Конференция в университета Коч, Истанбул

[Tontonella]

Много се изкуших от тази тема, да пусна и аз малко снимки от последното ми посещение в един от най-любимите ми градове – на 37-та годишна конференцията на LIBER, която се проведе в началото на м. юли 2008 г. в университета Коч в Истанбул. Университетът Коч е създаден преди 15 години от една от най-богатите фамилии в Турция. Университетският комплекс се състои от учебни корпуси на факултетите, общежития, библиотека, административна сграда (в нея се помещават супермаркет, стол, банка, поща и ред други полезни за студентите неща), спортна зала, открит басейн и огромен паркинг, разположени сред красива борова гора. Университетът разполага със собствена охрана, която осигурява строг пропускателен режим (право на достъп имат само студенти, преподаватели и служители), както и със собствени медицинска и пожарна служби.

[Tontonella]

До: Снимки от Истамбул..

Първият ден на конференцията завърши с градинско парти (по-скоро вечеря, както се вижда и на снимките), дадено от ректора на университета за всички участници. Кулминацията на вечерта беше представлението на Въртящите се дервиши. В началото, сцената се изпълни с мъже загърнати с черни наметала, музикантите останаха през цялото време с тях, а след въведението с музика и поклони, танцьорите свалиха своите и се превърнаха в бяла феерия. Танцът на въртящите се дервиши – изключително преживяване, което нито може да се опише с думи, нито да се представи в снимки. Казват, че не било само танц, а също мистично усещане за неделимостта на тялото и душата и молитви вплетени в стиховете на великия персийски поет Джеляледин Руми - Мевлана:

Моята майка е любов,
Моят баща е любов,
Моят пророк е любов,
Моят Бог е любов,
Аз съм дете на любовта,
Аз идвам само да говоря за любов.

[Tontonella]

До: Снимки от Истамбул..

Официалната вечеря на конференцията беше дадена на кораб и съпроводена с вечерна разходка по Босфора. Лекият коктейл на откритата част на кораба премина във вкусна вечеря, съпроводена с автентична турска музика в закрития ресторант. Последвалите 2-3 изпълнения на професионална танцорка на кючек отключиха танцувалната страст на част от гостите и вечерта завърши с дискотека на открито. Единственото неудобство за танцуващите настъпваше при честите завои на кораба, който през цялото това време плаваше по Босфора.

[Tontonella]

До: Снимки от Истамбул..

Босфорът... Към малкото снимки, които направих от борда на кораба, ще добавя тези описания на Орхан Памук от книгата му „Истанбул”: „Наслаждението от разходката по Босфора иде от усещането за свободата и могъществото на дълбокото, мощно и развълнувано море, докато се изнизвате покрай великия исторически и позапуснат град. Шеметно напредващият по течението на Босфора пътник усеща как през мръсотията, смога и шума на един многолюден град преминава могъществото на морето, как това все още е шанс да останеш насаме със себе си и да бъдеш свободен посред цялото многолюдие, история и градежи. Тази вода, пресичаща града, не може да се сравнява нито с каналите на Амстердам и Венеция, нито с разполовяващите Париж или Рим реки: тук има водно течение, вятър, вълнение, глъбина и мрак.” и още „Онова, което прави за мен Босфора Босфор обаче не се е променило от детството ми: за мен Босфорът е безкраен източник на доброта и оптимизъм, даряващ на човека здраве, изцеление, крепящ и града, и живота наоколо. „Не е възможно животът да е тъй отвратителен – си казвам понякога. Нали все пак можеш да излезеш в Босфора.”.

[Tontonella]

До: Снимки от Истамбул..

Най-близкият до университета Коч истанбулски квартал е Саръйер - последната спирка на градските кораби на Европейския бряг на Босфора. Четох, че тук се намира един от най-добрите рибни пазари в Истанбул. Пазарът не видях, но рибата, която ядохме в едно от ресторантчетата досами водата, беше наистина много вкусна. Снимано от брега на Саръйер изглежда, че последните хълмове преграждат протока, но всъщност след тях Босфорът се слива с Черно море. От терасата на една от сградите на Университета Коч някъде в далечината се виждаше и то – морето...

[Tontonella]

До: Снимки от Истамбул..

Голямото очарование на Саръйер, за мен, бяха красивите къщи по крайбрежната улица. Трудно е да се определи кои от тях са стари и реставрирани и кои новопостроени, но всички са запазили духа на истанбулската архитектура от XIX век. И още един цитат от „Истанбул” на Орхан Памук: „Изградените от османските паши и първенци, както и от богаташите на предпоследния век вили, по-късно, през двайсети век, покрай републиканската екзалтация и турския национализъм, се превръщат в образци на турско-османската идентичност и архитектура. Старите снимки на вили от книгата „Спомени от Босфора”, гравюрите на творци като Мелинг, „модерните” сгради с елегантни високи прозорци, с широки стрехи, с тесни комини и изящни еркери, прототипи на вилите, чиито проекти е събирал Седад Хаккъ Елдем, както и техните имитации са само бледи сенки от една изчезнала култура.” И накрая. Три неща присъстват неизменно пред погледа ти, където и да си в Истанбул – минаретата на джамиите, турското знаме и Кемал Ататюрк. Така беше и тук.

[Tontonella]

До: Снимки от Истамбул..

Част от площад „Таксим” с паметника „Република” и църквата „Св. Троица”. Това, което не се вижда на снимката, е огромното стълпотворение от автобуси на градския транспорт, които тръгват от тук за повечето квартали на Истанбул. За мащабите на града и спецификата на уличното движение в него, говори фактът, че придвижването от Университета Коч до централната автогара на Истанбул ми отне 4 часа и половина! Ами това е... Довиждане Истанбул! До следващия път...