Tweet
Истанбул Парк Ф1 2008 - сагата....
Да, след много подготовки нащата започнаха да се нагласяват към тръгване.
Изваждането на международни паспорти беше първата преграда , с която се сблъскахме.
Понеже решихме да имаме паспорти цялото семейство, трябваше и да се снимаме – хубаво, ама Владимира – на година и 5 месеца , все не щеше да разбере, че не трябва да мърда на стола пред фотографа и да не се усмихва.
Както и да е , снимките бяха произведени, и след дълго чакане дойде реда ни за подава не на документите. Появи се първия проблем – на предишния ми международен паспорт и лична карта – издадени преди 9 години, изглеждам по един по-младежки начин – с коса
, и понеже не можело на личната карта да съм с коса, а на паспорта без, и понеже и не мога да си пусна коса ( щото не мога ) трябваше или да чакам да ми порастне, или да се сдобия и с нова лична карта. Това се реши с 23 лева и след два дни тескеретата бяха в джоба.
После трябвае да се сдобия с нотариално заверено пълномощно от съпругата ми, за да може да излезем с Илиян и без нея.
Относително лесно и бързо.
Въпреки уверенията, че няма нужда, аз все пак направих и медицинска застраховка, която покрива щети но 15000 EUR на човек, срещу общата сума от 5.09 лв – за два дни.
В Булстрад, където е застрахована колата, след обаждане по телефона, ми донесоха зелената карта на крака в офиса ми.
Оказа се проблем с намирането на турски лири - приятелите ми в чейнджа казаха, че могат да ми съберат 500YTL ~ 500 лв за около седмица. Проблема се реши с приятел, който пътува ежеседмично и донесе необходимата сума у дома.
Оттам насетне всички предварителни уговорки бяха препотвърдени, и след зареждане с води, сандвичи, кафета, цигари някоя друга дрешка, се срещнахме със Слав на изхода на Пловдив и поехме към Капитан Андреево.
Пропуснах да спомена, че изключително предвидливо си приготвих три радиостанции Midland, - по една в кола, които се оказаха невероятно полезни – просто без тях със сигурност щехме да се загубим един друг из невероятния Стамбул – града голяма….
Пристигна и Aнтон с неговата компания от Горна Оряховица.
На изхода на България дозаредих на Лукойл – в Турция горивото е доста по-скъпо от тук – 3.10–3.20 YTL за литър дизел, и с пълен резервоар и с висок боен дух преминахме от другата страна.
Илиян никой никъде не иска да го види – той спеше на задната седалка, и като питаха къде е - само посочих с пръст назад – толкова..
Одрин
Както и да е , към 3 часа бяхем на турска територия и се понесохме със страшна скорост към Одрин, за да стъпим на магистралата към Истанбул.
На първия тол-пункт платихме в брой – 4-5 YTL, но на следващия с купихме карти – 10 YTL , с които се минава през моста на Босфора и през всички тол-пунктове по пътя. Интересно беше, че на връщане, предвид невероятния трафик вероятно, тол-пунктовете бяха отворени, никой не ни спираше и се минаваше безплатно.
тук се плаща - ние вече платихме
моста над Босфора - все още сме в Европа
Хош Гелдин в Азия
След монотонно пътуване по мъгливата магистрала пристигнахме на Истанбул Парк, към 8 часа сутринта – студено, мъгливо и с прогноза за дъжд.
охраната беше доста сериозна -от този вид аскер имаше в огромно изобилие, трафик полис, жандармерия и още някакви униформи бяха нагъсто
с тези можеше да се снимаме, с някои от другите - твърдо не
Не ни разрешиха да влезем на паркинга за зрители, и затова оставихме колите на външен паркинг. Чекехме до 9.00, за да си купим билети, след проверка на багажа – до шушка, фейс-контрол и метал детектори, бяхме допуснати до зоната, в която са изложени сувенири, рекламни материали, и разни хубави неща
чакаме да стане 9 часа, за да си купим билети
на касите нямаше много калабалък
цената на удоволствието
всички те проверяват за нещо
феновете са си фенове
и разни интересни нещица се продават по сергиите на Ф1
Поразходихме се , погледахме, поснимахме се - опитахме от вкуса на Ф1.
аз съм нъмбър бир!!!
тия девици бяха по 2.10
очи пълни, ръце празни
тук вече не е точно така
некои джунджурийки - на Мерцедес нямаше такъв щанд
нещо за хапване - вижте готвача в дъното колко е доволен
и за пийване - тука юнаците с минижупите са доволни
едно ауспухче на Тойота
Удоволствието да седнеш в симулатора на Тойота, да видиш истински болид от 20 см разстояние, да се снимаш с гърлите от Бриджстоун, да разгледаш представителните каки от Петрол Офиси – генералния спонсор на състезанието, ей страшни каки, брех,
та това беше първата глътка от изживяването Ф1.
Дъжд, мъгла и студ непрекъснато ни съпровождаха първия ден.
По някое време решихме да отидем все пак на трибуните – дойде време за свободната тренировка.
С автобусчета, които се движат непрекъснато около пистата, и спират по желание на пътуващите , стигнахме до нашата трибуна. Покрай едно кафене с доста душмански цени стигнахме до втория чек. Отново детектори, отново багаж – в чантата с фотоапаратите и камерата си нося едно швейцарско ножче, което беше повод за оглушителен спор с всички от секюритито, в края на краищата се появи някакъв шеф, който нещо им се скара, и ме оставиха на мира. Иззеха ни всички рекламни материали – плакати, които си бяхве взели. Знамената – на Мерцедес и Националния флаг явно не бяха заплаха, но съдържанието на хладилната чанта беше като главня в мравуняк. Докато не отворихме всички кутийки с Каменица, не ни пуснаха – с отворени бири можело
изглед към пистата
Е, настанихме се на относително празните трибуни, и след малко спектакъла започна.
българи, юнаци
дебелите дрешки са силно препоръчителни
giant TV
Въобще няма да коментирам видяното
Просто само мога да споделя, че това, което съм гледал досега по телевизията, и това, което се вижда, чува и усеща , няма съвършено нищо общо.
Поснимах малко с камерата, после се усетих, че от това нищо няма да стане и престанах – в най-добрия случай щеше да стане едно филмче от Ф1, което е само филмче – усещането от звука, който те разцепва, гледката на “кърмъзъ болид”, който се движи с 330 км и на разстояние от 50 м намалява до 170, за да вземе 90 градусов завой, спирачните дискове, които се нагряват до оранжево – тоя цвят отговаря на около 1400 градуса – тия неща не се снимат, не се преразказват, те трябва да се усетят….
Свободна тренировка, Порше Къп, Официална тренировка, GT2 сериите – стана 16.30
Не искам да описвам всико видяно, чуто и усетено, защото всяка казана дума би била опорочаване
Умрели от студ, треперещи от студ и от вълнение, се запътихме към изхода.
продължението следва…
Изваждането на международни паспорти беше първата преграда , с която се сблъскахме.
Понеже решихме да имаме паспорти цялото семейство, трябваше и да се снимаме – хубаво, ама Владимира – на година и 5 месеца , все не щеше да разбере, че не трябва да мърда на стола пред фотографа и да не се усмихва.
Както и да е , снимките бяха произведени, и след дълго чакане дойде реда ни за подава не на документите. Появи се първия проблем – на предишния ми международен паспорт и лична карта – издадени преди 9 години, изглеждам по един по-младежки начин – с коса
, и понеже не можело на личната карта да съм с коса, а на паспорта без, и понеже и не мога да си пусна коса ( щото не мога ) трябваше или да чакам да ми порастне, или да се сдобия и с нова лична карта. Това се реши с 23 лева и след два дни тескеретата бяха в джоба.После трябвае да се сдобия с нотариално заверено пълномощно от съпругата ми, за да може да излезем с Илиян и без нея.
Относително лесно и бързо.
Въпреки уверенията, че няма нужда, аз все пак направих и медицинска застраховка, която покрива щети но 15000 EUR на човек, срещу общата сума от 5.09 лв – за два дни.
В Булстрад, където е застрахована колата, след обаждане по телефона, ми донесоха зелената карта на крака в офиса ми.
Оказа се проблем с намирането на турски лири - приятелите ми в чейнджа казаха, че могат да ми съберат 500YTL ~ 500 лв за около седмица. Проблема се реши с приятел, който пътува ежеседмично и донесе необходимата сума у дома.
Оттам насетне всички предварителни уговорки бяха препотвърдени, и след зареждане с води, сандвичи, кафета, цигари някоя друга дрешка, се срещнахме със Слав на изхода на Пловдив и поехме към Капитан Андреево.
Пропуснах да спомена, че изключително предвидливо си приготвих три радиостанции Midland, - по една в кола, които се оказаха невероятно полезни – просто без тях със сигурност щехме да се загубим един друг из невероятния Стамбул – града голяма….
Пристигна и Aнтон с неговата компания от Горна Оряховица.
На изхода на България дозаредих на Лукойл – в Турция горивото е доста по-скъпо от тук – 3.10–3.20 YTL за литър дизел, и с пълен резервоар и с висок боен дух преминахме от другата страна.
Илиян никой никъде не иска да го види – той спеше на задната седалка, и като питаха къде е - само посочих с пръст назад – толкова..
Одрин
Както и да е , към 3 часа бяхем на турска територия и се понесохме със страшна скорост към Одрин, за да стъпим на магистралата към Истанбул.
На първия тол-пункт платихме в брой – 4-5 YTL, но на следващия с купихме карти – 10 YTL , с които се минава през моста на Босфора и през всички тол-пунктове по пътя. Интересно беше, че на връщане, предвид невероятния трафик вероятно, тол-пунктовете бяха отворени, никой не ни спираше и се минаваше безплатно.
тук се плаща - ние вече платихме
моста над Босфора - все още сме в Европа
Хош Гелдин в Азия
След монотонно пътуване по мъгливата магистрала пристигнахме на Истанбул Парк, към 8 часа сутринта – студено, мъгливо и с прогноза за дъжд.
охраната беше доста сериозна -от този вид аскер имаше в огромно изобилие, трафик полис, жандармерия и още някакви униформи бяха нагъсто
с тези можеше да се снимаме, с някои от другите - твърдо не
Не ни разрешиха да влезем на паркинга за зрители, и затова оставихме колите на външен паркинг. Чекехме до 9.00, за да си купим билети, след проверка на багажа – до шушка, фейс-контрол и метал детектори, бяхме допуснати до зоната, в която са изложени сувенири, рекламни материали, и разни хубави неща
чакаме да стане 9 часа, за да си купим билети
на касите нямаше много калабалък
цената на удоволствието
всички те проверяват за нещо
феновете са си фенове
и разни интересни нещица се продават по сергиите на Ф1
Поразходихме се , погледахме, поснимахме се - опитахме от вкуса на Ф1.
аз съм нъмбър бир!!!
тия девици бяха по 2.10
очи пълни, ръце празни
тук вече не е точно така
некои джунджурийки - на Мерцедес нямаше такъв щанд
нещо за хапване - вижте готвача в дъното колко е доволен
и за пийване - тука юнаците с минижупите са доволни
едно ауспухче на Тойота
Удоволствието да седнеш в симулатора на Тойота, да видиш истински болид от 20 см разстояние, да се снимаш с гърлите от Бриджстоун, да разгледаш представителните каки от Петрол Офиси – генералния спонсор на състезанието, ей страшни каки, брех,
та това беше първата глътка от изживяването Ф1.
Дъжд, мъгла и студ непрекъснато ни съпровождаха първия ден.
По някое време решихме да отидем все пак на трибуните – дойде време за свободната тренировка.
С автобусчета, които се движат непрекъснато около пистата, и спират по желание на пътуващите , стигнахме до нашата трибуна. Покрай едно кафене с доста душмански цени стигнахме до втория чек. Отново детектори, отново багаж – в чантата с фотоапаратите и камерата си нося едно швейцарско ножче, което беше повод за оглушителен спор с всички от секюритито, в края на краищата се появи някакъв шеф, който нещо им се скара, и ме оставиха на мира. Иззеха ни всички рекламни материали – плакати, които си бяхве взели. Знамената – на Мерцедес и Националния флаг явно не бяха заплаха, но съдържанието на хладилната чанта беше като главня в мравуняк. Докато не отворихме всички кутийки с Каменица, не ни пуснаха – с отворени бири можело
изглед към пистата
Е, настанихме се на относително празните трибуни, и след малко спектакъла започна.
българи, юнаци
дебелите дрешки са силно препоръчителни
giant TV
Въобще няма да коментирам видяното
Просто само мога да споделя, че това, което съм гледал досега по телевизията, и това, което се вижда, чува и усеща , няма съвършено нищо общо.
Поснимах малко с камерата, после се усетих, че от това нищо няма да стане и престанах – в най-добрия случай щеше да стане едно филмче от Ф1, което е само филмче – усещането от звука, който те разцепва, гледката на “кърмъзъ болид”, който се движи с 330 км и на разстояние от 50 м намалява до 170, за да вземе 90 градусов завой, спирачните дискове, които се нагряват до оранжево – тоя цвят отговаря на около 1400 градуса – тия неща не се снимат, не се преразказват, те трябва да се усетят….
Свободна тренировка, Порше Къп, Официална тренировка, GT2 сериите – стана 16.30
Не искам да описвам всико видяно, чуто и усетено, защото всяка казана дума би била опорочаване
Умрели от студ, треперещи от студ и от вълнение, се запътихме към изхода.
продължението следва…
Коментар