От: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
ТА ПРОМ
След като разгледахме Ангкор Том, се качваме на минивановете и се отправяме недалеч в посока джунглата. Да, тук има гори, които Кемрин нарича джунгла. Предполагам, че преди години наистина са имали гъст и обрасъл вид, но сега на мен ми изглеждат като една обикновена вековна гора.
Това няма особено значение, защото сме спрели пред южната врата на храмовия комплекс Та Пром и сме готови да влезем.
Това място много ми допада. Вървим под сянката на огромни дървета, жегата не се усеща, а около нас природата шепне мило „Добре дошли!“. Така го усещам.
Не след дълго стигаме до мястото, от което се открива красива гледка към Та Пром.
Това е и входът към галериите, които кръстосват руините напред и настрани. Оттук нататък се потапяме в атмосферата от филма Томб Райдър.
Та Пром е построен през 1186 г. отново от крал Джаяварман VII в чест на майка му. Използвани са много скъпоценни и полускъпоценни камъни. Да, Камбоджа е била много богата държава. В централната кула на комплекса е била поставена статуя на майката.
В онези времена Та Пром е бил манастир. В него са живеели 18 високопоставени свещеника, около 2000 послушника и вероятно около 600 апсара танцьорки.
Когато преди почти 600 години столицата е била преместена в Пном Пен, Та Пром е бил изоставен и забравен. С годините джунглата го е превзела. И до днес не е възстановен – оставен е така, както го е преобразила природата. В това е и най-големият му чар. Огромни дървета са израстнали по стените и сградите на храма придавайки учудващо необичаен вид на мястото. Това е привлякло сценаристите на филма „Лара Крофт: Томб Райдър“, които са заснели много от сцените тук.
Около корените на дърветата има постоянна тълпа от туристи, желаещи да се снимат. Преобладават японците. Въпреки тях успях да издебна момент и да снимам само детайлите, без навлеци.
Навсякъде по сградите, кулите и оградите има майсторски издълбани в камъка орнаменти и фигури. Вероятно са изглеждали приказно преди да бъдат изоставени.
Личи си как времето е разрушило част от постройките и как са оставени просто така – на волята на времето.
Тук таме се извършват някакви укрепващи дейности със скелета и подпори. Не се възстановява, но се възпрепятстват новите разрушения.
Едно от емблематичните места, познато от филма:
И една глава, обгърната от корени, която човек трудно ще забележи, освен ако Кемрин не му я покаже. Виждате ли я?
Всички ценности от храма са били ограбени от местните и разпродадени на колекционери по целия свят. Каквото е могло да бъде взето от 260-те статуи в манастира и от украсата, е било взето.
Оградите отвън и отвътре все още са запазили спомен за отминала красота. Трябва да се вгледаме и замислим, за да я открием.
Вътрешността на Та Пром е пълна с постройки, достойни произведения на изкуството. Тяхната красота е завладяна от джунглата сякаш за да ни покаже, че никой не е по-велик от природата и че рано или късно се връщаме там, откъдето сме дошли.
Отправям се към северния изход. Обикновено на такива места местните чакат, за да изкарат някой долар. По цял ден изработват на ръка неща, които после ни предлагат като сувенири.
С продажбите обикновено се занимават децата. Не само, но предимно те. И тъй като са много мили, няма как да не си купиш нещо. Проблемът е, че ако купиш от едно от тях, другите се натъжават и даже понякога плачат, че не са успели и те да продадат.
А че са много красиви можете да видите от снимките. Удобен повод да се снимаш с детенце е като купиш нещо от него. Тогава и двете страни по сделката са щастливи.
След Та Пром стана време за обяд и ще използваме един ресторант в района, за да опитаме нещо традиционно от камбоджанската кухня.
Пиле с ориз и зеленчуци, гарнирано с яйце и украсено с цвят от лотос. Освен, че изглежда красиво, е и много вкусно. Цветето не се яде.
За десерт плодова салата в купичка от драконов плод… Купичката не се яде.
След обяда е време за ново благотворително пазаруване на подаръци и сувенири.
Честно казано това, което купувам от тези местни деца, ми е много по-мило и скъпо, отколкото каквито и да било други сувенири. Освен това е много забавно да си говорим с тях на английски – език, който учат от малки, за да могат да общуват с туристи и да си изкарват прехраната.
Настъпи моментът да се отправим към едно от най-емблематичните за Камбоджа места. Място, заредено с много енергия и величие.
ТА ПРОМ
След като разгледахме Ангкор Том, се качваме на минивановете и се отправяме недалеч в посока джунглата. Да, тук има гори, които Кемрин нарича джунгла. Предполагам, че преди години наистина са имали гъст и обрасъл вид, но сега на мен ми изглеждат като една обикновена вековна гора.
Това няма особено значение, защото сме спрели пред южната врата на храмовия комплекс Та Пром и сме готови да влезем.
Това място много ми допада. Вървим под сянката на огромни дървета, жегата не се усеща, а около нас природата шепне мило „Добре дошли!“. Така го усещам.
Не след дълго стигаме до мястото, от което се открива красива гледка към Та Пром.
Това е и входът към галериите, които кръстосват руините напред и настрани. Оттук нататък се потапяме в атмосферата от филма Томб Райдър.
Та Пром е построен през 1186 г. отново от крал Джаяварман VII в чест на майка му. Използвани са много скъпоценни и полускъпоценни камъни. Да, Камбоджа е била много богата държава. В централната кула на комплекса е била поставена статуя на майката.
В онези времена Та Пром е бил манастир. В него са живеели 18 високопоставени свещеника, около 2000 послушника и вероятно около 600 апсара танцьорки.
Когато преди почти 600 години столицата е била преместена в Пном Пен, Та Пром е бил изоставен и забравен. С годините джунглата го е превзела. И до днес не е възстановен – оставен е така, както го е преобразила природата. В това е и най-големият му чар. Огромни дървета са израстнали по стените и сградите на храма придавайки учудващо необичаен вид на мястото. Това е привлякло сценаристите на филма „Лара Крофт: Томб Райдър“, които са заснели много от сцените тук.
Около корените на дърветата има постоянна тълпа от туристи, желаещи да се снимат. Преобладават японците. Въпреки тях успях да издебна момент и да снимам само детайлите, без навлеци.
Навсякъде по сградите, кулите и оградите има майсторски издълбани в камъка орнаменти и фигури. Вероятно са изглеждали приказно преди да бъдат изоставени.
Личи си как времето е разрушило част от постройките и как са оставени просто така – на волята на времето.
Тук таме се извършват някакви укрепващи дейности със скелета и подпори. Не се възстановява, но се възпрепятстват новите разрушения.
Едно от емблематичните места, познато от филма:
И една глава, обгърната от корени, която човек трудно ще забележи, освен ако Кемрин не му я покаже. Виждате ли я?
Всички ценности от храма са били ограбени от местните и разпродадени на колекционери по целия свят. Каквото е могло да бъде взето от 260-те статуи в манастира и от украсата, е било взето.
Оградите отвън и отвътре все още са запазили спомен за отминала красота. Трябва да се вгледаме и замислим, за да я открием.
Вътрешността на Та Пром е пълна с постройки, достойни произведения на изкуството. Тяхната красота е завладяна от джунглата сякаш за да ни покаже, че никой не е по-велик от природата и че рано или късно се връщаме там, откъдето сме дошли.
Отправям се към северния изход. Обикновено на такива места местните чакат, за да изкарат някой долар. По цял ден изработват на ръка неща, които после ни предлагат като сувенири.
С продажбите обикновено се занимават децата. Не само, но предимно те. И тъй като са много мили, няма как да не си купиш нещо. Проблемът е, че ако купиш от едно от тях, другите се натъжават и даже понякога плачат, че не са успели и те да продадат.
А че са много красиви можете да видите от снимките. Удобен повод да се снимаш с детенце е като купиш нещо от него. Тогава и двете страни по сделката са щастливи.
След Та Пром стана време за обяд и ще използваме един ресторант в района, за да опитаме нещо традиционно от камбоджанската кухня.
Пиле с ориз и зеленчуци, гарнирано с яйце и украсено с цвят от лотос. Освен, че изглежда красиво, е и много вкусно. Цветето не се яде.
За десерт плодова салата в купичка от драконов плод… Купичката не се яде.
След обяда е време за ново благотворително пазаруване на подаръци и сувенири.
Честно казано това, което купувам от тези местни деца, ми е много по-мило и скъпо, отколкото каквито и да било други сувенири. Освен това е много забавно да си говорим с тях на английски – език, който учат от малки, за да могат да общуват с туристи и да си изкарват прехраната.
Настъпи моментът да се отправим към едно от най-емблематичните за Камбоджа места. Място, заредено с много енергия и величие.
Коментар