Tweet
Непал
Това е разказ за една сбъдната мечта.
От години се интересувам от будизма и тайно ме привличат снежните върхове на величествените и недостъпни за всеки Хималаи. Така преди 5 - 6 години се зароди и моята мечта - да стъпя в страната на снеговете.
Обиколих доста туристически агеции, но всички предлагаха вариантите: Индия - Непал - Тибет или Китай - Тибет с неподходяща продължителност и цена. Имах желание да посетя и тези страни, но повече мечтаех да докосна „покрива на света”.
Реших да търся човек, който е бил там и чрез неговите разкази да придобия най-ясна предства за това какво ми предстои. Както се казва: ”С питане и до Цариград се стига”. А аз тръгнах оттам.
Бях впечатлена от снимките и разказите на Мариян Господинов, който беше ходил 2 години по-рано. Разбрах, че авантюристичните пътешествия там не са за предпочитане. Посъветва ме да изчакам до септември, когато в България ще пристигне Даоа - техния приятел и водач на екскурзията им.
Лятото отмина, настъпи есента, но се оказа, че пътуването на Даоа се е отменило. Заживях с мисълта, че когато човек желаe нещо истински, от сърце, то непременно се сбъдва.
В един студен февруарски ден на 2007, Мариян се обади и ме попита: „Ще ходим ли в Тибет?” Пулса ми веднага се учести. Каза ми да занеса 100 евро (колкото имах в момента) за закупуване на билетите и да се готвя за месец юли. Идея нямах как ще се сдобия с останалите пари, но се надявах на чудо.
Увеличих тренировките по бягане в Морската градина. Изкачвах се и слизах по металната стълба под Делфинариума бягайки. Все пак щяхме да достигнем до 5200 надморска височина. Правех планове да се кача и това лято на връх Мусала, но не ми стигна времето.
Вълнувах се толкова много, че от суеверие не бях казала на почти никого. Реших да „изстрелям” новината дни преди тръгване.
Фирмата, която организираше всичко беше софийска (приятели на Мариян, с които той беше ходил предния път). Те ми изпратиха информация за предстоя и посещенията ни: по десет дни в Непал и Тибет, с две нощувки в Бахрейн. Както и подробни инструкции за нещата и продуктите, които ще са ни нужни.
В последния момент Мариян каза, че няма да има възможност да пътува, но пък се запознах с Роси Пармакова, с която след това „делихме стаята”.
С много усилия успях да намеря парите и още седмица преди заминаването започнах да си трупам нещата на дивана. Събраха се в един голям туристически куфар и една раница.
ДЕН ПЪРВИ
Заветната дата 14.07.2007г. дойде!
С баща ми се сбогуваме в къщи, а на автогарата ме изпращат майка ми, моят приятел Иван и близки приятели.
Снимките и целият текст можете да видите на сайта ми http://tibet.hostzi.com
Приятно четене.
Това е разказ за една сбъдната мечта.
От години се интересувам от будизма и тайно ме привличат снежните върхове на величествените и недостъпни за всеки Хималаи. Така преди 5 - 6 години се зароди и моята мечта - да стъпя в страната на снеговете.
Обиколих доста туристически агеции, но всички предлагаха вариантите: Индия - Непал - Тибет или Китай - Тибет с неподходяща продължителност и цена. Имах желание да посетя и тези страни, но повече мечтаех да докосна „покрива на света”.
Реших да търся човек, който е бил там и чрез неговите разкази да придобия най-ясна предства за това какво ми предстои. Както се казва: ”С питане и до Цариград се стига”. А аз тръгнах оттам.
Бях впечатлена от снимките и разказите на Мариян Господинов, който беше ходил 2 години по-рано. Разбрах, че авантюристичните пътешествия там не са за предпочитане. Посъветва ме да изчакам до септември, когато в България ще пристигне Даоа - техния приятел и водач на екскурзията им.
Лятото отмина, настъпи есента, но се оказа, че пътуването на Даоа се е отменило. Заживях с мисълта, че когато човек желаe нещо истински, от сърце, то непременно се сбъдва.
В един студен февруарски ден на 2007, Мариян се обади и ме попита: „Ще ходим ли в Тибет?” Пулса ми веднага се учести. Каза ми да занеса 100 евро (колкото имах в момента) за закупуване на билетите и да се готвя за месец юли. Идея нямах как ще се сдобия с останалите пари, но се надявах на чудо.
Увеличих тренировките по бягане в Морската градина. Изкачвах се и слизах по металната стълба под Делфинариума бягайки. Все пак щяхме да достигнем до 5200 надморска височина. Правех планове да се кача и това лято на връх Мусала, но не ми стигна времето.
Вълнувах се толкова много, че от суеверие не бях казала на почти никого. Реших да „изстрелям” новината дни преди тръгване.
Фирмата, която организираше всичко беше софийска (приятели на Мариян, с които той беше ходил предния път). Те ми изпратиха информация за предстоя и посещенията ни: по десет дни в Непал и Тибет, с две нощувки в Бахрейн. Както и подробни инструкции за нещата и продуктите, които ще са ни нужни.
В последния момент Мариян каза, че няма да има възможност да пътува, но пък се запознах с Роси Пармакова, с която след това „делихме стаята”.
С много усилия успях да намеря парите и още седмица преди заминаването започнах да си трупам нещата на дивана. Събраха се в един голям туристически куфар и една раница.
ДЕН ПЪРВИ
Заветната дата 14.07.2007г. дойде!
С баща ми се сбогуваме в къщи, а на автогарата ме изпращат майка ми, моят приятел Иван и близки приятели.
Снимките и целият текст можете да видите на сайта ми http://tibet.hostzi.com
Приятно четене.
Коментар