От: Патица по пекински!
.
На другия ден след завръщането
– Е? - погледна ме въпросително жена ми.
Кимнах.
– Китай е пътуване в друго измерение. Всеки километър променяше представите ми
от една крайност в друга. Градските пейзажи от бетон, стъкло и метал предизвикват страхопочитание.
– Може би времето за китайците тече по различен начин! - отбеляза тя.
– Честно казано тази екзотична страна ме изненада приятно. За разлика
от сладникавата средновековна Европа, в Китай всичко изглежда различно.
– Очевидно настъпват по целия свят вече не с ресторанти, а с пари в брой! - отчете реалността тя.
Въздъхнах тежко.
– Бягахме от комунизма, а Китайската комунистическа партия ще става световен лидер.
Нещо сбъркано има с нашите бивши комунисти, сега демократи.
Поклатих тъжно глава. Нямах отговор на въпроса.
Погледнах се в огледалото. Стори ми се, че очите ми бяха леко дръпнати.
Усмихнах се на обзелото ме въображение, но вместо традиционното сутришно кафе,
необичайно за навиците ми, направих чай от плантациите на Суджоу.
Всеки турист, посетил Китай, задължително става малко китаец, защото е просто невъзможно
да не бъдете проникнат от местната култура, оригиналните обичаи на древните хора, кулинарните
традиции и не по-малко съвременната модерност.
Вероятно и при мен са променят характеристиките на ДНК-то.
Отпих от чая загледан в теракотената армия декорирана на чашата.
Поне въпроса „Как ще ги стигнем?“, имаше лесен отговор.
Никой не може да стигне китайците!
До нови срещи!
Искрено ваш: 阿塔纳斯·米哈伊洛夫
.
.
На другия ден след завръщането
– Е? - погледна ме въпросително жена ми.
Кимнах.
– Китай е пътуване в друго измерение. Всеки километър променяше представите ми
от една крайност в друга. Градските пейзажи от бетон, стъкло и метал предизвикват страхопочитание.
– Може би времето за китайците тече по различен начин! - отбеляза тя.
– Честно казано тази екзотична страна ме изненада приятно. За разлика
от сладникавата средновековна Европа, в Китай всичко изглежда различно.
– Очевидно настъпват по целия свят вече не с ресторанти, а с пари в брой! - отчете реалността тя.
Въздъхнах тежко.
– Бягахме от комунизма, а Китайската комунистическа партия ще става световен лидер.
Нещо сбъркано има с нашите бивши комунисти, сега демократи.
Поклатих тъжно глава. Нямах отговор на въпроса.
Погледнах се в огледалото. Стори ми се, че очите ми бяха леко дръпнати.
Усмихнах се на обзелото ме въображение, но вместо традиционното сутришно кафе,
необичайно за навиците ми, направих чай от плантациите на Суджоу.
Всеки турист, посетил Китай, задължително става малко китаец, защото е просто невъзможно
да не бъдете проникнат от местната култура, оригиналните обичаи на древните хора, кулинарните
традиции и не по-малко съвременната модерност.
Вероятно и при мен са променят характеристиките на ДНК-то.
Отпих от чая загледан в теракотената армия декорирана на чашата.
Поне въпроса „Как ще ги стигнем?“, имаше лесен отговор.
Никой не може да стигне китайците!
До нови срещи!
Искрено ваш: 阿塔纳斯·米哈伊洛夫
.
Коментар