Tweet
ТУРЦИЯ – ПАМУККАЛЕ
Връщам се малко назад във времето – 2009 г. Тогава за пръв път се осмелих да тръгна за Турция с кола и единственото, което ме убеди бе възможността на връщане да минем през Памуккале и Ефес. Това са две от най-атрактивните забележителни археологически места в тази голяма страна.
Пътят като разстояние си изглеждаше внушителен. Първо тръгването от София рано сутрин, пристигане в Алания и даже малко след нея... Доста си е. Решихме да тръгнем и докъдето стигнем – спираме, намираме си хотел и на сутринта отпочинали продължаваме докато стигнем в хотел Utopia World малко след Алания.
Тръгвайки в 6:00 карах до 21:00 и влязохме в гр. Ъспарта. Независимо, че можех още, решихме, че е безсмислено, т.к. до хотела, в който имахме резервация оставаха някакви 280 км. В Ъспарта си намерихме едно бутиково красиво хотелче, настанихме се в луксозен апартамент с отделна стая за децата и излязохме да вечеряме навън.
На сутринта се разходихме из града и към 11:30 се качихме на колата и потеглихме към нашия хотел за лятна почивка. Безсмислено е да описвам как се почива в Турция – лежане, печене на слънце, ядене, спане... размазване.
В края на почивката с друго приятелско семейство си направихме маршрут и тръгнахме към Памуккале с колите.
Тръгнахме рано, за да имаме време да разгледаме един от най-забележителните природни феномени в света, а след това да стигнем до гр. Селчук за междинна нощувка.
Южна Турция през лятото изглежда като пустиня. Въпреки това си има развито селско стопанство.
Стигам до съществената част на този репортаж – пристигнахме в Памуккале, паркирахме си колите с багажа на паркинга без никакви притеснения, купихме си билети и се отправихме към входа на археологическия комплекс HIERAPOLIS – гръцкото име на този античен град.
Тръгваме по дървена пътека, направена за туристите – да не си прашат краката. Бяхме по джапанки, т.к. предварително проучихме – при белите скали се ходи бос, за да не се разрушават.
Вдясно, в подножието на хълма се вижда античния Амфитеатър, в процес на реставрация.
Античният град Hierapolis е бил разположен на не много висока планина, а извиращата тук навсякъде минерална вода образува причудливи природни образувания стичайки се по склона. Варовиковите наслагвания приличат на памук и от там идва и турското наименование – Памуккале.
Тръгваме по алея с екзотичен за нас вид, която води към снежнобялото природно чудо.
Наистина е бяло като сняг или памук... На дървената пътека обувките се събуват и по варовика се ходи бос.
Вижда се как водата се стича навсякъде.
И въпреки това не е хлъзгаво. Голяма радост за деца представлява това място. Всъщност няма къде другаде да видят по света подобни образувания.
Ето още веднъж терасите преди да продължа нататък.
Следващите варовикови тераси бяха сухи. Забелязах, че извиращата вода по някаква схема се насочва да тече по едни или други терасовидни образувания, явно за да ги поддържа в естествения им вид. Стигнах до място, където водата беше отклонена и всичко беше сухо.
Малко по-нататък се откри гледка към останалата част на комплекса с археологическите разкопки.
Преди да продължа обиколката се загледах в изкуствено направените басейни и място за почивка.
Вече с гръб към скалите от „памук“ пристъпвам към разглеждане на руините.
Група чуждестранни организирани туристи тръгва по каменна римска улица.
Същата улица ме подведе сериозно. Крачейки бодро с джапанките се подхлъзнах на един от големите плоски камъни. Полетях надолу и в стремежа си да опазя фотоапарата се изтърсих съвсем порядъчно върху коляно и лакът, които се разкървавиха моментално. На всичкото отгоре и боляха...
Станах и продължих. Нямаше време за самосъжаление и отпускане. Тук навсякъде се въргаляха различни отломки от древни постройки. Твърде малка е реставрираната към момента част.
Обиколката минаваше и покрай Амфитеатъра, който видях на влизане отдалеч.
Останките от Храма на Аполон:
Точно пред Храма на Аполон се намира Храмът на Нимфите (Nympheum):
И най-накрая преди да изляза на паркинга разгледах мястото, на което младежите са получавали своето физическо и интелектуално образование – Училището.
След няколко часа разходка и разглеждане на Памуккале ни чакаше не малко път до мястото, на което смятахме да пренощуваме – град Селчук. Защо точно тук ли? Много просто – античният град Ефес се намираше на някакви си 3 км от центъра на градчето и нямаше по-удобен вариант да разгледаме следващата голяма забележителност на Турция.
Връщам се малко назад във времето – 2009 г. Тогава за пръв път се осмелих да тръгна за Турция с кола и единственото, което ме убеди бе възможността на връщане да минем през Памуккале и Ефес. Това са две от най-атрактивните забележителни археологически места в тази голяма страна.
Пътят като разстояние си изглеждаше внушителен. Първо тръгването от София рано сутрин, пристигане в Алания и даже малко след нея... Доста си е. Решихме да тръгнем и докъдето стигнем – спираме, намираме си хотел и на сутринта отпочинали продължаваме докато стигнем в хотел Utopia World малко след Алания.
Тръгвайки в 6:00 карах до 21:00 и влязохме в гр. Ъспарта. Независимо, че можех още, решихме, че е безсмислено, т.к. до хотела, в който имахме резервация оставаха някакви 280 км. В Ъспарта си намерихме едно бутиково красиво хотелче, настанихме се в луксозен апартамент с отделна стая за децата и излязохме да вечеряме навън.
На сутринта се разходихме из града и към 11:30 се качихме на колата и потеглихме към нашия хотел за лятна почивка. Безсмислено е да описвам как се почива в Турция – лежане, печене на слънце, ядене, спане... размазване.
В края на почивката с друго приятелско семейство си направихме маршрут и тръгнахме към Памуккале с колите.
Тръгнахме рано, за да имаме време да разгледаме един от най-забележителните природни феномени в света, а след това да стигнем до гр. Селчук за междинна нощувка.
Южна Турция през лятото изглежда като пустиня. Въпреки това си има развито селско стопанство.
Стигам до съществената част на този репортаж – пристигнахме в Памуккале, паркирахме си колите с багажа на паркинга без никакви притеснения, купихме си билети и се отправихме към входа на археологическия комплекс HIERAPOLIS – гръцкото име на този античен град.
Тръгваме по дървена пътека, направена за туристите – да не си прашат краката. Бяхме по джапанки, т.к. предварително проучихме – при белите скали се ходи бос, за да не се разрушават.
Вдясно, в подножието на хълма се вижда античния Амфитеатър, в процес на реставрация.
Античният град Hierapolis е бил разположен на не много висока планина, а извиращата тук навсякъде минерална вода образува причудливи природни образувания стичайки се по склона. Варовиковите наслагвания приличат на памук и от там идва и турското наименование – Памуккале.
Тръгваме по алея с екзотичен за нас вид, която води към снежнобялото природно чудо.
Наистина е бяло като сняг или памук... На дървената пътека обувките се събуват и по варовика се ходи бос.
Вижда се как водата се стича навсякъде.
И въпреки това не е хлъзгаво. Голяма радост за деца представлява това място. Всъщност няма къде другаде да видят по света подобни образувания.
Ето още веднъж терасите преди да продължа нататък.
Следващите варовикови тераси бяха сухи. Забелязах, че извиращата вода по някаква схема се насочва да тече по едни или други терасовидни образувания, явно за да ги поддържа в естествения им вид. Стигнах до място, където водата беше отклонена и всичко беше сухо.
Малко по-нататък се откри гледка към останалата част на комплекса с археологическите разкопки.
Преди да продължа обиколката се загледах в изкуствено направените басейни и място за почивка.
Вече с гръб към скалите от „памук“ пристъпвам към разглеждане на руините.
Група чуждестранни организирани туристи тръгва по каменна римска улица.
Същата улица ме подведе сериозно. Крачейки бодро с джапанките се подхлъзнах на един от големите плоски камъни. Полетях надолу и в стремежа си да опазя фотоапарата се изтърсих съвсем порядъчно върху коляно и лакът, които се разкървавиха моментално. На всичкото отгоре и боляха...
Станах и продължих. Нямаше време за самосъжаление и отпускане. Тук навсякъде се въргаляха различни отломки от древни постройки. Твърде малка е реставрираната към момента част.
Обиколката минаваше и покрай Амфитеатъра, който видях на влизане отдалеч.
Останките от Храма на Аполон:
Точно пред Храма на Аполон се намира Храмът на Нимфите (Nympheum):
И най-накрая преди да изляза на паркинга разгледах мястото, на което младежите са получавали своето физическо и интелектуално образование – Училището.
След няколко часа разходка и разглеждане на Памуккале ни чакаше не малко път до мястото, на което смятахме да пренощуваме – град Селчук. Защо точно тук ли? Много просто – античният град Ефес се намираше на някакви си 3 км от центъра на градчето и нямаше по-удобен вариант да разгледаме следващата голяма забележителност на Турция.
Коментар