Да станем част от един древен ритуал.

[PACH - Иван Тодоров]

До: Да станем част от един древен ритуал.

Чакаме снимки от играта върху жаравата. Такива, с Добри и газираната вода "Девин" на масата, сме виждали. Ма к'во да се прави като не пие човекО?!!!

Споко има и други снимки , само да се прибера у нас и ще ги кача

[nikito776]

До: Да станем част от един древен ритуал.

Споко има и други снимки , само да се прибера у нас и ще ги кача

На обяд ги даваха по новините на БТВ,довечера сигурно ще го повторят....

[giorgio]

До: Да станем част от един древен ритуал.

На обяд ги даваха по новините на БТВ,довечера сигурно ще го повторят....

Ники, значи си ги видял все пак, а дали и Добри е успял?

[PACH - Иван Тодоров]

До: Да станем част от един древен ритуал.

....пристигнахме ние на мястото на събието и Бачо Симеон, жаден от дългия път се разхлади с чаша лимонаТа, докато аз чаках на опашката за кюфтета



Заръчах аз кюфтета,салатите и картофките и докато чаках поръчката реших да направя едно "кръгче" пред църквата където беше запален огъня....



Навалицата беше голяма, но за съжаление малко внимание се обръщаше на фолклорните групи, които се опитваха да забавляват зрителите...




ето го и огъня който догаряше в очакване за .... нестинарския танц...




Скара, бира, локуми...бизнеса процъфтяваше, или както казваме ние на морето: "Ден година храни"



След моята кратка обиколка се завърнах в кръчмето, където компанията подгряваше...



Винаги намирахме място за новопристигналите приятели и гости...така е, ние се забавляваме а някои работят до късно



...изведнъж чухме силно биене на тъпан...а гайда му пригласяше...






и така, нестинарите обиколиха три пъти църквата...



...след третата обиколка на църквата се насочиха към жаравата, където жадни за материал журналисти бяха окупирали жаравата.



...носейки иконите, нестинарите влязоха в кръга...




Съжелявам за качеството на следващите снимки, но бях на голям зум и снимах далече от мястото на събитието,навалицата беше голяма




...ето го и най-младия нестинар, само на 16 години...










След като приключиха нестинарите се появиха странни подскачащи и доста пийнали субекти.нарекох ги скакалци, защото много бързо подскачаха и бягаха по вече поизгасналата жарава




...а други субекти бяха изяли всички кюфтета и салати на масата



и от срам си криеха лицата, така ще е "гузен негонен бяга"



Естествено, след нестинарите беше време за приятни приказки и разказване на интересни случки




Все хубави хора



Останаха приятни спомени (и снимки) за една хубава вечер в Странджа планина, и много изпита лимонада.Компанията беше на ниво, а за кюфтетата да не говорим

[player_1]

До: Да станем част от един древен ритуал.

Браво много яко сте си изкарали

[iai-bg]

До: Да станем част от един древен ритуал.

Преди 9 години присъствах на този древен ритуал , преди да се превърне в сеир-артакция и пародия.
...имало едно време(нещо като история на нестинарството напоследък)..
Имаше една сергия със сутиени , килоти, запалки и свирки. Други сергии нямаше. Нямаше чисто ново кметство с Вип тераса, намаше автобуси с туристи , нямаше и ограждение по средата на площада.

Един камион пръст разпръсната на средата на площада пазеше асвалта. А Огънят гореше от обяд (чувствително по-голям от тазгодишния)
Интересното за мен започваше след като свършат нестинарите .. така наречените по-горе скакалци , хора от публиката които минаваха през жарта, но се задържаха вътре повече от платените нестинари.
През жарта минаваха и добили алкохолна смелост мераклии , които с часове си киснеха краката на чешмата после , а на сутринта лазеха на колене, защото явно нестинарството не е с алкохолно захранване.
По пътя в дясно от чешмата (на центъра) се излизаше на запад от селото в местност изпълнена с закрити извори (Аязмо) - построени като параклиси и в които се палеха свещи. Пак там се разпъваше и палатковото село, където се пееше и се свиреше до сутринта. Зад конака(там където се пазят иконите) се деряха жертвените агнета, а улиците на селото бяха поръсени с капки кръв... защото обичаят бил всеки да даде на свои роднини от заколеното агне..

Година след това сергиите бяха 3 , имаше и 1 Шатра с кебапчета и кюфтета. А в палатковото село - повече музиканти и повече пеене.
Валеше дъжд и пръстта около огъня беше на кал, половин час преди ритуала дъжда спря ..жаравата граничеше с калта ...

3 години по-късно цялата улица беше пълна със сергии кебапчийници и какво ли не ... а хората с палатките вече бяха дошли с колите си ...
Тогава беше и апогея на палатковото село. Имаше прираст в популацията на пещерняците.

2години след това Селото бе отцепено от полиция - достъпът беше само пеша, а туризмът беше надушил атракцията.
Палатковото село леко западаше .. имаше кой са слуша , но нямаше много хора които да свирят... Прираста беше в полза на Рокерите..

3 години след това...
Пуснали сте достатъчно снимки за нестинарството , даже в повече от необходимото .. Не съм си вадила апарата за да снимам - не ми дойде отвътре .. Обнадеждаващото е че ромите добре са усвоили песните и танците - може и да не изчезнат съвсем ... Местните фолклорни групи бяха доста мургави по състав , носията доста контрастираше , но им отиваше въпреки всичко. За пръв път видях циганка да води хоро в село Българи с Българското знаме в ръка и с народна носия. Красавица беше, и стъпките ги знаеше, но какво от това... странно ми беше ...
Палатковото село беше преминало на ударни инструменти , популацията на анархистите доминираше над свободните хора , които въпреки всичко бяха си запалили огън до един наклон в края на поляната и си пиеха тихо. Тарамбуките си лежаха кротко до тях и си мълчаха. И спокойно чакаха нещо да им се случи. Оказа се че малко пеене успя да накара всички да се разпеят и разсвирят, Чух една песен Торнал са Тодю изпяна с много мерак после настана голям студ и мигрирах към топлите северни земи ...а пеенето продължаваше...

...........започвайте да учите хора и народни песни , че лошо ни се пише ... няма немога .. не останаха хора да ги знаят..песните и хората.

[Тихомир]

До: Да станем част от един древен ритуал.

Значи имало и мъже нестинари!

[Nik Nikolov]

До: Да станем част от един древен ритуал.

Вечерта, нищо не можах да снимам. Гледах, но не снимах. Не ме хвана изпълнението на нестинарите, не знам защо. Вечерта, спахме в къщата, която Джорджо беше запазил.
Виж тя ме впечатли много. Перфектна чистота и грижа от любезните домакини.



Всичко беше недокоснато от 70 те години на миналия век.



Аз спах с тези трите хубавици )



Събудих се рано и перфектно отпочинал. И тръгнах на разходка. Ето как беше накичена къщата отвън, като хубавица със златни пендари.



И пред нея се мъдреше джипа на " Седемте Самураи ", които спяха сладко сладко. Ама така е, като прекалиха с Лимонадата



По късно , те тръгнали да ме търсят, и без малко да ме сгазят без да ме забележат.



Питате - Защо са само двама, седемте самураи ?
Отговор:
Ами при тази липса на работна ръка в България, какво очаквате ?

Брат ми , и брат му )



Забележете в горния край на фотографията на коя улица се намират.

Разглеждат си оръжията )) Мечове ли са ? Дръндъри ! Или по точно свирки



А защо не ме били видели. Щото има залепнали очите от лимонада.

[pe4en]

До: Да станем част от един древен ритуал.

От лимонадата е! Тази примамливо, непорочна течност, така обичана от нас Българите/щото на времето беше най-популярната/ върши чудеса...

Nik, ..с цели три хубавици...сладострастник си ти!!

Сега сериозно..
Хубаво е , че отразихте това.
Българското трябва да го тачим и прославяме..Струва си.

[Симеон]

До: Да станем част от един древен ритуал.

Благодаря на Жоро, че организира всичко и покани и мен. Той на тема Странджа е академик, действителен член
Освен в пиенето на лимонада , имах и полезно участие:
На мегдана по време на танците върху жаравата не можеше да се приближи но повече от 7-8 метра.Зад стена от хора нищо не се виждаше. Вдигнах високо ДВД-то да снимам. А десетина край мен гледаха събитието върху монитора. Като каталясваше ръката ми и я свалях, се разнасяше ропот, че прекъсвам сеира. Някой предложи да ми събират по два лева. Но не се прие. Нямало кворум
Неочаквано филмчето се получи нелошо.
Дали Българи е виждало толкова хора!
Че и софиянци
Че и самия Ник Николов, дошъл им на крак

(Крак - Mitsubishi в цвят embassy black, както се видя в тъмното)

[Nik Nikolov]

До: Да станем част от един древен ритуал.

По късно се разходих из утринното Странджанско село.
В тази сутрин, светът очевидно си сверяваше стрелките и посоките по нестинарките и синьото странджанско небе.



Както разбрах тукашните къщи се изработват от плет, замазан с кал. И отгоре се поставят букови дъски, за изолация. Дъските се сменят на всеки 300 години, поради стареене на материала.





Ето едни поостарели. Ще ги заменят с немска PVC изолация, произведена в Турция, която кой знаи защо се нарича Американска система. )



А ето един, докато се накани да смени облицовката и годинките ся изнизали.



Времето е така полегнало тук, че вчера и утре, са едно и също.

Всъщност, колко нюанса на заленото сте в състочние да различите ?



А колко хоризонта, можете да преброите ? Даже Святослав Рьорих, не е виждал толкова хоризонти в далечна Индия .

[giorgio]

До: Да станем част от един древен ритуал.

Не мислех да пиша повече в тази тема... Разочарованието ми е безкрайно, за разлика от края на древния обичай...
Мамка му, повече от две хилядолетия траките живяха в нас, благодарение на обичаите и традициите, сега остават само разровените от иманяри могили и споменът за долмените, който неизвестно как изчезват...

[iai-bg]

До: Да станем част от един древен ритуал.

Не мислех да пиша повече в тази тема... Разочарованието ми е безкрайно, за разлика от края на древния обичай...
Мамка му, повече от две хилядолетия траките живяха в нас, благодарение на обичаите и традициите, сега остават само разровените от иманяри могили и споменът за долмените, който неизвестно как изчезват...

Не се кахъри, всичко продължава, но в по-различна форма, или се адаптираш или изчезваш. Ще се намери ново място с нови хора , и така докато не стане отново атракция... А после може да се заформи и тайто нестинарско общество (което съществува вече май)...

[derhunter]

До: Да станем част от един древен ритуал.

И аз бях и аз видях......Видях е може би палко попресилено.Това за нестинарите де.Явно сме в състояние да извратим всичко хубаво и родно.Нестинарите претупаха набързо ритуала,а "Скакалците "бяха много ентусиазирани и още по-много пияни.Обаче всичко си идва на мястото с добра компания и приятели.Само дето МНОГО лимонада пият бе.Аз лично си взех дажбата лимонадена до края на живота.Но пък за сметка на това видях пак Странджа!!!Ту повече нямам думи.Влюбен доживот в нея.

[lubo777]

До: Да станем част от един древен ритуал.

Нестинарството ще се запази като традиция, категорични са нестинари
10 юни 2008 | 13:08 | Агенция "Фокус"


На 3 юни е църковният празник Свети Константин и Елена по стар стил. На този ден малкото странджанско село Българи посреща хиляди гости, защото там от незапомнени времена вечер, след залез слънце върху жаравата танцуват нестинарите.
В България обичаят е запазен в автентичния си вид само в село Българи, макар ритуалът да се изпълнява и в други странджански села по събори и в заведения. В с. Българи са истинските нестинари, които танцуват своя ритуален танц боси върху жаравата. Главният нестинар е бай Мишо от село Ясна Поляна. За чувството, което изпитват нестинарите преди да влязат в огъня, за самия ритуал и за това как се предава нестинарството, Агенция "Фокус" разговаря с главния нестинар Михаил Георгиев, 17-годишния Костадин Михайлов и Маринела Градева от Русе.

Фокус: Г-н Георгиев, как така станахте нестинар? Как изобщо се става нестинар?
Михаил Георгиев: Бях 17-годишен, когато влязох в огъня за първи път, заедно с баща ми. Това стана преди 37 години. По принцип от тогава, до ден днешен не съм прекъсвал. Ходя в Българи, Малко Търново и в Граматиково, когато се провежда фестивалът „Странджа пее”. Бил съм и в Кости, и в Бродилово.
Фокус: Какво почувствахте? Разбирам, че баща ви също е бил нестинар. Това по традиция, по наследство ли се предава или нещо вътре ви тегли към танца върху жаравата?
Михаил Георгиев: Баща ми беше нестинар, неговата майка също беше нестинарка. Те двамата са родом от тук от село Българи. За мен си е по наследство - баба ми е играла, баща ми, аз, а сега и синът ми играе. Той влезе, когато беше на осем години. Аз по принцип работя в едно битово-атракционно заведение в село Писменово. Днес имаме 150 души група. Аз предпочетох да дойда тук, оставих сина си там. И той ще играе тази вечер там, а аз на това свещено място.
Фокус: Какво изпитва човек, преди да влезе в огъня?
Михаил Георгиев: Просто нямам думи, не знам как да го обясня. След като пръсне огънят и засвири музиката, първите 5-6 минути само гайдата и тъпана слушам, все едно няма никой наоколо и краката ми от колената надолу стават леденостудени. Докато играя в огъня, краката ми са леденостудени, това продължава докато сваля носията и си сложа обикновените дрехи. Оттам нататък си измивам краката и те си възвръщат нормалната температура.
Фокус: Тази традиция е много древна, какво привлича хората към нестинарството, как се запазва този ритуал през годините?
Михаил Георгиев: Ритуалът е запазен и до днес, но какво ни кара да я запазим тази традиция, не мога да обясня. Мога обаче да кажа, че това, което чувствам тук, докато играя, е съвсем различно от това, когато играя по другите села и събори.
Фокус: Интересно е, в заведение как се настройвате да играете? Тук допринася музиката, самият ден, обстановката…
Михаил Георгиев: В заведение е съвсем различно. Случва се така, че музикантите са събрани от кол и въже, кой знае мелодията на нестинарското, кой не я знае и много пъти вместо нестинарското ми свирят „трите пъти” или някаква ръченица.
Фокус: Самата музика на нестинарското хоро е особена. Преобладава звукът на тъпана. Предполагам самата музика също настройва и подготвя нестинарите за това което им предстои?
Михаил Георгиев: Възможно е. Ние когато тръгнем да играем, тъпанът показва стъпката, която трябва да се направи, а гайдата е настроението, което се придобива.
Фокус: След ваши изпълнения имало ли е желаещи обикновени хора да влизат в огъня и какво се е случвало?
Михаил Георгиев: Има много.Това се случва всяка година.
Фокус: Може ли да се каже, че нестинарството не е за всеки.
Михаил Георгиев: Естествено, че не е. Българската приказка е, че от всяко дърво, свирка не става. То ако така ставаше, всеки щеше да е нестинар или илюзионист, или певец.
Фокус: Чуват се слухове ,че има измами. Че нестинарите си мажат краката с нещо, стъпват по определен начин, така ли е?
Михаил Георгиев: Това не са слухове. Това си е живата истина. Ние нестинарите тук сме трима и едно младо нестинарче от Бродилово. Общо сме четиримата, а всички други, които са по заведенията, по Слънчев бряг, по Златни пясъци и другите курорти, те са огнеходци. При тях положението е такова, че те около кръга намокрят земята с вода и става кал. Като започнат да стъпват по нея, се полепва калта по ходилото и като влезе по въглените, докато отиде до другия край, тя изсъхва.
Фокус: Винаги ли на този ден /бел. ред. 3-и юни/ в Деня на светите Константин и Елена се появяват истинските нестинари? Колко истински нестинари са се проявили, откакто вие играете?
Михаил Георгиев: Това сме, няма други.
Фокус:След вечерта на Константин и Елена нестинарите какви хора са?
Михаил Георгиев: Обикновени хора. След като свършим танца в огъня, аз като главен нестинар повеждам хорото, заедно с питропът и иконите, играем около огъня играем и след това на площада 15-20 минути продължава да се вие хорото. П
Фокус:Колко часа предварително трябва да е запален огънят и необходими ли са специални дървета, за да стане хубава жаравата?
Михаил Георгиев: По принцип огънят се пали някъде около четири часа преди началото на игрите. Но тук е прието малко по-рано да се пали, защото повече дърва се носят. Дървата са около четири кубика и са по–дебели, за да стане жар. Дървото е дъб или както ние странджалии си му казваме меше, защотосамият дъб прави най-хубавата жарава и тя не гасне след пръскането и си стои и може да се вижда.
Фокус: Ще се запазили традицията?
Михаил Георгиев: Разбира се. Щом толкова години се е запазила. Макар, че село Българи е било нестинарско село, сега от тук няма нито един нестинар. Баща ми е от тук родом. Родил се е в Българи през 1922 година. През 1929 година заминава от тук. Дядо ми е преселник от Беломорска Тракия и, когато минава границата се установява в това село и се жени тук през 1920 година, а след две години се ражда баща ми. Баба ми е била нестинарка, но дядо е бил фанатик и не й е разрешавал да играе в огъня и не е вярвал в това. Когато баща ми е бил на седем години, дядо ми го взима с каруцата и отиват на нивата и заключва баба в къщи. А тогава ги е прихващало нестинарите на този ден, а и вярата им е била по-силна. Баба ми вади въглените от оджака на пода и почва да играе. Обаче дъските сухи и се запалват. Запалва се и къщата, че е била плетеница. Къщата е подпалва и баба ми изгаря вътре. Тогава, когато на дядо му казват, че къщата му е изгоряла и когато идва и вижда, проклел селото, взел е баща ми и отива при негови съратници, които са избягали в Аланкайряк, сега Ясна Поляна. Там се установява, жени се втори път. Баща ми израства . Там се жени, там се раждаме и ние с брат ми.
Брат ми е с пет години по-голям от мен, но не може да играе.От децата на брат ми нито едно не може да играе. Аз също имам двама сина – малкият не може, големият може. Синът ми, ако има деца, аз се моля да има дъщеря, първо да науча и нея докато съм все още жив, да видя дали ще има тръпката към огъня.
Фокус: Г-жо Градева, от кога танцувате върху огъня?
Маринела Градева: От 2005 година. Дойдох тук в Българи за първи път. Една от жените, в които бях отседнала, ме облече в една нейна носия и след това влязох в огъня.
Фокус: Как се решихте на това, какво почувствахте?
Маринела Градева: Ами просто „прихванах”, изпаднах в транс. Това е едно невероятно усещане, адреналинът ти се покачва, все едно летиш. Усещаш само музиката и нищо наоколо. Изстиват ти крайниците и не си на себе си. Това е едно много особено състояние.
Фокус: Изпитваш нужда да влезеш в огъня, така ли е?
Маринела Градева: Самата музика въздейства. Музиката въздейства невероятно много, както и самото място.
Фокус: Има ли в рода ви някой, който е бил нестинар?
Маринела Градева: Не, в моя род няма. Те са преселници от тукашния край, но нямаме нестинари в рода си.
Фокус: И стана случайно. Дойдохте, гледахте и почувствахте тръпката?
Маринела Градева: Да, така е и вече четвърта година идвам тук в село Българи. Аз съм от Русе. В нашия край го няма този обичай и за това пътувам всяка година до Българи.
Фокус: Опитвали ли сте да танцувате в атракционни заведения. Смятали, че и там човек може да се настрои?
Маринела Градева: Не, и не смятам да го правя. В заведението не е както тук. Там искат атракция, искат шоу, а тук е истинският ритуал, който се спазва с ходенето до аязмото, с това обличане на иконите в конака и ходенето в църквата. Всичко е както си е преди.
Фокус: Имали ли сте случаи, след като приключи танца на нестинарите и други хора от публиката да влязат в жарта? Какво се е случвало ?
Маринела Градева: Има случаи. Случвало се е да вадим хора от огъня. Случвало се е като пийнат малко повече и решават да опитат от любопитство, интересно им е . Някои успяват, някои не успяват. Аз за пръв път също влязох след нестинарите . Изчаках ритуалът да мине и както бях облечена с носията, влязох в жаравата и така до днес. Има хора, които рискуват, предимно младежи, даже се и търкалят вътре .
Фокус: Ще продължите ли да идвате тук в Българи всяка година на този ден?
Маринела Градева: Да, определено. Живот и здраве ще идвам. Тук хората са много гостоприемни , мястото е много хубаво и ще идвам.
Фокус: Костадин, как така се случи, че стана нестинар, ти си само на 17 години, а и пееш народни песни, учиш в музикалното училище „Добри Чинтулов” в Бургас?
Костадин Михайлов: Аз съм от село Бродилово и там на нашия празник на 9 август 2004 година играеше нестинаряt Михаил Георгиев, а аз носех икона. След негово участие изявих желание да вляза в огъня, бях сигурен, че ще успея. От тогава играя всяка година в село Българи до сега.
Фокус: Какво усещаш и само на този ден ли е това усещане ?
Костадин Михайлов: Най-силно е на този ден. Настръхваш целия и смятам, че на този ден е най-силно чувството.
Фокус: Човек в кръвта ли си го носи нестинарството или е нещо, което се предава по наследство?
Костадин Михайлов: Трябва да си го носи в кръвта.
Фокус: Ти имаш ли в рода си някой, който е бил нестинар?
Костадин Михайлов: Не.Няма кой да пее от нашия род, няма кой да играе.
Фокус: От кога се занимаваш с народно пеене?
Костадин Михайлов: От много малък. На 6 години ми беше първата изява в село Бродилово на прегледа на художествената самодейност и тогава ми дадоха една грамота. Това беше за мен голяма награда и от тогава реших да издирвам песни от старите хора и да пея .
Фокус: Как те възприеха твоите съученици, след като разбраха, че си и нестинар?
Костадин Михайлов: Аз много време го криех, защото не знаех как ще реагират. Когато учех в Царево беше по-лесно, защото те още при първата изява, ме видяха. Но в Бургас вече съм трета година и съучениците ми разбраха на края на миналата учебната година. Даже сега са се организирали учители от моето училище и те са тук в село Българи, и са дошли да ме гледат.
Фокус: Какво е усещането преди танца?
Костадин Михайлов: Тук в центъра на нестинарството е най-силната тръпка. За мен Българи е най-истинското нестинарско селище. Когато засвирят гайдата и тъпанът, настръхвам и обикаляйки три пъти църквата, се съсредоточавам, притискам иконата към мен и не се изгарям.
Фокус: А какво е усещането, когато стъпиш на жаравата?
Костадин Михайлов: Не мога да обясня какво е усещането, но просто за мен е удоволствие да играя на този празник за хората.
Фокус: Това повече като необходимост ли го чувстваш?
Костадин Михайлов: Да, и за Българи се подготвям специално. Чакам го с нетърпение.
Фокус: Какво ще се случи, ако не влезеш в огъня?
Костадин Михайлов: Нищо няма да се случи. Трябва да ми е добре на мен, за да вляза да играя. Щом не съм достигнал това, което трябва, значи не трябва да вляза.
Фокус: Как започва всъщност самият празник? Разбрах, че подготовката започва още от сутринта.
Костадин Михайлов: Сутринта в осем часа бие камбаната за църква. После към 9.30 часа камбаната бие втори път за тръгване. От църквата иконите се изнасят без музика и отиваме в конака, където се обличат. Когато се обличат иконите, тогава засвирва гайдата и тъпанът, и тръгваме към аязмото.
Фокус: Как се обличат иконите?
Костадин Михайлов:Те имат облекла от червен плат и накрая имат парички. Те са много интересни, аз не веднъж съм ги разглеждал и много ми е било интересно. И то, тук в Българи, е запазена така традицията. След това минаваме през параклиса на Света Елена, но не влизаме. Слизаме покрай горичката в дола при параклиса на Свети Константин. Там има поставка за иконите и след това взимаме от аязмото вода. След това се връщаме, оставяме иконите в конака и там те стоят, докато започне ритуалът. Вечерта, когато сме готови да тръгнем за огъня, иконите се събличат. Те не са облечени, когато играем в огъня. Обикаляме църквата три пъти. После влизаме в кръга и обикаляме пак три пъти огъня . След прикаждането на иконите и огънят, започва пръскането на жаравата от един от нестинарите. След играта вече се отива в конака. Там през деня се вари курбан за здраве на всичките хора.
Фокус: Минавало ли ти е през ум да танцуваш в заведение?
Костадин Михайлов:Аз се опитах един път, но не можах. Дори в Бродилово един път не се получи. На втората година минах само два пъти през огъня и застанах настрани. Просто не можах да играя.
Катя НИКОЛОВА