Tweet
На екскурзия в Дубай за Нова Година
Здравейте,
Аз и жена ми ходихме до Дубай и тя води пътепис през цялото време. Публикувам го тук:
Кратко въведение
Преди 3 месеца с Илия (съпруга ми) решихме да посрещнем Нова Година 2011 на екзотично място. Спряхме се на Дубай, тъй като сме чували позитивни отзиви, а и не е толкова дива екзотика, че човек да трябва да се ваксинира 6 месеца предварително.
През 2010 до този момент бяхме посетили 15 града в 12 чужди държави, бяхме летели със самолет точно 20 пъти. Използвахме един и същи туроператор и никога не бяхме имали проблеми - Алегро Турс. Попитахме ги дали ще ни организират и екскурзията в Дубай, но те ни посъветваха да се обърнем към друг туроператор, който е по-опитен с дестинацията - Марбро Турс. Осведомихме се от интернет и изглеждаше, че туроператорът е надежден и хората са доволни от него. И така си платихме екскурзия за двама до Дубай в навечерието на Нова Година 2011. Ето какво се случи.
Ден 1
По план трябваше да се срещнем в 22:00 на летище София, Терминал 1, за да получим подробни инструкции как ще протече по-нататък пътуването. Отиваме там и не виждаме никакъв представител на Марбро. Чудим се, чакаме, Илия се обади на “лицето” за контакт - някакъв си Робърт. Робърт попита къде сме, ние казахме, че сме на врата на заминаващи, и той каза “Чакайте там, идвам”. - чакахме повече от половин час и никой не дойде.
По едно време по уредбата обяхвиха, че пътниците от нашия полет трябвало да се ориентират към check-in на багажа. Изоставихме браненето на вратата и отидохме да си дадем багажа. На терминал 1 работеха само 3-4 гишета, но пък имаше пътници само за 1 самолет. Всички служителки изглеждаха сякаш много бързат да свършат работата, но все пак опашката вървеше потресаващо бавно. Както и да е минахме. Почудихме се какво да правим. Робърт още го нямаше. В голямото фоайе на терминал 1 не личеше да има отопление и решихме, че ако минем проверките за сигурност, ще отидем в някакво по-топло фоайе. Така и направихме.
На терминал 1 има едно единствено заведение, от което можем да си купим напитка след проверките за сигурност. Не разбрах какви са цените, но си купихме един спрайт, един горещ шоколад и един туикс, за което платихме 10.50лв. Каквото такова.
Сигурно знаете, че в България наскоро официално забраниха пушенето в обществени сгради. Да, ама не. На терминал 1 на летище София има зона за пушачи, но трябва да се отбележи, че в нея няма никаква, ама никаква вентилация. И това както и да е.
Качваме се в самолета - Airbus A320. И ние си мислехме, че това е хубаво, защото и друг път бяхме летели с такъв самолет. Оказа се, че отвътре е доста по-тесен от тези, с които бяхме летели преди. Всъщност един-единствен път ни е било по-мизерно в самолет - самолет Boing 737 на Bulgaria Air. Airbus-a беше опериран от авиокомпания Балкан Холидейз. Единодушно решихме повече да не летим с български авиокомпании.
Полета беше нощен и се очакваше поне малко да поспим. И това се оказа невъзможно, но не защото на нас ни беше тясно, а защото на човека зад мен му било тясно. Не го знам как не умаля този, обаче през цялото време си държа колената облегнати на облегалката ми, като това я изправяше доста напред и не след дълго започна да ме боли кръста. Помолих стюардесата да вкара малко ред в ситуацията, при което се разви следната сцена:
Аз: “Извинете, може ли да помолите човека зад мен да не ми рита облегалката непрекъсното?”
Стюрдесата: “Господине, свалете си краката понеже пречите на момичето.” (Аз не съм момиче, вече съм омъжена и заслужавам малко повече уважение отколкото някое разглезено дете, но стюардесата това нямаше как да го знае.)
Мъжът: “Е няма да ги сваля, щот на мен ми е тясно” с доста раздразнен тон
Стюардесата: “Еми да, тясничко е.”
Илия ме смени на средата на полета, та после и него го заболя кръста.
И така неспали вече 24 часа в 7 часа местно време пристигнаме на летище Шаржа (съседното на Дубай емирство). Висяхме около 2 часа по опашки, за да ни снемат отпечатъци от ирисите (процедурата траеше по-малко от минутка) и да ни проверят и подпечатат паспортите (процедурата траеше около минутка). По-късно ни обяснияха, че то на Арабския полуостров е така, там времето е спряло и никой не бърза за никъде.
Взехме си багажите, които отдавна бяха свалени от лентите и се запътиха към изходите. Марбро Турс със стройна организация от хора и табели ни упътиха към нашия автобус. Преди ние да се настаним в автобуса повечето други пътници вече се бяха настанили, а останалите да са дошли най-много 5 минути по-късно. Чакахме автобуса да потегли около 40 минути, а кръстовете все още ни боляха от самолета и дългото висене по опашки. После имам чувството, че рейсът мина по възможно най-заобиколния маршрут (аз доста проучвах картата на града), тъй като минахме повече от 30км, които нямаше никаква нужда да минаваме.
Пристигнахме в хотела в 12:30 местно време - 5 часа и 30 минути след кацането. В хотела реагираха адекватно на ранното ни пристигане и бързо бързо ни настаниха по стаи - в 13:15 вече си бяхме в стаята, доволни от постигнатото до тук.
При планирането на екскурзията бях предвидила да пристигнем в хотела в 11:00 и ако не можем да си получим ключа за стаята, просто да оставим багажа в хотела и да ходим по забележителности. Разликата от над 2 часа ми провали плановете, така че решихме само да поспим около един час, за да сме бодри и готови за панорамната екскурзия от 16:00.
В 15:55 бяхме лобито на хотела, чакащи да ни натоварят на автобус и да разгледаме града. В 16:30 все още никой не ни е извикал, никой не ни е обяснил защо е забавянето, само седим в лобито на хотел и зъзнем на 16 градуса. В 16:40 дойде рейс и екскурзоводката каза, че рейсът, който трябвало да дойде, катастрофирал и затова се забавил. Както и да е.
Заведоха ни на Бурж Ал Араб и ни казаха да слезем да си направим снимки и след 10 минути да се върнем при автобуса. Това и направихме. След 10 минути бяхме при автобуса, а автобуса го нямаше. Оказа се, че решили да обърнат и паркирали автобуса на съвсем друга улица на повече от 200 метра от първоналното място. От там, където ни бяха оставили, не се виждаше никакъв автобус. Можеха просто да ни предупредят, че ще местят автобуса. Пълна липса на професионализъм.
После ни спряха на Дубай Марина за един час, за да ходим на вечеря. Вечеряхме, снимахме се и след час бяхме при автобуса. Шофьорът закъсня само с 10 минути, но потегли само с 30 минути закъснение. Мисля, че времето беше спряло и за Марбро Турс.
Ден 2
Днес си прекарахме изключително добре. Нямахме никакви ангажименти към Марбро Турс и се разходихме из палмовия остров, направихме си прекрасни снимки и посетихме аквариума Lost Chambers - лабиринт от аквариуми, разказващ историята на изгубената Атлантида. Беше много красиво там.
Без да искаме се умъкнахме в една част, която е само за гостите на хотела, и от там също направихме страхотни снимки. Матю Пери (Чандлър от Приятели) се печеше на един шезлонг на 5 метра от мястото, където на няколко пъти сменяхме обектива на фотоапарата. Него разбира се не го снимахме.
После посетихме Jumeirah Medinat - това е един комплекс от 3 хотела, свързани помежду си с водни канали. Не знам как са го измислили, обаче са го направили приказно - снимките сами ще говорят. Имаше мостчета, палмички и понеже беше коледен сезон имаше и елхи. Представете си каналите на Венеция, но сградите около тях да са с арабска архитектура и наоколо да има палми - направо рай.
После отидохме да направим по-добри снимки на Бурж Ал Араб, че на предишния ден, когато Марбро ни водиха, ни заведоха точно в момент, в който слънцето е пред камерата и снимките просто не стават. Този път отидохме по обяд и слънцето грееше точно от горе - без неприятни сенки, без неприятни отражения от водата, качеството на снимките беше изцяло в ръцете на човека зад фотоапарата.
След това посетихме Mall of the Emirates - втория най-голям мол в Дубай, този, в който има ски писта. Ние ски не караме, но все пак си е атракция. Понеже не разбираме от такива работи, само мога да кажа, че в това съоръжение имаше много сняг, много скиори, много усмивки по лицата на хората, имаше лифтове и влекове, както и професионално обслужване. Едва ли е много екстремна пистата разбира се, но на едно по-стръмно място пишеше “Experts Only” и точно там през минутка-две някой пада, но скоро след това става и продължава. Аз умрях от студ и страх (страх от високо, докато се возих на лифта), но все пак си излязохме с добро настроение.
Тъй като бяхме доста напред с предвидената програма, решихме да посетим пропуснатите неща от предишния ден. Отидохме до един голям парк Safa Park, който не е огромен, но все пак за пустиня е доста голям - 4 пъти е по-малък от Central Park в Ню Йорк. Там има входна такса, но тя е символична - под 1 лев. Беше почивен ден и имаше много посетители. Хората играеха различни спортове (основно футбол), правеха си пикници и барбекюта. Основно посетителите бяха араби, но имаше и други туристи като нас, които щракаха наляво-надясно с фотапаратите си. Беше много приятно преживяване.
После решихме да посетим и Бизнес Бей - местност с небостъргачи, от която се виждат други небостъргачи - но за съжаление тук срещнахме греда. Таксито, което бяхме хванали не знаеше как да ни закара и затова ни прибра в хотела. Починахме си добре от изминалия ден, за да сме готови за гала вечерята, организирана от Марбро Турс по случай новогодишната вечер.
Аз си сложих рокля и високи токчета, гримирах се, изправях си косата и ред неща, необходими преди всяка официална вечеря. Отидохме в балната зала, която се оказа в подземен етаж и не след дълго ни настаниха по маси. Въртеше се диск с музика от Марая Кери и всичко изглеждаше чудесно, докато един човек обяви по микрофона, че няма да има сервитьори, а вечерята ще е на блок маса. Същото важи и за напитките - те бяха в т.нар. мокър бар.
Беше изключително интересна гледка да се види как дами, дегизирани като чалга-певици (искам да подчертая, че аз не бях чак толкова дегизирана), балансират по около три чинии към масите си (аз понеже не съм много сръчна, носех скромно само една чиния) и човек може да ги сбърка със сервитьорки. Същото важи и за джентълмените, само дето те не приличаха на чалга певици.
Марбро Турс изсипаха една купчина пожелания за новата година и поканиха ДиДжея да дойде да си върши работата. Господинът покани всички да танцуват на “Wonderful Tonight”, което беше чудесно. С Илия станахме първи, но масата ни беше твърде далеч и се оказахме на дансинга втори. Втората песен беше “Бургаски Вечери”, при което ние си събрахме нещата и се изнизахме от ресторанта.
Бяхме решили да гледаме зарята на Burj Khalifa на живо и единственото, което се промени е, че чалгата просто ни изгони от ресторанта малко по-рано. При фонтаните пред Burj Khalifa имаше хиляди хора. Зарадвахме се, че сме тръгнали по-рано, тъй като в 23:00 отцепиха района и никой не можеше повече да влезе там. Направихме страхотни снимки и заснехме всичко на видео. Видеото го правих аз и поради тази причина не е много за показване. Шоуто беше много хубаво, но не беше грандиозно като шоуто в Лондон или Сидни от същата вечер. Нищо, все пак много ни хареса.
На прибиране се отбихме в супермаркет и си купихме напитки, защото бяхме жадни и продължихме към хотела. Интересно точно на вратата на хотела се засякохме с двойка, която седеше на нашата маса малко по-рано вечерта. Момчето ни каза: “Страхотна идея ни дадохте - ходихме да гледаме зарята на живо.” и после добави “Аз на чалга клуб мога да си отида и в София.” Поредно разочарование от Марбро Турс.
Линк към видеото от зарята: http://gallery.me.com/m.yordanova#10...&bgcolor=black (не се отваря с Internet Explorer, само Chrom, Safari, Firefox)
Ден 3
Днес се субидихме в 9:00 сутринта, за да ходим на закуска и понеже много ни се спеше решихме да закусим и да се върнем да си доспим. Така и направихме; субудихме се отново в 13:00, за да се приготвим за екскурзията до Абу Даби, организирана от Марбро Турс.
Този път автобусът беше точно навреме пред хотела и се настанихме вътре. Интересно беше, че тръгнахме и екскурзоводът ни почна да говори без дори да се престави, без да се покаже на всички, та ние не знаехме към кого можем да се обръщаме до след първата спирка.
Пътуването към Абу Даби не може да се определи точно колко беше, но ето как протече. Първо спряхме на една бензиностанция автобусът да заредим гориво, а туристите да хапнем и да отидем до тоалетна. След около половин час се натоварихме отново на автобуса и продължихме. Посетихме комплекс на Ферари, на който скоро ще започнат да се провеждат състезания от Формула 1, но самият комплекс все още не беше завършен. Входната такса на комплекса (само да се разгледа) е 225 дирхама, равняващо се на 90лв. Екскурзоводът ни каза, че понеже е много скъпо няма да влизаме. На мен ми стана много странно защо, и както по-късно коментирахме с другите туристи, ако бяхме спрели с възможност да влезем, всички бихме си платили входната такса. Така и не ни беше предоставена такава възможност.
После отидохме до бялата джамия - най-голямата джамия в емирствата. Изложението на екскурзовода беше пълно с неточности, например той каза, че бялата джамия е третата най-голяма джамия в света, докато тя всъщност в осмата. Каза, че най-скъпо построения хотел в света е в Абу Даби, но той всъщност е втория. Каза също, че летището в Дубай е най-натовареното летище в целия свят, но то е 15-то по трафик на пътници и 7-мо по карго трафик. Всичко това може да бъде проверено в интернет. Обърнах внимание на тези неща понеже ги бяхме проверили преди това и поради някаква причина ги бяхме запомнили. Чудя се дали въобще нещо от казаното в автобуса е било вярно.
Както казах посетихме бялата джамия и там се застояхме около половин час да направим снимки. Снимките станаха много красиви, въпреки че бяхме по грешно време или от грешна страна на джамията, тъй като слънцето пак гледаше точно срещу нас. Ние имаме хубав фотоапарат и такива препядствия могат да бъдат избегнати, но хората, които снимат с телефони или фотоапарат-сапунерка просто не могат да си направят хубава снимка. Организаторите са тези, които трябва да съобразяват тези неща. В крайна сметка снимките са най-ценните спомени.
След като си тръгнахме от там, практически веднага се стъмни. Заведоха ни до “най-скъпия хотел в света” и останахме там 5 минути да си направим снимки. На толкова тъмно снимки без статив стават трудно, но нямахме време да разпъваме статив. Обратно в автобуса и направихме нощна обиколка на града.
Спряхме се на музея на Абу Даби. Екскурзоводът каза, че миналата година на първи януари музея не е работил, но се надявал тази година да работи. Влязохме в двора на музея и екскурзоводът ни каза, че много съжалява, но музея не работи. Чудя се тия хора за телефон не са ли чували, за отрицателно време може да се открие телефон на въпросното и да се провери работи или не, да се избере друго време или друг ден за посещение, или въобще да се отхвърли и да не се посещава. Въпреки че не работеше, там се задържахме също около половин час. Направихме хубави панорамни снимки понеже имахме време да разпънем статив.
Снимахме от автобуса свещения им чайник и се запътихме към може би най-изпадналия квартал в целия град, за да ни заведат на вечеря. Както може да се предположи, вечерята беше на блок-маса и отново трябваше сами да си сервираме. С Илия си сервирахме набързо, хапнахме още по-набързо понеже почти нищо не си бяхме харесали и излязохме пред заведението, за да проверим дали няма нещо за снимане. За снимане нищо не намерихме, но намерихме нещо като бунище, където имаше силна воня на мърша и спринцовки с игли по земята. Правилно бяхме заподозряли, че сме в доста изпаднал квартал.
Прибраха ни в хотела в 21:30, бяхме прекарали 5 часа седнали в автобуса и зяпнали през прозорците. Вътрешно съм убедена, че посещението до столицата на арабските емирства може да се организира много много по-добре, но трябва да го направят професионалисти, а не аматьори.
Ден 4
На 2-ри януари станахме рано сутринта, закусихме набързо и бяхме готови за нови подвизи. Планът за деня беше да посетим 2 джамии една обикновена и най-голямата джамия в Дубай - Джумейра. По пътя да видим и един парк, в който има повече пясък и по-малко растителност. Първо отидохме до парка, но ни свари табела “Today Ladies and Children Only” и съответно не можахме да влезем. Запътихме се към обикновената джамията, тъй като исках да имаме снимка на поне е една такава.
В Дубай има много джамии, но те са като изляти от калъп - или с едно, или с две минарета и всички много си приличат. Те също са построени скоро, тъй като шейхът на Дубай искал да има по една джамия на 5 минути път пеша до дома и местоработата на всеки молещ се. Направихме си снимките, и продължихме с такси към голямата джамия. Оказа се, че трябва да изчакаме 40 минути, за да можем да влезем и щели да ни пуснат само за 2 минути. Също така не даваха техни национални тоалети и решихме, че чакането не си заслужава. Направихме снимки и потърсихме какво друго можем да правим.
Посетихме музея на Дубай, който не е нищо впечатляващо, но е поместен в най-старата сграда в Дубай - Al Fahidi Ford, стара крепост.
След това попитахме на къде е златния пазар и ни упътиха, но по пътя минахме през стария пазар. Там се продават най-вече платове, рокли и шалове. Влязохме в един магазин за шалове и аз харесах 3 - два кашмирени и един копринен. Обаче продавача изтърси цена от 200 $ и ние бяхме готови да се откажем. На Илия обаче му дойде гениалната идея да се откажем само от единия шал. Така цената падна, но само малко. В крайна сметка успяхме да се спазарим на 80$ и отнесохме 2-та кашмирени шала, единият от които е за моя приятелка.
После намерихме и сувенирен магазин и си харесахме няколко неща, които да занесем на близките си. Когато ги занесохме на продавача той пък изтърси 100$. Илия беше харесал някакви смешни камили и продавача каза, че по тях имало диаманти, при което Илия му се изсмя в лицето. Разбира се не бяха диаманти, бяха съвсем обикновени камъчета, даже мисля, че не бяха от стъкло, а от пластмаса. След упорит дебат от двете страни стигнахме до цена от 40$, което за нас беше несправедливо висока, а за продавача несправедливо ниска. В крайна сметка и той продаде, и ние платихме. Единственото, което ни остана да си купим е книжка за Дубай и Абу Даби.
Останали без никакви дирхами решихме да се прибираме в хотела за почивка и подготовка за джип-сафарито от 15:00. Илия поспа, за да събере сили, а аз се занимавах със себе си.
В 14:55 слязохме долу и намерихме представители на Марбро Турс, за да ни упътят към джиповете. Точно в 15:00 джиповете се бяха строили пред хотела (имаше 3 джипа за групата от нашия хотел) и ни чакаха да се настаним. Двамата представители на Марбро дълго се чудиха кой в кой джип да се качи и по-решителните туристи си харесаха някакъв джип и започнаха да се товарят. Марбровците почнаха да си променят сметките и за тях настана някакъв хаос.
През това време всички се настанихме кой, където си пожела, защото места в джиповете имаше. С Илия се настанихме на най-задните седалки на Toyota Landcruiser V8, за да можем да настаним статива и фотографската раница някъде на удобно. Представителят на Марбро, който щеше да идва с нас, се настани в нашия джип.
С около половин час закъснение потеглихме към пустинята. Пътят не беше дълъг - просто излязохме от града и отбихме на едно място, където нямаше мантинела и се събрахме около 20-30 джипа. Шофьорът ни поспря за малко, поогледа се, спадна малко гумите (ако не са спаднати гумите колите потъвали в пясъка) и после заедно с още един джип се юрна по дюните. Караше много диво, а пътниците вътре имахме чувството, че иска да убие тойотата.
Илия попита екскурзовода “Това за шоу ли го правят или просто така си карат?”. Отговорът беше “За шоу.” В този момент нещата се обърнаха - вместо страшно стана забавно - шофьорът почна да кара още по-диво, хвърляше пясък, караше само на 1-ва и 2-ра, обръщаше ни под 45 градуса ъгъл настрани, дрифтеше и т.н. не ги разбирам повече тия неща. Общо взето беше като влакче на ужасите, но никога не знаеш на къде ще отиде.
По едно време така започна да ни друса, че статива (тежи 2-3кг.) излетя от багажника и се озова в краката ни. Раницата на Илия също се беше обърнала - първоначално я бяхме оставили с дръжката нагоре, но я намерихме с дръжката на долу.
После спряхме при останалите джипове и си направихме снимки на пустинята. В Дубай пустинята вече не е само пясък. Тъй като те озеленяват много и строят цели големи паркове, климатът се е променил и вече вали от време на време. В пустинята не може да се минат 10 метра без да се срещне някаква растителност. На места дори са поникнали и пораснали дървета. А точно до мястото, където бяхме спрели джиповете имаше няколко пораснали дини. Самите дини бяха големи колкото тенис топка, понеже много рядко се напояват, но имаше дини в пустинята.
Качихме се пак в джипа, шофьорът ни продължи да кара диво като изпреварваше всички останали. Остави ни в бедуинския лагер и ние започнахме да опознаваме района. Имаше ATV-та, но на мен не ми беше интересно и не се качихме. Качихме се обаче на камили.
Предупреждавам, че качването на камила не е тривиалнo, а слизането от камила не е безопасно. Като се качи човек, следва камилата да се изправи, тогава трябва да се държите здраво. Когато камилата ляга отново, за да слезете, трябва да си вдигнете краката, за да не ви ги смачка камилата, и също така да се наклоните колкото можете повече назад. Когато камилата ляга, ако не сте наклонени назад, ще паднете. Това се случи с момчето, което се беше качило на камилата зад нашата. Внимавайте!
После Илия намери един изоставен сандборд (като сноуборд, но за пясък) и се опита да го кара. Намери една дюна около 1м. висока и се опита да се спусне, отначало бордът не потегли, но когато потегли, Илия падна като талпа по очи в пясъка. Хората наоколо дълго му ръкопляскаха.
Намерихме от къде да си вземем напитки, взехме си и се настанихме на една маса. Танцува ни една кючекиня и малко по-късно един много интересен, дето не спря да се върти около себе си. Опитаха се да ни хранят с пържен патладжан, но любезно отказахме. За малко да забравим да се преоблечем с дрехи на местните араби и да си направим снимки. Напълно забравихме обаче да идем да ми направят временна татуировка с къна. Не напълно, но когато се сетихме вече беше твърде късно.
Представителят на Марбро прекара почти цялото време с нас и се оказа, че е нов. Момчето беше общително и разговора беше приятен, но си личеше, че не е добре обучен. Не го казвам, защото е нов, на мен всички представители на Марбро дотук ми се виждат недостатъчно професионални.
Проблемите тук бяха, че не бяхме осведомени за всички атракции, които можем да ползваме в бедуинския лагер, не ни беше посочено и къде са тези атракции. Например знаехме за сандборд от преди това, но ако Илия не го беше намерил сам, нямаше да може да го ползва. Знаехме за арабските дрехи, но и тях Илия ги намери, когато ходи да прави снимки със статива. Бяха ни посочени единствено масите, на които можем да седнем, тъй като Рита Интернешънал (тези, които организират цялото джип-сафари) ни бяха запазили 4 маси точно около дансинга.
По никой начин не съм разочарована от сафарито обаче. Препоръчвам го горещо. Да се повозиш при професионален офроуд шофьор е много интересно преживяване. Според мене цялото нещо можеше да мине и без Марбро - хората сами си се качиха в джиповете, сами си запомниха номерата на колите (за да се знае как ще е връщането) и шофьорите; ако знаехме, че на масите ни ще има табелка Рита Интернешънал, сами щяхме да си седнем и по масите.
Прибрахме се цели и невредими в хотела. Фотографската техника беше много замърсена и Илия веднага започна да я чисти.
Ден 5
Днес станахме и ни се стори, че малко сме се оспали. Аз се оправих и хукнах на закуска, а Илия остана да се дооправя, защото не бил гладен. Срещнахме се при закуската и веднага тръгнахме към изпълнението на поставения план. Имахме резервация за посещение на най-високия небостъргач в света Бурж Халифа - на 124-тия етаж.
Бяхме по-рано от предвиденото и започнахме да разглеждаме най-големия мол в Дубай - входът към обсерваторията на Бурж Халифа е в Дубай Мол. Дубай мол е седмия най-голям мол в света и в него човек буквално може да се загуби.
Върнахме се обратно до входа към обсерваторията без да се загубим точно навреме и влязохме. Всичко беше изрядно - пътят на туристите беше добре измислен и добре направен, служителите бяха много любезни и отзивчиви. Проблем имахме само с едно индийско семейство, което постоянно ни предреждаше, но се оттървахме от тях като ходихме малко по-бързо.
В Дубай има невероятно гъст смог. Смогът в София е чист въздух в сравнение с въздуха в Дубай. От 124-тия етаж всички снимки са с много слаби цветове именно поради тази причина. И все пак много се радвам, че го посетихме. Сигурна съм, че всички ще разпознаят сградата от следващата снимка, която едва се вижда в далечината. Разстоянието до нея по права линия е 10км.
Направеното за туристи е с невероятно качество. Ние преди няколко месеца посетихме Empire State Building в Ню Йорк и мога да кажа, че обсерваторията на Бурж Халифа е много по-добре направена, по-малко се чака и като цяло е по-приятно преживяване.
След като излязохме от там, Илия се отби да яде, понеже вече беше гладен и след това обиколихме мола още малко. Попаднахме на едно място, където един до друг бяха магазините на Dolce&Gabbana, Ferre, Givenchi, Dior, Chanel, Louis Vuitton, Armani, Gucci и т.н. Влязохме във всички, бях като малко дете в магазин за бонбони. В крайна сметка даже отнесох и едни очила Gucci, с които Илия после ме снима.
С направената покупка излязохме от мола и си хванахме такси към Clock Tower. Оказа се, че там не може да се спира и помолихме шофьора на таксито да го заобиколи от близо и му направихме снимки от колата.
Обърнахме към Emirates Towers и Финансовия комплекс, които са близо до нашия хотел. Слязохме там и таксито ни потегли, Илия едва беше направил 2-3 снимки и дотърча един тъмен субект, който ни обясни, че там не може да се снима. Трябваше да си намерим друго такси.
Прибрахме се в хотела и си направихме почивка, за да отидем после на Модерен круиз с яхта в Дубай Марина, или поне за това бяхме платили. Около 5 следобяд ни се обадиха от организаторите на круиза, че изместват часа, в който ще ни вземат от хотела напред - от 19:30 оригинално стана 18:45. Явно обаче на никой друг не са казали, че само ние знаехме. Оказа се, че трябва да чакаме други двама, които явно не са разбрали, защото не се появиха, а ги чакахме около 20 минути.
Качихме се в някакво смотано бусче, приличащо на софийска маршрутка, което ни дондурка около час и 20 минути през 4 други хотела, за да забере другите туристи. Когато стигнахме се ядосвахме, защото не са ни казали, че е такава работата и да си вземем такси.
Малко преди това Илия ми беше казал “Хей, сега ще можем да се хвалим, че сме се качвали и на яхта”. Да, обаче още щом видяхме така наречената яхта, установихме, че няма да можем да се хвалим. Превозното средство не беше никаква яхта, а беше най-обикновен дървен туристически кораб на каквито сме се возили много пъти преди това. На всичко отгоре скърцаше през цялото време.
Малко след като се качихме, дойдоха и другите двама от нашия хотел заедно с отговорничката за нашия хотел. Оказа се, че те си мислели, че нас чакат, понеже ние на никой не сме казали, че тръгваме. По едно време някой се сетил да попита организаторите на круиза и установили, че бусчето е минало по-отдавна, взело ни е и си е тръгнало, съответно второ бусче няма да идва. После си хванали такси и дошли.
Както вече можете да се досетите храната на лодката беше на блок маса. По едно време един англичанин вдигна скандал, защото семейството му въобще не е яло, а храна не е останала. Разбирам го човека, на борда имаше няколко многолюдни индийски семейства и храна след тях наистина не остана. Трябва да се съобразяват тези неща.
После на модерния круиз ни пуснаха местна чалга и кючекиня, която не може да играе кючек. Едва беше минало и половината пътешествие с “яхтата” и всички започнахме да си гледаме часовниците.
Вместо да седим в зоната с небостъргачите или в зоната със заведенията в Дубай Марина, лодката отплава към някакви тъмни води с някакви тъмни места наоколо и дори нямаше какво да се гледа. Беше ни обещано от Марбро Турс, че лодката ще стои само в Дубай Марина.
На борда имаше само един служител, който говореше английски. След около 40 минути, когато започнахме да приближаваме го помолих да ни извика такси, защото не искахме да се прибираме един час с бусчето. След дълги обяснения каза, че ще извика. Така и не го видяхме да вика и, когато стигнахме, такси нямаше.
Зоната не беше асфалтирана, нито павирана, нито имаше някаква форма на тротоар. Напълних си и официалните обувки с пясък, докато заедно с другите българи се озовахме на улица. Там намерихме такси и таксито ни докара за около 15-20 минути. Все пак хотела ни беше доста далече.
Чудя се и се мая - тези от Марбро Турс качвали ли са се някога на този круиз. И да са се качвали и да не са, как може въобще да го предлагат. Това беше пълна мизерия - и като организация, и като превозно средство, и като обслужване, и като маршрут, и въобще нямаше едно нещо, което да е наред в този круиз. Не бих повторила дори и да ми дават пари.
Когато се прибрахме в хотела заварихме торбичка от Марбро с рекламни материали, сред които има и анкета за оценка на пътешествието. Смятаме да я попълним най-обстойно.
Ден 6
Тъй като си бяхме отметнали цялата програма за Дубай предните дни, решихме да оставим подреждането на багажа за последния ден. От Марбро ни бяха казали, че тръгването към летището ще е в 13:00 часа, така че имахме предостатъчно време да се нахраним, да се оправим, да си починем, че даже и още време остана. Останалото време го убихме в лобито на хотела.*
Автобусът пристигна с пренебрежимо малко закъснение, а служителите на хотела сами ни натовариха куфарите в багажника. Не след дълго потеглихме към летището.
Там ни очакваше една безумно бавна опашка, не че беше дълга - просто беше много бавна. След оставянето на багажа отидохме на проверка на парпортите - друга безумно бавна опашка, но не чак колкото първата. После проверката за сигурност, макдоналдс, тоалетна и се озовахме на нужния гейт в 14:30 местно време.
Самолетът трябваше да излети в 16:00 местно време, но това не се случи. В 16:20 все още нямахме никаква информация за това какво се случва. Представител на Марбро нямаше.*
По едно време дойде един автобус и Илия реши, че е нашия. Почти всички чакащи станаха и се наредиха на нещо като опашка. Деца и възрастни запренареждаха енергично въженцата, с които се регулират опашки. Очевидно тази нова игра беше много занимателна.*
След минутка дойде някакъв служител да ни обясни, че това не е нашият автобус и трябва да изчакаме, докато ни извикат. Така всички се върнахме обратно по местата си, макар подреждането вече беше друго.*
В 16:40 ни извикаха за бординг и ни обясниха че до 10 минути ще излетим. Много се учудихме на това твърдение, тъй като все още не бяхме в самолета. Натоварихме се на голямата птица и зачакахме излитането. Чакахме, чакахме, чакахме и накрая излетяхме - беше вече 17:40. Илия наруши международните изисквания за употреба на електронни устройства в самолетите и изпрати по един смс на майка си и на баща си.
От няколко часа Илия беше толкова нервен, че всяка малка дреболия го изнервяше безумно. Например маймунарника, който настана при формирането на опашката на гейта, или шумът, който околните пътници произвеждаха, или някаква дребна неизправност със облегалката му, която половината*облегалки в самолета имаха. В интерес на истината всичко това си беше много изнервящо и, ако той не беше нервен, сигурно нервната щях да съм аз. Просто в случая имах успокояваща роля.
И така в 21:00 местно време кацнахме на летище София. Тук действаха много експедитивно с проверката на документите, както и с доставката на куфарите. Донякъде се зарадвахме, че сме отново на българска земя.
Дано ви е било интересно!
Всички снимки може да намерите на тези два линка:
Дубай - http://gallery.me.com/i.yordanov#100...lack&view=grid
Абу Даби - http://gallery.me.com/i.yordanov#100...lack&view=grid
Аз и жена ми ходихме до Дубай и тя води пътепис през цялото време. Публикувам го тук:
Кратко въведение
Преди 3 месеца с Илия (съпруга ми) решихме да посрещнем Нова Година 2011 на екзотично място. Спряхме се на Дубай, тъй като сме чували позитивни отзиви, а и не е толкова дива екзотика, че човек да трябва да се ваксинира 6 месеца предварително.
През 2010 до този момент бяхме посетили 15 града в 12 чужди държави, бяхме летели със самолет точно 20 пъти. Използвахме един и същи туроператор и никога не бяхме имали проблеми - Алегро Турс. Попитахме ги дали ще ни организират и екскурзията в Дубай, но те ни посъветваха да се обърнем към друг туроператор, който е по-опитен с дестинацията - Марбро Турс. Осведомихме се от интернет и изглеждаше, че туроператорът е надежден и хората са доволни от него. И така си платихме екскурзия за двама до Дубай в навечерието на Нова Година 2011. Ето какво се случи.
Ден 1
По план трябваше да се срещнем в 22:00 на летище София, Терминал 1, за да получим подробни инструкции как ще протече по-нататък пътуването. Отиваме там и не виждаме никакъв представител на Марбро. Чудим се, чакаме, Илия се обади на “лицето” за контакт - някакъв си Робърт. Робърт попита къде сме, ние казахме, че сме на врата на заминаващи, и той каза “Чакайте там, идвам”. - чакахме повече от половин час и никой не дойде.
По едно време по уредбата обяхвиха, че пътниците от нашия полет трябвало да се ориентират към check-in на багажа. Изоставихме браненето на вратата и отидохме да си дадем багажа. На терминал 1 работеха само 3-4 гишета, но пък имаше пътници само за 1 самолет. Всички служителки изглеждаха сякаш много бързат да свършат работата, но все пак опашката вървеше потресаващо бавно. Както и да е минахме. Почудихме се какво да правим. Робърт още го нямаше. В голямото фоайе на терминал 1 не личеше да има отопление и решихме, че ако минем проверките за сигурност, ще отидем в някакво по-топло фоайе. Така и направихме.
На терминал 1 има едно единствено заведение, от което можем да си купим напитка след проверките за сигурност. Не разбрах какви са цените, но си купихме един спрайт, един горещ шоколад и един туикс, за което платихме 10.50лв. Каквото такова.
Сигурно знаете, че в България наскоро официално забраниха пушенето в обществени сгради. Да, ама не. На терминал 1 на летище София има зона за пушачи, но трябва да се отбележи, че в нея няма никаква, ама никаква вентилация. И това както и да е.
Качваме се в самолета - Airbus A320. И ние си мислехме, че това е хубаво, защото и друг път бяхме летели с такъв самолет. Оказа се, че отвътре е доста по-тесен от тези, с които бяхме летели преди. Всъщност един-единствен път ни е било по-мизерно в самолет - самолет Boing 737 на Bulgaria Air. Airbus-a беше опериран от авиокомпания Балкан Холидейз. Единодушно решихме повече да не летим с български авиокомпании.
Полета беше нощен и се очакваше поне малко да поспим. И това се оказа невъзможно, но не защото на нас ни беше тясно, а защото на човека зад мен му било тясно. Не го знам как не умаля този, обаче през цялото време си държа колената облегнати на облегалката ми, като това я изправяше доста напред и не след дълго започна да ме боли кръста. Помолих стюардесата да вкара малко ред в ситуацията, при което се разви следната сцена:
Аз: “Извинете, може ли да помолите човека зад мен да не ми рита облегалката непрекъсното?”
Стюрдесата: “Господине, свалете си краката понеже пречите на момичето.” (Аз не съм момиче, вече съм омъжена и заслужавам малко повече уважение отколкото някое разглезено дете, но стюардесата това нямаше как да го знае.)
Мъжът: “Е няма да ги сваля, щот на мен ми е тясно” с доста раздразнен тон
Стюардесата: “Еми да, тясничко е.”
Илия ме смени на средата на полета, та после и него го заболя кръста.
И така неспали вече 24 часа в 7 часа местно време пристигнаме на летище Шаржа (съседното на Дубай емирство). Висяхме около 2 часа по опашки, за да ни снемат отпечатъци от ирисите (процедурата траеше по-малко от минутка) и да ни проверят и подпечатат паспортите (процедурата траеше около минутка). По-късно ни обяснияха, че то на Арабския полуостров е така, там времето е спряло и никой не бърза за никъде.
Взехме си багажите, които отдавна бяха свалени от лентите и се запътиха към изходите. Марбро Турс със стройна организация от хора и табели ни упътиха към нашия автобус. Преди ние да се настаним в автобуса повечето други пътници вече се бяха настанили, а останалите да са дошли най-много 5 минути по-късно. Чакахме автобуса да потегли около 40 минути, а кръстовете все още ни боляха от самолета и дългото висене по опашки. После имам чувството, че рейсът мина по възможно най-заобиколния маршрут (аз доста проучвах картата на града), тъй като минахме повече от 30км, които нямаше никаква нужда да минаваме.
Пристигнахме в хотела в 12:30 местно време - 5 часа и 30 минути след кацането. В хотела реагираха адекватно на ранното ни пристигане и бързо бързо ни настаниха по стаи - в 13:15 вече си бяхме в стаята, доволни от постигнатото до тук.
При планирането на екскурзията бях предвидила да пристигнем в хотела в 11:00 и ако не можем да си получим ключа за стаята, просто да оставим багажа в хотела и да ходим по забележителности. Разликата от над 2 часа ми провали плановете, така че решихме само да поспим около един час, за да сме бодри и готови за панорамната екскурзия от 16:00.
В 15:55 бяхме лобито на хотела, чакащи да ни натоварят на автобус и да разгледаме града. В 16:30 все още никой не ни е извикал, никой не ни е обяснил защо е забавянето, само седим в лобито на хотел и зъзнем на 16 градуса. В 16:40 дойде рейс и екскурзоводката каза, че рейсът, който трябвало да дойде, катастрофирал и затова се забавил. Както и да е.
Заведоха ни на Бурж Ал Араб и ни казаха да слезем да си направим снимки и след 10 минути да се върнем при автобуса. Това и направихме. След 10 минути бяхме при автобуса, а автобуса го нямаше. Оказа се, че решили да обърнат и паркирали автобуса на съвсем друга улица на повече от 200 метра от първоналното място. От там, където ни бяха оставили, не се виждаше никакъв автобус. Можеха просто да ни предупредят, че ще местят автобуса. Пълна липса на професионализъм.
После ни спряха на Дубай Марина за един час, за да ходим на вечеря. Вечеряхме, снимахме се и след час бяхме при автобуса. Шофьорът закъсня само с 10 минути, но потегли само с 30 минути закъснение. Мисля, че времето беше спряло и за Марбро Турс.
Ден 2
Днес си прекарахме изключително добре. Нямахме никакви ангажименти към Марбро Турс и се разходихме из палмовия остров, направихме си прекрасни снимки и посетихме аквариума Lost Chambers - лабиринт от аквариуми, разказващ историята на изгубената Атлантида. Беше много красиво там.
Без да искаме се умъкнахме в една част, която е само за гостите на хотела, и от там също направихме страхотни снимки. Матю Пери (Чандлър от Приятели) се печеше на един шезлонг на 5 метра от мястото, където на няколко пъти сменяхме обектива на фотоапарата. Него разбира се не го снимахме.
После посетихме Jumeirah Medinat - това е един комплекс от 3 хотела, свързани помежду си с водни канали. Не знам как са го измислили, обаче са го направили приказно - снимките сами ще говорят. Имаше мостчета, палмички и понеже беше коледен сезон имаше и елхи. Представете си каналите на Венеция, но сградите около тях да са с арабска архитектура и наоколо да има палми - направо рай.
После отидохме да направим по-добри снимки на Бурж Ал Араб, че на предишния ден, когато Марбро ни водиха, ни заведоха точно в момент, в който слънцето е пред камерата и снимките просто не стават. Този път отидохме по обяд и слънцето грееше точно от горе - без неприятни сенки, без неприятни отражения от водата, качеството на снимките беше изцяло в ръцете на човека зад фотоапарата.
След това посетихме Mall of the Emirates - втория най-голям мол в Дубай, този, в който има ски писта. Ние ски не караме, но все пак си е атракция. Понеже не разбираме от такива работи, само мога да кажа, че в това съоръжение имаше много сняг, много скиори, много усмивки по лицата на хората, имаше лифтове и влекове, както и професионално обслужване. Едва ли е много екстремна пистата разбира се, но на едно по-стръмно място пишеше “Experts Only” и точно там през минутка-две някой пада, но скоро след това става и продължава. Аз умрях от студ и страх (страх от високо, докато се возих на лифта), но все пак си излязохме с добро настроение.
Тъй като бяхме доста напред с предвидената програма, решихме да посетим пропуснатите неща от предишния ден. Отидохме до един голям парк Safa Park, който не е огромен, но все пак за пустиня е доста голям - 4 пъти е по-малък от Central Park в Ню Йорк. Там има входна такса, но тя е символична - под 1 лев. Беше почивен ден и имаше много посетители. Хората играеха различни спортове (основно футбол), правеха си пикници и барбекюта. Основно посетителите бяха араби, но имаше и други туристи като нас, които щракаха наляво-надясно с фотапаратите си. Беше много приятно преживяване.
После решихме да посетим и Бизнес Бей - местност с небостъргачи, от която се виждат други небостъргачи - но за съжаление тук срещнахме греда. Таксито, което бяхме хванали не знаеше как да ни закара и затова ни прибра в хотела. Починахме си добре от изминалия ден, за да сме готови за гала вечерята, организирана от Марбро Турс по случай новогодишната вечер.
Аз си сложих рокля и високи токчета, гримирах се, изправях си косата и ред неща, необходими преди всяка официална вечеря. Отидохме в балната зала, която се оказа в подземен етаж и не след дълго ни настаниха по маси. Въртеше се диск с музика от Марая Кери и всичко изглеждаше чудесно, докато един човек обяви по микрофона, че няма да има сервитьори, а вечерята ще е на блок маса. Същото важи и за напитките - те бяха в т.нар. мокър бар.
Беше изключително интересна гледка да се види как дами, дегизирани като чалга-певици (искам да подчертая, че аз не бях чак толкова дегизирана), балансират по около три чинии към масите си (аз понеже не съм много сръчна, носех скромно само една чиния) и човек може да ги сбърка със сервитьорки. Същото важи и за джентълмените, само дето те не приличаха на чалга певици.
Марбро Турс изсипаха една купчина пожелания за новата година и поканиха ДиДжея да дойде да си върши работата. Господинът покани всички да танцуват на “Wonderful Tonight”, което беше чудесно. С Илия станахме първи, но масата ни беше твърде далеч и се оказахме на дансинга втори. Втората песен беше “Бургаски Вечери”, при което ние си събрахме нещата и се изнизахме от ресторанта.
Бяхме решили да гледаме зарята на Burj Khalifa на живо и единственото, което се промени е, че чалгата просто ни изгони от ресторанта малко по-рано. При фонтаните пред Burj Khalifa имаше хиляди хора. Зарадвахме се, че сме тръгнали по-рано, тъй като в 23:00 отцепиха района и никой не можеше повече да влезе там. Направихме страхотни снимки и заснехме всичко на видео. Видеото го правих аз и поради тази причина не е много за показване. Шоуто беше много хубаво, но не беше грандиозно като шоуто в Лондон или Сидни от същата вечер. Нищо, все пак много ни хареса.
На прибиране се отбихме в супермаркет и си купихме напитки, защото бяхме жадни и продължихме към хотела. Интересно точно на вратата на хотела се засякохме с двойка, която седеше на нашата маса малко по-рано вечерта. Момчето ни каза: “Страхотна идея ни дадохте - ходихме да гледаме зарята на живо.” и после добави “Аз на чалга клуб мога да си отида и в София.” Поредно разочарование от Марбро Турс.
Линк към видеото от зарята: http://gallery.me.com/m.yordanova#10...&bgcolor=black (не се отваря с Internet Explorer, само Chrom, Safari, Firefox)
Ден 3
Днес се субидихме в 9:00 сутринта, за да ходим на закуска и понеже много ни се спеше решихме да закусим и да се върнем да си доспим. Така и направихме; субудихме се отново в 13:00, за да се приготвим за екскурзията до Абу Даби, организирана от Марбро Турс.
Този път автобусът беше точно навреме пред хотела и се настанихме вътре. Интересно беше, че тръгнахме и екскурзоводът ни почна да говори без дори да се престави, без да се покаже на всички, та ние не знаехме към кого можем да се обръщаме до след първата спирка.
Пътуването към Абу Даби не може да се определи точно колко беше, но ето как протече. Първо спряхме на една бензиностанция автобусът да заредим гориво, а туристите да хапнем и да отидем до тоалетна. След около половин час се натоварихме отново на автобуса и продължихме. Посетихме комплекс на Ферари, на който скоро ще започнат да се провеждат състезания от Формула 1, но самият комплекс все още не беше завършен. Входната такса на комплекса (само да се разгледа) е 225 дирхама, равняващо се на 90лв. Екскурзоводът ни каза, че понеже е много скъпо няма да влизаме. На мен ми стана много странно защо, и както по-късно коментирахме с другите туристи, ако бяхме спрели с възможност да влезем, всички бихме си платили входната такса. Така и не ни беше предоставена такава възможност.
После отидохме до бялата джамия - най-голямата джамия в емирствата. Изложението на екскурзовода беше пълно с неточности, например той каза, че бялата джамия е третата най-голяма джамия в света, докато тя всъщност в осмата. Каза, че най-скъпо построения хотел в света е в Абу Даби, но той всъщност е втория. Каза също, че летището в Дубай е най-натовареното летище в целия свят, но то е 15-то по трафик на пътници и 7-мо по карго трафик. Всичко това може да бъде проверено в интернет. Обърнах внимание на тези неща понеже ги бяхме проверили преди това и поради някаква причина ги бяхме запомнили. Чудя се дали въобще нещо от казаното в автобуса е било вярно.
Както казах посетихме бялата джамия и там се застояхме около половин час да направим снимки. Снимките станаха много красиви, въпреки че бяхме по грешно време или от грешна страна на джамията, тъй като слънцето пак гледаше точно срещу нас. Ние имаме хубав фотоапарат и такива препядствия могат да бъдат избегнати, но хората, които снимат с телефони или фотоапарат-сапунерка просто не могат да си направят хубава снимка. Организаторите са тези, които трябва да съобразяват тези неща. В крайна сметка снимките са най-ценните спомени.
След като си тръгнахме от там, практически веднага се стъмни. Заведоха ни до “най-скъпия хотел в света” и останахме там 5 минути да си направим снимки. На толкова тъмно снимки без статив стават трудно, но нямахме време да разпъваме статив. Обратно в автобуса и направихме нощна обиколка на града.
Спряхме се на музея на Абу Даби. Екскурзоводът каза, че миналата година на първи януари музея не е работил, но се надявал тази година да работи. Влязохме в двора на музея и екскурзоводът ни каза, че много съжалява, но музея не работи. Чудя се тия хора за телефон не са ли чували, за отрицателно време може да се открие телефон на въпросното и да се провери работи или не, да се избере друго време или друг ден за посещение, или въобще да се отхвърли и да не се посещава. Въпреки че не работеше, там се задържахме също около половин час. Направихме хубави панорамни снимки понеже имахме време да разпънем статив.
Снимахме от автобуса свещения им чайник и се запътихме към може би най-изпадналия квартал в целия град, за да ни заведат на вечеря. Както може да се предположи, вечерята беше на блок-маса и отново трябваше сами да си сервираме. С Илия си сервирахме набързо, хапнахме още по-набързо понеже почти нищо не си бяхме харесали и излязохме пред заведението, за да проверим дали няма нещо за снимане. За снимане нищо не намерихме, но намерихме нещо като бунище, където имаше силна воня на мърша и спринцовки с игли по земята. Правилно бяхме заподозряли, че сме в доста изпаднал квартал.
Прибраха ни в хотела в 21:30, бяхме прекарали 5 часа седнали в автобуса и зяпнали през прозорците. Вътрешно съм убедена, че посещението до столицата на арабските емирства може да се организира много много по-добре, но трябва да го направят професионалисти, а не аматьори.
Ден 4
На 2-ри януари станахме рано сутринта, закусихме набързо и бяхме готови за нови подвизи. Планът за деня беше да посетим 2 джамии една обикновена и най-голямата джамия в Дубай - Джумейра. По пътя да видим и един парк, в който има повече пясък и по-малко растителност. Първо отидохме до парка, но ни свари табела “Today Ladies and Children Only” и съответно не можахме да влезем. Запътихме се към обикновената джамията, тъй като исках да имаме снимка на поне е една такава.
В Дубай има много джамии, но те са като изляти от калъп - или с едно, или с две минарета и всички много си приличат. Те също са построени скоро, тъй като шейхът на Дубай искал да има по една джамия на 5 минути път пеша до дома и местоработата на всеки молещ се. Направихме си снимките, и продължихме с такси към голямата джамия. Оказа се, че трябва да изчакаме 40 минути, за да можем да влезем и щели да ни пуснат само за 2 минути. Също така не даваха техни национални тоалети и решихме, че чакането не си заслужава. Направихме снимки и потърсихме какво друго можем да правим.
Посетихме музея на Дубай, който не е нищо впечатляващо, но е поместен в най-старата сграда в Дубай - Al Fahidi Ford, стара крепост.
След това попитахме на къде е златния пазар и ни упътиха, но по пътя минахме през стария пазар. Там се продават най-вече платове, рокли и шалове. Влязохме в един магазин за шалове и аз харесах 3 - два кашмирени и един копринен. Обаче продавача изтърси цена от 200 $ и ние бяхме готови да се откажем. На Илия обаче му дойде гениалната идея да се откажем само от единия шал. Така цената падна, но само малко. В крайна сметка успяхме да се спазарим на 80$ и отнесохме 2-та кашмирени шала, единият от които е за моя приятелка.
После намерихме и сувенирен магазин и си харесахме няколко неща, които да занесем на близките си. Когато ги занесохме на продавача той пък изтърси 100$. Илия беше харесал някакви смешни камили и продавача каза, че по тях имало диаманти, при което Илия му се изсмя в лицето. Разбира се не бяха диаманти, бяха съвсем обикновени камъчета, даже мисля, че не бяха от стъкло, а от пластмаса. След упорит дебат от двете страни стигнахме до цена от 40$, което за нас беше несправедливо висока, а за продавача несправедливо ниска. В крайна сметка и той продаде, и ние платихме. Единственото, което ни остана да си купим е книжка за Дубай и Абу Даби.
Останали без никакви дирхами решихме да се прибираме в хотела за почивка и подготовка за джип-сафарито от 15:00. Илия поспа, за да събере сили, а аз се занимавах със себе си.
В 14:55 слязохме долу и намерихме представители на Марбро Турс, за да ни упътят към джиповете. Точно в 15:00 джиповете се бяха строили пред хотела (имаше 3 джипа за групата от нашия хотел) и ни чакаха да се настаним. Двамата представители на Марбро дълго се чудиха кой в кой джип да се качи и по-решителните туристи си харесаха някакъв джип и започнаха да се товарят. Марбровците почнаха да си променят сметките и за тях настана някакъв хаос.
През това време всички се настанихме кой, където си пожела, защото места в джиповете имаше. С Илия се настанихме на най-задните седалки на Toyota Landcruiser V8, за да можем да настаним статива и фотографската раница някъде на удобно. Представителят на Марбро, който щеше да идва с нас, се настани в нашия джип.
С около половин час закъснение потеглихме към пустинята. Пътят не беше дълъг - просто излязохме от града и отбихме на едно място, където нямаше мантинела и се събрахме около 20-30 джипа. Шофьорът ни поспря за малко, поогледа се, спадна малко гумите (ако не са спаднати гумите колите потъвали в пясъка) и после заедно с още един джип се юрна по дюните. Караше много диво, а пътниците вътре имахме чувството, че иска да убие тойотата.
Илия попита екскурзовода “Това за шоу ли го правят или просто така си карат?”. Отговорът беше “За шоу.” В този момент нещата се обърнаха - вместо страшно стана забавно - шофьорът почна да кара още по-диво, хвърляше пясък, караше само на 1-ва и 2-ра, обръщаше ни под 45 градуса ъгъл настрани, дрифтеше и т.н. не ги разбирам повече тия неща. Общо взето беше като влакче на ужасите, но никога не знаеш на къде ще отиде.
По едно време така започна да ни друса, че статива (тежи 2-3кг.) излетя от багажника и се озова в краката ни. Раницата на Илия също се беше обърнала - първоначално я бяхме оставили с дръжката нагоре, но я намерихме с дръжката на долу.
После спряхме при останалите джипове и си направихме снимки на пустинята. В Дубай пустинята вече не е само пясък. Тъй като те озеленяват много и строят цели големи паркове, климатът се е променил и вече вали от време на време. В пустинята не може да се минат 10 метра без да се срещне някаква растителност. На места дори са поникнали и пораснали дървета. А точно до мястото, където бяхме спрели джиповете имаше няколко пораснали дини. Самите дини бяха големи колкото тенис топка, понеже много рядко се напояват, но имаше дини в пустинята.
Качихме се пак в джипа, шофьорът ни продължи да кара диво като изпреварваше всички останали. Остави ни в бедуинския лагер и ние започнахме да опознаваме района. Имаше ATV-та, но на мен не ми беше интересно и не се качихме. Качихме се обаче на камили.
Предупреждавам, че качването на камила не е тривиалнo, а слизането от камила не е безопасно. Като се качи човек, следва камилата да се изправи, тогава трябва да се държите здраво. Когато камилата ляга отново, за да слезете, трябва да си вдигнете краката, за да не ви ги смачка камилата, и също така да се наклоните колкото можете повече назад. Когато камилата ляга, ако не сте наклонени назад, ще паднете. Това се случи с момчето, което се беше качило на камилата зад нашата. Внимавайте!
После Илия намери един изоставен сандборд (като сноуборд, но за пясък) и се опита да го кара. Намери една дюна около 1м. висока и се опита да се спусне, отначало бордът не потегли, но когато потегли, Илия падна като талпа по очи в пясъка. Хората наоколо дълго му ръкопляскаха.
Намерихме от къде да си вземем напитки, взехме си и се настанихме на една маса. Танцува ни една кючекиня и малко по-късно един много интересен, дето не спря да се върти около себе си. Опитаха се да ни хранят с пържен патладжан, но любезно отказахме. За малко да забравим да се преоблечем с дрехи на местните араби и да си направим снимки. Напълно забравихме обаче да идем да ми направят временна татуировка с къна. Не напълно, но когато се сетихме вече беше твърде късно.
Представителят на Марбро прекара почти цялото време с нас и се оказа, че е нов. Момчето беше общително и разговора беше приятен, но си личеше, че не е добре обучен. Не го казвам, защото е нов, на мен всички представители на Марбро дотук ми се виждат недостатъчно професионални.
Проблемите тук бяха, че не бяхме осведомени за всички атракции, които можем да ползваме в бедуинския лагер, не ни беше посочено и къде са тези атракции. Например знаехме за сандборд от преди това, но ако Илия не го беше намерил сам, нямаше да може да го ползва. Знаехме за арабските дрехи, но и тях Илия ги намери, когато ходи да прави снимки със статива. Бяха ни посочени единствено масите, на които можем да седнем, тъй като Рита Интернешънал (тези, които организират цялото джип-сафари) ни бяха запазили 4 маси точно около дансинга.
По никой начин не съм разочарована от сафарито обаче. Препоръчвам го горещо. Да се повозиш при професионален офроуд шофьор е много интересно преживяване. Според мене цялото нещо можеше да мине и без Марбро - хората сами си се качиха в джиповете, сами си запомниха номерата на колите (за да се знае как ще е връщането) и шофьорите; ако знаехме, че на масите ни ще има табелка Рита Интернешънал, сами щяхме да си седнем и по масите.
Прибрахме се цели и невредими в хотела. Фотографската техника беше много замърсена и Илия веднага започна да я чисти.
Ден 5
Днес станахме и ни се стори, че малко сме се оспали. Аз се оправих и хукнах на закуска, а Илия остана да се дооправя, защото не бил гладен. Срещнахме се при закуската и веднага тръгнахме към изпълнението на поставения план. Имахме резервация за посещение на най-високия небостъргач в света Бурж Халифа - на 124-тия етаж.
Бяхме по-рано от предвиденото и започнахме да разглеждаме най-големия мол в Дубай - входът към обсерваторията на Бурж Халифа е в Дубай Мол. Дубай мол е седмия най-голям мол в света и в него човек буквално може да се загуби.
Върнахме се обратно до входа към обсерваторията без да се загубим точно навреме и влязохме. Всичко беше изрядно - пътят на туристите беше добре измислен и добре направен, служителите бяха много любезни и отзивчиви. Проблем имахме само с едно индийско семейство, което постоянно ни предреждаше, но се оттървахме от тях като ходихме малко по-бързо.
В Дубай има невероятно гъст смог. Смогът в София е чист въздух в сравнение с въздуха в Дубай. От 124-тия етаж всички снимки са с много слаби цветове именно поради тази причина. И все пак много се радвам, че го посетихме. Сигурна съм, че всички ще разпознаят сградата от следващата снимка, която едва се вижда в далечината. Разстоянието до нея по права линия е 10км.
Направеното за туристи е с невероятно качество. Ние преди няколко месеца посетихме Empire State Building в Ню Йорк и мога да кажа, че обсерваторията на Бурж Халифа е много по-добре направена, по-малко се чака и като цяло е по-приятно преживяване.
След като излязохме от там, Илия се отби да яде, понеже вече беше гладен и след това обиколихме мола още малко. Попаднахме на едно място, където един до друг бяха магазините на Dolce&Gabbana, Ferre, Givenchi, Dior, Chanel, Louis Vuitton, Armani, Gucci и т.н. Влязохме във всички, бях като малко дете в магазин за бонбони. В крайна сметка даже отнесох и едни очила Gucci, с които Илия после ме снима.
С направената покупка излязохме от мола и си хванахме такси към Clock Tower. Оказа се, че там не може да се спира и помолихме шофьора на таксито да го заобиколи от близо и му направихме снимки от колата.
Обърнахме към Emirates Towers и Финансовия комплекс, които са близо до нашия хотел. Слязохме там и таксито ни потегли, Илия едва беше направил 2-3 снимки и дотърча един тъмен субект, който ни обясни, че там не може да се снима. Трябваше да си намерим друго такси.
Прибрахме се в хотела и си направихме почивка, за да отидем после на Модерен круиз с яхта в Дубай Марина, или поне за това бяхме платили. Около 5 следобяд ни се обадиха от организаторите на круиза, че изместват часа, в който ще ни вземат от хотела напред - от 19:30 оригинално стана 18:45. Явно обаче на никой друг не са казали, че само ние знаехме. Оказа се, че трябва да чакаме други двама, които явно не са разбрали, защото не се появиха, а ги чакахме около 20 минути.
Качихме се в някакво смотано бусче, приличащо на софийска маршрутка, което ни дондурка около час и 20 минути през 4 други хотела, за да забере другите туристи. Когато стигнахме се ядосвахме, защото не са ни казали, че е такава работата и да си вземем такси.
Малко преди това Илия ми беше казал “Хей, сега ще можем да се хвалим, че сме се качвали и на яхта”. Да, обаче още щом видяхме така наречената яхта, установихме, че няма да можем да се хвалим. Превозното средство не беше никаква яхта, а беше най-обикновен дървен туристически кораб на каквито сме се возили много пъти преди това. На всичко отгоре скърцаше през цялото време.
Малко след като се качихме, дойдоха и другите двама от нашия хотел заедно с отговорничката за нашия хотел. Оказа се, че те си мислели, че нас чакат, понеже ние на никой не сме казали, че тръгваме. По едно време някой се сетил да попита организаторите на круиза и установили, че бусчето е минало по-отдавна, взело ни е и си е тръгнало, съответно второ бусче няма да идва. После си хванали такси и дошли.
Както вече можете да се досетите храната на лодката беше на блок маса. По едно време един англичанин вдигна скандал, защото семейството му въобще не е яло, а храна не е останала. Разбирам го човека, на борда имаше няколко многолюдни индийски семейства и храна след тях наистина не остана. Трябва да се съобразяват тези неща.
После на модерния круиз ни пуснаха местна чалга и кючекиня, която не може да играе кючек. Едва беше минало и половината пътешествие с “яхтата” и всички започнахме да си гледаме часовниците.
Вместо да седим в зоната с небостъргачите или в зоната със заведенията в Дубай Марина, лодката отплава към някакви тъмни води с някакви тъмни места наоколо и дори нямаше какво да се гледа. Беше ни обещано от Марбро Турс, че лодката ще стои само в Дубай Марина.
На борда имаше само един служител, който говореше английски. След около 40 минути, когато започнахме да приближаваме го помолих да ни извика такси, защото не искахме да се прибираме един час с бусчето. След дълги обяснения каза, че ще извика. Така и не го видяхме да вика и, когато стигнахме, такси нямаше.
Зоната не беше асфалтирана, нито павирана, нито имаше някаква форма на тротоар. Напълних си и официалните обувки с пясък, докато заедно с другите българи се озовахме на улица. Там намерихме такси и таксито ни докара за около 15-20 минути. Все пак хотела ни беше доста далече.
Чудя се и се мая - тези от Марбро Турс качвали ли са се някога на този круиз. И да са се качвали и да не са, как може въобще да го предлагат. Това беше пълна мизерия - и като организация, и като превозно средство, и като обслужване, и като маршрут, и въобще нямаше едно нещо, което да е наред в този круиз. Не бих повторила дори и да ми дават пари.
Когато се прибрахме в хотела заварихме торбичка от Марбро с рекламни материали, сред които има и анкета за оценка на пътешествието. Смятаме да я попълним най-обстойно.
Ден 6
Тъй като си бяхме отметнали цялата програма за Дубай предните дни, решихме да оставим подреждането на багажа за последния ден. От Марбро ни бяха казали, че тръгването към летището ще е в 13:00 часа, така че имахме предостатъчно време да се нахраним, да се оправим, да си починем, че даже и още време остана. Останалото време го убихме в лобито на хотела.*
Автобусът пристигна с пренебрежимо малко закъснение, а служителите на хотела сами ни натовариха куфарите в багажника. Не след дълго потеглихме към летището.
Там ни очакваше една безумно бавна опашка, не че беше дълга - просто беше много бавна. След оставянето на багажа отидохме на проверка на парпортите - друга безумно бавна опашка, но не чак колкото първата. После проверката за сигурност, макдоналдс, тоалетна и се озовахме на нужния гейт в 14:30 местно време.
Самолетът трябваше да излети в 16:00 местно време, но това не се случи. В 16:20 все още нямахме никаква информация за това какво се случва. Представител на Марбро нямаше.*
По едно време дойде един автобус и Илия реши, че е нашия. Почти всички чакащи станаха и се наредиха на нещо като опашка. Деца и възрастни запренареждаха енергично въженцата, с които се регулират опашки. Очевидно тази нова игра беше много занимателна.*
След минутка дойде някакъв служител да ни обясни, че това не е нашият автобус и трябва да изчакаме, докато ни извикат. Така всички се върнахме обратно по местата си, макар подреждането вече беше друго.*
В 16:40 ни извикаха за бординг и ни обясниха че до 10 минути ще излетим. Много се учудихме на това твърдение, тъй като все още не бяхме в самолета. Натоварихме се на голямата птица и зачакахме излитането. Чакахме, чакахме, чакахме и накрая излетяхме - беше вече 17:40. Илия наруши международните изисквания за употреба на електронни устройства в самолетите и изпрати по един смс на майка си и на баща си.
От няколко часа Илия беше толкова нервен, че всяка малка дреболия го изнервяше безумно. Например маймунарника, който настана при формирането на опашката на гейта, или шумът, който околните пътници произвеждаха, или някаква дребна неизправност със облегалката му, която половината*облегалки в самолета имаха. В интерес на истината всичко това си беше много изнервящо и, ако той не беше нервен, сигурно нервната щях да съм аз. Просто в случая имах успокояваща роля.
И така в 21:00 местно време кацнахме на летище София. Тук действаха много експедитивно с проверката на документите, както и с доставката на куфарите. Донякъде се зарадвахме, че сме отново на българска земя.
Дано ви е било интересно!
Всички снимки може да намерите на тези два линка:
Дубай - http://gallery.me.com/i.yordanov#100...lack&view=grid
Абу Даби - http://gallery.me.com/i.yordanov#100...lack&view=grid
Коментар