Обява

**Stas** · 05-05-08, 15:49

До: ЙОРДАНИЯ - едно екзотично преживяване.

3. ДЖЕРАШ

Находките в гр. Джераш датират от древността, а през 332 г. пр.н.е., по времето на Александър Велики, градът е бил изключително проспериращ. По-късно Помпей е превзел града и го е направил част от Римската империя.

Понастоящем Джераш е най-добре запазения римски град, а находките са само част от това, което е скрито под пясъците. Йорданците са много интересни – попитахме ги защо не са разкопали всички находки, а те отговориха, че като се повредят тези, ще изровят нови... А такива има в изобилие. Според мен ще се осъзнаят, но дано не е късно.

Ето сега снимки от мястото, за да видите това, което видях и аз.

Сн. 1. Триумфалната арка на Адриан Август:

Сн. 2. Овалния площад (80 х 90 м):

Сн. 3. “Кардо Максимус” – главната улица на града, която стига до овалния площад:

Сн. 4. Амфитеатъра:

Сн. 5. Йорданци, свирещи на гайда! Това е съвременното предназначение на амфитеатъра. Имаше чудесна акустика:

Сн. 6. От периода на отричане на изображения на хора са останали тези мозайки на пода на храма. На тях за изобразени животни. Трудно се вижда, т.к. с цел запазване на мозайката достъпа е ограничен.

Сн. 7. Храмът на Артемида, сестра на Аполон и дъщеря на Зевс:

Сн. 8. Колоните в храма на Артемида:

Сн. 9. Хиподрума. Тук са се организирали състезания с колесници. И сега, като атракция за туристите се правят такива, но нямах късмета да присъствам.

Приключвам с обиколката на Джераш, за да продължа към не по-малко интересните места, които посетихме през следващите дни.

**Stas** · 06-05-08, 01:55

До: ЙОРДАНИЯ - едно екзотично преживяване.

4. Река ЙОРДАН

На следващия ден рано сутринта тръгнахме към река Йордан и Мъртво море.
Реката и морето всъщност се явяват границата между Йордания и Израел. По този повод минахме през КПП, взехме специално разрешение за посещение на пограничните райони, което за туристи се оказва, че не е проблем и продължихме. По пътя ни разказаха за това, което ни предстои да видим.

Река Йордан е от изключителна важност за живота в района. В древността повече, а сега в по-скромна степен, тя е осигурявала плодородието на района. В тези земи се отглеждат различни зеленчуци, като годишните температури не падат под 18 градуса, което пък води до събиране на 4 реколти годишно. Обработваемите площи не са много, но раждат достатъчно, за да задоволят вътрешното потребление, а даже остава и за износ.

От гледна точка на туристически забележителности – има какво да се види! Неотдавна са направени открития, които потвърждават, че мястото на което е покръстен Исус се намира на Йорданския бряг на реката и по-точно едно поточе, което се влива в нея. На мястото в момента се правят разкопки и реставрации, така че след някоя и друга година ще има съвсем добре подреден туристически обект. Това което видяхме ние не беше кой знае колко атрактивно като визия, а по-скоро ценно като съдържание.

На по-малко от 100 метра от Светото място е построен християнски храм с позлатени куполи (за позлатата са използвани 50 кг злато). От другата страна на реката се намира Ерихон и още по-нагоре в планината се виждаха хълмовете с постройките на Ерусалим. Много светии са прекосявали през живота си свещените води на река Йордан: Св. Яков, Пророк Илия, Йоан Кръстител, Исус... Не съм много запознат с Библията, така че не мога да дам повече информация. Мога само да покажа снимки:

Самата река Йордан вече далеч не е толкова пълноводна като в миналото.
По принцип е забранено влизането в реката, т.к. тя се явява граница. Ходи обясни, обаче, на българина че не може! Наш’те нагазиха в реката, йорданския войник тръгна да ги моли да не го правят, изгони ги... В този момент от другата страна други българи влязоха... Срам! Това, обаче, показа веднага, че реката е дълбока не повече от метър и прекосяването й не е никакъв проблем.

От другата страна на реката има израелски граничен пост. Там туристи нямаше. Явно израелците показват мястото на кръщенето на Исус в друг район на реката.

След като видяхме свещените води на р. Йордан и мястото, на което е кръстен Исус, се отправихме към твърде интересното Мъртво море.

5. МЪРТВО МОРЕ

Мъртво море е един природен феномен, с логично обяснение за всичко. Фактите са, че се намира на 400 метра под морското равнище и се явява най-ниската суша на планетата. Годишно нивото му спада с близо 1 метър, което води до постепенното му пресушаване. Пресметнато е, че до 2050 г. Мъртво море ще изчезне напълно. Водата, вследствие на изпаренията, е неестествено солена – на всеки 1 литър, ¼ е сол! Т.е. към 248 г/л концентрация! Считало се е, че при тази соленост в морето няма живот и затова са го нарекли “Мъртво”. В древността са го наричали Солено море, Източно море, Морето на Арабах. Преди 15-ина години се е установило, че все пак има живи организми, но те са много малко.

На Йорданския бряг на Мъртво море допреди няколко години е имало един единствен хотел – Dead Sea Spa. Понастоящем има построени още три хотела – Кемпински, Mьовенпик и един, на който му забравих името. Ето това е Кемпински:

Наистина, в Мъртво море не могат да виреят растения и животни, но за сметка на това водите му се оказват твърде лековити, както със състава си, така и с морската кал по брега. Ние се възползвахме от плажа на най-стария хотел – Dead Sea Spa.

За мен беше интересно да се потопя във водата и да проверя дали наистина в Мъртво море не може никой да потъне. Предупредиха ме само, че е крайно неприятно, ако ти попадне вода в очите, та си останах със слънчевите очила. Имах и малка раничка, която ми се стори огромна по реакцията на солената вода към нея! Ето малко неестествени за нормално море пози на тялото във водата:

Жалко, че такова забележително природно творение е обречено!

Като споделих своето съжаление, разбрах, че има все пак проект за запазването на Мъртво море. Той се състои в прокарването на канал от Червено море, по който да се захранва Мъртво море с вода. Стойността на проекта е 13 млрд. долара и стратирането му чака финализирането на мирните преговори между Израел и палестинците.

По програма остана да посетим и “Пещерата на Лот” или т.нар. пещера на късмета. След като Лот с жена си и дъщерите си напуснал Содом и жена му се е вкаменила, поглеждайки назад, то той се приютил във въпросната пещера за дълги години. Там живял с дъщерите си и имал деца от тях... Кръвосмешения разни.

Към пещерата пътувахме по брега на Мъртво море и по пътя видяхме един каньон, в който тече 60 градуса топла минерална вода:

И моста над каньона:

Ето и вкаменената жена на Лот:

А това е малко офроуд с автобус:

Стълбите към пещерата и самата пещера:

Гледката от пещерата към плодородните земи около Мъртво море:

След като обиколихме забележителностите в района на Мъртво море, се прибрахме в Аман и вечерта имахме около 1 свободен час, за да посетим един от големите молове в града – Mecca Mall. Не успяхме да си купим нищо, но ядохме чудесен сладолед:

**Stas** · 09-05-08, 03:07

До: ЙОРДАНИЯ - едно екзотично преживяване.

6. Планината НЕБО и гр. МАДАБА

Четвърти ден от нашия престой в Йордания.
Самото ставане в 6:00 сутринта предвещаваше тежка програма. Крепеше ни мисълта, че това бе дългоочаквания ден, в който щяхме да видим ПЕТРА! Закуска в хотела в Аман, след това освобождаване на хотела (след посещението на Петра автобусът щеше да ни закара в Акаба за последните 2 нощувки в Йордания). Докато се качвахме на автобуса слънцето се скри, заваля дъжд... След малко с голямо учудване установихме, че вали градушка!!! След още 5 минути слънцето отново изгря – всичко си дойде на местата. Тръгнахме!

След като предния ден не остана време да посетим лобното място на Мойсей – планината Небо, както и града Мадаба, то нашия гид реши да направим това по път към Петра. Оказа се, че отклонението е едва 25 км, така че се съгласихме.

Планината Небо е мястото, от което Мойсей е видял за пръв път Обетованата земя. Наистина гледката е страхотна. В далечината се виждаха хълмовете на Ерусалим с купола на Златната джамия. В подножието град Ерихон, пред него Мъртво море и плодородните земи... А по времето на Мойсей гледката е била далеч, далеч по-зелена и красива.

Обетованата земя (лоша снимка, но времето не даде по-добра възможност):

Слизайки от Небо пътьом минахме през град Мадаба, в който се намира църквата с най-голямата мозайка, състояща се от 1,5 млн. плочки. Е, от тях до наши дни са оцелели едва 0,7 млн., но все пак може да се придобие представа за вида на грандиозното творение. Мозайката всъщност е карта на Светите земи.

Някои от групата посетиха и магазините за сувенири в Мадаба:

Не обърнахме особено внимание на гореизброените забележителности, т.к. нетърпеливо очаквахме тръгването към Петра. (Видно е и по количеството снимки, които показвам). Най-накрая в 11:00 тръгнахме на 240 км преход от Мадаба до Вади Муса (градът, до който се намира Петра)! Организаторите предвидливо бяха заредили автобуса с кока-кола, арабски питки, колбас и сирене за сандвичи. По този начин взехме разстоянието за 3 часа и половина и пристигнахме в Петра на обяд в 14:30.

**Stas** · 12-05-08, 02:44

До: ЙОРДАНИЯ - едно екзотично преживяване.

7. ПЕТРА
(От гръцки: петра = камък)

Вълнение... Бяхме пред посетителския център на основната ни цел – ПЕТРА!
29.април.2008 г., 15:00 – влизаме в комплекса с билети от 21 динара (37,60 лв.).
Пътуването този път по изключение не ни се стори дълго... Екскурзоводът ни разказа по пътя малко история на това забележително място. И слава богу, защото по-късно се оказа, че не е възможно да се движим в група, да слушаме и да разгледаме всичко! В самото начало ни казаха, че имаме 4 часа – точно в 19:00 трябваше да сме при автобусите.

И така...
Древният скален град Петра се намира в югозападната част на Йордания. Точно до него е град Уади Муса (Wadi Mousa), който понастоящем е отправна точка за посещение на чудото на света. Градът е запазен паметник на народ, който впоследствие е изчезнал – набатейци.

Има данни, че през 312 г. пр.н.е. набатейците са построили форт, за да се защитават от нападенията на гръцкия император Антигон. Счита се, че по това време те са се заселили по тези земи с разрешението на тогавашния владетел, като са го помолили да им помогне да оцелеят.

Набатейското изкуство и култура са повлияни от гръцкото и египетското. Те са имали свой език и писменост, подобна на арамейската и иврит. Секли са собствени монети, имали са и собствена религия и божества.

Набатейците са живеели са в пустинята, при оскъдни водни запаси. Поради това техните ситеми за съхранение на вода са били много съвършенни. Канали, дренажи и резервоари са събирали водата през дъждовния период. Строили са мостове, за да се придвижват и тунели за отвеждане на водата, за да не наводняват.

Петра е бил съвсем близо до Римския Декаполис (десет големи Римски градове в Арабската провинция). Цар Ободас, син на Аретас II през 90 г. пр.н.е. е победил губернатора на Палестина и е присъединил два региона към кралството си. Неговия син Аретас III (87-62 г. пр.н.е.) е разширил кралството и по негово време набатейците са достигнали апогея си. Достигайки до Дамаск и десетте града на Декаполиса, набатейците развиват изключително много търговията си. Техните кервани достигат чак до Китай на изток и до Рим далеч на запад. По това време римляните няколко пъти са изпращали войски, за да ги покорят, но безуспешно. Последният цар на набатейците е бил Рабел II, който е умрял през 106 г. След него Набатейското кралство е станало римска провинция, покорена от император Траян. Това е и края на набатейците. Поради своята отдалеченост и местоположение между скалите, Петра е останала забравена за много дълго време.

Всичко това е за да покаже, че историята на набатейците е не по-малко интересна от техните творения, оцелели до наши дни. Каменният град Петра е уникален и с местоположението си, и с добре запазените жилища, гробници и административни сгради. До него се достига посредством проход между скалите, наречен Siq. Началото на Siq е на 800 от входа на комплекса.

Тези 800 м ни показаха първите забележителности – джиновете, представляващи големи каменни блокове и изобразяващи бог Душара... Те пазят входа на Siq.

Вляво от тях се намира и Обелисковата гробница, с подчертани египетски елементи на фасадата:

Тук искам да вметна, че Петра е скален град, т.е. почти всички сгради в него не са строени, а са дялани в скалите. Изключение правят само 2 или 3 постройки.

Достигаме входа на Siq – пролом между скалите, по който се достига до емблематичната съкровищница на Петра... В началото му има остатъци от Арка, която е служила вероятно за врата:

1200 метра между скалите и на всеки завой надничам... По пътя минахме покрай резервоари за вода, канали за отвеждането й до града, олтари за жертвоприношения на набатейските богове... Siq поначало е бил павирана улица. Сега са останали само отделни участъци в оригиналния им вид.

Това е издялана в скалата фигура на камила и водач. Размита от вода и ветрове, тя все още е достатъчно запазена, за да се различават ясно елементите:

Скалите са много интересни и по цвят и по състав. Не мога да кажа точно какъв им е състава, но има сериозни количества желязо в тях. Иначе са пясъчник и затова е възможно дялането им. Височината на места достига до 100 метра и слънцето трудно прониква до улицата през целия ден.

След поредния завой и ... пред очите ни се открива величествена гледка:

Съкровищницата на Петра!
Истинска гордост за хората които са сътворили това чудо!
Това е най-добре запазаената и най-красивата фасада на града.
Вяврва се, че е била направена като гробница на цар Аретас III вероятно през първи век пр.н.е. Висока е 39,50 м и е широка 28 м. Вътре има отделни помещения на две нива. Обърнете внимание как е изсечена в скалата.

Ето това е снимка от входа на Съкровищницата към прохода Siq.

Нали разбирате защо превземането на града от римляните се е проваляло многократно? Ако има въпроси към статията след като е завърша, мога да отговоря по какъв начин е бил превзет Петра от император Траян.

Разбира се всички се снимаха на фона на Съкровищницата.
Тук групата остана доста време и аз и жена ми решихме да продължим сами. Точно това беше момента, в който бях доволен за получената предварителна информация от екскурзоводите. Те казаха, че на края на града има пътека с над 1000 стълби, по която за около час се достига до другата голяма забележителност на Петра – Манастира! Но... нямало време да се качваме до там, т.к. това отнемало цял час на отиване и пак толкова на връщане. Тръгнахме с тайничката мисъл, че все пак може и да успеем да се качим до Манастира...

Предлагаха ни и транспорт, но решихме, че в интерес на снимането ще вървим пеш:

**Stas** · 14-05-08, 11:48

До: ЙОРДАНИЯ - едно екзотично преживяване.

ПЕТРА – продължение...

След възхищението от вида на Съкровищницата, която се откри пред нас излизайки от прохода Siq, ни предстоеше не по-малко интересно разглеждане на останалата част от Петра. В книжката, която предварително си бяхме купили имаше карта на скалния град:

[1] Джиновете
[2] Обелисковата гробница
[3] Siq
[4] Съкровищницата

Още с първия поглед върху картата ни стана ясно, че за времето, което имахме на разположение, в никакъв случай нямаше да успеем да разгледаме всичко.

Поне се ориентирахме за пътя и забележителностите покрай него. Всички странични пътеки останаха извън програмата.

Вдясно от Съкровищницата продължихме между скалите и след кратко пред нас се появиха няколко подобни на кули издълбани сгради - първите от “Улицата на фасадите” [5]. Тук свършва и прохода Siq.

Това вече не са гробници, а административни и жилищни сгади. До тях достига и канал за вода от резервоарите в прохода Siq.
Всичко тук е дялано в самия камък. Изключителна гледка...

Само броени метри по-нататък се откри гледка към града и Амфитеатъра [6] на Петра:

За разлика от останалите римски амфитеатри, този е различен с това, че е издълбан в скала, а не е строен. Чудя се колко ли време са го работили...
Построен е в края на най-силния период на набатейците, по времето на царуването на Аретас IV (8 г. пр.н.е. – 40 г.). Състои се от 33 реда и има капацитет около 3500 души.

Подминавайки амфитеатъра започнахме да гледаме объркано във всички посоки! Сякаш от камъните изникваха набатейски жилища, подобни на пещери и много по-красивите набатейски гробници... Този народ изключително много е почитал мъртвите и е полагал невероятно старание при изработването на вечния дом на своите владетели. Вървейки по улицата забелязахме вдясно поредица от забележителни творения – царските гробници!

Първата и изключително внушителна гробница, Urn Tomb [8], се счита, че е била гробницата на цар Аретас IV. След завземането на Петра от византийците, тази гробница е била използвана за византийска църква (около 447 г.).

Следва малката Silk Tomb (Копринената гробница) [9], която е една от най-красиво оцветените. Нямам добър кадър от нея.

Следващите са вдясно Коринтската гробница [10], приличаща много на Съкровищницата и вляво Дворцовата гробница [11], която прилича много на рисмки дворец:

Дворцовата гробница се различава от останалите сгради в Петра. Първо, тя е на 3 етажа, а болшинството са на 1 или 2 етажа. Второ, третия етаж за разлика от първия и втория, не е дялан в скалите, а построен. Причината е, че е по-висок от скалата зад него.

Има пътека със стълби, по които човек може да се качи, да разгледа тези забележителни гробници и ... да продължи нататък към още забележителни находки. Ние нямахме време за всичко това. Така че продължихме по главния път...

Вървейки по широката 6 м павирана улица, направена от набатейците [15], минахме през останките на Набатейската врата [18]:

Стигнахме до голям набатейски храм - Qasr el-Bint [19]. Кръстен по традиция на дъщеря на някой от владетелите, този храм, за разлика от останалите, е единствената запазена, изцяло зидана от камък, постройка в Петра. Това е бил и най-важния храм в града, посветен на главния набатейски бог Душара.

За мен, обаче, това беше мястото, където главната улица свършваше.
Часът бе 16:30 и като че ли имаше време да продължим към Манастира, за който всички говореха, че бил далеч и се стигало бавно и трудно по пътека с над 1000 стъпала. Веднага едно местно дете ни предложи преход с “такси” до върха, където се намираше Манастира (ed-Deir) [24]. Един час отиване и един час връщане ето с това превозно средство:

Всичко много хубаво, но час нагоре + час надолу прави 18:30 обратно, а пътя до автобусите бе около 6 км, който нямаше как после да изминем до 19:00, в колкото ни беше срещата. А и Петра се затваря в 19:00 за посетители.
Започна да ме обзема отчаяние! Дойдохме до Петра, стигнахме до края и изгледите да видим така известния el-Deir започнаха да се топят...

Попитахме накъде е пътеката за Манастира, т.к. от това място, както се вижда и на картата, тръгват няколко пътеки. Очевидно, ако имахме повече време щеше да е хубаво да обиколим всичко, но ... няма как! Показаха ни ето това:

Еми ... красиво, но ... И все пак спряхме някакви баби туристки (оказаха се израелки) и ги попитахме за колко време са се качили до Манастира. Отговориха ни че пътя до горе е един час... Нищо ново, но... След като бабите са се качили за час, то защо пък ние да не опитаме да се качим за половин?

Попитах жена си дали е съгласна да вървим бързо по пътеката 30-40 минути нагоре и ако не стигнем да се върнем. Съгласна... Е, тръгнахме.

Не съм снимал много-много по пътя, въпреки, че отляво и отдясно скалите ставаха все по красиви – розови, жълти, червени, тъмни, светли... Още по-красиво осветени от залязващото слънце!

Казах си, че на връщане на всяка цена ще ги снимам, стига да не ми свърши батерията на апарата, която героически след 450 кадъра беше на последното си деление.

Вървяхме почти тичешком по стълбите нагоре и няколко пъти питахме колко има до върха... Получихме някакви неясни и уклончиви отговори. Все пак си мислех, че няма начин бабите да са вървяли със същото темпо!

Някъде около 22-та минута една арабка, която продаваше сувенири ни погледна с усмивка и ни каза “Three minutes!”. Това вече беше успокоение! Точно на 24-тата минута излязохме на едно плато и веднага вдясно от пътеката се откри това, което искахме да видим:

Манастирът (ed-Deir) е най-големия паметник в Петра. Висок е 45 метра и широк 50, отново на 2 етажа. Не сме влизали вътре, но казват, че имало издялани кръстове в 2 от помещенията. Това говори, че е в по-късни времена е бил обитаван от монаси, поради което сега го наричат “Манастира”. Първоначално е направен като гробница на цар. Забележително запазена фасада, наподобяваща Съкровищницата! И отново се запитах колко ли труд са хвърлили набатейците, за да издялат такова чудо, което да се запази чак до наши дни!

Разбрах, че други хора са обиколили платото и са видели уникални гледки към долината, но за най-голямо съжаление трябваше да тръгваме обратно, ако искахме да напуснем Петра, преди да я затворят... А исках да снимам и красивите скали около пътеката.

Тръгнахме със съжаление по обратния път, поглеждайки с яд часовника.
Слизането надолу по стълбите на пътеката се оказа отчасти рисково – издялани от пясъчник, тези стълби с времето се бяха заоблили, а от вятъра, който излезе, се покриха и с фин слой пясък! Оказа се, че слизането не е по-лесно от качването! Само местните обитатели явно нямаха проблем с това и си висяха по скалите, гледайки ни с любопитство:

Арабите също започнаха да си тръгват, но за разлика от нас не бяха пеша:

Няма как да не ви покажа красивите скали, в които, разбира се, набатейците не бяха пропуснали да издялат свои гробници:

Пътеката надолу:

Това е помещение за гости, доколкото прочетох впоследствие – Lion Triclinium, на картата под номер [23]:

Вървейки по пътеката се откри гледка към Петра – насреща са скалите с царските гробници:

И още красоти – типичните розови скали на Петра:

В близък план:

Слънцето започна много бързо да се скрива зад скалите, започна да духа вятър и да става хладно, във въздуха имаше смесица от изпарения и пясък:

Луксозните “таксита” си тръгваха към “гаражите”:

А ние, ходейки бързо стигнахме отново до Siq

Предстоеше да минем покрай Съкровищницата за втори път и да напуснем
със съжаление това прекрасно място.

Siq, погледнат вървейки на обратно, изглеждаше по-различно. Може би и липсата на хора помагаше да забележа неща, които не бях видял на идване...

Закъснелите туристи излизат от прохода между скалите:

Последни пазарлъци – искаха да возят жена ми на кон до изхода, но колкото повече път минавахме, толкова по-ниска ставаше цената. Накрая офертата беше да я возят без пари, но мъжът с бялата тениска отпред поиска 5 долара от арабина за това и местния се отказа.

Залезът над Петра:

Така нашето посещение в Петра приключи.
Възхитен съм от това, което видях и въпреки умората се чувствах щастлив.
Остана едно малко чувство на неудовлетворение за това, че не успях да разгледам всичко, но ... ето, имам повод да отида до там втори път!
Дано някой ден наистина това се случи!

Като заключение ще констатирам, че не напразно скалния град Петра в Йордания е избран на второ място сред новите 7 чудеса на света. Аз лично бих го класирал пред Великата китайска стена, която го е изпреварила. Бил съм и на двете места и считам, че Петра заслужава повече да бъде лидер сред чудесата.

Надявам се да съм успял да предам и на вас поне малко от своите впечатления.

**Stas** · 16-05-08, 00:44

До: ЙОРДАНИЯ - едно екзотично преживяване.

Мда, само малко търпение още, че доста безсънни нощи ми се събраха.

Мога да пиша само след полунощ, а последното го творих две нощи подред.
Затова има и правописни грешки, но тях ще поправя най-накрая.

Много ми е приятно, че докато пиша си спомням за местата... Така че гаранция ще го довърша.

Наистина Уади Рам е уникално красиво място, особено когато слънцето се скрива зад скалите.

А и аквариумът в Акаба не е за изпускане, но за него ще трябва малко да пообработя снимките.

Още веднъж - търпение, моля!

**Stas** · 18-05-08, 16:36

До: ЙОРДАНИЯ - едно екзотично преживяване.

8. ПУСТИНЯТА УАДИ РАМ

Предпоследният ни ден в Йордания – Акаба.
Свободно време до 15:00 часа! Не може да бъде! Даже успяхме да разгледаме Акаба, но това по-нататък. Съществената част от този ден бе т.нар. джип-сафари в пустинята Уади Рам.

Взеха ни от хотела и след едночасов преход, вкл. едно спиране за превишена скорост, пристигнахме до “вратата” на твърде популярната от няколко филма пустиня.

Изчакахме малко да се събере цялата група и се натоварихме на 8 джипки (пикапи), явно пригодени за ползване сред пясъците. В каросерията на всяко возило влизахме по 6 човека. В 17:00 влязохме в пустинята, като програмата предвиждаше изпращане на слънцето в 19:00 и след това прибиране.

Пустинята Уади Рам е най-голямата в Йордания и се простира на площ от 720 кв. км. Тя е твърде известна с историческата личност Лорънс Арабски – английски офицер, който през Първата Световна война е служил в британските войски и е бил зачислен към арабските съюзници, за да им помага и осъществява връзка при борбата срещу отоманците в региона. Точно сред причудливите и странни вулканични скали на пустинята и финния жълточервен пясък е била и щаб-квартирата на Лорънс. Точно тук са и скалите, наречени “Седемте стълба на мъдростта”, които са вдъхновили Лорънс за заглавието на своята книга. Ето тук жена ми се е подпряла на седемте стълба:

Понастоящем тук живеят бедуини в характерните си палатки, както и патрул на пустинната полиция, която наред с пограничните си функции, изпълнява ролята на Спасителна служба за загубили се туристи.

Натовариха ни на смешните джипки и тръгнахме. Всъщност беше доста весело... Бях си вързал йорданската кърпа за глава ала Лорънс арабски. Компанията също беше доста приятна:

Нашият “джип” беше най-стар и допотопен и може би точно заради това карахме не последни, а предпоследни – да не би да се разглоби и никой да не забележи!
Ето това беше осигуряващата джипка:

Спирахме няколко пъти...

И всеки път се чудех дали нашето возило ще може да потегли отново:

Екскурзоводът обясни, че машината вероятно ще издържи, но шофьорът – едва ли. После разбрахме, че нашия шофьор всъщност е шеф на всички останали. Причината беше много проста – ами той беше дядо на останалите шофьори! Разбирайте, че част от джипките се караха от деца по на 12-15 години! Кошмар!

Крайната точка на “трансфера с джипките” се намираше между комплект ужасно красиви скали. До върха на една от скалите водеше дюна с червен пясък. Всеки желаещ можеше да се качи по дюната и да гледа залеза от горе.

Катеренето по пясъчна дюна всъщност се оказа доста трудно занимание. Наложи се да правим много почивки – буквално на всеки 10 крачки:

Почти към края на катеренето успях да забележа чудатите форми на скалите, оформени от вятъра:

Залезът от върха на скалата изглеждаше забележително. Не знам до колко снимките могат да пресъздадат гледката или по-точно, до колко аз съм успял да направя добри снимки, но ето какво се получи:

Част от групата ни също се качи по стръмната дюна на върха на скалата и започна едно снимане като за последно:

Слънцето почти се скри...

...и оцвети във вълшебни тонове планините от пясък и гранит!

Нека това послужи за финал на това описание.
Не си струва да развалям с друго впечтлението, което пустинята Уади Рам запечатва у хората.

**Stas** · 20-05-08, 04:17

До: ЙОРДАНИЯ - едно екзотично преживяване.

9. АКАБА

Както в древността, така и в наши дни, този сравнително малък град е от изключително важно значение за държава като Йордания. Красив курорт на Червено море, известен с кораловите рифове по крайбрежието, градът е и единственото пристанище на страната и транспортен коридор към останалата част от света. Търговското значение на града, който има население около 42 хил. души, постепенно отстъпва на неговия туристически чар. Луксът на 5-звездните хотели все още е ограничен в Интерконтинентал и Мьовенпик. С усилени темпове, обаче, се строи новия хотел Кемпински, а доколкото разбрах в близките 2 години ще са готови още 3 големи 5-звездни хотела. В това отношение Акаба отстъпва на израелския курорт с традиции Ейлат, който се намира на отсрещния бряг на залива буквално на 5 км по права линия. Може би тук е мястото да спомена, че на това място на залива Акаба, се събират границите на 4 държави: Йордания, Саудитска Арабия, Израел и по море – Египет.

Имахме възможност да разгледаме града през деня преди тура до пустинята, както и последния ден преди заминаването. Ето малко снимки от улиците на Акаба:

Един току що построен мол:

А вечер, по това време на годината, времето е чудесно за разходки...

Хотел Мьовенпик:

Гледка от градския плаж на Акаба към Израел – Ейлат:

Хм. Почти всички плажове в Акаба са дадени от държавата на частни хотели за експлоатация. Ако човек не е отседнал в хотел със собствен плаж, то ще изпита сериозни затруднения да си намери място, където да се изкъпе в морето.

Разхождайки се вечерта по улиците, установихме, че животът започва да кипи след 22:00 часа! Направо изумително! Явно заради високите температури през деня. Много странно, но се оказа, че това важи и за бебетата, въпреки късния час – обичайна гледка е да видиш мъж, който ходи напред и след него вървят жените му с бебета на ръце. Не знам дали споменах, но в тази държава мъжете могат да имат до 4 жени, като условието е за всички от всичко по равно и ... всяка жена трябва да е съгласна и да приеме следващата.

Разхождайки се минавахме и покрай златарски магазини с доста ориенталски стил на изделията и твърде богато снабдени със стока:

А алеите за разходка въобще не напомняха за пустинния климат на града:

И на сутринта:

Тук най-накрая успях да снимам и някакви изхвърлени пликчета по улиците!

10. АКВАРИУМЪТ В АКАБА

Последният ни ден в Йордания бе свободен до 12:30 на обяд, когато трябваше да освободим стаите в хотела. Сутринта използвахме за посещение на “Аквариума”, намиращ се на около 15 км от центъра, недалеч извън града.
Взехме такси, с предварителната уговорка да ни чака и да ни върне обратно.
Шофьорът ни закара до нещо като малко рибовъдно стопанство с външен резервоар (пълен с корали и риби) и закрита постройка с аквариуми.

Аквариумите не се отличаваха с някакви изключителни дизайнерски постижения, но обитателите им бяха твърде интересни. Ето някои от аквариумите:

Снимането на аквариумни обитетели не е лесна задача, особено в частта с бързо движещите се риби. Ще пусна някои снимки, които считам че стават:

Всяко хубаво нещо си има начало и край.
Ние бяхме на края на 6-дневната си обиколка на Йордания – пътуване, към което подходих с леко предубеждение и притеснение, но което напълно опроверга опасенията ми. Програмата, направена от Алматур, съвместно с техния йордански партньор, бе много натоварена, но това бе единственият начин да всичко, описано от мен по-горе.

В заключение искам да пепоръчам горещо тази дестинация на хората, които обичат историята, ценят красотата и искат да избягат от традиционното, като се потопят в екзотиката на Йордания!

**Stas** · 20-05-08, 13:00

До: ЙОРДАНИЯ - едно екзотично преживяване.

Готов съм да отговарям на въпроси, стига да имате такива.
Ако станат много или ако решим, че темата е твърде тежка, може да ги преместим в отделна тема за коментари.

**Stas** · 20-05-08, 21:37

До: ЙОРДАНИЯ - едно екзотично преживяване.

Екскурзията беше 6 дни/5 нощувки.
Алматур мисля, че единствени правят тази програма.
Аз нямам съществени забележки към тях. Някои хора от групата протестираха и искаха повече включване на придружителите от фирмата в организацията, но все пак и те бяха за пръв път там. А в същото време Алматур имат много, много качествен партньор от йорданска страна и нещата си дойдоха на мястото. Даже имахме екскурзовод на ... български! Йорданец, който е живял 17 години в България - Хинди.

Цената...
Имаше различни цени с различни програми. Нашата беше най-скъпата и струваше 739 евро на човек + 89 евро летищни такси. (Зависи от хотелите и включените в цената посещения на забележителности).

**Венци- малкия** · 24-05-08, 09:01

До: ЙОРДАНИЯ - едно екзотично преживяване.

Всички коментари са преместени в тази тема:
Йордания - Коментари

**Stas** · 13-06-12, 23:28

От: ЙОРДАНИЯ - едно екзотично преживяване.

На 12.06.2012 в предаването "Денят отблизо" с Мира Добрева имах възможността да разкажа за пътуването до Йордания.

**Явор-Vromos.com** · 14-06-12, 00:16

От: ЙОРДАНИЯ - едно екзотично преживяване.

Въпреки че бях на всички места описани от теб изчетох с голям интерес фактите за тях. Имаш таланта да пишеш увлекателно. Липсата на време и посещението с група доста ограничава възприятието на различните обекти.

**Stas** · 14-06-12, 00:37

От: ЙОРДАНИЯ - едно екзотично преживяване.

Това, че си бил ти дава нещо, което аз не мога да опиша - усещането. Така че ти си знаеш ... Нали?

Обява

ЙОРДАНИЯ - едно екзотично преживяване.

ЙОРДАНИЯ - едно екзотично преживяване.

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Активност за темата