Бързото хранене е с панирани или само пържени храни - някои с месо, други със зеленчуци. Трябва да се внимава Обикновено има снимка или пластмасов макет с разрез на това, което се купува, та си личи какво има вътре. Аз така в началото се спасих да не се награбя с едни пържени "кюфтенца", които вътре се оказаха със зеленчуци разни. Също лесно се намират шишчетата на грил, главно с пилешко. Намерих с месо от гърди, бут, трътки, много ми харесаха хрущялчетата. Някои са само с подправки, други със сладникав сос, някои ги комбинират с лук. Изобщо да им се ненадяваш на братята японци
Намерих и "нормални" пържени кюфтенца с кайма и много лук. Чудни са.
Другото е наденичка на клечка с някаква панировка отгоре. Такова съм ял и в Китай, но там това около наденичката беше направо сладък кекс. Тук, макар че вкуса беше подобен, липсваше сладкото.
Правят и панирани пилешки месца, като много добре комбинират месо и кожички. Става обаче мазно, та трябва да се внимава. Могат да се намерят и най-обикновени наденички на скара.
Другото от "бързото хранене" са супите. Не особено хранителни или пък вкусни, но вършат работа за разнообразие. Много често се намират и готови опаковки с ориз и някакви дивотии около него, но даже и не си направих труда да разбера какво е. Един път си взех ориз, но си беше просто ориз с гъби и зеленчуци, та свърши идеална работа за гарнитура. Също така се намира и опаковано суши. Като ги гледах във влака какво ядяха - май главно наблягат на ориза с дивотиите, а по опашките по заведенията за бързо хранене - най-дълги бяха за супите.
А, тъкмо се сетих, че забравих Тихия океан. Разходих се и до него. То цяла седмица беше слънчево, а аз чак четвъртък отидох с трима колеги от курса, когато беше облачно и духаше порядъчно. Ама то пък всеки има снимки на слънчево море Те другите като чуха, че ще ходя до Тихия океан и наскачаха. Завалийките, даже не знаеха, че сме само на 4км от него.
Аз пък успях и да си накисна обувките в него. Реших да бутна водата и тъкмо си помислих, че някоя вълна може да дойде по-дълга и тя не закъсня
Покривите на храмовете им от какво са направени? Всичките изглеждат еднакво и с еднакъв цвят.
Празен път с планини на хоризонта, бензин в резервоара и километри... Десетки, стотици и хиляди километри, които гумите жадно да захапват и да претворяват в емоции...
Златомир Попов - Forry
Да конструкцията на храмовете е дървена, а керемидите от какво са? От глина, или от дърво? И на края на стрехите, редовете им всичките са запушени с някакви еднакви тапи, а също цвета, формата и видът им навсякъде е еднакъв, все едно са произвеждани серийно в завод. Улуци няма, или поне не се виждат, а предполагам, че тези покриви отвеждат много големи количества вода, при дъжд, някъде, около самите сгради. От кумини няма и помен, не само върху храмовете, ами изобщо върху сградите. Тия хора как се отопляват? За съвременните сгради е ясно, че някъде имат централно парно, но храмовете и кулите едва ли са имали подобно нещо. Или са имали?
Празен път с планини на хоризонта, бензин в резервоара и километри... Десетки, стотици и хиляди километри, които гумите жадно да захапват и да претворяват в емоции...
Златомир Попов - Forry
Покривите са от керемиди. Точния състав едва ли знаят и самите японци. Нямат улуци или по-скоро имат различна система за водоотвеждане. Накрая по ъглите съм виждал верига, по която се стича водата, вместо улук.
За отоплението може доста да се говори... По принцип в Япония децата още от детската градина ги каляват. Зимата, в снега, не е рядкост да видиш как майката си води детето на ясла, а то в кенгуру на гърба й босо... Пак боси ги държат и в яслите, когато се разхождат по татамито. Ясно е, че вътре винаги са боси. За отопление - не съм виждал в храмовете да има камини и комини. Веднъж в един дворец видях комин в кухнята, но то беше малко странна система - не като при нас. В Ширакава Го, например, покривите са от оризова слама и са доста дебели. Топлината от огъня вътре в къщата се задържа от покрива и затова под него е топло. Японците се сетили да използват тази топлина и в подпокривното пространство отглеждат копринени буби. Иначе там си палят огън в къщите и затова често гредите отвътре са опушени. Това пък помагало да не ги ядат дървояди. Сега се сещам, че и в една самурайска къща бяха запалили огън вътре, за да ни направят чай, с който обикновено черпят гостите.
Днес най-после подредих снимките от Япония и това са последните по-интересни, които съм пропуснал.
Типичен полицейски участък.
Това в Kairaku-en като го видях отдалеко се засилих да го снимам пък то ... тоалетните
Докато съм на вълна градини - с тея цъфтящи вишни са се сбъркали. Навсякъде можете да видите ей такива много съсредоточено да снимат цветчетата и то доста време, не е като да щракнат и да си ходят. Тук с фото, таблет и телефон - класика
Ей тоя формат автомобили е много разпространен - има ги всякакви - Honda, Isuzu, Suzuki, Daihatsu... че и като пикап ги правят.
И такива локомотиви успях да видя
Стас каза, че промени по пътната инфраструктура много-много няма, че то всичко кажи-речи построено и само се поддържа, ама аз успях да видя строящ се път
Малко снимки от кривите улички на Киото и Мито.
Всичко си седи така отвън - коли, скутери, велосипеди... бе гледаш и се псуеш, че не си така "смотан".
Тоя си беше така отвит - не съм го отвивал, за да го снимам
Това е от хотела в Киото - машина за готова храна на всеки етаж. Не знам какво е качеството, че не ми се ядеше баш от машина, но пък е добре да знаеш, че ако рЕзко огладнееш по никое време, машината е даже на етажа.
В Токио в хотела във фоайето имаше и машина за бира. Машините за безалкохолни и вода се подразбират - има ги навсякъде.
В този хотел ми няха оставили и "ценен" съвет за багажа предвид наистина малките стаи:
И като за финал още една "издънка" - Метрото в Токио пристига 1/2 минута след часа за тръгване - направо резил
Та толкова от мен. Следва разочарованието Париж, през който се прибрах, но той в друга тема.
Седя и си мисля... по едно време усещам, че само седя...
Коментар