Tweet
Всичко започна като на шега когато през септември бяхме на Халкидики и се запознахме с Любо и неговата приятелка от Хърватска, обикалящи света на велосипеди. Тяхната идея беше да пътуват към Патра, от там с ферибот до Крит и за Нова година в Кипър.
В разговорите вечер “около огъня” се запалихме и ние да пътуваме в тази непозната за нас посока. Речено сторено и в началото на ноемри запазихме билети за ферибот по интернет и платихме по банка за което фериботната компания ни направи голяма отстъпка за предварителното плащане.Потърсих по интернет за пътували по този маршрут кемперисти но се оказа че само един англичанин е пътувал но не дава пълна информация а само се оплаква от отношението в ориента. По късно се чухме по телефона с Любо но те се върнали вече в Хърватска по ред причини и така останахме самички в пътуването.
Освен билетите за ферибота се подготвихме и с най необходимите продукти и на 22.12.12г. потеглихме за Гърция.
За наше удобство и уж за по пряк път минахме през Златоград, Ксанти и от там за Турция. Вечерта бяхме на ферибота на Чанаккале и къмпирахме на стотина километра след това, на една бензиностанция в залива след Айвасък.
23.12.
На сутринта имахме да наваксваме много път защото се оказа че по този маршрут който сме поели е по-дълъг с 450-500 км от стандартния, който е през Анкара.Въпреки това времето ни предостави невероятни гледки като например дъга която се вижда напълно от единият до другият край.Вечерта преспахме на едно уединено място на паркинга на марината на Каш, а един услужлив бензинджия беше така добър да ни даде да си наточим вода за да се изкъпем.
24.12.
Днес имаме богата културна програма още повече че днес е Бъдни вечер и е посветен на христянското семейство, което вече е далече от нас.
Пристигнахме в град Демре (Мира) където е живял и починал Свети Николай Чудотворец.
“Преданието разказва как спасил един обеднял човек с три дъщери. Когато изгубил всичките си пари, човекът бил решен на всичко, да продаде дъщерите си дори. Но светецът не позволил това да стане. Една нощ разореният получил неочакван дар - кесия с жълтици. С нея оженил едната си дъщеря за богат жених, заживяла тя добре. После получил нов дар - кесия с жълтици и за втората си дъщеря. После - за третата. Накрая и за себе си намерил жълтици. Хукнал да гони странника, който му подхвърлил парите, тичал след него бездиханно, в мига, в който почти го застигнал, съзрял в него Божия пратеник, осъзнал, че само такъв можел да бъде той, само свят можел да бъде неочаквания дар, който го спасил от грях. Сигурно оттогава почитат св. Николай като закрилник на имота и парите.”- Уикипедия
Всичките му дела до края на живота му през 342г. имали цел да умиротворяват, да закрилят, да дават изцеление. Постигал го с чудна лекота, наричали го Чудотворец. Разгледахме църквата и саркофага в който е бил положен и от там се насочихме към близките скали където има запазени гробници от древното Лидииско царство.
Подобно на Вавилон и Мидия, Лидииското царство е било велико през 7 пр.н.е. Красиво, с тези изсечени в скалите гробници наподобяващи на Кападокия но в умален мащаб.
25.12.
На обяд пристигнахме на пристанището където заверихме билетите след няколкочасово размотаване и накрая се оказа, че Дида ще пътува с друг ферибот, а аз на РО-РО. Ориента си е ориента, не разбират и не говорят друг език освен родния. И така в 23.00 най накрая се качихме на фериботите а тръгването беше към 2.00 въпреки обявения час 23.30.
За първи път се возя на ферибот с асансьор. От долната палуба качват колите до горната с асансьор. Пътуващите на феритбота бяха най-вече тирове от Турция, а други чужденци освен нас няма. Аз с кемпера бях добре, защото вечерта легнах, а Дида цяла нощ на дървено столче и безсъние.
26.12.
Пристигнахме в Гирне около 8 часа .Ферито на Дида беше пристигнало по рано и ме чакаше на пристанището. Пак размотаване печати проверки и вече сме в Севернокипърска турска република. От предишното ми пътуване в Индия бях свикнал и не ми правеше впечатление лявото движение и бързо се адаптирах.
От Гирне се насочихме към Фамагуста. Паркирахме на голям паркинг до старата венецианска стена наблизо до голямата порта.
Изкачихме стената където погледа се простира от Саламис до Вароша-призрачният град.
Направихме снимки и се разходихме до Катедралата св.Николай и църквата св.Георги.
Интересното е, че кипърските турци не разрушават христянските паметници, но и не ги поддържат. Катедралата св.Николай е като произведение на изкуството и умален модел на парижката света богородица и след като се е срутил покрива те изградили минаре и е работеща джамия.
И тъй като свършихме бързо с разглеждането и още нямаше обяд решихме да поемем на юг.
Преминахме чекпойнт Фамагуста с хиляди перипетии и подписване на декларация за нашето бъдещо завръщане в Северен кипър. Необяснимо защо толкова трудно, но в последващи разговори с хора в южен кипър недоумяваха как са ни пуснали и било прецедент, защото преминаването на чужденци през чекпойнтовете е почти невъзможно и то с кола.
Щасливи поехме към Агия Напа или техния Слънчев Бряг, няма как по друг начин да го оприлича като застроен курорт. Преминахме транзит и поехме към Паралимни на Аквариум. В общи линии нищо интересно и се върнахме по пътя за Ларнака. Намерихме едно райско местенце до соленото езеро между летището и Ларнака където къмпирахме.
Времето беше невероятно температурата беше 24-250С около нас зелена тревичка, по която те е яд да ходиш да не я стъпкаш, а залеза –фантастичен. Слънцето залезе между две палми на фона на зелените полета и маслинови горички. И тъй като днес ми е рожден ден и преживяното беше невероятно. Вечерта завършихме с бутилка вино с кипърски маслини и българско сирене. Мммм невероятно.
27.12.
Преди обяд влезнахме в Лимасол - ужасно движение и пътен трафик отбиваме към плажа “Lady’s smile” в търсене на голямото солено езеро. Красиво, а и хората се къпят, времето - топло и водата топла.
Продължихме към родното място на Афродита. Според легендата е родена край Пафос, Кипър, след като Кронос отрязва гениталиите на Уран и неговата кръв и семенна течност падат в морето и се превръщат в пяна. От тази пяна се ражда Афродита — най-красивата от богините.
Има и друга версия за нейния произход, съгласно която тя е дъщеря на Зевс и Диона.
По традиция на плажа където Афродита е излязла от морето туристите правят от камъни сърца, естествено - и аз направих (малко нескопосоно) но най-щастлива от това беше Дида.
Продължихме към руините където се предполага че тя е живяла
в общи линии нищо интересно, а след това - последната точка за деня бяха морските пещери край Пафос.
Намерихме местенце върху скалите където останахме през нощта.
28.12.
След като посрешнахме изгрева се отравихме в обратната посока от нашето пътуване.
Преминахме отново чекпойнта този път беше по лесно безпроблемно и паркирахме пред портите на древният град Саламис. Саламис (Salamis) е името на древна град-държава, която просперирала на остров Кипър през 8-6 век пр.н.е. и след това.
Разгледахме целият град, което ни отне целият следобед докато стигнем и до храма на Зевс.
Наистина впечатляващо е като размери, не само като големина на самият град, а и като големина на колоните и капителите.
Вечерта останахме пред входа на града и се усамотихме на близкият кей където непрекъснато идваха и си отиваха рибари и влюбени двойки.
Залеза на слънцето почти съвпадна с изгрева на луната.
Тук е мястото да спомена, че исках и аз като Вапцаров да изживея точно този миг на крайбрежието на Фамагуста.
“Ти помниш ли
морето и машините
и трюмовете, пълни
с лепкав мрак?
И онзи див копнеж
по Филипините,
по едрите звезди
над Фамагуста? ....”
Моторни песни
Никола Вапцаров
29.12.
Сутринта поехме към така очаквания “Голдън биич”. Това е дълга пясъчна ивица с пясъчни дюни на височина достигащи 50 метра.
През месеците май и септември там излизат да снасят яйца костенурките карета-карета. Направена е дървена пътека по която се стига до плажа да не се нарушава спокойствието на костенурките.
На 30 км се намира манастира св.Андреас. Оказа се, че е построен на 25 март 1914г. по незнайно каква причина от българи.
Последният монах служил там е грък и гроба е пред входа откъм морето. “По традиция”, както и другите и този манастир беше изоставен на природата, но църквата е действаща,а попа е грък.
По път купихме от един магазин риба-паламуд и ципура. Намерихме си едно заливче само за нас, между две лодки, изкарани на брега. Вечерта си направихме риба с бяло вино. Междувременно се запознахме с полицай, охраняващ района на св.Андрей. Казва се Хасип на 43 години и след 2 години се пенсионира.
Вечерта ни беше гост и изкарахме много хубаво. Изпи цялата бутилка уиски която ни беше за Нова година. На следващият ден беше на лов за птици и се уговорихме след Нова година да се видим отново.
30.12.
Ден за риболов. Предишната вечер Хасип ми обясни местата за риболов и как да ловя риба. Хвърлих въците и не след дълго започнаха да се обаждат барбуни.
Обяда беше готов.
Следобед тръгнахме посока Еренкьой – от северната страна, през Ризокарпазо (Дипкарпаз). Стигнахме марината и се върнахме от южната страна на “опашката”. Невероятни плажове с направени места за къмпиране - напълно безплатни, с тоалетни и вода отделно направени пейки, а за сянка - стари маслини.
Намерихме си нашето местенце, и тъй като беше достатъчно топло и се гмурнахме в морето, а то топло и не ти се излиза.
Бяхме като деца, които не бяха виждали море. Вечерта отново гледахме залеза през прозореца на кемпера.
31.12.
Върнахме се отново на нашето заливче, след св.Андреас.
Подготвяхме посрещането на Нова година. Сипахме си по едно питие и изчакахме 12.00ч., аз се бях маскирал като Дядо Мраз -Баба Ноел на кипърски.
Посрешнахме новата година самички без фоерверки, но с много настроение.
Гледахме телевизия до късно през нощта.
01.01.
ЧНГ. Поради липса на сурвакарчета, аз сурваках Дида и тя мен. Предишният ден намерих един хубав храст от който стана доста прилична сурвачка. Пожелахме си догодина пак на това място. Върнахме се отново на върха на “опашката”. По обяд пристигна и Хасип който ни донесе киклик - малък дивеч, приличащ на малка кокошка, от лова от предишният ден, големи калмари, плодове и домашно козе сирене.
Дида направи от киклика манджа с картофки морков и лук, а аз се заех да пържа калмарите.
Изядохме си пръстите. Веселихме се до 2ч. сутринта.
02.01.
Тръгнахме по северната дъга на острова посока Кирения. По пътя имаше невероятни гледки, ниските облаци допринасяха за това настроение, прецеждаха слънчевите лъчи на определени места, създаваха обстановка като в театър, на който прожекторите осветяваха най-хубавите сцени на пейзажа.
След Кирения отбихме по пътя за Никозия. На 15 километра се намира крепостта св.Иларион. Построена на скала, възможно на най-високото място, от където се открива гледка към целият залив.
Според легендите бог богословил св.Иларион с дар на чудотворство. Болни получавали изцеление по неговата молитва и с допиране до неговата ръка. Като виждали това, мнозина се обръщали към Господа. Св.Иларион завършил земният си път в Кипър и тази крепост е посветена в негова чест.
По късно е превърнат в замък от Ричард Лъвското сърце.
След спускането от замъка към Кирения се отбихме вдясно и на 5-6 км намерихме невероятни плажове на високи скали и там къмпирахме. И отново тази невероятно красива тревичка около кемпера - радост за окото.
03.01.
Станахме рано сутринта и посрешнахме изгрева от към планините. Беше невероятно като се има предвид че това беше последният ни ден в Кипър. Пристигнахме на пристанището преди 8ч., а фериботът трябваше да тръгне в 12.00ч., а той тръгна в 15.30ч.. На пристанището се запознахме с двама българи. Исмаил работи на пристанището, а Господин в Лимасол. Исмайл е емигрирал преди 20 години и не се е връщал в България. Най му липсвало нашенската ракийка и късмет, че в кемпера се подмяташе една бутилка, та на човека му светнаха очите, като му я подарих. Зарече ме, че като идвам следващият път към Кипър да му се обадя още от ферибота, да ми оправи документите, да няма проблеми и чакане. Той ни помогна, да си оправим документите за отпътуване.
А Господин работи като шофьор на камион в Лимасол и той от дълго време работи там и се прибира в България да си нагледа имотите. През целият път на ферибота бяхме заедно и ми разказваше за българите, които живеят в Кипър. Ето една от неговите случки:
Неговият шеф-кипърец го кани да ходят на лов. Естествено, че напълно екипирани тръгват към близкото кафене. Пият по едно кафе до 10 ч., след което тръгват с колата на лов и естествено водят и куче. Пристигат, под едно дърво вадят столчетата, сядат, слагат пушката на колене и започват да чакат да кацне някое пиле на дървото. Щом кацне гърмят, а кучето ходи да носи улова, след това пак в кафенето ... да разправят какъв улов са направили.
Такъв смях падна, че не усетихме как пристигнахме в Ташуджу.
Беше около 20.30ч. И след митнически проверки, тук печат, там бланка и т.н до 22ч. Бяхме свършили. Решихме, че е най-добре, да се ориентираме за спане в центъра до часовниковата кула. Бяха ни наплашили, че е пълно със сирийски емигранти, но така и нищо не ни се случи.
3,01
Прекосихме Турция от Ташуджу до Истамбул през Коня и Анкара. По пътя нищо интересно освен от това, че започна да застудява и температурата от 200С слезе до 20С.
4.01
От Истамбул тръгнахме много рано въпреки тежкият трафик успяхме около 15ч. да минем границата. На път за Смолян минахме през Кърджали, където ни очакваха приятели кемперджии, да даваме “пресконференция”, но времето ни беше късо и пихме по едно кафе с тях и бързахме да се приберем.
Надявам се че пожеланията, които си направихме на Нова година ще се сбъднат:
Догодина пак там – на острова на Афродита.
В разговорите вечер “около огъня” се запалихме и ние да пътуваме в тази непозната за нас посока. Речено сторено и в началото на ноемри запазихме билети за ферибот по интернет и платихме по банка за което фериботната компания ни направи голяма отстъпка за предварителното плащане.Потърсих по интернет за пътували по този маршрут кемперисти но се оказа че само един англичанин е пътувал но не дава пълна информация а само се оплаква от отношението в ориента. По късно се чухме по телефона с Любо но те се върнали вече в Хърватска по ред причини и така останахме самички в пътуването.
Освен билетите за ферибота се подготвихме и с най необходимите продукти и на 22.12.12г. потеглихме за Гърция.
За наше удобство и уж за по пряк път минахме през Златоград, Ксанти и от там за Турция. Вечерта бяхме на ферибота на Чанаккале и къмпирахме на стотина километра след това, на една бензиностанция в залива след Айвасък.
23.12.
На сутринта имахме да наваксваме много път защото се оказа че по този маршрут който сме поели е по-дълъг с 450-500 км от стандартния, който е през Анкара.Въпреки това времето ни предостави невероятни гледки като например дъга която се вижда напълно от единият до другият край.Вечерта преспахме на едно уединено място на паркинга на марината на Каш, а един услужлив бензинджия беше така добър да ни даде да си наточим вода за да се изкъпем.
24.12.
Днес имаме богата културна програма още повече че днес е Бъдни вечер и е посветен на христянското семейство, което вече е далече от нас.
Пристигнахме в град Демре (Мира) където е живял и починал Свети Николай Чудотворец.
“Преданието разказва как спасил един обеднял човек с три дъщери. Когато изгубил всичките си пари, човекът бил решен на всичко, да продаде дъщерите си дори. Но светецът не позволил това да стане. Една нощ разореният получил неочакван дар - кесия с жълтици. С нея оженил едната си дъщеря за богат жених, заживяла тя добре. После получил нов дар - кесия с жълтици и за втората си дъщеря. После - за третата. Накрая и за себе си намерил жълтици. Хукнал да гони странника, който му подхвърлил парите, тичал след него бездиханно, в мига, в който почти го застигнал, съзрял в него Божия пратеник, осъзнал, че само такъв можел да бъде той, само свят можел да бъде неочаквания дар, който го спасил от грях. Сигурно оттогава почитат св. Николай като закрилник на имота и парите.”- Уикипедия
Всичките му дела до края на живота му през 342г. имали цел да умиротворяват, да закрилят, да дават изцеление. Постигал го с чудна лекота, наричали го Чудотворец. Разгледахме църквата и саркофага в който е бил положен и от там се насочихме към близките скали където има запазени гробници от древното Лидииско царство.
Подобно на Вавилон и Мидия, Лидииското царство е било велико през 7 пр.н.е. Красиво, с тези изсечени в скалите гробници наподобяващи на Кападокия но в умален мащаб.
25.12.
На обяд пристигнахме на пристанището където заверихме билетите след няколкочасово размотаване и накрая се оказа, че Дида ще пътува с друг ферибот, а аз на РО-РО. Ориента си е ориента, не разбират и не говорят друг език освен родния. И така в 23.00 най накрая се качихме на фериботите а тръгването беше към 2.00 въпреки обявения час 23.30.
За първи път се возя на ферибот с асансьор. От долната палуба качват колите до горната с асансьор. Пътуващите на феритбота бяха най-вече тирове от Турция, а други чужденци освен нас няма. Аз с кемпера бях добре, защото вечерта легнах, а Дида цяла нощ на дървено столче и безсъние.
26.12.
Пристигнахме в Гирне около 8 часа .Ферито на Дида беше пристигнало по рано и ме чакаше на пристанището. Пак размотаване печати проверки и вече сме в Севернокипърска турска република. От предишното ми пътуване в Индия бях свикнал и не ми правеше впечатление лявото движение и бързо се адаптирах.
От Гирне се насочихме към Фамагуста. Паркирахме на голям паркинг до старата венецианска стена наблизо до голямата порта.
Изкачихме стената където погледа се простира от Саламис до Вароша-призрачният град.
Направихме снимки и се разходихме до Катедралата св.Николай и църквата св.Георги.
Интересното е, че кипърските турци не разрушават христянските паметници, но и не ги поддържат. Катедралата св.Николай е като произведение на изкуството и умален модел на парижката света богородица и след като се е срутил покрива те изградили минаре и е работеща джамия.
И тъй като свършихме бързо с разглеждането и още нямаше обяд решихме да поемем на юг.
Преминахме чекпойнт Фамагуста с хиляди перипетии и подписване на декларация за нашето бъдещо завръщане в Северен кипър. Необяснимо защо толкова трудно, но в последващи разговори с хора в южен кипър недоумяваха как са ни пуснали и било прецедент, защото преминаването на чужденци през чекпойнтовете е почти невъзможно и то с кола.
Щасливи поехме към Агия Напа или техния Слънчев Бряг, няма как по друг начин да го оприлича като застроен курорт. Преминахме транзит и поехме към Паралимни на Аквариум. В общи линии нищо интересно и се върнахме по пътя за Ларнака. Намерихме едно райско местенце до соленото езеро между летището и Ларнака където къмпирахме.
Времето беше невероятно температурата беше 24-250С около нас зелена тревичка, по която те е яд да ходиш да не я стъпкаш, а залеза –фантастичен. Слънцето залезе между две палми на фона на зелените полета и маслинови горички. И тъй като днес ми е рожден ден и преживяното беше невероятно. Вечерта завършихме с бутилка вино с кипърски маслини и българско сирене. Мммм невероятно.
27.12.
Преди обяд влезнахме в Лимасол - ужасно движение и пътен трафик отбиваме към плажа “Lady’s smile” в търсене на голямото солено езеро. Красиво, а и хората се къпят, времето - топло и водата топла.
Продължихме към родното място на Афродита. Според легендата е родена край Пафос, Кипър, след като Кронос отрязва гениталиите на Уран и неговата кръв и семенна течност падат в морето и се превръщат в пяна. От тази пяна се ражда Афродита — най-красивата от богините.
Има и друга версия за нейния произход, съгласно която тя е дъщеря на Зевс и Диона.
По традиция на плажа където Афродита е излязла от морето туристите правят от камъни сърца, естествено - и аз направих (малко нескопосоно) но най-щастлива от това беше Дида.
Продължихме към руините където се предполага че тя е живяла
в общи линии нищо интересно, а след това - последната точка за деня бяха морските пещери край Пафос.
Намерихме местенце върху скалите където останахме през нощта.
28.12.
След като посрешнахме изгрева се отравихме в обратната посока от нашето пътуване.
Преминахме отново чекпойнта този път беше по лесно безпроблемно и паркирахме пред портите на древният град Саламис. Саламис (Salamis) е името на древна град-държава, която просперирала на остров Кипър през 8-6 век пр.н.е. и след това.
Разгледахме целият град, което ни отне целият следобед докато стигнем и до храма на Зевс.
Наистина впечатляващо е като размери, не само като големина на самият град, а и като големина на колоните и капителите.
Вечерта останахме пред входа на града и се усамотихме на близкият кей където непрекъснато идваха и си отиваха рибари и влюбени двойки.
Залеза на слънцето почти съвпадна с изгрева на луната.
Тук е мястото да спомена, че исках и аз като Вапцаров да изживея точно този миг на крайбрежието на Фамагуста.
“Ти помниш ли
морето и машините
и трюмовете, пълни
с лепкав мрак?
И онзи див копнеж
по Филипините,
по едрите звезди
над Фамагуста? ....”
Моторни песни
Никола Вапцаров
29.12.
Сутринта поехме към така очаквания “Голдън биич”. Това е дълга пясъчна ивица с пясъчни дюни на височина достигащи 50 метра.
През месеците май и септември там излизат да снасят яйца костенурките карета-карета. Направена е дървена пътека по която се стига до плажа да не се нарушава спокойствието на костенурките.
На 30 км се намира манастира св.Андреас. Оказа се, че е построен на 25 март 1914г. по незнайно каква причина от българи.
Последният монах служил там е грък и гроба е пред входа откъм морето. “По традиция”, както и другите и този манастир беше изоставен на природата, но църквата е действаща,а попа е грък.
По път купихме от един магазин риба-паламуд и ципура. Намерихме си едно заливче само за нас, между две лодки, изкарани на брега. Вечерта си направихме риба с бяло вино. Междувременно се запознахме с полицай, охраняващ района на св.Андрей. Казва се Хасип на 43 години и след 2 години се пенсионира.
Вечерта ни беше гост и изкарахме много хубаво. Изпи цялата бутилка уиски която ни беше за Нова година. На следващият ден беше на лов за птици и се уговорихме след Нова година да се видим отново.
30.12.
Ден за риболов. Предишната вечер Хасип ми обясни местата за риболов и как да ловя риба. Хвърлих въците и не след дълго започнаха да се обаждат барбуни.
Обяда беше готов.
Следобед тръгнахме посока Еренкьой – от северната страна, през Ризокарпазо (Дипкарпаз). Стигнахме марината и се върнахме от южната страна на “опашката”. Невероятни плажове с направени места за къмпиране - напълно безплатни, с тоалетни и вода отделно направени пейки, а за сянка - стари маслини.
Намерихме си нашето местенце, и тъй като беше достатъчно топло и се гмурнахме в морето, а то топло и не ти се излиза.
Бяхме като деца, които не бяха виждали море. Вечерта отново гледахме залеза през прозореца на кемпера.
31.12.
Върнахме се отново на нашето заливче, след св.Андреас.
Подготвяхме посрещането на Нова година. Сипахме си по едно питие и изчакахме 12.00ч., аз се бях маскирал като Дядо Мраз -Баба Ноел на кипърски.
Посрешнахме новата година самички без фоерверки, но с много настроение.
Гледахме телевизия до късно през нощта.
01.01.
ЧНГ. Поради липса на сурвакарчета, аз сурваках Дида и тя мен. Предишният ден намерих един хубав храст от който стана доста прилична сурвачка. Пожелахме си догодина пак на това място. Върнахме се отново на върха на “опашката”. По обяд пристигна и Хасип който ни донесе киклик - малък дивеч, приличащ на малка кокошка, от лова от предишният ден, големи калмари, плодове и домашно козе сирене.
Дида направи от киклика манджа с картофки морков и лук, а аз се заех да пържа калмарите.
Изядохме си пръстите. Веселихме се до 2ч. сутринта.
02.01.
Тръгнахме по северната дъга на острова посока Кирения. По пътя имаше невероятни гледки, ниските облаци допринасяха за това настроение, прецеждаха слънчевите лъчи на определени места, създаваха обстановка като в театър, на който прожекторите осветяваха най-хубавите сцени на пейзажа.
След Кирения отбихме по пътя за Никозия. На 15 километра се намира крепостта св.Иларион. Построена на скала, възможно на най-високото място, от където се открива гледка към целият залив.
Според легендите бог богословил св.Иларион с дар на чудотворство. Болни получавали изцеление по неговата молитва и с допиране до неговата ръка. Като виждали това, мнозина се обръщали към Господа. Св.Иларион завършил земният си път в Кипър и тази крепост е посветена в негова чест.
По късно е превърнат в замък от Ричард Лъвското сърце.
След спускането от замъка към Кирения се отбихме вдясно и на 5-6 км намерихме невероятни плажове на високи скали и там къмпирахме. И отново тази невероятно красива тревичка около кемпера - радост за окото.
03.01.
Станахме рано сутринта и посрешнахме изгрева от към планините. Беше невероятно като се има предвид че това беше последният ни ден в Кипър. Пристигнахме на пристанището преди 8ч., а фериботът трябваше да тръгне в 12.00ч., а той тръгна в 15.30ч.. На пристанището се запознахме с двама българи. Исмаил работи на пристанището, а Господин в Лимасол. Исмайл е емигрирал преди 20 години и не се е връщал в България. Най му липсвало нашенската ракийка и късмет, че в кемпера се подмяташе една бутилка, та на човека му светнаха очите, като му я подарих. Зарече ме, че като идвам следващият път към Кипър да му се обадя още от ферибота, да ми оправи документите, да няма проблеми и чакане. Той ни помогна, да си оправим документите за отпътуване.
А Господин работи като шофьор на камион в Лимасол и той от дълго време работи там и се прибира в България да си нагледа имотите. През целият път на ферибота бяхме заедно и ми разказваше за българите, които живеят в Кипър. Ето една от неговите случки:
Неговият шеф-кипърец го кани да ходят на лов. Естествено, че напълно екипирани тръгват към близкото кафене. Пият по едно кафе до 10 ч., след което тръгват с колата на лов и естествено водят и куче. Пристигат, под едно дърво вадят столчетата, сядат, слагат пушката на колене и започват да чакат да кацне някое пиле на дървото. Щом кацне гърмят, а кучето ходи да носи улова, след това пак в кафенето ... да разправят какъв улов са направили.
Такъв смях падна, че не усетихме как пристигнахме в Ташуджу.
Беше около 20.30ч. И след митнически проверки, тук печат, там бланка и т.н до 22ч. Бяхме свършили. Решихме, че е най-добре, да се ориентираме за спане в центъра до часовниковата кула. Бяха ни наплашили, че е пълно със сирийски емигранти, но така и нищо не ни се случи.
3,01
Прекосихме Турция от Ташуджу до Истамбул през Коня и Анкара. По пътя нищо интересно освен от това, че започна да застудява и температурата от 200С слезе до 20С.
4.01
От Истамбул тръгнахме много рано въпреки тежкият трафик успяхме около 15ч. да минем границата. На път за Смолян минахме през Кърджали, където ни очакваха приятели кемперджии, да даваме “пресконференция”, но времето ни беше късо и пихме по едно кафе с тях и бързахме да се приберем.
Надявам се че пожеланията, които си направихме на Нова година ще се сбъднат:
Догодина пак там – на острова на Афродита.
))
))
Коментар