Tweet
До Ташкент и назад.
Преди две години един приятел, който има строителен бизнес в Узбекистан, Казахстан и …Афганистан ме покани за консултант.
Пътува се с кола до Истанбул, направо на летището. Там на определено гише се носи пакет с овче сирене, две петали телешки суджук и две бутилки гроздова на наш изселник от силистренско. С това, без всякакви предварителни заявки ти се дава (продава) билет за където искаш, и ти се аташира турско циганче да ти носи куфарите.
Летището “Ататюрк” в Истанбул е грандиозно. Покритият многоетажен паркинг е точно срещу чекинга. Трафикът – невероятен.
Полетът от Истанбул до Ташкент продължава четири часа и четиридесет минути. Обратният полет – пет часа и половина. Стюардесата ми обясни: на връщане цепим движещия се със земята въздух от запад на изток.
Изучих Ташкент от Гугъл и знаех къде е офисът на фирмата, в която отивах. От фотофорума им се свързах с първата попаднала “форумка”, като реших, че ще е стара мома без външен чар. Да ви обяснявам ли че познах. Виждам, телефонът й близък по цифри с този на фирмата и споделям.
-Че те, казва, са в нашия двор!
То бива съвпадения, ама чак толкова…
На летището ме посреща с – познахте – “Деу” – те там си ги произвеждат – местен шофьор на нашите и много се шашна, като му показвам по кой път да минем. Узнавам, че се е оженил неотдавна (не понасям за минало време “скоро”. То е за нещо предстояще!). Питам построил ли си е къща.
-А, не! Аз още оградата не съм завършил!
Там оградите са 2-3 метрови. Във вътрешния двор тече всичкият семеен живот, скрит от чужди очи…
Бил съм в Узбекистан като студент преди (спокойно!)… петдесет!! години и основен интерес за младите дипломанти представляваха “фустите”, както казва Иван – мой приятел и наставник в живота. За други впечатления не стигаше времето.
А за любителите ще кажа: кръстоската между местни хора и европейци дава страхотни красавици! Тука те са една трета от населението. (“Великият” агроном Мичурин все кръстосвал сортове , че да получи ябълки като нашите. Не е известно дали е успял, обаче: вечер все кръстосвал на жена си краката и …останал без деца!)
Узбекският е един от тюркските езици с много понятни думи за тези, които знаят стотина турски.”Узбекистон Хава Йоларъ”: хава – въздух, йолу – път по турски. Какво да ми превеждат. Возят ме край Парламента с националното им развято знаме. Ловя се на бас, че ще кажа как е по тяхному знаме.
-Байряк! Казвам и ставам силно техен човек.
На 80 километра източно от Ташкент в планината Тян-шан, на река Чирчик има построен голям язовир, където в жегите лятос си почиват тези, които могат да си го позволят. Недалеч е прочутият ски-курорт Чимган.Турците са построили четири-пет внушителни хотела за по около три, три и половина звезди. Но освен плуване и риболов, няма какво да се прави.
Моят човек строи “Развлекательный комплеск” с боулинг зали, спортни арени, фитнеси, сауни и други СПА неща.
(Изрових в Мрежата етимологията на СПА. SPA – Sanus Per Aquam - здраве чрез вода и споделям, да си спестите усилията.)
Стая в хотела, храна с нашите бачкери, от които са пропищяли местните булки и мъжете им. Даже българите – въздържатели вземат по бутилка Слънчев бряг и го изпиват, като са в чужбина. А тези, на които жените не са им правили особено впечатление стават стават жребци-разплодители. Или почват да се хвалят…
Страхотни пържоли, туршия и десетки бутилки айрян в хладилника.
Правя проект, за който бях поканен. Преимуществено в резиденцията на моя хазаин – Димо, който строи тук, както казах. Живеем в хасиендата му. Сграда на два етажа в двор от три декара, с поливана и стригана ливада, цветя и… бананови …не, не дървета, нещо кото фикус с големи листа. Градинарят ги очисти – все едно не издържат жестоката зима, а по тях имаше бананчета, като фъстък големина.
На първия етаж два хола по стотина квадрата. За пушачи и за не-. Прекрасно обзаведена с всичко кухня и баня, тоалетни. На втория – апартаменти и стаи за гости. Газовото отопление бичи ден и нощ.
Ташкент е голям град. Поне три Софии. През шейсетте години силно земетресение го срива до земята. Загиват хиляди хора. Москва съобщава за…девет! жертви.
После домостроителните предприятия от големите съветски градове изграждат града отново. Ши-и-ироки булеварди, опасани с тополи и каваци, със задължителните аръци – канавки покрай тротоара. Да напояват дърветата и да носят прохлада лете.
Като гледате в Мрежата жилищни квартали, с потънали в зеленина- тополи, платани - жилищни блокове – руснаци живеят в тях. На тези, на които им се виждат покривите – дворовете се засадени с полза - мушмули, ябълки, смокини, асми. Там живеят местните.
Отделно на р. Чирчик, която минава през града има монтирани вертикални тръби под нивото на водата, които изхвърлят периодично високи струи вода – пак за прохладата. И за кеф, също!
През войната в Ташкент е евакуиран Мосфилм, много заводи, между които и самолетостроителен. Руснаците вече са се поизселили, но местните старателно говорят чудесен чист руски. Позвънят някому по мобилника и след задължителното “Селям алейкум” следва тирада на руски, примесен с узбекски.
Страхотно количество нови хубави сгради, които, ако не са така разпръснати, ще направят един приличен Манхатън. Все от турци построени.
Правя си среща с моята “позната”. До колелото на Мелницата. Отдалеч се познахме. Полезна разходка из града, да видя най-значимото. В центъра – резиденцията на някакъв руски княз, дошъл в края на 19-ти век да фиксира руското влияние тук. Разболял се, поради липса на СПИН, от сифилис от многобройните контакти за опознаване…(Спин по руски е СПИД. А за да се предпазиш от него – Спи Один. Спи Дома!)
Следва ташкентският Бродуей – сенчеста търговска улица с улична търговия. Стъргалото.
Отиваме в битов ресторант. Манджите им ми допадат. Шашкам ги с поръчката на печен куйрук. По турски – опашка. Овча. Най-добре – от коч!. Не се изненадвам, че ме разбират. Руснаците са изпортили този народ като го научили да пие водка. Иначе имат чудесни вина, но не ги пият. Преди – заради Корана. Сега – заради водката.
На масата веднага (не питат) носят голям чайник с дребни сладки, влажни ленени кърпи. Яж – пий, не влиза в сметката. После питат за поръчката. Ядохме и нещо фирмено – като киевски котлет. Месо навито на кост, с вкусен сок вътре. Опръсках си сакото. Масите – дебело стъкло върху рамките на крачни машини Сингер.
Интересувам се дали кокалчето за котлетите е с многократна употреба…
(Японците, казват, измислили изкуствено месо, но не могат да синтезират кокали, че да става котлет. Ще изнасяме кости за Япония, май. Също фармацевтите им произвели лекарства, за които няма болести. Лекарствата залежават. Пак наши лекари трябва да им измислят болести…)
Вози ме местен шофьор на служба във фирмата. Интересувам се какво е работил по-рано. Бил е пак шофьор- дальнобойщик. Т.е. – ТИР-аджия. С КАМАЗ-а през казахстанските степи – две-три хиляди километра през къра. То ест – степта. През зимата пътуваме, казва, с два камиона и насред степта приятелят му чупи биела! Навън – виелица, петнайстина градуса студ.
Онзи готов да за..бе камиона и да се връща. Моят човек, обаче, има биели. Подбират нужния размер, загръщат предницата с брезент и за …два дни сложили биелата. Тръгнали. Вторият здрав КАМАЗ въобще не се гаси. Обяснява ми Халил как, като занощуват на открито, подреждат камионите за да не тровят съседните с изгорели газове. При смяна на вятъра – пренареждане. Оффроудът – пълен!
Друго необичайно за нас са тамошните пазари. Народът е доста подозрителен към нароилите се супермаркети. А на пазара има всичко! На влизане, като на новото софийско летище, вземаш количка, която оставяш на изхода. Ако видите стара жена да проси, значи е рускиня. В узбекските семейства е недопустимо да изоставят старите хора.
Долината на Аму- и Сърдаря от хилядолетия са били земеделски центрове с добро напояване. Сортовете грозде, праскови, зеленчуци са в голяма степен опазени от нашествието на нови транспортабелни сортове. Сушени плодове – от стафиди, през праскови и кайсии до пъпеш. Сушена диня не видях. Най-вкусни – черните стафиди! Един сорт зелена ряпа ти я издълбават на място, пълнят дупката с мед и пиеш нещо наистина вкусно. И полезно, казват. Един търговец, като ме “изчисли” че съм чужденец, ми продаде резен пъпеш за два долара. После с приятели за същите пари купихме два цели…
На път за хасиендата купуваме по пътя знаменитите им лепьошки. Вкусни питки, които всички пекат и продават край пътя. В средата са сплескани от щемпел. Дървен фирмен за всяка къща печат. Вадя фотоапарата да снимам високата купчина чепьошки, а бабката, като разбра че съм чужденец се нахвърли:
-Гадове американски! Не стига, че ни взехте газа! Жените ни лъжете! Лепешки за такива? На тебе, гад! И ми показа срамен жест от три пръста. Работата отиваше на бой. Добре че синът й се намеси…
То, американци имало в района близо до Афганистан.
А в съседен Туркменистан, където златна скулптура на несменяемия Туркмен-баши се върти около себе си като слънчоглед, водата, токът, газът и солта – абсолютно безплатни!!! Хлябът – на минимална цена, да не е без хич…Как да не го преизбират навеки!
Избра си го Св.Петър миналата година…
Като посвърших работата, Шефът ми купува билет за Ургенч. На около 1500 км. на изток. Този мъж е построил там преди две години хотел, знаят го и уважават всички. Позвънил той на нужните хора и ме представил като свой “уста”. Уста и на турски ще рече – майстор, учител. А такава препоръка е много уважавана там. Бях му помагал на шефа в дипломната работа и затуй съм бил УСТА.
Час и половина с Боинга над пустинята. Кацаме на прилично летище в областния Ургенч с доста самолети на пистата.
Посреща ме мустакат авер с Деу-то и ме води в съседния исторически град Хива.(Ударението на последната буква)
Трийсет километра гладък асфалт. Задминаваме и срещаме…тролейбуси. Местен феодал, за да го изберат за кмет, обещал тролей до окръжния град и си удържал на думата. Нищо че не им трябва тролеят и се движи почти празен на всеки час…
Земята наоколо, мръсно-сив пясък, направена на големи лехи – като оризище. Два пъти в годината през януари и февруари се пълнят тези “оризища” с прясна вода, за да се отмие солта от почвата. Инак – няма реколта!
През неколкостотин метра край шосето – чайхани, в които се пие предимно водка.
В Хива в един квадрат 800х800 м, ограден с крепостни стени се е живеело, но е бил и университетски център. Стените – от камък и глина, като през метър-два – прослойка от накиснат в солена вода камъш. Да “танцуват” слоевете при земетресение, без да падат…
В самата крепост – опорен научен център отпреди 1000 години – многобройни медресета – факултети да ги наречем. Ето факултетът по математика. Тук е преподавал ученият Ал Джебраи. Оттам – алгебрата! И Ал Хоритми, от когото е тръгнал…алгоритъмът. Следва медресето по астрономия. В Самарканд е по-величествено: в скален скат издълбана вертикална четвърт окръжност с радиус 40 метра, разделена на градуси. Един градус е равен на 70 линейни сантиметра!! В центъра малък отвор, за слънчевия лъч. Тук наклонът на Еклиптиката (23 градуса, 26 минути) е изчислен с точност до…части от градуса! Преди 1000 години!
Идват ми на ум думите на стария професор от Ягелонския Университет, които чул Б.Биолчев на първата им лекция по древна история и култура:
- Не мислете, че като са нямали телефони, са си говорели глупости…
В града – статуя на Великия Омар Хайям! И неговото медресе, както и останалите е превърнато в хотел, за който американци дават луди пари да преспят и завъдят по някоя бълха.
Приятелят ми Иван, служил в Строителни войски, където няколко софийски суинги са били въдворени за възпитание. Те му подарили книга с Рубаите на Хайям. И ми рецитира Иван дълги откъси. Аз ги вадя от И-нет на руски, прерисувам от там пак хубави илюстрации и ще издаваме книга в …два екземпляра.
(Речник: Суинг – през 40-те, 50-те години – младежи със “западно” поведение, с една дума – врагове, които милицията изпращаше в Белене и други места. Женският им еквивалент бяха “зози”)
Водят ме обратно в Ургенч. На мое разположение – целият хотел. Цялата кухня!
На път от летището видях техния ВИФ. Огромна площ с абсолютно нови съвременни сгради, стадиони, плувни басейни – всичкото обучение безплатно! По тъмно време минах покрай няколко прекрасни училища. Виждах само първите етажи. Но нямаше стая без компютри на всеки чин!
Да кажа че ми се живее в тези места – ще е лъжа. Но хубавите неща, за които споменавам, не са измислица!
Учениците – в униформи и не пуши никой.
В Ташкент отиваме с Халил към пазара. Гледам нещо като училище зад висо-о-о-ока стена. На портите – въоръжена охрана. Детска градина за децата на Отговорните Другари. Откъде ли са се научили на мурафети?
Президентът Каримов преди година-две с войска жестоко е потушил противоправителствена демонстрация в един окръжен град. Жертви.
От тогава - на работа и обратно – спиране на движението, полицаи в храстите! Сякаш Бойко Борисов минава…
Такъв ми ти един Среден Изток.
Ники Кънчев в едно предаване каза че филмът
“ Бялото слънце на пустинята” е снеман в…Далечния Изток. Разбирай – Хабаровск, Камчатка…Такива “корифеи”, колчем се отклонят от писания текст, попадат в зоната на “отсебятината”, с което руснаците означават реплики, вън от сценария. Като правило – пълни глупости! Също и по въпроса: какво е фортран…Формула транспортейшън!?
Обратният полет, както казахме, е доста по-дълъг. Но съседката по кресло се оказа от онези неземни кръстоски, че ми се видя кратко. Напълних й главата с умни приказки, за което получих от младата вдовица едно:
-Господин Тодоров, Вы потрясающий мужчина!
Завалията, сигурно не е подозирала, че съм женен. Отдавна.
Бургас –Ташкент – Бургас. Януари
Преди две години един приятел, който има строителен бизнес в Узбекистан, Казахстан и …Афганистан ме покани за консултант.
Пътува се с кола до Истанбул, направо на летището. Там на определено гише се носи пакет с овче сирене, две петали телешки суджук и две бутилки гроздова на наш изселник от силистренско. С това, без всякакви предварителни заявки ти се дава (продава) билет за където искаш, и ти се аташира турско циганче да ти носи куфарите.
Летището “Ататюрк” в Истанбул е грандиозно. Покритият многоетажен паркинг е точно срещу чекинга. Трафикът – невероятен.
Полетът от Истанбул до Ташкент продължава четири часа и четиридесет минути. Обратният полет – пет часа и половина. Стюардесата ми обясни: на връщане цепим движещия се със земята въздух от запад на изток.
Изучих Ташкент от Гугъл и знаех къде е офисът на фирмата, в която отивах. От фотофорума им се свързах с първата попаднала “форумка”, като реших, че ще е стара мома без външен чар. Да ви обяснявам ли че познах. Виждам, телефонът й близък по цифри с този на фирмата и споделям.
-Че те, казва, са в нашия двор!
То бива съвпадения, ама чак толкова…
На летището ме посреща с – познахте – “Деу” – те там си ги произвеждат – местен шофьор на нашите и много се шашна, като му показвам по кой път да минем. Узнавам, че се е оженил неотдавна (не понасям за минало време “скоро”. То е за нещо предстояще!). Питам построил ли си е къща.
-А, не! Аз още оградата не съм завършил!
Там оградите са 2-3 метрови. Във вътрешния двор тече всичкият семеен живот, скрит от чужди очи…
Бил съм в Узбекистан като студент преди (спокойно!)… петдесет!! години и основен интерес за младите дипломанти представляваха “фустите”, както казва Иван – мой приятел и наставник в живота. За други впечатления не стигаше времето.
А за любителите ще кажа: кръстоската между местни хора и европейци дава страхотни красавици! Тука те са една трета от населението. (“Великият” агроном Мичурин все кръстосвал сортове , че да получи ябълки като нашите. Не е известно дали е успял, обаче: вечер все кръстосвал на жена си краката и …останал без деца!)
Узбекският е един от тюркските езици с много понятни думи за тези, които знаят стотина турски.”Узбекистон Хава Йоларъ”: хава – въздух, йолу – път по турски. Какво да ми превеждат. Возят ме край Парламента с националното им развято знаме. Ловя се на бас, че ще кажа как е по тяхному знаме.
-Байряк! Казвам и ставам силно техен човек.
На 80 километра източно от Ташкент в планината Тян-шан, на река Чирчик има построен голям язовир, където в жегите лятос си почиват тези, които могат да си го позволят. Недалеч е прочутият ски-курорт Чимган.Турците са построили четири-пет внушителни хотела за по около три, три и половина звезди. Но освен плуване и риболов, няма какво да се прави.
Моят човек строи “Развлекательный комплеск” с боулинг зали, спортни арени, фитнеси, сауни и други СПА неща.
(Изрових в Мрежата етимологията на СПА. SPA – Sanus Per Aquam - здраве чрез вода и споделям, да си спестите усилията.)
Стая в хотела, храна с нашите бачкери, от които са пропищяли местните булки и мъжете им. Даже българите – въздържатели вземат по бутилка Слънчев бряг и го изпиват, като са в чужбина. А тези, на които жените не са им правили особено впечатление стават стават жребци-разплодители. Или почват да се хвалят…
Страхотни пържоли, туршия и десетки бутилки айрян в хладилника.
Правя проект, за който бях поканен. Преимуществено в резиденцията на моя хазаин – Димо, който строи тук, както казах. Живеем в хасиендата му. Сграда на два етажа в двор от три декара, с поливана и стригана ливада, цветя и… бананови …не, не дървета, нещо кото фикус с големи листа. Градинарят ги очисти – все едно не издържат жестоката зима, а по тях имаше бананчета, като фъстък големина.
На първия етаж два хола по стотина квадрата. За пушачи и за не-. Прекрасно обзаведена с всичко кухня и баня, тоалетни. На втория – апартаменти и стаи за гости. Газовото отопление бичи ден и нощ.
Ташкент е голям град. Поне три Софии. През шейсетте години силно земетресение го срива до земята. Загиват хиляди хора. Москва съобщава за…девет! жертви.
После домостроителните предприятия от големите съветски градове изграждат града отново. Ши-и-ироки булеварди, опасани с тополи и каваци, със задължителните аръци – канавки покрай тротоара. Да напояват дърветата и да носят прохлада лете.
Като гледате в Мрежата жилищни квартали, с потънали в зеленина- тополи, платани - жилищни блокове – руснаци живеят в тях. На тези, на които им се виждат покривите – дворовете се засадени с полза - мушмули, ябълки, смокини, асми. Там живеят местните.
Отделно на р. Чирчик, която минава през града има монтирани вертикални тръби под нивото на водата, които изхвърлят периодично високи струи вода – пак за прохладата. И за кеф, също!
През войната в Ташкент е евакуиран Мосфилм, много заводи, между които и самолетостроителен. Руснаците вече са се поизселили, но местните старателно говорят чудесен чист руски. Позвънят някому по мобилника и след задължителното “Селям алейкум” следва тирада на руски, примесен с узбекски.
Страхотно количество нови хубави сгради, които, ако не са така разпръснати, ще направят един приличен Манхатън. Все от турци построени.
Правя си среща с моята “позната”. До колелото на Мелницата. Отдалеч се познахме. Полезна разходка из града, да видя най-значимото. В центъра – резиденцията на някакъв руски княз, дошъл в края на 19-ти век да фиксира руското влияние тук. Разболял се, поради липса на СПИН, от сифилис от многобройните контакти за опознаване…(Спин по руски е СПИД. А за да се предпазиш от него – Спи Один. Спи Дома!)
Следва ташкентският Бродуей – сенчеста търговска улица с улична търговия. Стъргалото.
Отиваме в битов ресторант. Манджите им ми допадат. Шашкам ги с поръчката на печен куйрук. По турски – опашка. Овча. Най-добре – от коч!. Не се изненадвам, че ме разбират. Руснаците са изпортили този народ като го научили да пие водка. Иначе имат чудесни вина, но не ги пият. Преди – заради Корана. Сега – заради водката.
На масата веднага (не питат) носят голям чайник с дребни сладки, влажни ленени кърпи. Яж – пий, не влиза в сметката. После питат за поръчката. Ядохме и нещо фирмено – като киевски котлет. Месо навито на кост, с вкусен сок вътре. Опръсках си сакото. Масите – дебело стъкло върху рамките на крачни машини Сингер.
Интересувам се дали кокалчето за котлетите е с многократна употреба…
(Японците, казват, измислили изкуствено месо, но не могат да синтезират кокали, че да става котлет. Ще изнасяме кости за Япония, май. Също фармацевтите им произвели лекарства, за които няма болести. Лекарствата залежават. Пак наши лекари трябва да им измислят болести…)
Вози ме местен шофьор на служба във фирмата. Интересувам се какво е работил по-рано. Бил е пак шофьор- дальнобойщик. Т.е. – ТИР-аджия. С КАМАЗ-а през казахстанските степи – две-три хиляди километра през къра. То ест – степта. През зимата пътуваме, казва, с два камиона и насред степта приятелят му чупи биела! Навън – виелица, петнайстина градуса студ.
Онзи готов да за..бе камиона и да се връща. Моят човек, обаче, има биели. Подбират нужния размер, загръщат предницата с брезент и за …два дни сложили биелата. Тръгнали. Вторият здрав КАМАЗ въобще не се гаси. Обяснява ми Халил как, като занощуват на открито, подреждат камионите за да не тровят съседните с изгорели газове. При смяна на вятъра – пренареждане. Оффроудът – пълен!
Друго необичайно за нас са тамошните пазари. Народът е доста подозрителен към нароилите се супермаркети. А на пазара има всичко! На влизане, като на новото софийско летище, вземаш количка, която оставяш на изхода. Ако видите стара жена да проси, значи е рускиня. В узбекските семейства е недопустимо да изоставят старите хора.
Долината на Аму- и Сърдаря от хилядолетия са били земеделски центрове с добро напояване. Сортовете грозде, праскови, зеленчуци са в голяма степен опазени от нашествието на нови транспортабелни сортове. Сушени плодове – от стафиди, през праскови и кайсии до пъпеш. Сушена диня не видях. Най-вкусни – черните стафиди! Един сорт зелена ряпа ти я издълбават на място, пълнят дупката с мед и пиеш нещо наистина вкусно. И полезно, казват. Един търговец, като ме “изчисли” че съм чужденец, ми продаде резен пъпеш за два долара. После с приятели за същите пари купихме два цели…
На път за хасиендата купуваме по пътя знаменитите им лепьошки. Вкусни питки, които всички пекат и продават край пътя. В средата са сплескани от щемпел. Дървен фирмен за всяка къща печат. Вадя фотоапарата да снимам високата купчина чепьошки, а бабката, като разбра че съм чужденец се нахвърли:
-Гадове американски! Не стига, че ни взехте газа! Жените ни лъжете! Лепешки за такива? На тебе, гад! И ми показа срамен жест от три пръста. Работата отиваше на бой. Добре че синът й се намеси…
То, американци имало в района близо до Афганистан.
А в съседен Туркменистан, където златна скулптура на несменяемия Туркмен-баши се върти около себе си като слънчоглед, водата, токът, газът и солта – абсолютно безплатни!!! Хлябът – на минимална цена, да не е без хич…Как да не го преизбират навеки!
Избра си го Св.Петър миналата година…
Като посвърших работата, Шефът ми купува билет за Ургенч. На около 1500 км. на изток. Този мъж е построил там преди две години хотел, знаят го и уважават всички. Позвънил той на нужните хора и ме представил като свой “уста”. Уста и на турски ще рече – майстор, учител. А такава препоръка е много уважавана там. Бях му помагал на шефа в дипломната работа и затуй съм бил УСТА.
Час и половина с Боинга над пустинята. Кацаме на прилично летище в областния Ургенч с доста самолети на пистата.
Посреща ме мустакат авер с Деу-то и ме води в съседния исторически град Хива.(Ударението на последната буква)
Трийсет километра гладък асфалт. Задминаваме и срещаме…тролейбуси. Местен феодал, за да го изберат за кмет, обещал тролей до окръжния град и си удържал на думата. Нищо че не им трябва тролеят и се движи почти празен на всеки час…
Земята наоколо, мръсно-сив пясък, направена на големи лехи – като оризище. Два пъти в годината през януари и февруари се пълнят тези “оризища” с прясна вода, за да се отмие солта от почвата. Инак – няма реколта!
През неколкостотин метра край шосето – чайхани, в които се пие предимно водка.
В Хива в един квадрат 800х800 м, ограден с крепостни стени се е живеело, но е бил и университетски център. Стените – от камък и глина, като през метър-два – прослойка от накиснат в солена вода камъш. Да “танцуват” слоевете при земетресение, без да падат…
В самата крепост – опорен научен център отпреди 1000 години – многобройни медресета – факултети да ги наречем. Ето факултетът по математика. Тук е преподавал ученият Ал Джебраи. Оттам – алгебрата! И Ал Хоритми, от когото е тръгнал…алгоритъмът. Следва медресето по астрономия. В Самарканд е по-величествено: в скален скат издълбана вертикална четвърт окръжност с радиус 40 метра, разделена на градуси. Един градус е равен на 70 линейни сантиметра!! В центъра малък отвор, за слънчевия лъч. Тук наклонът на Еклиптиката (23 градуса, 26 минути) е изчислен с точност до…части от градуса! Преди 1000 години!
Идват ми на ум думите на стария професор от Ягелонския Университет, които чул Б.Биолчев на първата им лекция по древна история и култура:
- Не мислете, че като са нямали телефони, са си говорели глупости…
В града – статуя на Великия Омар Хайям! И неговото медресе, както и останалите е превърнато в хотел, за който американци дават луди пари да преспят и завъдят по някоя бълха.
Приятелят ми Иван, служил в Строителни войски, където няколко софийски суинги са били въдворени за възпитание. Те му подарили книга с Рубаите на Хайям. И ми рецитира Иван дълги откъси. Аз ги вадя от И-нет на руски, прерисувам от там пак хубави илюстрации и ще издаваме книга в …два екземпляра.
(Речник: Суинг – през 40-те, 50-те години – младежи със “западно” поведение, с една дума – врагове, които милицията изпращаше в Белене и други места. Женският им еквивалент бяха “зози”)
Водят ме обратно в Ургенч. На мое разположение – целият хотел. Цялата кухня!
На път от летището видях техния ВИФ. Огромна площ с абсолютно нови съвременни сгради, стадиони, плувни басейни – всичкото обучение безплатно! По тъмно време минах покрай няколко прекрасни училища. Виждах само първите етажи. Но нямаше стая без компютри на всеки чин!
Да кажа че ми се живее в тези места – ще е лъжа. Но хубавите неща, за които споменавам, не са измислица!
Учениците – в униформи и не пуши никой.
В Ташкент отиваме с Халил към пазара. Гледам нещо като училище зад висо-о-о-ока стена. На портите – въоръжена охрана. Детска градина за децата на Отговорните Другари. Откъде ли са се научили на мурафети?
Президентът Каримов преди година-две с войска жестоко е потушил противоправителствена демонстрация в един окръжен град. Жертви.
От тогава - на работа и обратно – спиране на движението, полицаи в храстите! Сякаш Бойко Борисов минава…
Такъв ми ти един Среден Изток.
Ники Кънчев в едно предаване каза че филмът
“ Бялото слънце на пустинята” е снеман в…Далечния Изток. Разбирай – Хабаровск, Камчатка…Такива “корифеи”, колчем се отклонят от писания текст, попадат в зоната на “отсебятината”, с което руснаците означават реплики, вън от сценария. Като правило – пълни глупости! Също и по въпроса: какво е фортран…Формула транспортейшън!?
Обратният полет, както казахме, е доста по-дълъг. Но съседката по кресло се оказа от онези неземни кръстоски, че ми се видя кратко. Напълних й главата с умни приказки, за което получих от младата вдовица едно:
-Господин Тодоров, Вы потрясающий мужчина!
Завалията, сигурно не е подозирала, че съм женен. Отдавна.
Бургас –Ташкент – Бургас. Януари
Страхотно!
Коментар