Йордания - тихата къща в шумния квартал

[Валери Недялков]

Преди години сина ми Тони направи посещение на Йордания. По това време Петра (само за нея знаех) беше мечтана,но недостижима.
Минаха години,нещата се промениха и ето, че Петра се оказа едва ли не в задния двор на дома ми.
Нямаше как да продължавам да се правя, че е недостижима и затова със съпругата ми Ина хванахме полет до Акаба и за рождения ми ден
най-сетне бяхме в Йордания.

Малко информация за тази страна.
Йордания е кралство. Хашемидско кралство Йордания е пълното и име. Хората си обичат краля (а смеят ли да не го обичат?).
Кралицата е с доста светски разбирания за живота и това се вижда по облеклото и поведението на жените в страната.
Особено по-младите са нормално облечени,работят,карат коли.
Възрастните жени (доайен на семейството) обикновено са облечени по-строго,но със скъпо, официално облекло.
Страната е относително бедна. Няма петрол,газ и каквито и да е други природни изкопаеми.
Живеят от туризъм, животновъдство, земеделие и лека промишленост.
60% от територията на страната е пустиня. Там видяхме камиони тип ТИР, каквито не сме виждали никъде.
Обикновено под кабината има един завиващ колесен мост. Малко по-назад влекача има още един или два, а ремаркето два или три.
Е там влекача е 1+3, а ремаркето рядко е с 3. Обикновено са 4, 5 или дори 6. Колело до колело.Явно транспорта е скъп и ги товарят до изнемогване на машините.
По наклон едва пълзят и пушат здраво, а пустинната магистрала е с дълбоки коловози.
Шофьорите карат, както си знаят,няма мигачи, отсичат се завои без видимост, не се спазват никакви правила.

Защо "Тихата къща в шумния квартал"?
Хората са добри и услужливи,толерантни към другите религии и туристите и нивото на сигурност е високо.
Всичко това, като противовес на раздираните от войни и тероризъм съседни държави.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Надявам се това да не е последното ни пътуване из Йордания,затова тук ще поставя линкове към първите постове на всеки пътепис.
Започвам с пътуването на сина ми.

Петра - мечтана и недостижима...

Една розова мечта: Петра и двама старци разбойници...

[Валери Недялков]

Една розова мечта: Петра и двама старци разбойници...

Неусетно дойде време и за основния пътепис.

В този на сина ми възникна спор червена ли е Петра или не.
По онова време не можех да отговоря,защото не я бях виждал лично.
Е, сега мога.

Петра е такава на цвят, каквато е в дадения сезон, слънчево или облачно, сутрин или следобед.
Значение имат и фотографската техника, уменията на фотографа, постобработката и необходимите за целта софтуер и хардуер.
Плюс уменията и знанията за работа с необходимите програми.

Фотографията е улавяне на светлината. Ако светлината е неподходяща контраста и цветовете стават други, не очакваните.
На туристите проблема им е, че нямат време. Някой беше казал, че светлината чака само Кен Рокуел.
Друтите я търсят и им трябва време.
Затова е препоръчително на Петра да се отделят минимум 2 дни, а ако ще се прави и нощната Петра минимума е 3 дни.
Така и направихме с Ина.

От тук нататък продължавам с нейния разказ.

[Валери Недялков]

1 декември.

Вальо има рожден ден на 4 декември и се чудим какво да измислим.
Минаваме през идея за гостуване в провинцията, разходка до Истанбул и накрая резервираме последните две места на полет на Райън еър за Акаба.
После следва яка логистика и проучване.
Вальо резервира хотел в Петра ( Wadi Musa, което в превод означава Долината на Мойсей) и уговаря да ни вземат от летището,
аз сменям валута, а двамата трескаво следим прогнозата за времето.
На 1-ви декември рано сутринта вече сме на летището.
Момичето пред нас показва билет на телефона, но се оказва за друг полет, търси, рови из чантата за паспорт, а ние злорадстваме.
Идва нашия ред и даваме билетите. Жената на гишето отбелязва че Валери ще пътува веднъж, и още веднъж, а мен ме няма в схемата.
На свой ред ровя в раницата и изнамирам моя билет. Вальо пак си подава документите, а лелката ни се присмива: "Валери вече два пъти мина, няма нужда трети път".
С проверката на багажа няма проблем, но преди да се качим на буса за самолета ни привикват настрана "за допълнителна проверка".
Тестват ни дланите отгоре и отдолу с някакво листче и после го поставят в някакъв апарат. Оказва се проверка за експлозиви, на случаен принцип.
Минаваме успешно теста и в 7:30 излитаме за Акаба.
Полетът трае около 3 часа, а като слизаме ни посреща топъл вятър и температура 22°.



На летището не ни искат никакви документи. Проверяват ни паспортите, снимат ни, бият печат на визата с начална дата и дим да ни няма.
При проверката на багажа естествено се заиграват с "фото куфара" на Вальо.
Полицая щателно рови навсякъде и разпитва кое за какво е. Накрая си харесва помпичката за издухване на обектива и я стиска няколко пъти.
Не ни я конфискува, но има време, ще видим на връщане как ще е.
На изхода ни чака местен с едно момче, което държи лист с името на Вальо и ни повежда към колата.
Шофьора се оказва голям веселяк, през цялото време го търсят по телефона, смее се и бърбори напевно.
С другата ръка върти геврека, но малко се затруднява като трябва да натиска и клаксона. Може би е братовчед на хотелиера, тъй като колата не е такси.
Спираме момчето с него да слезе и качваме попътно на стоп някакъв бедуин, който прави опит да ни спазарява за разходка в Уади Рум.
Имал бивак там и можел да ни бъде водач. Отказваме, тъй като вече имаме уговорка с хотела.
Пътят е тесничък и окупиран от претоварени огромни камиони.
Всеки си изпреварва когато реши и от която страна реши, а двойната непрекъсната линия явно е само за украса.
Тъй като напред магистралата е затворена, нашия човек избушва по някакво имагинерно стръмно пътче.
Колата се задъхва, пъшка, и на високото спираме на място за отдих.
Едно момиче, явно пак братовчедка на шофьора, ни засмуква вътре в магазинчето, като ни черпи с чай и ни предлага безплатна дегустация на арабски специалитети.
Традиционното предястие е нещо като пастет от халва и зехтин, но солено, което тя нарича "сусами".
Никой не си мие ръцете, а ни предлагат да си гребем от мезетата с арабска питка. От кумова срама купуваме един сувенир, като в цената явно е включено всичко "безплатно".
Продавача ни пита откъде сме и се хвали със знания за България: Стоичков, Бербатов и естествено "безплатно".
Последното явно ни е национално хоби и страст и арабите го знаят.
Правим по една снимка от "най-живописния изглед" и потегляме.



Съвременна Петра ни изумява с много стръмни улички, които се вливат в главния път. Коли се катерят или изскачат внезапно, засилили се стремглаво.

[Валери Недялков]

Коментираме, че по тези наклони не би било безопасно движение в дъжд и сняг, но такова време явно е рядкост тук.
Към 13ч пристигаме в хотела и се настаняваме.





Вместо да почиваме, решаваме да се поразходим. На излизане от хотела питаме рецепциониста къде можем да намерим бира.
Отговаря: Нагоре по улицата в бара вляво и надолу, в ресторанта вдясно.
Тръгваме по улица Туристическа и глада ни спира пред ресторант Sand stone с примамлива реклама на фалафели.
Една усмихната руса женичка ни кани на маса за двама.
На въпроса има ли бира, весело обяснява, че ще донесе "кабачино", но в порцеланови чаши за чай.
Нямаме нищо против, стига да е бира. Когато ни я донасят, Вальо се шегува, че пием не кабачино, а Капи Петра.







Пробваме напразно да си купим попътно бира за по-късно, но в магазините продават само безалкохолна.
Така стигаме до входа на археологическия обект и си купуваме билети за нощното шоу.



Разглеждаме и малко в началото на обекта, но трябва да се връщаме, тъй като затварят в 17ч.
Снимаме три от къщите на джиновете и гробницата с обелиските и пирамидите.

[Валери Недялков]

След час сън и богата вечеря в хотела, излизаме да се насладим на шоуто Нощна Петра ( Petra by night ).
Навън е топла ясна нощ, но градчето кипи от живот.
Туристите шарят по улиците, подканяни настойчиво да влязат в магазинчетата за сувенири, ресторанти и барове.
Минаваме през входа на древна Петра и продължаваме по главната алея, с наредени свещи покрая като писта на летище.
Вальо споделя, че за нощното шоу всеки път се разполагат и запалват по 1500 свещи.
Някои от обектите също са осветени и озвучени с арабска музика.







Навлизаме в каньона Сик,
стъпваме по огромни каменни плочи, поставени преди повече от 2000 години, от двете ни страни се издигат застрашително скални стени,
високи над 60 метра, всичко е тайнствено и загадъчно, а над нас е само само парченце нощно небе, обсипано с безброй звезди.









Достигаме Съкровищницата, която още тъне в мрак.
Пред нея на площада са запалени десетки свещи, а в края има редици със сгъваеми столчета.
Няколко момчета се изживяват на разпоредители и ни настаняват.
Появява се надпис Petra by night и диджея започва с кратък разказ за набатейците, умели архитекти, строители и търговци,
оставили тези прекрасни паметници за идните поколения.
После следва музикална програма от местни певци и свирачи, на фона на осветената в различни цветове съкровищница.
По едно време диджея ни развеселява, като обявява, че е намерен японски фотоапарат Никон и собственика може да си го получи.

Деца разнасят табли с безплатен чай, а едно куче се присламчва към нас и ляга в краката ми.
Програмата приключва към 22:30 и се прибираме в хотел Сънсет.
На вечерята отново опитваме местни ястия, салати и десерти. Започва да ни харесва цялата палитра подправки и неочаквани вкусове.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

За тези,които решат да присъстват на шоуто Petra by night е добре да знаят,
че то се прави само в понеделник,вторник и четвъртък и за да ви продадат билети за него, трябва да имете валидни дневни билети.
Предварителното закупуване онлайн на дневни билети не е възможно.
Като опция остава Jordan pass. Те могат да се купят предварително онлайн.

[Валери Недялков]

2 декември.

Ранна закуска и с изгрева на слънцето, към 9 часа, потегляме на туристическа обиколка.
Минаваме оново през тесния, ветровит каньон Сик, който в някои участъци е широк не повече от 1,80 м,и е дълъг 1.5 км.
От двете страни на прохода има канали за изтегляне на вода от долината на Мойсей (Уади Муса).







Тук огромна скала се е отделила частично от склона и съвременните набатейци са я укрепили със стоманени въжета.



От дясната страна водата е минавала през тръби от керамика, докато левият канал е целият издълбан в скалата и на места е покрит с панели от камък.
Излизаме на Съкровищницата - Ал Хазне, изваяна директно върху самата розова скала, за да бъде гробница на велик набатейски цар.
Интересно е, че гроба е бил издълбан в подножието, после са направени още три гроба, след което започва оформянето на фасадата от горе надолу.





От тук започва главната улица, известна още като Улицата с колоните.
В скалите са оформени множество пещери, които са били убежища на набатейците.
Сградите са с прецизно изваяни фризове и орнаменти и спирални резби.
Улицата следва речното корито на река Уади Муса.













Спираме пред Амфитеатъра, единствен в света издълбан в скала, строен по времето на цар Арета и разполагащ с 4000 места.



Улицата с колоните.









Следва Големия храм, представляващ комплекс с прекрасни колонади, басейн, тържествена зала, малък театър и жилищни помещения с фрески.

























До него се намира Двореца на девата, но той е затворен за посещение.

[Валери Недялков]

Пътя става по-тесен и започва да се изкачва. Това е царството на търговците и водачите на магарета.



























Предлагането е голямо, а борбата да спечелят някой и друг динар е ожесточена.
Постепенно привикваме с миризмата на магарешки фъшкии и подвикванията на търговците на сувенири, окупирали плътно всяко свободно място край пътеката.
Мисля, че през днешния ден казахме безброй много пъти "No".
Все пак, веднъж Вальо ме изостави за да снима, а аз се изкуших, и след кратко спазаряване, се разделих с 4 динара за гривна.
Катеренето и температурата от 17° ни кара да благославяме идеята да се запасим с вода в раницата.
Набатейците са притежавали знания да събират дъждовна и подпочвена вода.
Създали са цяла система от тръби, канали и цистерни за изворна вода и част от нея са продавали на минаващите кервани.
Изкачването приключва и се разкрива в цялото си великолепие манастира Ал Деир, висок 45 и широк 50 метра.







Построен е през 3-ти век пр.н.е. като набатейска гробница.
Снимаме, притаили дъх пред съвършенството и величието на това творение.
От площадката нагоре водят няколко пътеки, маркирани с камъни, издигнати като пирамиди.
Всяка табела обещава "Страхотна гледка", "Единствена гледка", "Уникална Гледка" и т.н.
Избираме една на случаен принцип и тя ни отвежда до погледно място с наистина красива панорама.







Един арабин се мотае наоколо и очакваме да ни поиска такса, но той се усамотява с едно наргиле под тентата и забравя за нас.









Стадо кози се спускат в нишка по склона отсреща, а звънчетата и блеенето им огласят околността.

[Валери Недялков]

Спускането по същия път е по-лесно, но все пак спираме на ресторанта да пием по един сок от нар, студен и леко тръпчив.







Продължаваме с изкачване по пътеката към Храма на крилатите лъвове.
Забележителни тук са колоните с фризове.





Следва Църквата с мозайките. От двете страни на пътеката към олтара са изобразени хора, животни, растения и птици.







После минаваме покрай навес, покрит с ракита. Три камили са го обсадили и вечерят с покрива му.



След още изкачване, в ранния следобед, достигаме четирите Кралски гробници. Най- голяма е Гробницата на урната, построена от цар Арета,
с огромна тераса и величествен дорийски вътрешен двор, изсечен в скалите.
Вътрешността на гробницата е с размери 18 на 20 метра и ни очарова с преливащия в сиво, розово, червено и черно таван.















Останалите гробници снимаме главно от далеч, тъй като и тук циганията е пълна,
продавачите са построили кордон от палатки и навеси, през които трябва задължително да минеш.
Пред стените на гробниците са надиплени шалове, шалвари и килимчета, а в самото предверие са се настанили още сергии.
Поемаме обратно към главната улица.









Вече сме свикнали със стремглаво препускащите край нас магарета, кервани камили, и открити електрички, които прибират по-окапалите посетители.
На прибиране към хотела презареждаме с минерална вода и безалкохолни.

В края на деня сме изминали общо 30 километра и се наслаждаваме на заслужена почивка.

[Валери Недялков]

3 декември.

Днес ще пробваме други маршрути и ще довършим изследването на древна Петра.
За начало наблюдаваме, как камилите ближат сол от скалите.







Решили сме да стигнем Високото място за жертвоприношение.
Началото на разходката до това място е точно преди амфитеатъра.
Катерим се по изсечени в скалата стъпала, все по-високо и по-високо.

























Горе на билото имаме чувството, че сме в пустиня.
Газим червеникав пясък, духа силен вятър, а растителността е тук- там храсти и едни странни, подобни на лалета цветя, с огромни луковици.





От върха има прекрасна гледка към жертвеното място и двата обелиска, издигнати в прослава на набатейския бог Душара и богиня Ал Уазе.





Тръгнали сме да търсим пътека за погледното място, точно срещу съкровищницата, като се водим от GPS-a,
но пътеките се губят, някои са преградени, или прекъснати от срутища, а указателни табелки съвсем липсват.
Други двойки също се лутат напред-назад като нас и обменяме информация, като се срещнем.
Накрая Вальо намира вярната пътека в междинен речен каньон.



Не че не се налага да се вкопчваме,
придвижвайки се по тесен перваз покрай скали или да се спускам по дупе от отвесни блокове.
А с фоточанти и раница на гръб, на места това си е изпитание.
След като пресичаме каньона срещаме местно момче, което разхожда приятелката си, и то ни окуражава, че сме на прав път.
Достигаме мястото за снимки с навес покрай скалата и килим, проснат на самия ѝ край.
Оказва се полезно, тъй като коленичим или дори полягваме, за да можем да снимаме от самия ръб на скалата.



А ето и наградата:



Момчето пита от къде сме, кани ни да се чувстваме като у дома си и ни предлага чай.
Пуска лафче от рекламите:"Have a break, have KitKat !", с което ни развеселява.
Присядам на килима до него и той разказва, че живее на скалата заедно с приятел (който му е като брат и спи зад завесата) и още 5-6 големи и малки котета.
Родителите му са възрастни и живеят на село. На стената зад него е накичил банкноти от всички краища на света, и откривам наша от 5 лева.







Пристигат още туристи, оставяме му няколко динара за снимките и тръгваме обратно.
Слизането винаги е по-трудно от качването, но Вальо е моя планински водач и успешно ме смъква през дефилето до Съкровищницата.





Посядаме на по сок от нар и се радваме на униформите на двама конни полицаи и един колоритен техен събрат в пълно оборудване.



Една гальовна котка се качва да позира на масата и ѝ щраквам едно бързо селфи за да събира лайкове.









Петра вече е много червена под светлината на залязващото декемврийско слънце.

[Валери Недялков]

Предлагам да се помотаем още из Петра, но Вальо заявява, че вече достатъчно се е "наПетрил" и решаваме да посетим музея на набатейците на изхода.

















На път за хотела минаваме покрай ресторанта от първия ден и русата лелка ни придърпва с думите, че днес просто не можем да пропуснем да се отбием.
Вальо обяснява, че имаме нужда от "спешна първа помощ" след катеренето и познатите порцеланови чаши и две бири Петра пристигат веднага.
Утоляваме жаждата и хвалим "кабачиното", а жената ни съветва да не добавяме захар, и се оправдава че прави нещо "little criminal".
Какво да се прави, всичко хубаво е или вредно, или забранено.

[Валери Недялков]

4 декември.

Късно ставане, закуска, и сме във фоайето на хотела, чакайки шофьор, който да ни закара до пустинята Уади Рум(Лунната долина).
Сбогуваме се с любезния персонал и се товарим на таксито.
Попътно шофьора ни показва планината Седемте стълба на мъдростта, наречена така на едноименната биографична книга на Томас Лорънс.



После ни предава на един младеж с открит пикап, който ще ни разхожда следващите три часа из пустинята.
Спираме на близкото заведение, където той взима обяда, който сме поръчали предварително, и навлизаме в пустинята.



Първата спирка е мястото където Лорънс Арабски е открил вода, и това е гравирано на една скала.








Самия извор се намира високо в скалата. Долу под него има тента с пейки, където обядваме вкусно пиле с ориз, кьополу и кисело мляко.











Носят ни и по чашка ароматен арабски чай. Времето е приятно топло, около 20° и слънчево.
Явно имаме късмет, тъй като преди два дни било валяло.
Не знаем какъв е плана, но при всяко спиране, младежа обяснява какво трябва да видим.
Следващата спирка е Голямата дюна Ал Рамал.






Червеникавата могила ситен пясък ни поизмъчва докато я изкачим, но гледката си струва.





Моля някакъв турист да ни направи снимка за спомен и се смъкваме при джипа.













Нашият водач:

[Валери Недялков]

Караме през червената пясъчна долина Ал Хасани към огромна скала, цялата сякаш нашарена с йероглифи и паркираме в подножието ѝ.



















Отправяме се към канарата, която е прорязана с тесен каньон.
От двете му страни, прорязани в камъка има надписи и рисунки на повече от 4000 години.
Следва скален мост Бурда, природното образувание, което наричат просто Арката.
Първо я снимаме отдалеч, а после, като всички останали туристи, се изкатерваме отгоре ѝ.









Когато потегляме отново, нашия шофьор се заиграва със свой колега и спретва състезание.
Застига с бясна скорост джипа пред нас и почти се прилепва в бронята му.
Две момичета, в каросерията отпред пищят уплашено и му махат.







Изпреварваме ги и сме първи за последната спирка: Къщата на Лорънс Арабски.
Налага се доста да изчакаме, защото едни французи са се заприказвали сладко отпред, а ние не ги искаме в снимката.
По план туристите се катерят и по скалите за поредната "уникална гледка", но нещо вече не ни влече, а и времето напредва.







Водача пита готови ли сме, той също е готов и потегляме.
За последно решава да ни качи малко адренина и изкатерва една дюна, склона е доста стръмен за спускане, но ние го окуражаваме и той дава пълна газ.

Летим по пустинните пътища, вятъра свисти в ушите и роши косите ни, а щастието се носи на топли талази в нас и около нас.

Пристигаме в селото и този път ни натоварват в друго, зелено такси.



Шофьорът се шегува, че го е пребоядисал докато ни няма. Всъщност се оказва, че брат му ще ни закара до летището в Акаба.
Новият шофьор е доста разговорлив, обсъждаме традиции, религии, семейни ценности, арабската кухня.
Има само една жена (могат да имат до 4 официално) и четири деца. Дошъл от село да кара такси в Акаба, тъй като образованието е скъпо.
Казва, че е учил английски по интернет и от децата.
Спира за да снимам теснолинейката, той обяснява, че е била използвана по време на сраженията на арабите с Османската империя,
но вече се ползва само за туристическа атракция.



На заден фон се вижда мястото, където са снимали епизод от филма "Междузвездни войни".
Оставя ни на летището при 23° в късния следобед и ми става студено, само като си помисля, че в София ще бъде 3°.
Отнасяме със себе си спомени за сърдечни хора, бедни, но благодарни за това, което имат.
Отворени за всеки гост, независимо от къде идва и изпращащи го с топлото: "Добре дошъл си отново!"

[Валери Недялков]

Това е.
Планирам пътуване до Джераш,Мъртво море и река Йордан.
Ако Господ е рекъл ще има и още един пътепис.

Последно тук качвам файла с точките от Петра. Aqaba.gdb

[Emilppp]

Благодаря!

[Валери Недялков]

А ето какво става в каньна Сик (Петра),когато не уцелите времето :

Това се случва 3 седмици след нашето посещение. На 29-ти ноември е било с по-слаб валеж. Изобщо след първата десетдневка на декември до първата на февруари риска от такива ситуации е огромен. Затова и почти няма туристи по това време. Силния сезон е от февруари до май. От юни до септември е над 40 градуса и също е слаб сезон. Средния туристически сезон е от септемри до началото на декември.