Mongol Derby 2018

[gkesov]

В опитите ми да навляза малко по-извътре на експедиционната медицина, тази година взех участие като организатор на екипите за спасяване, евакуация и медицинско осигуряване на едно доста забавно конно състезание, прожеждано всяка година в Монголия.

https://www.mongolderby.com/adventur...y/key-details/


Оказа се че това е една много обещаваща страна със страхотни възможности за провеждане на почти всякакъв вид зимен, летен туризъм и приятни, приятелски настроени хора. Изминах около 6 000 км. по трасето на състезанието, което е общо 1100 км, по-късно ще публикувам и траковете на автомобилите, участвали в спасителните екипи. Тъй като състезателното трасе е конно, офроудът си беше на ниво

[gkesov]

От: Mongol Derby 2018

И малко снимки за начало....

[s_s1]

От: Mongol Derby 2018

Благодаря, много обещаващо започва.
Очаквам продължението.

[BatGeorgeone]

От: Mongol Derby 2018

Докторе, мерси много за темата!

Кога може да те "изгърбим" да ни направиш един обстоен преглед на експедиционните аптечки и да ни вкараш в правия път ) сори за офф топика )

[gkesov]

От: Mongol Derby 2018

И това е в плана, само време да има. Сега сме се захванали с едни юнаци да напишем една практически насочена книжка за морска и експедиционна медицина с гортови пакети за аптечките и възможните заместители на различните лекарства в различните части на света.... Но става бавно а и от известно време не мога да си седна на задника.

Та.... След кацане в Улаанбатоор, кратък брифинг и проверка на наетото имущество, отпрашихме към стартовата линия, където състезателите за първи път се запознаха с монголската порода коне. След два дни тренировки по процедурите за търсене и спасяване, безопасност и работа с комуникационната и локационната техника, дербито започна....

[gkesov]

От: Mongol Derby 2018

От летището до стартовата линия...

[gkesov]

От: Mongol Derby 2018

Калъфите на Тойотката са покъртителни но се въздържах да си взема за България

[gkesov]

От: Mongol Derby 2018

Тук се оказа един от най-големите религиозни комплекси в страната... Посветен на конете, естествено. Интересно е как са същетали будизма, конния спорт и древните тангристки вярвания, свързани с душите на починалите коне, които помагат на живите в един комплекс. Трябваше ми доста време за да схвана смисъла от разговорите с местните хора. Всъщност повечето от Монголците се самоопределят като атеисти, бярващи в традициите, по-голямата част от религиозните изповядват тибетския будизъм а останалите продължават да си вярват в Тангра...

[gkesov]

От: Mongol Derby 2018

В този комплекс, заграден от ступи са изградени статуи в реален размер на конете, които са печелили важни състезания през последните 100 години. Важният чичо от статуята е първият монголски съдия, оформил правилата на съвременните надбягвания, някъде през средата на 19 век. Кургана с конските глави е в очертанията на комплекса. Освен че оказват почит на конете, които са спечелили състезания, черепите се използват и за ритуали за добър късмет и услех по време на състезания. Състезателят, който смята че има нужда от късмет носи един от черепите на спечелилите коне у дома си за една година и после го връща на мястото му. Всъщност се знае и името и историята на състезателния кон, чийто череп носят у дома си

[gkesov]

От: Mongol Derby 2018

Комуникацията по време на състезанието се извършваше чрез Иридиум, всеки състезател и участник в екипа бе оборудван с GPS и GPS tracker, като информацията за местонахождението на всички участници беше налична във всички моменти за спасителните екипи.... Освен когато някой не си изтърсеше тракера, което се случи няколко пъти. В задълженията на спасителните екипи-3 на брой влизаше търсене и спасяване, както и първична медицинска помощ и стабилизация и извозване към клиника в столицата. Два от екипите бяха в състав Боен парамедик / британски кадри, мнооого добри/, местен шофьор и преводач. В третият екип освен тях се намираше и моя милост и изпълнявахме най-тежките задачи при сериозна травма и необходимост от стабилизация, първична хирургична помощ на място и каквото още дойде. Още на вторият ден разстоянието между първите и последните в състезателните групи се разтегна до 200 км. Така се оказахме в центъра, началото и края по един екип с постоянно придвижване по маршрута на безопасно разстояние от конното трасе и по възможност без пряка видимост от състезателите, което доста усложни задачката по намиране на трасе за придвижване. Ето още няколко снимки от старта.... сладкото козле наистина се оказа сладко, това просто беше вечерята ни


И разбира се намерих любимата марка между юртите !

[gkesov]

От: Mongol Derby 2018



Маршрутът за всяка година е различен но над 1000 км, обявява се няколко дни преди началото на състезанието по съображения за сигурност и... за да е по-интересно Като намеря начин да прикача GPX файлът ще го направя.

[gkesov]

От: Mongol Derby 2018

Разстоянието между станциите е около 36-40 км, на всяка станция чакат нови коне, местна храна и възможност за почивка в традиционна юрта.

[BatGeorgeone]

От: Mongol Derby 2018

Док, моля те драсни още няколко реда, как мина мероприятието, сподели нещо интересно, това са уникални ситуации, успяхте ли да бъдете адекватна медицинска помощ в степите без чинуци и дузини навигатори, интересно ми е да разбера как оценяваш постигнатото? На мен ми се струва, че за пореден път български медици показват как може да се работи професионално в "не-професионална обстановка".

[gkesov]

От: Mongol Derby 2018

Всъщност имахме доста ситуации, конният спорт си е травматичен. Тук ситуацията обикновено е затруднена поради непознатия терен и най-вече заради местните коне, които се използват. Освен че са свикнали да получават команди на монголски, самите животни се славят като особено своенравни и вироглави. Още при запознаването на състезателите с конете преди дербито имаше доста падания, ухапвания и какви ли не идиотски инциденти. Колкото за логистикат на медицинското осигуряване... Ми проста работа-има една единствена клиника в Уланбатор, която работи със застрахователите. Клиниката по-скоро е лъскава поликлинкика с няколко легла. Всичко останало се извършваше ма место, като пациента дели място в джипа с лекар, парамедик и преводач. Най-кошмарната ми евакуация беше над 1000 км, наложи се да тръгнем на свечеряване, валеше като из ведро, което я удължи с още някакви 100-150 км, тъй като степта се заблатява много бързо при дъжд и трябваше да търсим обходи. Всъщност там пътище няма. Навигацията си е хазартна и несигурна. В общи линии спазваш азимута, като се съобразяваш с нанесения терен на картата и от време на време с това че пороите са прекроили топографията основно...
Позабавих темата, но тези дни ще се поправя