ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА

[Stas]

От: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА

РЕЗИДЕНЦИЯТА ВИМАНМЕК

При завръщането си от Европа през 1897 г., крал Чулалонгкорн, наричан Рама V, с лични средства купил овощни градини и оризови полета. Използвал ги, за да построи кралски парк, който нарекъл Дусит. Първата постоянна резиденция в градините Дусит била Виманмек, построена през 1900 г. Кралят имал друга резиденция на остров Ко Шри Чанг, която заповядал да разглобят и преместят в градината Дусит. Празненството по завършването на резиденцията Виманмек се състояло на 27 март 1901 г.

След това кралят се преместил от Гранд Палас тук за следващите 5 години, докато през 1906 г. завършил строежа на новата си вила Амбара. Там прекарал остатъка от годините до 1910, когато предал престола на наследника си. Тогава затворили Виманмек и членовете на кралското семейство се върнали в Гранд Палас.

През годините на няколко пъти кралете и кралиците са се сещали за това място и са го използвали за различни цели, докато през 1982 г. н.в. кралица Сирикит открила, че Виманмек, с неговия сложен архитектурен стил, все още бил непокътнат. Поискала от съпруга си, сегашния крал Рама IX, да й позволи да обнови резиденцията и да я използва като музей в памет на крал Рама V като направи експозиция на снимки, лични предмети на изкуството и тайландското национално богатство за бъдещите поколения.

На входа на градините Дусит все още не знаем какво ни очаква.



Ето тук, в тези служебни помещения ни обясниха, че в музея Виманмек не можем да внасяме нищо. Нито напитки, нито фотоапарати, нито телефони, нито остри предмети… Нищо! Даже вътре трябва да влезем боси.



Преди да си предам фототехниката на съхранение, поне да снимам резиденцията веднъж.



Виманмек е най-голямата в света сграда, направена от златно тиково дърво в изключително изящен архитектурен стил с подчертано европейско влияние. Има две крила под прав ъгъл, всяко дълго по 60 метра и високо 20, и в по-голямата си част е на три етажа.

Основата е от тухли и цимент, но нагоре всичко е направено от тиково дърво. Във вътрешността има 31 изложбени зали, носещи духа на тайландското минало. Наред с всички местни традиционни предмети, тук ще намерите типично европейски мебели и посуда. За тайландците това е цяло чудо, но за нас изглежда твърде познато и леко скучно.

Най-интересното на това място за нас като европейци е технологията за построяване на дървени сгради, на няколко етажа, без да се използват каквито и да било метални пирони.

Приключваме тук и с голяма доза нетърпение се отправяме към Ват Арун, друг знаков храм за столицата на Тайланд, Банкок.

[Stas]

От: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА

ВАТ АРУН

Може би е трудно да повярваме, но в Тайланд има над 31200 будистки храмове. Местната дума за храм е Ват. Един от тях, Ват Арун или Храмът на зората, е кръстен на индийския бог на зората – Аруна. Застанал величествено на брега на река Чао Прая, легендарният Ват Арун е една от най-удивителните крайречни забележителности на Тайланд. Напук на името му, най-зрелищната гледка на бляскавия паметник може да бъде видяна от източната страна на реката на залез слънце, когато острите върхове на кулите създават импресионистичен силует на фона на небето.

Този храм е архитектурно представяне на познатата ни вече отпреди планина Меру, център на света според будистката космология. В митологията на тибетския будизъм Меру е място, което последователно представя центъра на вселената. Хиляди километри висока, Меру е разположена някъде над физическото възприятие за реалност, в царството на съвършенството. Четирите ъглови кули на Ват Арун, които са украсени с изображения на богове-пазители на четирите посоки, усилват усещането за мистичен символизъм.

Тъй като се намира на другия бряг на реката, срещу Кралския дворец на Банкок, до този храм се стига с редовна линия на ферибот, който тръгва на кратки интервали, веднага след като се напълни с пътници.








Произход на храма
Ват Арун е едно от няколкото оцелели наследства на династията Чакри. По времето на златната ера на Аютая, кораби с различна националност плавали по „Реката на кралете“ и спирали на брега на Чао Прая, познат като Тонбури, за да заредят с провизии. Още тогава те са спирали на място, на което имало стар храм, наречен Ват Макок.

Преданието гласи, че кралската флота на крал Таксин, основателят на бившата столица Тонбури, пристигнал до Ват Макок точно на зазоряване. Спрял своя кораб и слязъл, за да направи дарение към реликвата в пагодата и храмът респективно бил наречен Ват Чаенг или преведено – Храм на зората. Когато крал Таксин се провъзгласил за монарх, храмът бил набелязан като кралски в рамките на двореца, тъй като било първото място в Тонбури, огрявано от сутрешното слънце. Междувременно кралят се държал зле с монасите и ги изгонил, за да се моли самостоятелно в храма. Именно в този храм е била статуята на Изумрудения Буда преди да бъде преместена на сегашното й място през 1785 г.



Ват Арун Ратчаварарам
Дори и без свещената реликва, Ват Арун продължил да бъде много почитан от хората. На монасите било разрешено да се завърнат по времето на Рама I, който изоставил храма като кралски, когато преместил столицата от другата страна на реката, където днес се намира Банкок. По-късно Рама II възстановил предишната слава на храма и сменил името му на Ват Арун Рачатарам.

По времето на царуването на Рама III централната кула била издигната до невероятните 67 метра, правейки я най-високата в Тайланд, даже и в наши дни. Кралят довършил възстановяването на храма и още веднъж сменил името му на Ват Арун Ратчаварарам.



Тайландската архитектурна символика
Дългата и удължавана кула в кхмерски стил и четирите по-малки около нея символизират земния образ на тридесет и трите небеса. Всички те са украсени с митологични фигури и изображения на божества.



Можете да се качите по много стръмните стъпала нагоре, откъдето се открива прекрасна гледка към река Чао Прая. Общата височина на храма достига 79 метра в наши дни и целият е облицован с цветни, светещи от слънчевите лъчи декоративни плочици, използвани от китайските кораби като баласт.







От другата страна на реката се виждат покривите на Гранд Палас.



Гледката към храмовете и жилищата на монасите от върха на централната кула също е красива и дава наслада за съзерцаващите залеза посетители.



Слизам от високото много внимателно и на тръгване се радвам на красивите форми на Ват Арун. Като общо впечатление – мястото е много, много спокойно и романтично. Гледките, тишината, красотата действат много зареждащо.





Тръгвайки си, минаваме покрай действащия храм на монасите и се нареждаме на опашка за ферибота, който да ни закара обратно през реката.



Приключихме с храмовете по най-красивия възможен начин. Това, което остава е чувство – нещо, което не можеш да видиш на снимка, но можеш да усетиш минавайки през цялото това богатство на цветове и красота.

Прибираме се в хотела за кратък отдих, а след това ни чака вечерна разходка… Къде? Ще видим.

[Stas]

От: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА

ВЕЧЕР ПО УЛИЦИТЕ НА БАНКОК

От хотела си взимаме едно такси и му задаваме посока „Као Сан“. Какво значи това? Знам само, че е име на улица. А каква по-точно не е ясно.

Спираме на един от централните булеварди на тайландската столица, близо до центъра, където се намират всички разгледани през деня кралски и духовни великолепия. Шофьорът сочи с пръст накъде да отидем и тръгваме.



Попадам сред голямо струпване на хора в не толкова широка пешеходна зона. Мястото е пълно с магазини, сергии, заведения и нощни барове.





Резултатът е че влизаме във водовъртежа на купона. Разминаваме се трудно, а около нас се редят компания след компания от европейци или местни, леко до силно почерпени и очакващи внимание от околните и от минувачите.

В действителност тук наистина е забавно до момента, в който не решиш, че искаш спокойствие. Такова на Као Сан Стрийт няма да намерите. За вечеря попадаме на ресторант, разположен в безистен или нещо като вътрешен двор на кооперация. Там успяваме да вечеряме без да ни тормози никой, след което всеки се отправя накъдето желае.

Аз лично предпочитам да се пошляя по улиците късно вечер и така попадам на Нощния пазар, който се организира само в нощта на събота срещу неделя. А дали не и в петък сещу събота!? Не знам.



В продължение може би на километър обикалям и запям всевъзможни ненужни вещи, на каквито изобилства това място. Нищо интересно няма, освен това, че продавачи и клиенти се мотаят тук цяла нощ.



В крайна сметка не това е целта на вечерната ми разходка. Тук попаднах случайно. Ориентирам се бързо и се отправям към Кралския дворец. Меракът ми е да видя как ли са осветени онези прекрасни постройки вечер. Не след дълго виждам бялата ограда и тръгвам покрай нея.



Красива гледка, но влизане зад оградата няма как да стане, а снимка на Кралския дворец през нея е половинчата работа.

Така и така съм близо, отивам до кея на ферибота, откъдето през деня се преминава реката. Оттам се вижда величественият Ват Арун в своята нощна премяна.



Да кажа, че нощните улици могат да предложат кой знае каква атракция, ще е пресилено. Затова си взимам такси и се прибирам. Време е за сън, а на следващия ден – за полет към България.

[Stas]

От: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА

ПЛАВАЩИЯТ ПАЗАР

Днес е последният ни ден в Тайланд. Вечерта летим от Банкок за Доха и после за София. Разбира се, че ще го оползотворим приятно и полезно. Времето минава някакси неусетно и когато идва моментът всичко да приключи, се оказваш неподготвен.

Сутринта решаваме и тръгваме към един от плаващите пазари, намиращ се северно от Банкок. Пътят до там е около час и е добре да стигнем преди тълпите от туристи да го направят непроходим по вода и суша.

Минивановете ни стоварват пред едно напълно шантаво и невзрачно пристанище. След кратък разговор се разбира, че се качваме на моторна лодка в посока пазара.





Движим се с около 40-50 км/ч по изкуствен воден канал, а покрай нас се точат красиви пейзажи. След около 30 минути стигаме до нещо като селище около водните улици.





Колкото по-навътре влизаме, толкова водният трафик става все по-непробиваем. Тук се забелязват предимно туристически групи с лодки или пеша. Навремето са преобладавали търговците.





Като казах търговци, не е лошо да кажа няколко думи и за тях. Практиката на този пазар преди години е била производители да идват с лодките си и да продават продукцията направо от тях. Клиентите идвали с други лодки и пазарували. Едни от основните стоки са били плодовете и зеленчуците.

В наши дни нещата са се променили и то значително. Пак идват търговци, но това, което предлагат все повече и повече клони към препродажба на готови изделия. Не са останали много от истинските производители. Затова се радваме като видим как някоя баба продава направо от лодката си плодове.





Плод намираме и на самата платформа над реката – безстопанствен джакфрут.



Това, което също е останало от миналото и все още се практикува като традиция е приготвянето и продажбата на храна направо от лодките.



С Марто си взимаме по едни кокосови палачинки от по-далечната лодка. Направо да си оближеш пръстите.



Осъвременената версия на пазара предлага вече много повече и различни сергии, включително на сушата. Това до голяма степен е унищожило чара на мястото и го е превърнало в най-обикновено тържище.





Разликата е само, че не автомобили, а лодки се движат не по улици, а по водни канали. Всичко останало си е еднакво.



Плаващият пазар е интересен като цяло, но не е това, което сме свикнали да виждаме по-снимкте – нито има толкова много цвят и екзотика, нито е толкова плаващ. Търговците без сантименталности си продават на сушата, а с автобус можеш да стигнеш до самия вход.

Оттук се отправяме с пълна газ към Банкок, където си бяхме набелязали да разгледаме китайския квартал зад храма Ват Фо.

[Stas]

От: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА

КИТАЙСКИЯТ КВАРТАЛ

Яоварат е една от най-старите китайски колонии в Тайланд. Историята на китайците в града започва някъде около 1700 г., когато бедни китайски селяни от района на Чаожу, източен Гуангдонг, се преместили в района на Гранд Палас в местността Ратанакосин. Дошли в Сиам, за да търсят работа в град Тонбури на другия бряг на реката, който по това време бил столица. Китайците били помолени да се преместят на днешното място, когато крал Рама I преместил столицата през 1782 г.

Новото китайско съседство, днес наричано Яоварат Роуд, станало основен център на търговия за следващите два века. Бившите селяни работили здраво, за да станат гръбнака на търговията в Сиам. Мястото станало известно като долнопробен район, с процъфтяващи бордеи, комарджийски свърталища и дупки за пушене на опиум. В наши дни всичко това е незаконно и не може повече да се срещне.



Съвременен Тайланд се е развил и търговията процъфтява на всякакви места, но интересното в този квартал е запазилия се китайски пазар, където се продава какво ли не, а клиентите се промъкват по тесни пешеходни улички между сергиите.







По масите намираме разни интересни неща, които не винаги разбираме какво са. Е, китайски чай има от всякакви видове.







Интересни неща се предлагат и за ядене. Даже опитваме и да, вкусове разни и никак не лоши.





Разделяме се с квартала на улицата, от която започнахме да го разглеждаме.



Останалото време преди полета за България ще трябва да прахосаме някъде.

[Stas]

От: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА

ВРЕМЕ ЗА ГУБЕНЕ?

Едва ли обикалянето на моловете в град като Банкок е подходящ завършек на едно пълно с всевъзможни положителни емоции пътешествие. И все пак какво смислено да прави човек, докато чака да мине деня, за да си хване полета? Хотелът изисква освобождаване на стаите още на обяд, така че и за почивка не може да се говори. След като не успявам да измисля нищо по-ценно, решавам, че ще обикалям магазини.

Таксито ме стоварва пред MBK център. Един от най-известните шопинг центрове в Тайланд. Първото впечатление е, че това е една доста модернизирана и натоварена откъм движение градска част.





Намира се в непосредствена близост до още три мола – Сиам Дискавъри, Сиам Център и Сиам Парагон. За да стигнеш до тях трябва само да пресечеш шумните натоварени булеварди по специално създадените пешеходни прелези. Всъщност като вземем надземната линия на метрото, пешеходните тунели над улиците и шосетата, пресичащи се на няколко нива, Банкок придобива вид на железобетонен грозен град. Трябва да си представям мислено видените красиви дворци и храмове, за да не си разваля мнението за града отново.







По диагонал на MBK се намира последователността от трите мола Сиам.





Най-накрая ще завърша с един паметник, който символизира независимостта и силата на Тайланд. Построен е по случай 84-ия рожден ден на сегашния крал Рама IX, но е нещо повече от подарък за рожден ден.



След мотането по молове и улици се прибираме в хотела за трансфер до летището.

Това е краят на пътуването и мисля, че човек става значително по-богат с разнообразието, което предлага Тайланд. Какво може да се каже за Камбоджа? Да, това е едно изключително приветливо място с богата история и народ, строящ ново общество с цената на много лишения и политически препятствия. Това, че не се отказват да се борят с неправдите и несгодите е може би едно от най-ценните им качества.

Всичко, което успях да видя и усетя по време на това пътуване беше невероятно. Велики храмове и дворци, загадъчни легенди, красиви плажове и прекрасна природа. Екзотиката на Индокитай с целия си блясък ме плени, а хората, живеещи със стремежа си да бъдат по-добри и да достигнат съвършенството на Буда, те карат да се замислиш върху собствените си възгледи за света. Нека всеки от нас да прави ежедневно нещо добро, за да живеем с усмивки на лицата всеки ден!

КРАЙ

[boggentod]

От: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА

Благодаря за поредното, споделено, уникално приключение!

[Alexr]

От: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА

Благодаря за усилията да споделите този шарен свят!

[Stas]

От: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА

И аз благодаря за отзивите и оценките.
Края дописах по време на следващото си пътуване, което тепърва ще опиша, т.е. очаквайте нещо не по-малко интересно в следващите месеци.

[suzuki team]

От: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА

Благодаря за търпението също,което е нужно за да представиш това толкова подробно!Аз такова не бих могъл да имам!

[Еделвайс]

От: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА

Както винаги по много увлекателен начин разказваш, и снимките просто нямам думи да опиша, не спирай да разказваш така увлекателно и да правиш все-такива хубави снимки при пътуванията Браво

[Rabin]

От: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА

С тия теми оползотворих някой друг ден нацяло. Ако случайно ми хартисат пари - точно така ще ги наместя. Една от най-непреходните покупки - това е да видиш как живеят другите. Благодаря е меко казано. Ставам ти последовател!

[Stas]

От: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА

Имам доста идеи за пътувания, само време и пари да има.
Наистина, това е един от начините да оползотвориш парите, така че никога да не ги загубиш. Остава за цял живот.

Между другото имам и разни клипове от пътуването в Тайланд и Камбоджа, но не знам дали има интерес. Мога да прегледам и да подбера някои, които да кача в ютуб.

[sl.daskalov]

От: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА

Благодаря!

[genatanaceko]

От: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА

Прекрасен пътепис.Радвам се,не само че си посетил този прекрасен и различен свят а и,че го споделяш с нас.От доста време имам желание да посетя тези страни,но нямам възможност за сега.Продължавай все така да ни разнообразяваш сивото ежедневие.Благодаря за споделеното.Поздрави.