Узбекистан 2023

[Валери Недялков]

И това пътешествие е на сина ми Антоний.
И този пътепис ще го публикувам аз от името на Тони.
Причините са същите - мрази да отдели повече време в създаването на фото пътешествието.
Е, аз пък обичам да споделям такива истории.
И така, с разрешението на автора ви оставям да се потопите в атмосферата на тази страна.

[Валери Недялков]

Узбекистан - по пътя на коприната в централна Азия - 2023 година.

1. Планиране и логистика.

Идеята да посетя Узбекистан ми дойде през лятото на 2023 година след като
попаднах на клипове от други пътешественици в youtube. Самарканд и Бухара
отдавна са ми цел заради уникалната си архитектура свързана с империята на
Тимур (Тамерлан) както и с Персия. Основният проблем до скоро беше, че
страната беше затворена постсъветска република управлявана от авторитарен
президент (Ислам Каримов) от независимостта си след разпада на съветския
съюз до смъртта му през 2016. След 2016 новият президент Shavkat Mirziyoyev
решава, че страната може да извлече доста ползи от туризма и предприема
следните мерки:

-Установява безвизов режим за граждани на ЕС както и за доста други
държави от Азия, Европа, Южна и Северна Америка. В допълнение има и
опция за evisa за част от държавите които не са на безвизов режим.

-Оставя валутния курс да се определя на пазарен принцип. При предишния
президент официалния курс е 4210 сума (UZS) за долар, но реалния е
около 8000 UZS за долар при което цялата валутна обмяна е избутана към
черния пазар. Сега си има официален плаващ валутен курс и обмяната се
осъществява от банки, change бюра и дори машини подобни на банкомати
приемащи долари на улицата използвайки този официален курс.

-Въвежда банкноти с голям номинал. До преди реформата най-голямата
банкнота е 1000 UZS което кара хората да ходят буквално със сакове и
раници с пари навсякъде. Сега вече има и банкнота 200 000 UZS което
въпреки доста обезценената валута (към момента около 12400 UZS за
долар) прави работата с нея относително лесна.

-Прави възможна работата с международни банкови карти visa и mastercard
както за теглене на пари от баномати така и за разплащания на pos
терминали.

Като цяло страната не е скъпа, но основната пречка оставаше транспорта до нея.
Най-изгодните полети бяха с Turkish Airlines през Истанбул на цена около 1200
лева в двете посоки. Бях преглътнал въпросния разход когато около средата на
септември попаднах на ново приложение за търсене на евтини полети (kayak)
което успя да открия, че има полети от Абу Ааби до Самарканд и съответно
такива от софия до абу даби които могат да се напаснат. Цената падаше така до
около 600 лева и сформирахме ударна група от 4 човека (аз, Андре, Жорката и
Ванката) като резервирахме полети с отиване на 8 ноември и връщане на 13.

Оказа се обаче, че сме си направили сметката без wizzair които около 2 седмица
преди полета ни информираха, че полетите до абу даби се променят за съвсем
други дни и часове и имаме избор да ни върнат парите, да приемем промяната
или да си резервираме друг полет.
След известно търсене Ванката намери полети пак на wizzair от Букурещ които се
засичат с тези от Абу Даби до Самарканд и се спряхме на следния вариант:
Тръгване на 7.11 след работа до Русе с колата на Ванката и нощувка там. На
другия ден сутринта оставяме колата в Русе и хващаме такси до летището в
Букурещ на цена 130 лева (има го като услуга в Русе) и следобед си хващаме
полета. На връщане същата схема - кацаме около 1 през нощта на 14.11 в
Букурещ, такси от летището до Русе, нощувка там и на сутринта пътуване към
София. Имаше и варианти да оставим колата на паркинг на летището в Букурещ
или да вземем автобус от София, но преценихме, че е по-добре да направим
нещата с тези нощувки имайки предвид, че самите полети заедно с престоите по
летища ще са около 24 часа на посока.

2. До Самарканд и назад.

Ден 1 (07.11.2023)

След работа се събираме и около 17:10 тръгваме по посока към Русе. Пътят
минава без никакви проблеми или интересни събития и успяваме да се настаним
в хотела и да хапнем в местна механа преди да са затворили.

[Валери Недялков]

Ден 2 (08.11.2023)

Сутринта се будим от бормашината на майсторите, които ремонтират нещо в
хотела, но така или иначе е време за ставане. Таксито ни идва навреме и
поемаме към Букурещ. На границата почти няма трафик и въпреки типичните за
Букурещ задръствания около 11 сме на летището, като ни остават 3 часа до
полета. Румънците ни изненадват неприятно с цени на бирата между 30 и 35 леи
на летището (между 12 и 14 лева) така, че пием по една за да спазим традицията,
но след това се ориентираме към алтернативен подход а именно коняк
александрион за 10 евро половинката и по една половинка кока кола на човек.
Времето до полета минава неусетно.

При кацането в Абу Даби има доста неизвестни. При чекирането в приложението
на wizzair не ни се генерира билет а един документ който казва, че трябва да
минем през тяхно гише на летището за да ни се издадат билети. Това предполага,
че вероятно няма да можем да ползваме директната транзитна връзка между
терминалите а ще трябва да минем през граничен контрол. По принцип
Обединените Арабски Емирства и конкретно Абу Даби не искат предварително
визи за граждани на ЕС, но не е много ясно каква виза ще ни дадат на пристигане
(транзитна за 24 часа или туристическа за 60 дни).
В крайна сметка кацаме и очаквано на транзитната връзка служител ни обяснява,
че ще трябва да минем през граничен контрол. Граничарите ни питат каква е
целта на посещението ни, снимат ни с камера, взимат ни отпечатъци и в крайна
сметка слагат само един печат с днешна дата в паспорта който няма никакъв
шанс да разбереш какъв тип виза представлява. След скенер на раниците вече
официално сме допуснати в Абу Даби където температурата в 10 вечерта извън
летището е само 30 градуса. Оказва се, че на гишетата на wizzair няма никой и ще
трябва да изчакаме около 4 часа преди да можем да си вземем билетите и да
влезнем към гейта.

Летището на Абу Даби във външната си част преди влизането към гейтовете е
сравнително скучно. Ние бяхме на най-новия терминал А, който е много модерен,
добре климатизиран и има доста служители които са учтиви, говорят добре
английски и се стараят да помагат на пътниците с информация. Освен costa кафе
и starbucks обаче има само един два магазина от които човек може да си купи
вода, напитки (безалкохолни) и неща от типа на снаксове и чипсове. Паричната
единица на UAE е дирхам като един дирхам е около 50 стотинки наши пари.
Водата е евтина като половинка е 5 дирхама а има и промоция от 3 за 10
дирхама. Сравнението с нашето летище в София в това отношение е доста не в
наша полза. Има и чешмички с питейна вода на няколко места. Сандвичите са
между 20 и 30 дирхама.

[Валери Недялков]

Ден 3 (09.11.2023)

След няколко часа се появява служител на гишето на ryanair и влизаме към гейта.
Системата за граничен контрол е изцяло автоматична като си слагаш на четец
първо паспорта а след това и билета и с камерата те разпознават.
След проверката на багажа се разкрива доста по-голяма зона с най-различни
магазини, барове, и места за хранене. Има дори бира но на цена от около 30 лева
едната решаваме, че чак толкова пари нямаме. Минаваме през един макдоналдс
който се оказва най-приличното като съотношение цена към качество място за
хранене и уплътняваме часовете до полета.

Кацаме около 10 сутринта на летището в Самарканд. Летището си личи, че е
реновирано, но работата на граничарите е доста бавна въпреки, че няма друг
полет освен нашия в този час. Оказва се, че до и от въпросното летище всъщност
има не повече от 5, 6 полета на ден. В крайна сметка ни слагат печати че сме
влезли и следва следващата спирка - обмяна на валута. И тук си личи, че се
мисли за туриста от новата власт. На летището си има гише на централната банка
където на официален курс си обменяме долари за UZS. Написани са и курсове на
други валути, но както научават други туристи преди нас в момента приемат само
долари. Още едно доказателство, че в повечето страни доларът е цар.
Благодарение на официалния курс от 12400 UZS за долар за пръв път в живота ни
ставаме милионери.
От следващата будка се сдобиваме и с местни сим карти като цената е 70 000
UZS с включени 15 GB трафик (няма по-малки планове).

Докато Ванката и Андре пушат на изхода на летището сме налазени от
таксиджиите като в крайна сметка ни искат цена от 10 долара за всички общо да
ни метнат. По принцип ми се струва скъпо, но след 24 часа в полети решаваме, че
не ни се разправя и приемаме. В колата шофьора ни предлага да ни обмени и
пари но го отрязваме. На слизане се опитва да ни обясни, че 10 долара са 150 000
UZS което е далеч от истината и в крайна сметка му даваме банкнота от 10
долара и му прерязваме мераците да ни дере повече въпреки настояванията му.
Явно таксиджиите по летищата си имат един и същи ген навсякъде.

Разговорът е интересен сам по себе си понеже той говори много малко английски,
ние не говорим узбек, а от четиримата само Ванката знае малко руски. Останалите
също разбираме част от нещата които ни се говорят на руски, но местните не
разбират абсолютно нищо, когато им говориш на български. Самият узбек е
сроден с турския, като по съветско време се е пишел на кирилица, а сега на
латиница. Поради това често могат да се видят надписи на латиница на узбек, на
кирлица на узбек и на руски. Освен това по туристическите места има и табелки на
английски и арабски.

[Валери Недялков]

Настаняваме се в хотел 129, който се оказва, че е на номер 129 на улица Бухарска
и всъщност е къща в която стопанинът живее със семейството си, но дава и част
от стаите за гости. Човекът е много учтив, говори добре английски се старае да ни
помогне с каквото може. По навик от Мароко го питаме дали е ок да си пием бира
в хотела, при което той ни обяснява, че няма никакъв проблем.

По отношение на хотелите трябва да уточня, че след Африка изискванията ми са
да има покрив който не тече, вода която тече (ако може топла - добре) както и ток.
Поради това за Узбекистан сме търсили евтини хотели, като всички нощувки (2 в
Самарканд и 2 в Бухара) са ни общо 60 долара на човек в двойни стаи.
Въпреки, че сме доста изморени програмата е доста сгъстена и нямаме време за
почивка. Трябва да разгледаме обектите в Самарканд днес защото на следващия
ден пътуваме за Бухара. След бърз душ поемаме към центъра до който хотелът
ни е относително близо.

[Валери Недялков]

1. SHAH-I-ZINDA - https://maps.app.goo.gl/T1cam72XjnbNznwz7

Представлява некропол и мемориален комплекс като повечето сгради са строени
между 11 и 15 век както и през 19 век. Има вход от 30 000 UZS.

[Валери Недялков]

2. Bibi-Khanym Mosque - https://maps.app.goo.gl/NkuQ5SJus9rcXrQ4A

Джамията е била построена от Тимур (Тамерлан) между 1399 и 1405 година, но е
имала различни конструктивни проблеми заради прибързаният строеж и това, че
за времето си е била прекалено амбициозна като план. След 1600 година е
оставена да се руши и е възстановена чак през 1974 в сегашния си вид. Има вход
от 20 000 UZS.

[Валери Недялков]

3. Registan Square - https://maps.app.goo.gl/QcDym7zWaJuC1NZ5A

Главният площад в Самарканд. Състои се от 3 големи медресета (ислямски
училища) а именно:
Ulugh Beg Madrasah (1417–1420) - Строено от Ulugh Beg по времето на империята
на Тимур.
Sher-Dor Madrasah (1619–1636) и Tilya-Kori Madrasah (1646–1660) - Строени от
Yalangtush Bakhodur през 17 век.

[Валери Недялков]

Мавзолеят на Тимур остана за последния ден понеже според информацията с
която разполагахме тогава работи до 17:00.

След разглеждането на обектите седнахме в Shokhrukh Nur
(https://maps.app.goo.gl/SSFRCbFYSCxjaHnW7), където освен бира Sarbast
(ташкентска и най-добрата местна от всички които опитахме) имаше много хубави
агнешки шишове, местен хляб и супи.
След вечеря минахме през квартално магазинче, откъдето си взехме бири за
хотела и местен коняк, който никога не бяхме чували. Общо взето бирите са на
цена между 10 000 и 15 000 UZS, което за нас е добре, като цената на водката и
коняка се вадят под тезгяха и са по преценка на продавача. В повечето
случаи коняка беше между 60 000 и 80 000 UZS за бутилка, а водката между 30
000 и 50 000.
Единственото по-интересно от остатъка на този много дълъг ден беше, когато
вечерта в стаята ни,където пиехме бири и коняк, нахлу испанец почти не говорещ
английски и показващ резервация от booking.com. С малкото ми испански, който
знам, разбрах, че човека видял светлина и решил, че това е рецепция. След малко
се появи собственика на хотела и го настани.

[Валери Недялков]

Ден 4 (10.11.2023)

След като най-накрая сме се наспали за пръв път от 2 дни закусваме в хотела и
хващаме такси до гарата в Самарканд което собственикът ни е извикал. Таксито
няма нищо общо с вчерашното - има си табела такси и дори работещ брояч като
до гарата ни взима само 30 000 UZS а разстоянието е подобно на това до
летището.
Гарата си личи, че е строена по соц време, но е доста модернизирана и
внушителна.



Минаваме през скенер на багажа, влизаме и започваме да търсим
гише за билети което така и не се вижда. Остават само 20 минути до ранния влак
и на помощ ни се притичва служител който ни обяснява, че гишето е до гарата и
трябва пак да излезем. Намираме го и още имаме надежда, че можем да хванем
ранния влак. Тя обаче се изпарява виждайки как един човек се обслужва по
минимум 10 минути а пред нас има поне двама на всяка от касите.
Влаковете между Самарканд и Бухара биват три типа. Първият е Afrosiyob - чисто
нов китайски високоскоростен влак взимащ разстоянието от около 300 километра
за 1 час и 40 минути.



Вторият е стандартен бърз влак (Sharq) който пътува 2 часа
и 20 минути и третият е пътнически.
След като не успяхме да хванем високоскоростния влак, ни дадоха билети за
Sharq-a след час и половина на цена от 130 000 UZS за бизнес класа (за там
имаше билети).
Влакът беше доста удобен, чист, а конкретно бизнес класата беше и с много
удобни седалки, позволяващи човек почти да легне и да пътува доста удобно.

Следобед стигнахме в Бухара и след лют спор между двама таксиджии едния ни
взе за 50 000 UZS до Бухара (гарата е извън града на около 20 километра). Дава
ни и телефон да му звъним, ако имаме нужда от такси в следващите дни.
Хотелът ни в Бухара е сравнително далеч от центъра (около 3 километра) и е по-
различен от този в Самарканд. Реално си е къща на два етажа, като за да стигнеш
до втория където са двете стаи за гости с обща баня, минаваш през хола на
домакина, където той вечер обикновено си гледа телевизия.

[Валери Недялков]

След настаняването решаваме да направим разходка до центъра и минавайки
през кварталите се натъкваме на един от обектите ни, а именно Chor Minor
Madrasah.
Всяка от четирите кули е с леко различен дизайн и орнаменти.



В центъра са още два от обектите които успяваме да видим този ден а именно:
Nodir Devonbegi Madrasah - Строено е през 1622 - 1623 година от Nodir Devon, като
кервансарай, но по-късно е превърнато в медресе.
Nodir Devonbegi Tekke - Строено пак от същият управител като място за
поклонение през 1620 година.



Близо до тези два обекта има и статуя на Настрадин Ходжа с магарето му, която е
местна забележителност.



След дългият ден и разходката сядаме в едноименната кръчма при Настрадин
ходжа и правим една наистина сериозна вечеря със шишове, пилаф, бири, водки,
десерти и какво ли още не. Сметката от около 700 000 UZS едва ли някога ще
бъде подобрена като абсолютна цифра поне в моята лична история освен, ако не
отида във Виетнам например.











Свечерява се.

[Валери Недялков]

Вечерта минаваме през магазинче за алкохол, на връщане към хотела, което
хазяйнът ни е препоръчал, като на прибиране той настоява да седнем при него в
хола и да си пием бирата там.
Отказва да го почерпим бира, но като вижда, че
имаме и водка решението му бързо се променя и се включва.
Оказва се, че всъщност е таджик, а не узбек и твърди, че доста от хората в района са такива.
Работил е 2 години в щатите и успяваме да поддържаме някакъв разговор на
комбинация от английски и руски. Казва, че е доволен от новия президент не само
заради туризма, но и понеже държи по-независима политика, както спрямо Русия
така и спрямо Сащ. Предупреждава ни, че като цяло билетите за влака от Бухара
към Самарканд свършват бързо, особено за неделя когато ние се каним да
пътуваме.

Ден 5 (11.11.2023)

Закусваме и решаваме да се отправим към жп гарата, за да вземем билети за
другия ден и след това да се пуснем към града, за да си доразгледаме обектите.
Ванката ни разказва, че докато е пушил хазяинът е помолил да направим схема
да ни канселира той резервацията в букинга, вероятно за да не плаща
комисионната им. Ние не сме съгласни, защото тогава ще излезе, че е по наша
вина и му казваме, че считаме случаят за приключен. По-късно ще разберем, че
не е точно така.
Звъним на нашия човек от вчера с таксито и той ни кара до гарата, където
научаваме неприятната новина, че наистина няма билети за нито един от
влаковете за Самарканд за утре. Бързо търсене в google не дава информация за
автобуси, а на връщане към града шофьорът ни агитира да ни закара той за 800
000 UZS общо. Понеже не сме съгласни сваля цената на 750 000, което делено на
4 човека е прилично и го приемаме.

[Валери Недялков]

По обедно време сме обратно в центъра и след бърз обяд при Настрадин ходжа
започваме да обикаляме останалите обекти от програмата:

Abdulaziz Khan Madrassah - Още едно медресе строено през 1652 година от Janid
Khan Abd al-Aziz. Има вход от 25 000 UZS.





Ulugh Beg Madrasa - По-старо медресе строено от Ulugh Beg между 1417 и 1421
година.





Po-i-Kalyan - Ислямски комплекс състоящ се от 3 основни обекта (джамията Kalan,
минарето Kalan и Mir-i-Arab Madrasah). Джамията и минарето са строени от Arslan
Khan през 1121 година, но джамията е разрушена от Чингис Хан през 1220. В
сегашният си вид джамията и медресето са построени през 1515 и 1535 година от
Ubaydullah Khan. Има вход от 3000 UZS.





















Ark of Bukhara - Това е основната порта към крепостта на Бухара. Има вход от 30
000 UZS но не влязохме защото вече наближаваше края на деня. Крепостта е
построена през 5 век след христа.



Samanid Mausoleum - Мавзолей на династията на Саманидите управлявали между
900 и 1000 година.



След дългата обиколка седнахме в Old Bukhara в центъра и след разходка до
хотела, минаване през магазинчето и раздумка с домакина приключихме и този
ден.

[Валери Недялков]

Ден 6 (12.11.2023)

Този ден основната ни цел беше да се върнем обратно в Самарканд. Бяхме се
разбрали шофьора да ни чака в 12:00 пред хотела, но към 11:00 той звънна, че
идвал всеки момент. В крайна сметка дойде в 11:30. Таксито беше сравнително
малка кола в която се натъпкахме 5 човека а в багажника имаше газова бутилка с
размер на малък бойлер. Предната пасажерска седалка явно беше с не особено
стабилна облегалка която се държеше на колана. Схемата работеше с дребния
нюанс, че човека на предната пасажерска седалка нямаше как да сложи колан, но
по тези ширини това не е някакъв проблем.
Попътно спряхме на пазара за да може Ванката да си вземе куфар за чекиран
багаж на връщане, а аз използвах момента да проверя магазинчето от другата на
страна на улицата с надпис вино и водка на чиста кирилица. Оказа се, че
заглавието е точно и си заредихме няколко бири за из път.

В Самарканд пристигнахме в късния следобед и започнахме вече рутинна
разправия с таксиджията, който искаше да ни одруса още 100 000 UZS, понеже бил
спирал да търсим куфар. След резонните ни възражения, че първо пазара е на
главния път и не сме се отклонявали и второ, че той знаеше за въпросното
отклонение, но не ни каза, че ще промени цената му даваме едни 30 000 UZS
отгоре и се измъкваме към хотела.

След настаняването ни в хотела излизаме да посетим последния обект от
Самарканд, а именно мавзолеят на Тамерлан (Temur). Той е много внушителен и
отвън и отвътре, като отвътре е инкрустиран богато със злато. Строен е в края на
14 век и там са гробовете освен на Тамерлан и на неговите синове Shah Rukh и
Miran Shah както и внуците му Ulugh Beg и Muhammad Sultan. Там е и гроба на
учителя му Sayyid Baraka. Има вход от 30 000 UZS. Там и андре успява да
изпълни целта си и да си вземе ръчно рисувана картина за 500 000 UZS.























За финал снимаме прекрасно осветения площад Registan, хапваме в Historikal
където менюто се състои от супа, хляб, различни видове шишове и бира и се
отправяме към хотела.



Попътно пак минаваме през кварталното магазинче където
ни се радват и изпод тезгяха се появяват коняк и цигари (за пушачите).
Вечерта в хотела имаме две дилеми. Първата е свързана с плащането на
нощувката. Цената за четиримата е 76 долара, но ние имаме цяла банкнота от
100. Ако ни върнат ресто в UZS утре ще трябва да я обменяме обратно на
летището. Втората е, че сме се чекирали през wizzair приложението, но има
предупреждение, че трябва да разпечатаме бордните карти. Собственика на
хотела ни спасява и с двете, връщайки ни долари и разпечатвайки бордните ни
карти. В допълнение обещава да ни извика такси за 8:30 и закуската да е готова в
8. Много приятен и услужлив човек.

[Валери Недялков]

Ден 7 (13.11.2023)

След закуска поемаме към летището и в 9 сутринта сме там. Даваме на
таксиджията последните ни 16 000 UZS плюс още 4 долара на банкноти по 1
долар и започваме процесът по влизане. Сканирането на багажа още на входа е
стандартна практика за тези страни така, че не ни прави впечатление.
Оставяме Ванката да се реди с куфара на дългата опашка за чекиране а ние
отиваме директно към паспортен контрол. Граничаря ми иска билет и му давам
разпечатаната бордна карта. Той я гледа странно, но като му показвам баркода,
надписа бордна карта и мястото ми слага печат излязъл в паспорта и ме пуска. На
входа към проверката на багажа обаче друг служител отказва да ме пусне с тази
бордна карта и след известно време спорове вдига телефона, звъни на wizzair и
ми дава да говоря с тях. Служителката потвурждава, че трябва да минем
задължително през checkin гишето. Служителят ни задържа паспортите и ни
праща обратно към гишето. От този момент технически сме в страната незаконно
и без документи.
На опашката за checkin всеки се бута, вика и блъска като се принуждаваме и ние
да правим същото за да има някаква надежда да хванем полета. В крайна сметка
се добираме до гишето където служителката ни иска паспортите за да ни издаде
билети. След като обясняваме пак цялата ситуация в крайна сметка пращат човек
на wizzair да ни вземе паспортите от граничарите и ни издават билети. Добре, че
ги проверяваме понеже се оказва, че единия е сгрешен. След още една корекция
имаме вече билети и паспорт но с печат излезли а трябва пак да минем граничен
контрол. Слава богу служителя е същия и ни прекарва отстрани след което
успешно стигаме проверката на багажа.
Полетът ни към Абу Даби както и след това този към Букурещ, таксито до Русе и
прибирането към София минават без някакви особености и горе долу 36 часа по-
късно се добираме обратно в София.
Единственото по-интересно нещо е, че докато чакахме в Абу Даби от booking
писаха на Жорката да питат дали сме се появили в Бухара. Очевидно на своя
глава хазяйна се беше пробвал да канселира нощувките въпреки, че ни взе
парите и то след като му бяхме оставили добро ревю. Писахме на booking, че сме
отишли и сме си платили, но тази шашма остави горчив привкус в нас разваляйки
иначе доброто ни мнение за хотела. Ако някой има път към Бухара и реши да
нощува в Al Mirjon нека има едно наум.

Заключение.

Изненадан съм приятно от Узбекистан. Очаквах нещо подобно на Мароко, но се
оказа, че има доста разлики. Хората изповядват доста умерена форма на ислям
което си личи от сравнително малкото джамии които се чуваха по време на
молитва както и от това, че алкохол се продава свободно. Разбира се човек не
може да пие бира по улиците и трябва да спазва прилично облекло в някои
обекти, но няма никакъв проблем със снимането и хората като цяло са доста
приветливи.
Необходимите условия за туризъм са създадени и с наличието на евтини полети и
липсата на визи страната може да бъде посетена сравнително лесно и евтино.
Архитектурата в Самарканд и Бухара е уникална и си заслужава да се види.
Целта на това пътуване беше също така да видя какво представлява централна
азия и съдейки от видяното ще потърся и други интересни за посещение обекти в
района.