Петра - мечтана и недостижима...

[Валери Недялков]

Петра е една от перлите на древния близкоизточен свят.
За едни близка,за други далечна,за трети недостижима.
Аз съм от последните,но сина ми - не.

Представям на вниманието ви пътепис от приключението на Тони - сина ми ( neptun1986 ) в Йордания и
светите места,където е роден Исус.

И така - Петра през погледа на един млад пътешественик.

[Валери Недялков]

От: Петра - мечтана и недостижима...

Йордания - едно спокойно и интересно кралство в близкия изток.

Ето,че две години след Египет и една след Перу пак настана късна есен и дойде време за някоя екзотична дестинация.
Първоначално Йордания не беше основната ми цел, но на едно море през септември (чичашко,доколкото бяхме все момчета между 30 и 35 години) чичо Стефчо ми спомена,
че Ryan air щели да пускат евтини полети до Акаба в Йордания от ноември и това е много добра възможност да се разгледа скалния град Петра,
който е древна столица на набатейците и едно архитектурно чудо на древния свят.
Отдавна бях мислил за този град, но цените на полетите ме спираха,а сега този проблем изглеждаше,като да е решен.
В следващите дни,като се върнахме от морето направих една бърза логистика и решихме двамата да действаме,пък ако намерим и други хора да се навият - добре.
Самолетните билети стъпиха на 40 евро в двете посоки,а нощувките по около 50 лева на вечер на човек,което беше в рамките на очакваното.
Оттам нещата с групата се развиха доста. Първо чичо Стефчо нави двойка негови приятели (Емо и Гери),
като в крайна сметка Емо не успя да дойде и на негово място Гери викна нейна приятелка- Пламена.
Аз споменах в службата и оттам се присъединиха Гелето, Жорката и Ицето,а покрай тях и Ванката (приятел наЖорката) и сина на Ицето - Дани.


Разширението на групата донесе и нови идеи за обекти с които да запълним програмата (освен Петра)
и в крайна сметка за да успеем да разгледаме за 3 дни всичко за,което хората отделят една седмица стандартно,
нямахме друг избор освен да ползваме rent a car в Йордания. Никога не бях наемал кола в друга държава(особено такава извън Европа),
а и никога не се бях опитвал да координирам толкова голяма група (в Египет и Перу бяхме само двама души) та определено щеше да има доста интересни моменти в тази екскурзия,
но бях оптимист понеже предварителната среща на цялата група в столична кръчма протече доста весело и бях убеден,
че групата е от весели, но сериозни,когато се стигне до действие хора и не се очаква някой да мрънка или да е недоволен.

Етои линк към самата логистика развита преди пътуването:

https://docs.google.com/document/d/1...it?usp=sharing

[Валери Недялков]

От: Петра - мечтана и недостижима...

Ден 1 - Пристигане в Акаба.


Събрахме се на летище София на 2 декември (неделя) около 3 следобед,готови за път.
Бяхме предвидили време за чакане при проверката на багажа и паспортната проверка, но за наше учудване на летището нямаше почтин икакви хора
и приблизително 2 часа преди полета бяхме минали вече проверките и чакахме на гейта.
С Жорката, Гелето и Ванката се завъртяхме по безмитните магазини да потърсим последна бира преди отпътуването (предварителната информация за Йордания беше, че една бира е 15 лева),
но на мен “офертата” за 7 лева за Каменица не ми допадна. Жорката и Ванката все пак се прежалиха. На гейта имаше импровизирана втора проверка на багажа с прекарване през скенер,
която беше извършена по нашенски - част от хората ни провериха а други си минаха така. Имах известни притеснения дали раницата ми ще мине за ръчен багаж, но нямаше проблеми.
Човекът преди нас,който 20 минути се разправяше дали куфарът му влиза в размерите или не влиза явно уби всякакво желание на персонала за още подобни емоции с останалите пътници.
В крайна сметка излетяхме навреме. По време на полета единственото по-интересно нещо беше кацането в Акаба. Пилотът предупреди, че каца, загасиха светлините,тръгнахме да се снижаваме и
изведнъж се изкачихме отново като баналното обяснение беше, че пилотът решил да не каца сега и това било нормална процедура.
Аз не съм попадал на подобен случай досега, но щом казват нека така да е. При втория заход вече кацането беше успешно.


Разтоварихме се от самолета, изминахме двайсетината метра пеша до входа на помещението за посрещачи и се наредихме на дълга опашка.
Температурата беше около 22 градуса,което си беше направо лятно на фона на времето в София от което идвахме.
Първото,което ми направи впечатление в летището беше, че гишетата за издаване на визи са затворени и никой не изглеждаше притеснен от това.
Ето ти едни спестени 40 динара за виза. Паспортната проверка минаваше на два етапа. Първо се минаваше през двама служители,
които гледаха паспорта и слагаха няколко печата,подписи, дати че дори и един бар код,който явно им служеше бързо и лесно да сканират паспорта в случай на нужда.
Втората стъпка беше на друго гише където проверяваха вече обработените паспорти. След известно чакане всички минахме през паспортния контрол,
без да се налага да плащаме за визи и без някой да ни е искал някакви допълнителни документи за нощувките,които имаме в Йордания.
По предварителна информация визите са безплатни,ако имаш поне 2 нощувки в страната, но явно на никой не му се занимаваше да го проверява.


Следващата стъпка беше наема на колите. С колата, която беше поръчал Дани нямаше проблеми - взеха си я бързо и лесно и дори не им искаха депозит.
При нас в Еuropecar бяха по-бавни нещата. Нямаше техен човек на летищетота и се наложи друг да им се обажда и да почакаме десетина минути докато някой дойде.
Самата кола,която ни дадоха беше малолитражен ситроен c-elysee бензин-автоматик. Идеално за що годе едри типове като нас.
Описаха в протокола, че цялатакола е в драскотини, казаха ни че колкото има гориво в нея толкова искат да върнем(беше почти на резерва) и ни помолиха да не сипваме дизел.
Също така ми блокираха 350 динара депозит. В крайна сметка се оказа, че другата кола (sang yong suv бензин-автоматик) беше вече в резерва та трябваше да търсим и бензиностанция.
Разпределихме се в две коли,като при мен в ситроена дойдоха Жорката, Ванката и чичо Стефчо,който още обикаляше наоколо докато оправим нещата с колата.
Тъкмо бяхме готови да тръгнем и чичо Стефчо се появи водейки непознато за нас момиче. Въпросната девойка (Мария) се оказа от същия полет и нямаше транспорт до града.
Имайки предвид, че в нашата кола имаше още едно свободно място решихме да я метнем до центъра,понеже все пак сме в арабска страна и не е много здравословно само момиче
да се придвижва по късните вечерни часове.


Извадих моя gps, но пуснахме другата кола да води понеже и те имаха gps при тях. Тръгнахме, завъртяхме се по няколко улички и стигнахме до ограда и задънена улица.
Там разменихме ролите на колите и този път ние поведохме.Трафикът слава богу макар и леко хаотичен по европейските стандарти нямаше нищо общо с чудото в Кайро,
което видях преди две години. Клаксонът и тук беше на почит и трябваше да се внимава с предимството съдейки по немалкото очукани коли,
но поне нямаше 5 ленти в място за 3 и колите дори ползваха фарове (а не само габарити) през нощта.


Добрахме се до хотела,настанихме се, изпратихме Мария до нейния хотел и тя каза, че ще си помисли дали да не дойде с нас на другия ден до Петра.
Оказа се, че е тръгнала съвсем сама като има уговорка с други нашенци по фейсбук да разглежда с тях Петра.
Доста смело решение, което обаче се оказа подплатено с предишен опит от престой в Мароко. Явно знаеше какво прави, но определено спечели уважението ми.


Следващата ни мисия беше да намерим нещо за ядене, евентуално отворен магазин откъдето да си купя местна сим карта и такъв за бира за да видим все пак с какви зверски цени ще си имаме работа.
Акаба се оказа пъстър град в който хората не си лягат рано и доста от магазините също не затварят преди полунощ.
Близкият дюнер в квартала разреши хранителния проблем, за симкартите ми искаха много пари за много гигабайти (най-малко 10GB,които не ми бяха необходими за 3 дни)
и най-приятната изненада се оказа магазинче на 200 метра от хотела с издайническа реклама на бира отвън.
За разлика от Египет се оказа, че в Йордания такива магазинчета са чести и никой не ти иска документи за да си купиш алкохол.
Първоначалната проверка показа цени на бирата от около4, 5 лева и на твърдия алкохол приблизително двойно спрямо България.
Не беше евтино,но за 3 дни нямаше да ни бутне,а и беше доста по-добре от нещата които бяхме чели.
Решихме да отпразнуваме пристигането с по една местна бира Петра, която се оказа за моя радост силничка (имаше варианти с 8, 10 и 13 процента алкохол),
като ние естествено взехме най-силната. Дотук добре, но къде да пием бира е въпроса.
Все пак това е арабска страна и не може да пиеш алкохол на улицата,а стаите в хотела бяха все двойки и без тераси и нямаше как да се съберем 9 човека в една стая,
та решихме да питаме в хотела,дали не можем да ползваме масите във фоайето.
Собственика ни разреши, но като видя колко хора сме ни предложи по-добре дасе качим на покрива и там да пием на спокойствие.
От Египет и Перу знаех, че в пустинните райони плоските покриви са популярно място за отмора вечер, но това което намерихме тук надмина очакванията ми.
Имаше си тента,която да пази от слънцето, масичка, малък диван,столове и дори пристройка с тоалетна.
С удоволствие изпихме по бира в топлата (поне за нас) зимна вечер и легнахме да поспим преди пътуването до Петра утре.

[Валери Недялков]

От: Петра - мечтана и недостижима...

Ден 2 - Древната столица на набатейците - Петра.


Станахме рано сутринта в 7 за да закусим и до 8 да сме на път.
Закуската беше подобна на нашите хотели като си имаха домати, краставици, маслини,сирене и други неща с които сме свикнали.
Към 8 се натоварихме по колите,като Мими реши също да се присъедини и станахме по 5 човека във всяка кола.
Първата ни задача обаче беше да заредим гориво.
Намерихме попътна бензиностанция близо до изхода на града в посока на магистралата към Аман и заредихме 90 октана бензин (то и нямаше друг,така или иначе) до капачката.
Чудех се дали французите са предвидили творението си да може да работи с такъв бензин, но така или иначе нямаше какво да направим.
Отправихме се по магистралата,като минахме през една проверка.
Като цяло полицейските постове в Йордания са чести, но като видят чужденци не им се занимава особено да проверяват подробно.
Ограничението на магистралата беше 110, но нито пътят,нито колата позволяваха да караме с повече,та нямаше опасност да ни спрат за превишена скорост.
Легналите полицаи които се намираха в някои участъци на самата така наречена магистрала и не бяха особено старателно маркирани и тировете които си караха в която искат лента,
пъплейки по хълмовете,допълваха условията човек да кара внимателно и да е нащрек.


В крайна сметка около 10:30 стигнахме в Петра, взехме си билети и влязохме в комплекса.



Бяхме бомбардирани от няколко предложения да ни возят с камили или магарета,които обаче лесно отклонихме и продължихме разходкатаси.
Като цяло тук хората бяха доста по-малко настоятелни спрямо преживяването ми в Египет преди две години. Самият град е много впечатляващ.
До него се стига през тесен каньон,а всички сгради включително и високата 43 метра съкровищница са издълбани в розовата скала.







Манастира,амфитеатъра, улицата с остатъците от антични колони, гробниците и старият храм са уникални места.









Очаквах разглеждането да отнеме няколко часа,но се оказа, че за да видиш всичко в един ден трябва да се минат около 20 километра пеша,
като има и стабилни изкачвания към манастира и планината над кралските гробници (ако искаш безплатно да снимаш съкровищницата отгоре).
Допълнително температурата от около 10 градуса сутринта се вдигна до около 30 следобед,точно когато катерехме планината.
В крайна сметка неслучайно хората отделят поне два дни за да разгледат града, но ние нямахме два дни и благодарение на това,че сме стегната група,
на усилията на всички и на факта, че изобщо не спирахме да ядем никъде,успяхме да разгледаме и снимаме всичко,което си бяхме набелязали.











































Съкловищницата.



























Амфитеатъра.



































































































Излязохме по тъмно от каньона и се отправихме обратно към Акаба.
Прибирането в Акаба мина без интересни събития,като посетихме препоръчан от собственика на хотела ни Сирийски ресторант.
Кухнята на арабите се оказа интересна,като някои хрумвания от типа на наличието на канела в ориза не ми харесаха особено, но поне тествахме интересни неща.
Този път с Гелето решихме да заменим бирата с бутилка водка, която влизаше доста приятно на покривната тераска,
а Жорката и Ванката пиха бутилка арак (вид местна анасонова ракия). Тук трябва да похваля и ядките и соковете на арабите,които освен, че бяха евтини бяха и доста вкусни.
И днес беше твърде късно да търся отворен официален магазин на оператор за data сим карта и в крайна сметка реших да мина на тази екскурзия без това удобство.
Имахме офлайн карти на gps-ите, бяхме доста хора,а и времето беше твърде малко.

[Валери Недялков]

От: Петра - мечтана и недостижима...

Ден 3 - Мъртво море, мястото на кръщението на Исус Христос и планината Небо.


Програмата днес беше може би най-натоварена. За разлика от вчерашния ден днес щеше да има малко ходене и много каране ,
като решихме този път да се сменяме,а да не карам само аз.
Мими реши и днес да се включи към нас,явно виждайки, че ще успее да разгледа доста повече неща от първоначалния план,ако ни следва.
Целта ни беше Мъртво море,като имахме около 250 километра път и гориво за около 200 (ситроена похапваше доволно натоварен с 5 човека и работещ с гадно гориво).
Подкарахме по пътя покрай границата,като се редуваха скали, пясъчна пустиня и обработваеми земи. На една бензиностанция в пустинята заредихме доста евтин бензин,
който по-късно щяхме да разберем защо е бил толкова евтин.
Южната част на Мъртво море е почти изцяло пресъхнала,като изкуствено се поддържат малки част от нея с цел добив на минерали (съдържанието на сол и минерали във водата достига 30 процента).
Достигайки началото на северната част на Мъртво море започнахме да се оглеждаме за отбивки и плажове,
но се оказа, че по-голямата част от него е гранична зона и чак в северната част (максимално далече) има плаж, който се казва Amman Beach.
Имаше обаче няколко отбивки от пътя за снимане от които се възползвахме.
Достигнахме плажа по обед като колата ни постепенно започваше да има все по-малко мощност и да връща предавки дори на прави участъци.
Входа за плажа беше 20 динара срещу които може да се ползват и душовете.
Както щяхме да установим това беше доста важно и никой не се опитваше да ходи в свободната зона на плажа въпреки цената.







Влизането във водата на Мъртво море беше интересно преживяване. Снимките с хора четящи вестници и непотъващи са си съвсем реални.
При влизането дори да изгубите дъното под краката си пак няма как да потънете въпреки, че не стъпвате на нищо.
Всъщност доста бързо водата ви изважда от изкуственото вертикално положение и ви изхвърля по гръб нагоре.
Обръщането и стъпването на дъното определено изисква усилия.
Самата вода има консистенцията по-скоро на олио отколкото на нормална вода и създава подобно усещане за кожата.
Определено е забавно, но трябва да се внимава да не ви попадне вода в очите или устата.
Когато човек излезе и се изсуши на слънцето по кожата остава слой сол и заприличваш на осолена риба.
Стабилно къпане със сладка вода е определено необходимо за да може след това човек да си тръгне от плажа.


Следващият обект беше мястото, където е бил покръстен Исус Христос.
Понеже то се намира на река Йордан,а тя е самата граница с Палестина режимът е затегнат и трябва да се платят 12 динара за да те закарат с бусче до самото място.





Първо се минава през оригиналното място, което обаче вече не е на реката поради нейното по-ниско ниво спрямо едно време (основно заради нейното използване за напояване)





















и след това се стига до днешното корито на реката където двама войници с М16 следят какво се случва, но не ти пречат да снимаш,
да се помолиш или да потопиш ръце в свещената река.









Има изградени и няколко църкви в района и естествено магазинче за сувенири и християнски артикули.





Последната цел беше планината Небо



от която се надявахме да хванем залеза, но времето беше на ръба и в крайна сметка не успяхме
(вероятно заради факта, че колата ни вече едвам пълзеше по хълмовете,а си имаше изкачване) и самият връх беше затворен вече когато стигнахме.
Все пак направихме няколко снимки преди да се отправим обратно към Акаба.

По обратния път колата ни започна и да издава странни звуци при смяна на предавки, да работи нестабилно на празен ход и да издава гърмежи откъм генерацията от време на време.
Молех се да успеем да се доберем до Акаба и затова гледахме да не спираме,понеже не се знаеше дали ще можем да тръгнем после.
Малко преди Акаба ни спряха и ни искаха паспорти, но след няколко еднотипни въпроса към всички дали сме българи явно решиха да не се занимават с нас и ни пуснаха.
Колата работеше толкова нестабилно на ниски обороти, че се налагаше да слагаме автоматика на N и да се натиска спирачка докато чакаме.
Съдейки по поведението на колата май в онзи бензин е имало немалко чиста водица. В крайна сметка се добрахме до хотела, но почти на изпарения.
Това не ни притесняваше засега понеже утре щяхме да заредим на бензиностанцията на изхода на Акаба отивайки към Вади Рум.
Е утре щеше да ни притесни, но сега не го знаехме. След толкова път се разделихме на 3 групи понеже момичетата искаха да търсят ресторант,
на Ицето му се разхождаше край морето,а аз и Жорката искахме единствено един бърз дюнер и бира на покрива.
В магазинчето реших да разгледам бирите и си намерих 18% холандска бира,която нямаше как да не пробвам.
Постепенно компанията на покрива нарастна,като този път и Мими реши да се присъедини към нас.
Бирата, арака и водката влизаха приятно и очевидно като за прощална вечер въпреки умората на никой не му се лягаше. Откарахме така до към 2 през нощта.

[Валери Недялков]

От: Петра - мечтана и недостижима...

Ден 4 - Вади Рум, Червено море и заминаване за София.


Ставането сутринта беше по-трудно от предните дни заради късното лягане, но въпреки всичко в 8:30 тръгнахме.
Собственика на хотела ни за пореден път ни помогна,обаждайки се на негов братовчед във Вади рум за да минем с по 15 динара на човек.
За да е сигурен,че ще ни познаят му изпрати снимки на номерата на колите ни. Идеята беше към 9:30 да сме там понеже вади рум е близо - на около 75 километра.
Този път си бяхме 4 човека в нашата кола понеже Мими си имаше други планове за последния ден.
Разбрахме се да се срещнем при хотела като се приберем от Вади рум и да натоварим багажите в ситроена понеже Sang yong-a не беше чувал за работещо централно заключване.
Тръгнахме на горивни изпарения към бензиностанцията, но там ни чакаше изненада - беше затворена и съдейки по дейностите на преасфалтиране вътре нямаше да отвори скоро.
Зададох на gps-a друга близка бензиностанция, което ни върна обратно в града, но и тя беше в ремонт. Зададох трета още по-навътре в града, но и там ударихме греда с ремонт.
Започнах да псувам проклетите араби,че нямат достатъчно работещи бензиностанции в проклетия си град,понеже всичко в колата ни показваше,че нямаме гориво.
В крайна сметка от четвърти опит намерихме работеща бензиностанция при джамията,където заредихме и тръгнахме с около час закъснение към Вади рум.
Слава богу разубедихме Жорката от идеята да си отвори бира в колата по случай успеха и го помолихме да изчака поне докато напуснем точно този квартал.
Оказа се, че ако сме били продължили по магистралата щяхме доста по-бързо да намерим бензиностанция, но шанс.


Добрахме се към 10:30 до Вади Рум и братовчедите бързо ни локализираха и ни натовариха на два пикапа за да ни разходят из пустинята.
Вади Рум е интересна пустинна местност в която са снимани доста филми включително и части от Индиана Джоунс и Междузвездни войни.











































В крайна сметка платихме по 20 динара (15 на тях и 5 за вход) на човек. Ще оставя снимките по-късно да говорят,но определено останах доволен от този завършек на програмата.

Колата напук на всичко работеше без никакви грижи,като за последно и в ранния следобед се добрахме обратно до хотела.
Оказа се, че докато сме разглеждали Вади Рум Мими също не си е губила времето и беше говорила с лодкар на плажа да ни разходи из залива и да ни покаже корали за по 5 динара на човек.
Понеже имахме час два време за губене преди да се отправим към летището,решихме да хапнем набързо и да се възползваме.





Разходката из залива беше интересна като ме впечатли прозрачността на морето и много топлата му вода.
Видяхме доста корали и потопен танк и кораб в залива, наслушахме се на арабска музика от мощните колони на лодката и доволни се прибрахме към хотела за да тръгнем към летището.
Тук собственика на хотела ни ме впечатли за пореден път,като ни каза, че въпреки, че сме издали стаите още сутринта,
можем спокойно да използваме тоалетна или някой ако иска да му отворят стая да дремне за половин един час.
Този човек наистина считаше хотела за негов и наш дом и искаше да се чувстваме максимално комфортно.


В крайна сметка към 6 следобед бяхме на летището,минали през две паспортни проверки през 500 метра и трябваше да върнем колите.
При Sang yong-a отново нямаше грижи - върнаха го и всичко беше точно.
Моите хора от Еuropecar ги нямаше никакви и се наложи пак да молим хора да им звънят и да кажат какво да правим.
Казаха да оставим колата отключена на паркинга,което се и принудихме да направим.
Преди това обаче направих доста снимки за да не ми направят проблем с депозита (в крайна сметка нямах проблеми и след седмица ми върнаха парите).


Проверката на самото летище беше доста стриктна и включваше от всичко по две - две проверки на паспорт, два тараша на багажа и две проверки на билети.
При втория тараш на багажа ме накараха да извадя цялата фото техника и да я проверят с натривки за експлозиви.
Отделно изгледаха подозрително gps-a ми и говориха по телефона преди да ми го върнат.
В крайна сметка ми конфискуваха гумената помпичка с която си почиствам обективите незнайно на какво основание. Ванката пък се раздели с торбичка с пясък и камъни от пустинята.


Когато се качвахме в самолета от небето закапаха дъждовни капки - е това вече нямаше значение поне за нас.
Обратният полет мина без никакви проблеми и изморени,но доволни на летището се разделихме и всеки пое по своя път към дома.
Тази екскурзия за мен беше доста наситена, интересна и различна от всичко,което съм правил досега и определено ми хареса.
Тя е доказателството, че когато човек подхожда позитивно, с правилна подготовка и очаквания и с желание към дадено нещо,то няма как да не се случи в крайна сметка.
Благодаря на всички участници в това приключение, че се мобилизираха, не се оплакваха и успяхме да направим неща за които на хората им трябва поне два пъти повече време.
Благодаря, че доказахме, че с точните хора дори и група от наскоро събрани 10 човека може да действа ефективно като едно цяло. Големи сте момчета и момичета. До нови срещи.

[Валери Недялков]

От: Петра - мечтана и недостижима...

Това е всичко от Йордания......за сега.
Дай Боже живот и здраве и може би ще има и други приключения!

[bochkata]

От: Петра - мечтана и недостижима...

Благодаря за споделеното!

[turtey]

От: Петра - мечтана и недостижима...

Бравос.
Петра по принцип е по розова - да не би нещо фотоапарата да се ебава?
И ако може една корекция - това вади е уади. На арабски в няма иначе нашата дума вада по всяка вероятност е от същия произход.

[Валери Недялков]

От: Петра - мечтана и недостижима...

И аз знам,че трябва да е Уади Рум,но не съм променял нищо. Все пак не съм бил там и не мога да го твърдя със сигурност.
За цвета - също без корекции. Въпрос на моментното положение на слънцето. Декември е и лъчите му падат под малък ъгъл.

[turtey]

От: Петра - мечтана и недостижима...

Аз от там имам едно вишо Не Уади Рум, нали, Йордания. Тогава возеха туристите в 40ки.
Петра почва да пожълтява горе към Манастира, долу при Съкровищница си е по розова. Но всичките ми снимки са аналогови - все пак беше миналия век

[Пенчо]

От: Петра - мечтана и недостижима...

Красота!!

Относно мястото където е кръстен Христос, има такова и на отсрещния бряг - в Израел.
Ще поразровя за снимки.

[DBRS]

От: Петра - мечтана и недостижима...

...
За цвета - също без корекции. Въпрос на моментното положение на слънцето. Декември е и лъчите му падат под малък ъгъл.

Благодарности и Уважение за което!

Декември явно и туристите са малко,
кой е хотела с басейна на Мъртво море?

[neptun1986]

От: Петра - мечтана и недостижима...

Как се казваше хотелът честно казано не си спомням, но ето къде точно се намира:

https://goo.gl/maps/XDZmHSFsQm1tccW77

Като идваш от Аман към Акаба по магистралата се дебне за голяма зелена табела Amman Beach,след което следва отбивка от пътя и паркинг. Входа към хотела и плажа е директно на самия паркинг. Ако идваш от Акаба реално подминаваш мястото и правиш малко по-нататък обратен завой както направихме ние. Относно цветовете - на око всичко изглеждаше доста жълтеникаво,което си го обяснявам с финния прах във въздуха. Виждал съм подобни цветове и в Египет в определени части на деня. Ето линк към снимките от Петра след директно преконвертиране без абсолютно нищо друго правено (така се виждаше и на око):

https://photos.app.goo.gl/2zv3mwMXDNiWmBe96

Относно произношението - нищо не разбирам от арабски така че е напълно възможно да се чете и Уади рум. Знам само че думата се използва за речните корита в пустинята ,които в повечето време са пресъхнали, но при редките случаи на валежи стават доста опасни.

[neptun1986]

От: Петра - мечтана и недостижима...

Една добавка относно мястото ,където е кръстен Христос.
Поне доколкото четох,а и както е описано на място, оригиналното кръщелно място е на Йорданска територия,като към момента е на поне 200 метра от реката заради нейното значително по-ниско ниво спрямо древността. На самата река има възможност да се слезе както от Йорданска така и от Израелска страна (чисто документално това е Палестина,а не Израел, но явно са се споразумяли нещо понеже имаше Израелски флаг от другата страна). Това обаче е за да може туристите да снимат самата река, да измият ръцете си в нея и ако са си взели сувенири (например кръстче) да го потопят във водата на реката.