Tweet
Преди няколко дни се върнахме от експедиция от Камчатка и ето малко снимки и разказ.
Камчатка, каквато е видяхме ние - е едно от най-дивите места на земята - полуостров обграден от Берингово и Охотско море, с площ приблизително 5 пъти колкото България, гъстота на населението под 1 човек на кв. км, по-малко от 200-300км асфалт всичко на всичко, 27% от площа защитени местности - това е едно от местата на земята с най-чиста вода и въздух, с девствени гори и тундра, с огромна популация от мечки (нещо близко до гризли) и реки пълни с милонни сьомги.....
В Камчатка има над 120 вулкана, множество кратери, киселинни езера и гейзерни полета - 29 от вулканите са действащи, което е приблизително 1/3 от вулканичната дейност на цялата планета. Там е и най-високият действащ вулкан на Евразия - Ключевская Сопка 4750м н.в. (последното му изригване през Юни тази година е най-силното такова в Северния Пасифик за последното десетилетие) - това беше и нашата цел, ако неможем да го качим поне да разузнаем как става.
Полуостровът е отворен за чужденци едва преди десетинна години, но и до ден днешен си остава с изключително силно военно присъствие. За да го посетите ви трябва специална виза, а за голяма част от територията и нещо като "открит лист". Отделно по всяко време, някой полковник може да ви накара да правите лицеви опори.
Комунизма на пръв поглед май още не си е отишъл, но това не пречи на цените, които са близки до космическите. Сиренето е по-скъпо от червеният хайвер, а разбита Уазка може да ви струва няколко стотин евро на ден.
От оффроуд гледна точка - Камчатка е царството на ТЛК 80 и 105 десен волан. Това е най-често срещания автомобил - даречем 4-5 от 10. Има малко ТЛК 7х хевидюти, Патроли, японски пикапи, уазки и малко леки коли. Всичко живо е с хай-лифт, всевъзможни огледалца и пласмасови предпазители за сняг и гуми поне 33". Народа много си пада и по сериозните брони.
Камионите са ясни - те мачкат.
В общи линии истински оффроуд рай - заблатени и планински пътища много, асфалт никакъв, машини има жестоки.
Сега разказче в снимки за нашето пътуване:
Първо Петропавловск-Камчатски. 20 години назад към комунизма и 10 часа часова разлика не се отразяват много добре...
На пазара е нещата стават доста по-розови..
А с такава гледка към залива съвсем (вулкана, който се вижда е само 2700м. н.в.):
На следващият ден поемаме към селото Ключи на 600км на север с междуселския рейс. Асфалта бързо свършва и работата твърдо отива към оффроуд.
При вида на идващ Урал, Краз или нещо от сорта в огледалото е най-добре да си траете.
Ето го батко - типичен представител на местния автопарк:
Селото е на река камчатка, а пътната настилка е...вулканична пепел.
Бързо се ориентираме към правилното занимание.....
Това от тази страна на реката. От другата вулканът Шивелуч изригва ли изригва. Всяко изригване е придружено с порядъчно земетресение и лек тътен, което е сигнал да бягаме да гледаме.
За разузнаване ползваме "оффроуд" ладата. По тоя път това добиче върви с 80-90км/ч и премина 2-3 траяла, които на следващия ден се оказаха непосилни за едно Исузо (вярно нямаше предно):
След два дни размотаване и разправии, разбираме че въртолет за нас няма да има (дошли сме в грешното село, където има военна база и такива работи са забранени). Сухоземен транспорт също много неможе да ни помогне много.
На фона на развалящото се време настроението съвсем пада. 4-рима тръгваме на горе с джип, който бързо се чупи (ще пусна видео скоро) и после пеш през гората,тундрата и ледниците - до върха - Ключевская Сопка 4750м. н.в. Има няма 60км табан и 4700м. денивилация. Селото е само на 40м н.в.
Другите 3-ма остават на водка, риболов и руска баня.....
Системата е един със спрей за мечки. Другите плътно до него. Майтапа на страна - тия добичета са голяма напаст.
А горе е хималайско време.....
През тундрата...
Най-после в арктическия циклон се отваря дупка и виждаме върха. На 3км над нас върхът не изглежда добре.
Ранното идване на есенната е навяло конуса със сняг и е лавиноопаснно. Вятърът под 60км/ч изобщо не пада.
Облакът на върха е да напомни, че вулканът си е съвсем активен. Над 2000м н.в. се ходи постоянно с каска, защото падат "бомби".
След 35км пеша на 1700м н.в. прекарваме ноща в заслон на вулканолозите. През ноща температурата пада до -10/-15Ц.
Колкото и да е потресаващо - оказа се, че до тази височина има стара следа от някаква верижна машина. Явно военните се качват един два пъти в година на разходка. Какво е било това чудо на техниката да минава през такива места ми е просто бедна фантазията.
Върхът изглежда още далече, времето продължава да е зле, а ние не си носим хималайските дрехи. Стигаме отново до първоначалния извод "вертолет надо", и под предлог, че има и други интересни вулкани по тия места си бием дузпата надолу.
С гледка към устието на река Камчатка, отново прекосяваме медведения тундро-лес. Голям спек.
На връщане към Петропавловск отново минаваме с ферибота на река Камчатка. Виждаме една мечтана машина и отново с рейса по безкрайния път.
Без да губим време нападаме най-близкият вулкан - Авачинская Сопка. Нещо си под 3000м н.в., но пак се тръгва от ниско 600-700м н.в. , което за един ден си е предостатъчно.
Вулканът си е съвсем активен. Кратера е запушен с тапа от лава. Пуши сериозно и пари под краката.
Разбираме ние се набутваме във всички дупки последователно, като невидели - докато тотално се обгазяваме.
Отсреща е вулканът Корякский. Около 3400м н.в.
Вече по-спокойно след поне едно успешно изкачване. Наемаме автомобил истински звяр за оставащите 4 дни. Уазката е страшна, няма парно и седалки, но за сметка на това вдига 60км/ч.))
Насочваме се към района на вулкана Мутновски, където се отдаваме на гейзерчета, топли извори и хвърляме едно око на термална електроцентрала.
Скоро може и истински филм да има....
Камчатка, каквато е видяхме ние - е едно от най-дивите места на земята - полуостров обграден от Берингово и Охотско море, с площ приблизително 5 пъти колкото България, гъстота на населението под 1 човек на кв. км, по-малко от 200-300км асфалт всичко на всичко, 27% от площа защитени местности - това е едно от местата на земята с най-чиста вода и въздух, с девствени гори и тундра, с огромна популация от мечки (нещо близко до гризли) и реки пълни с милонни сьомги.....
В Камчатка има над 120 вулкана, множество кратери, киселинни езера и гейзерни полета - 29 от вулканите са действащи, което е приблизително 1/3 от вулканичната дейност на цялата планета. Там е и най-високият действащ вулкан на Евразия - Ключевская Сопка 4750м н.в. (последното му изригване през Юни тази година е най-силното такова в Северния Пасифик за последното десетилетие) - това беше и нашата цел, ако неможем да го качим поне да разузнаем как става.
Полуостровът е отворен за чужденци едва преди десетинна години, но и до ден днешен си остава с изключително силно военно присъствие. За да го посетите ви трябва специална виза, а за голяма част от територията и нещо като "открит лист". Отделно по всяко време, някой полковник може да ви накара да правите лицеви опори.
Комунизма на пръв поглед май още не си е отишъл, но това не пречи на цените, които са близки до космическите. Сиренето е по-скъпо от червеният хайвер, а разбита Уазка може да ви струва няколко стотин евро на ден.
От оффроуд гледна точка - Камчатка е царството на ТЛК 80 и 105 десен волан. Това е най-често срещания автомобил - даречем 4-5 от 10. Има малко ТЛК 7х хевидюти, Патроли, японски пикапи, уазки и малко леки коли. Всичко живо е с хай-лифт, всевъзможни огледалца и пласмасови предпазители за сняг и гуми поне 33". Народа много си пада и по сериозните брони.
Камионите са ясни - те мачкат.
В общи линии истински оффроуд рай - заблатени и планински пътища много, асфалт никакъв, машини има жестоки.
Сега разказче в снимки за нашето пътуване:
Първо Петропавловск-Камчатски. 20 години назад към комунизма и 10 часа часова разлика не се отразяват много добре...
На пазара е нещата стават доста по-розови..
А с такава гледка към залива съвсем (вулкана, който се вижда е само 2700м. н.в.):
На следващият ден поемаме към селото Ключи на 600км на север с междуселския рейс. Асфалта бързо свършва и работата твърдо отива към оффроуд.
При вида на идващ Урал, Краз или нещо от сорта в огледалото е най-добре да си траете.
Ето го батко - типичен представител на местния автопарк:
Селото е на река камчатка, а пътната настилка е...вулканична пепел.
Бързо се ориентираме към правилното занимание.
....Това от тази страна на реката. От другата вулканът Шивелуч изригва ли изригва. Всяко изригване е придружено с порядъчно земетресение и лек тътен, което е сигнал да бягаме да гледаме.
За разузнаване ползваме "оффроуд" ладата. По тоя път това добиче върви с 80-90км/ч и премина 2-3 траяла, които на следващия ден се оказаха непосилни за едно Исузо (вярно нямаше предно):
След два дни размотаване и разправии, разбираме че въртолет за нас няма да има (дошли сме в грешното село, където има военна база и такива работи са забранени). Сухоземен транспорт също много неможе да ни помогне много.
На фона на развалящото се време настроението съвсем пада. 4-рима тръгваме на горе с джип, който бързо се чупи (ще пусна видео скоро) и после пеш през гората,тундрата и ледниците - до върха - Ключевская Сопка 4750м. н.в. Има няма 60км табан и 4700м. денивилация. Селото е само на 40м н.в.
Другите 3-ма остават на водка, риболов и руска баня.....
Системата е един със спрей за мечки. Другите плътно до него. Майтапа на страна - тия добичета са голяма напаст.
А горе е хималайско време.....
През тундрата...
Най-после в арктическия циклон се отваря дупка и виждаме върха. На 3км над нас върхът не изглежда добре.
Ранното идване на есенната е навяло конуса със сняг и е лавиноопаснно. Вятърът под 60км/ч изобщо не пада.
Облакът на върха е да напомни, че вулканът си е съвсем активен. Над 2000м н.в. се ходи постоянно с каска, защото падат "бомби".
След 35км пеша на 1700м н.в. прекарваме ноща в заслон на вулканолозите. През ноща температурата пада до -10/-15Ц.
Колкото и да е потресаващо - оказа се, че до тази височина има стара следа от някаква верижна машина. Явно военните се качват един два пъти в година на разходка. Какво е било това чудо на техниката да минава през такива места ми е просто бедна фантазията.
Върхът изглежда още далече, времето продължава да е зле, а ние не си носим хималайските дрехи. Стигаме отново до първоначалния извод "вертолет надо", и под предлог, че има и други интересни вулкани по тия места си бием дузпата надолу.
С гледка към устието на река Камчатка, отново прекосяваме медведения тундро-лес. Голям спек.
На връщане към Петропавловск отново минаваме с ферибота на река Камчатка. Виждаме една мечтана машина и отново с рейса по безкрайния път.
Без да губим време нападаме най-близкият вулкан - Авачинская Сопка. Нещо си под 3000м н.в., но пак се тръгва от ниско 600-700м н.в. , което за един ден си е предостатъчно.
Вулканът си е съвсем активен. Кратера е запушен с тапа от лава. Пуши сериозно и пари под краката.
Разбираме ние се набутваме във всички дупки последователно, като невидели - докато тотално се обгазяваме.
Отсреща е вулканът Корякский. Около 3400м н.в.
Вече по-спокойно след поне едно успешно изкачване. Наемаме автомобил истински звяр за оставащите 4 дни. Уазката е страшна, няма парно и седалки, но за сметка на това вдига 60км/ч.
))Насочваме се към района на вулкана Мутновски, където се отдаваме на гейзерчета, топли извори и хвърляме едно око на термална електроцентрала.
Скоро може и истински филм да има....
)
Блазя ти ...
Коментар