Tweet
Вчера отивайки на работа в Казанлък и заварихме основния път Ст. Загора-Казанлък затворен-Причината, че р. Тунджа е преляла и заляла участък от асфалта.
Всичкото това добре, ама...аз не се оставям така лесно.Офроудърския дух у мен направо избликна и за ужас на колегата минахме по стария мост на Ягода, където спряхме за снимки естествено.Гледката беше едновременно внушителна и същевременно плашеща...
Моста по който върви главния път...
Поглед и в обратна посока...
Реката се е превърнала в езеро...
Ето и по-панорамна снимка към моста по който минава основния път...
Тръгнахме и реших да излезна на главния път .За ужас на колегата точно на свръзката се наложи да минаваме през кален и разкопан участък и то със добър страничен наклон.Изглеждаше невъзможно да минем от там с ниската Корса, а още повече, че отдясно водата беше стигнала и в дерето под нас всъщност беше...езеро...
С голямо внимание и леко остъргване на праговете, успях да прекарам Опелчето и да изкоча на основния асфалт, където...
...ни очакваше и водно препятствие...
Такава вода в Тунджа не бях виждал.Всичко от ляво на пътя се беше превърнало в езеро, като дори и разсадника беше наводнен...
Преминахме внимателно, за да засмуче мотора вода и спряхме за по-горните снимки.
Малко по-късно през деня и кадри от яз. Копринка.Толкова пълен никога не съм го виждал...направо преливаше през шлюзовете...
Малко пък по-надолу, изхода на ВЕЦ-а предлагаше грандиозна гледка...
И така...положението не е хич розово!
П.П.Извинявам се не дотам доброто качество на снимките, но те са повече с репортажна цел и не ми се занимаваше много с тях!
Поздрави!
Всичкото това добре, ама...аз не се оставям така лесно.Офроудърския дух у мен направо избликна и за ужас на колегата минахме по стария мост на Ягода, където спряхме за снимки естествено.Гледката беше едновременно внушителна и същевременно плашеща...
Моста по който върви главния път...
Поглед и в обратна посока...
Реката се е превърнала в езеро...
Ето и по-панорамна снимка към моста по който минава основния път...
Тръгнахме и реших да излезна на главния път .За ужас на колегата точно на свръзката се наложи да минаваме през кален и разкопан участък и то със добър страничен наклон.Изглеждаше невъзможно да минем от там с ниската Корса, а още повече, че отдясно водата беше стигнала и в дерето под нас всъщност беше...езеро...
С голямо внимание и леко остъргване на праговете, успях да прекарам Опелчето и да изкоча на основния асфалт, където...
...ни очакваше и водно препятствие...
Такава вода в Тунджа не бях виждал.Всичко от ляво на пътя се беше превърнало в езеро, като дори и разсадника беше наводнен...
Преминахме внимателно, за да засмуче мотора вода и спряхме за по-горните снимки.
Малко по-късно през деня и кадри от яз. Копринка.Толкова пълен никога не съм го виждал...направо преливаше през шлюзовете...
Малко пък по-надолу, изхода на ВЕЦ-а предлагаше грандиозна гледка...
И така...положението не е хич розово!
П.П.Извинявам се не дотам доброто качество на снимките, но те са повече с репортажна цел и не ми се занимаваше много с тях!
Поздрави!
Коментар