100 $ =1 000 000 ир.риали След простата ни сметка вече не мислехме за разхода на гориво, който се оказа “константа в пространството”. Вечерта приспахме пред едно ресторантче, в което вечеряхме вкусно печено пиле, обилно гарнирано с пресни зеленчуци.
9 Ден \16.02\ Поддържаме курс към Техеран, радваме се на евтина нафта \тука й казват мазут\. Спираме на отбивка на околовръстното на Казвин.
10 Ден \17.02\ Пътуваме по магистралата за Техеран, от страни на билбордове има снимки на млади войничета, загинали в Ирано-Иракската война. Тук-там за разнообразие лика на Аятолах Хомеини. На юг от Техеран на много места в пустинята имаше разположени зенитни установки. В Иран ми се обърна още една представа - че има нов победител в надпреварата “Страната на найлоновите торбички” и това не е България. След като пропуснахме отбивка за околовръстното, навлязохме доста в Техеран, докато намерим правилната посока към магистралата за Qom.
Спахме на бензиностанция недалеч от Есфахан \с 2-рият по големина площад в света, казват иранците\, на която бензинджията беше така любезен да ни предложи да спим пред осветеният офис, така че той да ни охранява. Вече трети ден няма GSM-връзка с България .Най накрая един приятел ни се обади \как ли е успял?\ и го помолихме да се свърже с нашите близки.
11 Ден \18.02\ Събуди ни леко почукване на предното стъкло. Оказа се, че е дошъл собственика на бензиностанцията и трябва да преместим кемпера. Заредихме и потеглихме към Persepolis. На 7 км преди Persepolis отбихме в дясно до гробници на Дарий І, Ксеркс и Дарий ІІ, изсечени в скалите подобно на Петра.
Там има и кула, свързана със Зороастризма. След което посетихме и Persepolis, величествен древен град, създаден от цар Дарий І, датиращ може би преди времето на пирамидите. Голям и внушителен, жалко че не дотам запазен; времето и хората са оставили своят отпечатък \в буквалният смисъл\. Освен малкото араби посетители бяхме ние и група \корейци\. Цена за билет за двама 1 долар. 1\5 литра кока-кола-1 $, 1 кг банани 1 $, два сладоледа 0,5 $, цигари от 0,7 до 1 $ - цени за чужденци, вечеря и кока-кола - 10 $ за двама.
На Persepolis вече минаваше 24 градуса. Бяхме по ризки, докато те си ходят с фанели, якета и т.н. След 8-9 дена нон-стоп пътуване, трудно се учехме да ходим, особено по чакъл.
Тръгнахме към Yazd. Бяхме принудени да спрем по тъмно, защото много автомобили караха без фарове. Трябва да им призная на иранците, че ме научиха как да карам кемпера, без да загрява в тези жеги.
12 Ден \19.02\ Скучно – само пустиня. Yazd се слави с подземните си водни канали и тесните си улички, затова минахме по околовръстното. Пак пустош. Единственото интересно нещо бяха стадата диви камили и вихрушките от вятъра.
Малко след Махан почти свърши дизела и спряхме да питаме полицаите има ли наблизо къде да заредим. Те бяха така любезни и един от тях ни ескортира до бензиностанцията, като прередихме опашката от камиони. С наближаване на Бам пейзажа леко се промени. През 2004г. тук е имало едно от най-големите земетресения с магнитут от 8 по скалата на Рихтер, взело около 30 хил жертви. Земята наоколо сякаш е подскачала и се е отърсила от пясъка и са се показали скали, високи на места 2 метра. Изведнъж – рязка промяна на пейзажа – палмови горички. Спахме на една бензиностанция.
13 Ден \20.02\ Тръгваме в 6.30 ир.вр. \5 часа бълг.\. Предстоеше ни участък от пътя, който е известен като “пътя на дрогата”. Естествено след Бам – пак пустиня. Няколко пъти ни спряха на “чек-пойнт” където ни предлагаха ескорт. Отказахме и наистина не видяхме нищо опасно. С приближаване на Захедан и границата вече имаше проблем със зареждането на гориво. Добрахме се в 14.50ч. до границата на над 30С, оказа се че са затворили пред нас. Работно време от 8.00 до 14.00 часа. Отидохме до ТИР-паркинга и спряхме между камионите и тъй като имахме предостатъчно време се запознахме с четирима братя, превозващи портокали по трасето Захедан-Машхад-Техеран и обратно. По техните думи се оказа, че в Иран не се отглеждат цитруси – всичко е внос от Пакистан. Само в Бам от цял Иран се отглеждат фурми. Черпихме ги чай и бонбони, а те нас мандарини. Питах ги какво правят през уикенда, а те ми отговориха че работят три дни. “А след това?”-попитах аз, те отговориха, че пак работят 3 дни – такъв бил маршрута. От братята купихме 2 туби дизел за резерва в Пакистан, защото разбрахме, че до Quetta нямало бензиностанция \630 км\. Спахме на границата. Любен \нашият син\ се обади, най-сетне ни олекна. Въпреки че бяхме между ТИР-овете, вятърът ни клатеше доста силно цяла вечер.
14 Ден \21.02\ Отвориха митницата в 8ч. и се оказа, че имаме проблем с “карнета”, създаден от същия мазен иранец Нася, който ни посрещна в Базарган. На митницата в Мurjaveh ни обясниха, че трябва да пратят факс до Базарган и когато им отговорят всичко ще бъде наред, но не се знае колко дни ще трябва да чакаме \отговорът им беше: Иш аллах-когато Аллах реши и с усмивка вдигаха ръце към небето\. Междувременно се запознахме с един германец, който също имаше проблеми на границата, много приказлив, станахме приятели, два дни бяхме почти неразделни. Следобеда се изви пясъчна буря \на 20 м нищо не се виждаше\ и един полицай – Мехди – ни извика да паркираме на закрития паркинг на пожарната – до неговата стая. След бурята се изсипа силен дъжд. Полицаят ни погостува малко, след което си легнахме.
15 Ден \22.02\ Продължаваме да чакаме факса. Германецът, който вече от една седмица живее на митницата и чака като нас писмо, ни съветваше да не се притесняваме, защото тук времето е спряло и нещата ще се оправят все някога – знае го от опит, защото от 40 год. няколко пъти е минавал трасето до Хималаите. Ние пък му помогнахме, като му напомпахме гумите и си изпробвахме новата помпа. Неговият бус \Опел Виваро\ беше преустроен почти като кемпер.
16 Ден \23.02\ Сутринта по някое време дойде факса, но за наша беда ни бяха изтекли транзитните визи \7 дни-1 ден не било фатално, но два …\ и трябваше да ходим до емиграционния офис в Захедан, който се намира на 85 км от границата, за да удължим визите си. Тъй като кемпера беше минал митница не можеше да сме с него, а се наложи да пътуваме с такси. Добре, че беше един добър иранец, който работеше на митницата – Nazar Shah, закара ни до офиса, банката \50 $ на ден на човек за просрочие\ и фотото \за жените забулена снимка с шал и да не се вижда коса\, за да приключим с документите. Като се върнахме на митницата, тя беше затворена. Nazar Shah ни поиска крем за избелване на кожата, тъй като съпругата му от носене на бурка \покривало на главата\ около очите е с много тъмна кожа – приличала на Зоро. Всички вече ни познаваха, както и германеца. Същият дежурен полицай Мехди ни донесе огромна чиния спагети, домашен ирански хляб с мазнина и 1,5 л зелена иранска кола. Отново се пържим на 30С жега.
17 Ден \24.02\ Станахме рано, за да черпим Nazar Shah закуска – кус-кус, след него Мехди отново ни донесе вкусен арабски хляб. Снимахме се за спомен, разменихме си телефонни номера. Най-накрая благополучно напуснахме Иран. Откъм пакистанска страна беше пълно с дрипави чейнчаджии. Свършихме бързо с документите. Видяхме се с германеца, който беше паркирал буса си пред митницата. Засякохме се с едни австрийци с кемпер \Мерцедес по-стар от нашия\, които пътуваха в обратна посока. След всички формалности началника на митницата ни качи в колата един въоръжен мъж, който да ни ескортира до следващия чек-пойнт
На около 60км се извършваше смяна на конвоя. Следобеда пристигнахме в Дамбалдин, където бяхме настанени на паркинга на полицейското управление – доста добре укрепен форт.
Всички бяха много любопитни, и по пътя, и в полицията. Пътят до Далбандин е сравнително хубав, тук-там отстрани на пътя умрели камили или други животни, дупки от бомби, наноси пясъчни дюни.
Далбандин е малко селце в пустинята, в което Петьо се наложи да излезе до магазин, естествено задължително с охрана \мъж с автомат\, който го разведе по пазарната улица. Нощната приспивна песничка беше от трима ходжи, няколко кучета и магарета.
18 Ден \25.02\ Тръгнахме от Далбандин в 7 ч. с ескорт в колата. Ранното тръгване беше предимство, защото навалицата по улицата я няма. В първата си част пътят бе широк и явно строен от ирански ръце, но постепенно отесня толкова, че вече нямаше място за два автомобила един до друг.
По-малкото возило отбиваше в страни, от където и на север и на юг потегляха прашни дири към каменната пустиня. Балучи-те в Източен Иран и в Пакистан са облечени с еднакви специфични облекла.
На 60 км от селото пътят стана чакъл, тук-там и чакъл нямаше и започна ОFF ROAD пътуване почти до Quetta. Чакълът ставаше все по-неравен и остър, което стана причина два пъти да пукаме гума. Въпреки лошия път гледките отстрани бяха невероятни: пустини и остри хребети, стада диви камили, овце, кози, палаткови лагери, номади и “неизменните” шарени камиони.
Тук май не важаха никакви правила за движение. Следващите ескорти бяха от моторизирани с джипове въоръжени мъже. Явно близостта до границата с Афганистан имаше значение. Преди Quetta има изкачване на проход с много легнали полицаи, които едва се забелязват напътя.
След един остър завой така подскочихме, че си ударихме главите в тавана, щетите бяха: откачен акумулатор, счупен халоген, паднала тоалетна, отворени шкафове, изпуснал преден десен амортисьор. Влязохме в покрайнините на Quetta, където беше гъмжило от хора, коли, рикши, магарета с каручки и без, пазар и т.н., с които се разминавахме на една боя разстояние.
Разклонихме се за Sibi и започнахме да изкачваме Bolan pass. От време на време изпреварвахме ескортите, които се движеха много бавно и те се отказваха да ни следват \транзитната ни виза е само 5 дни\, но следващите ни чакаха и ни поемаха Пътят стана много тесен, с изчакване на автомобилите в една посока, изкопан в отвесните скали, с тунели и мостове.
След залез слънце пристигнахме в Sibi. В началото на града ни пое военният ескорт и ни откара до паркинга на полицията. Там се заехме с поправка на щетите и с почистването на дебелия слой пясък навсякъде в кемпера. Полицаите бяха така любезни да ни дадат вода, за да вземем отново по един душ. До момента се оплаквахме от мухите, а сега вече и от комарите.
19 Ден \26.02\ Първата ни работа беше да сипем двете туби с нафта, която беше гъста и с цвят на боза. Конвоят дойде в 7 ч. и ни изкара със сирени извън града. След Shikarpur минахме по двата моста над река Инд и тъй като постоянно бяхме с полицейски ескорт, не успяхме да се топнем в свещената река, което се надяване да направим на връщане.
Наоколо всичко започна да става се по-зелено: палми, банани, др. дървета, посеви, захарна тръстика. Даже полицаите ни дадоха една пръчка тръстика и ни показаха как се яде – много е вкусно, сладко и сочно. Освен че видяхме жътва, покрай пътя се предлагаха всякакви плодове и зеленчуци: кокос, круши, сливи, череши, цитрусови плодове и др., които не познавахме. Пътят от старата столица Карачи до новата Исламабад е горе-долу добър – прилича на магистрала. Пристигнахме в центъра на Bahawalpur пред х-л Luxsore, защото полицейското управление нямало двор, но спахме на платен паркинг на един мотел, защото в центъра имаше някакъв мюсюлмански празник със зелени знамена, целият град беше осветен като коледна елха.
20 Ден \27.02\ Тръгнахме в 7.15ч. цяла нощ полицаите спаха до нас в техният джип. Искахме да обменим пари но банките работят от понеделник до петък на обяд. Полицейският ескорт караха или много бързо, или много бавно, редуваха се на около 60 км.
Към 15 ч. влязохме в покрайнините на космополитният град Лахор. В 16 ч. бяхме на Wagha. Работното време на митницата се оказва от 9.30 до 15.30ч. Прииждаха множество хора за тържествената церемония, която се извършва всяка вечер: отварят се вратите на двете граници, минава автобуса Делхи-Лахор и се свалят знамената.
Голям купон беше. Спахме на митницата \нали сме си свикнали вече\.
21 Ден \28.02\ На индийската митница имахме пак проблем с карнета – нямаше написан издателя на карнета, а само печати на СБА. Влезнахме в Индия.
Индия е страна от минус до плюс безкрайност, която не може да се проумее, обясни или разгадае. Поправих си двете спукани гуми при местен гумаджия. Докато търсехме “guest house Mrs Bhandari” в Amritsar ни спряха едни момчета с мотори, честитиха ни празника Holy, като ни оцветиха с лилав цветен прах.
При г-жа Бхандари \1906-2007\ имаше интернет и успяхме да се свържем по Skype с нашите близки и приятели. Отидохме с рикша до Golden temple. Събухме се, оставихме обувките и ни дадоха номерче. В храма се съхранява Светата книга "Гуру Грант Сахиб" - хубаво томче от 1500 страници, в което са събрани писанията не само на сикхи, но и на мюсюлмански дервиши и хиндуистки поети се пази в Златния Храм (град Амритсар, провинция Панджаб), а тази сграда от мрамор и злато определено е най-разкошната "книжна подвързия" на Земята.
Около храма се простира огромно езеро с оранжеви, червени и сребърни шарани, а в чистата му вода пробляскват отраженията на няколко други мраморни постройки. Вярващите се пречистват от греховете чрез баня, после поемат светото причастие с вкус на грис-халва и се нареждат на опашката, водеща по мост до гурдварата. Вътре огромната книга разположена на централно място е завита в няколко ката брокат и коприна, трима музиканти свирят и пеят божествените киртани, старецът с най-дългата бяла брада вее двуметрово ветрило от паунови пера, а зад тях просто седят други сикхи с разноцветни тюрбани и наблюдават целомъдрено и величествено наоколо. Топнахме си краката в езерото. Много, много хора: молят се, разхождат се или просто си седят. На връщане момчето с рикшата ни приведе и през едни тесни улички само за мотори, където уханието на животински изпражнения се смесва с амонячния дъх на човешка урина.
Близката тухлена стена е подгизнала от урината до височина от един метър, а наоколо са спрели колички с плодове. До тях трима индийци играят на карти, до тях бръснар се труди на работното си място (стол на улицата), а рикшаджиите хъркат в офисите си на колела - всички без противогази. Момчето с рикшата ни предлагаше ганджа /на почти всеки жп-прелез се предлага/, накрая ни отведе до магазин с европейска храна. Вечерта беше прохладна и много приятна.
22 Ден \01.03\ Защото беше Холи нищо не работеше и не можахме да си купим Индийска SIM-карта \а се оказа и че искат и постоянен адрес\ и да си направим застраховка. Днес на една бензиностанция пак ни честитиха Холи и ние сме в зелено. Спахме в Делхи
Коментар