Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Гранично равновесие

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Гранично равновесие

    Гранично равновесие





    ...тъмно е. Марин се появи ухилен от мрака с една торба сухи шишарки от клека наоколо, предпазливо ги изсипа в полузагасналия огън и изръмжа доволно. Лек порив на вятъра ги разпали и освети мълчаливата усмивка на Фани. Само аз не можах да си намеря място – където и да съм – пушека от огъня все ме следваше - като орис.... Взирах се нагоре – в трептенето на звездите и съзвездията, различно беше това небе от Софийското.... Опитвах се да доловя вибрациите на Вихрен и Кутело.....Върхове от мрамор ! Прекалено първични и чисти – извън и над мистичния свят на Зъба и Мальовица....Не можех да ги усетя и това ме дразнеше.... Или мрамора е прекалено стабилен или аз съм на друга вълна....? или както казва един от нас – “не съм ги катерил чак толкова пиян”... ) – блажени са бедните духом.....

    А може би еделвайсите пречистват – бяха навсякъде – на Премката, на Ръба, около Заслона.... Нямаше нужда даже да приказваме – бяхме уморени и щастливи – от сутрешната гмеж на столицата – в тишинта на Големия казан! 300-метровата стена на Върха властва над всичко наоколо.... Триъгълника, Фунията, пещерата под Джамджията – всичко си беше както го помня от преди 20 г., непроменено, ....само ние вече сме други..... Бяхме като прашинки в древните циркуси, опитвахме се да заспим под Стената, а от нея лъхаше мрак...


    За мен нощта беше безсънна, Марин май още жалеше за унгарките от буса, а Фани си спомняше приказките за порасналите деца на Мечо Пух..... Мислех си за паметната плоча, която видяхме днес по кулоара на Северния ръб – “трагично загинал на 80г.” – дошъл е за да остане тук.....дали ....?
    На другия ден ни чакаше Карстовото било....! – безводно изпитание в двете посоки за втория ден от откъсването от групата, от цивилизацията с нейните офиси, лап-топи, пристъпи, хапчета и всичко онова в големия град от което бягахме.....

    .....светло е. Поехме по реброто към Кутело, започващо от самия заслон Казана.

    Изкачването е може би преобразяване – забравяш за всичко, което е в теб – и зло и добро, а душата ти те изпреварва нагоре...

    Май отговора на вечния въпрос “ Защо....” се крие тук някъде.... Най силен е момента непосредствено преди Върха – тогава в нас се отключиха усмивки и емоции, сдържани досега....
    Самият връх е няколко метра под Вихрен и има 3 коти, свързани с остър ръб.
    Малко се стреснахме от това, което ни чакаще отдолу:
    на север - пропастта на циркуса под Бански суходол и Кутело – с иглите на Църна Могила, а от юг – дълбоката долина на Влахина река.Ръбът между тях – вертикални северни стени , губещи се в мъглата без дъно и и насечени южни стръмни мрамори е като границата между мрака и светлината....Кончето !!!
    . Слязох първи – исках сам да усетя и да надникна в тъмната страна....Определено пропастите дърпат...едва ли е само от родовата памет... Всъшност ръбът на Кутело е достатъчно остър за да претръпнеш, но е добре че въжето на Кончето е от към светлата страна.... вкопчих се в него като спасително въже и пробягах замайването и шемета от мастото..... На Бански суходол от другата страна се появи регресия на върха – точно на най високата му част има каменен въртоп!!! Около 15 метра дълбока дупка, а може би и пещера?!?
    Изчаках там Марин и Фани. Те май преследваха некъф заек по Кончето.... Оня заби към връх Баюви дупки....
    Следваше Котешкия рид – разделната граница между циркусите на едноименните върхове.... Остава на север от Билото и е много примамлив – чисто животинско излъчване на острите зъбери – като котешки нокти. Фани прояви здрав разум и ни отказа от него....На Баюви дупки търсехме заека, но напразно - е, наложи се после Марин да се прави на бай....)
    На запад бяха Каменитица със Стъпалата и Разложки суходол. Там всъшност свършва Карстовото било. Тук се уплашихме наистина – изглеждаха по-зле и от Кончето..../ поне аз ./ Не зная дали това е най трудния участък, но неизвесността плаши.... Хаотични остри ръбове, гледаха зловещо, отдолу – пресъхнали езерца в дъното на циркуса под върха, наистина дупки на някакви страшни Байове...../ не като Марин...../ И примамливи..... и знам, че ще се върна тук някога.....
    Тук властват безименните древни сили на камъка....
    Здравия разум надделя – бяхме обезводнени, уморени и мислехме за обратния път – трябваше да минем през всичко още един път за да се върнем в долния свят......
    По пътя назад все пак успях да ни изгубя по подсичащите пътеки и лазейки по светлата страна – пак се озовахме на Кончето.... това от другата страна наистина привлича....!
    Този път оня пусна мъглата от юг.... Не му споделихме плановете си, затова и не чухме смеха му..... а може би и защото нямахме планове – граничното равновесие беше спазено.... Подсякохме Кутело, после Премката , надолу през Големия и Малкия казан, през каменния сипей, през безводието към ниската каменна стена на палатковия лагер – и там се върнахме в себе си..... Станахме отново ние, но и нещо оставихме горе.....

    А на въпроса “ Защо...?” – всеки път откривам по-малко от отговора......
    животът е магия !
    X5 3.0d

  • #2
    От: Гранично равновесие

    Уважаеми, manQK78, ако това е написано от Вас, поздравления, имате талант, но ако е копи-пейст от друг сайт, то елементарната етика изисква да посочите автора...
    Land Rover Discovery I; Jeep Wrangler 4.0; Jeep Grand Cherokee 5.2.
    Honda Transalp XL600V; Suzuki DR-Z400; BMW F800GS.

    Коментар


    • #3
      От: Гранично равновесие

      ...Останах със смесени чувства.
      Поздрави, ако това е ваше дело ,или приемете съвета на Модератора.
      Последно редактирано от f500; 23-07-10, 08:59.
      I am just a simple man.

      Коментар


      • #4
        От: Гранично равновесие

        Първоначално публикуван от giorgio Преглед на мнение
        Уважаеми, manQK78, ако това е написано от Вас, поздравления, имате талант, но ако е копи-пейст от друг сайт, то елементарната етика изисква да посочите автора...
        Здравей , градски.......
        благодаря за поздравленията...
        Всичко написано от мен се базира на собствени преживявания.......
        ето и снимки:
        http://kalessin.snimka.bg/mountain/k...165137.3767041
        животът е магия !
        X5 3.0d

        Коментар


        • #5
          От: Гранично равновесие

          Страхотно! Имате талант и с удоволствие ще очаквам нови разкази, а и снимките са невероятни. Благодаря много!
          Женя Вълчанова 0888272565

          Коментар


          • #6
            От: Гранично равновесие

            Наистина имате усет за поезия , manQK78 !
            ...Само малко стилът и пунктуацията... ...ама това се учи...

            А иначе , есето Ви (по-скоро "бели стихове") , върна с невероятна сила впечатленията и спомените ми от този маршрут...Господи , кога беше това ?...
            ....Радвам се за Вас! Дерзайте!
            Последно редактирано от nisanterano; 23-07-10, 16:57.

            Коментар

            Активност за темата

            Свий

            В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

            Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

            Зареждам...
            X