Екскурзията Дакар 2012.

[rusev]

В тази тема аз- Руси Русев и Руслан Трифонов разказваме своите преживелици по време на Дакар 2012. Разказът е от първо лице единсвено число, но преди да пиша, Руслан е чел и одобрил написаното. Опитвам се да се придържам към фактите (дни , часове и имена) на 75%.
Снимки ще качвам колкото да има.
Карам ден по ден. Оказва се че да се пише нещо такова си е труд и то не малък. Иска се и мисловна дейност и свободно време. И двете са ми дифицит, особенно първото , както ще се убедите...

27.12.2011
Излитаме от София в 13,45 часа. Не много изпращачи, половината журналисти дощли за репортаж другата половина приятели дошли заради нас. Отбелязвам присъствието на Цецо и Валтера от Троян. Нашия Злати е там ....и други.
Аз единствен не съм с риза на отбора въпреки настояванията на Ценков, за когото представянето пред журналистите е повече от важно.Така демонстрирам , че аз съм си аз и не се вписвам в търсеното представяне. До този момент винаги съм казвал, че не са ми приятни медиините представяния и съм призовавал първо за добро представяне на ралито , а после за пресконференции и интервюта. Все пак присъствам на почти всички медийни представяния, защото разбирам стремежа на Ценков да "разлае кучетата" и да се опита да привлече спонсори, защото той се е нагърбил с голямите разходи по начинанието Дакар 2012.Но пък и той е този който ще кара.
Давам си сметка, че аз не бих дошъл до летището за да изпратя някой по такъв повод.
Кратък полет до Франкфурт, където има повечко престой- около 6 часа. За първи път всички сме заедно и има време за приказки по всякакви теми свързани с Дакар.


Ценков е в настроение и черпи обяд (или вечеря по-точно) в летищен ресторант, което не е евтино начинание.



През цялото време се говори колко трудно е на Дакар и как трябва да се мобилизираме докрай.
Излитаме за Буенос Айрес в 22,45 часа.



До Младен стои участник от отбора на МИНИ (жена е!) и през целия полет чете една книга, която се оказва вътрешния правилник на отбора на МИНИ!
Предстои ни 14 часов полет което си е много дори и за нас с Руслан. Свикнали сме с 10-11 часови полети до Китай, но 14 часа си е много.
От опит знам как се чувства човек след такъв полет, а сега с пристигането започва веднага екшън без никва възможност за почивка през следващите 12-15 часа след кацането.

Очаква ни следното:
1.Пътуване до Делта док на 150км от летището.
2.Оформяне на документи и получаване на четирите машини.
3.Стартиране на двигателите , което е под въпрос след дългия престой.
4.Натоварване на двете АТВта в камиона с помоща на приготвени от Бг тракове и лебедката на тойотата.
5.550 км преход по роудбук до Мар дел Плата.
6 . Намиране на парк фермето, асистънс парка и хотела.

Аз решавам за себе си, че ако стинем до Мар дел Плата преди сутринта на 29.12.2011 ще е успех.

[rusev]

От: Екскурзията Дакар 2012.

28.12.2011
Кацаме в Буенос Айрес около 9.00 часа.
Измъкваме се едни от първите от самолета(огромен, стар и претъпкан Джъмбо джет), бързо намираме лентата за багаж, но там чакаме доста време да дойде багажа.Сменяме пари,както се оказва после по много дървен курс.





Имаме платен към АСО транспорт до Делта док-място на около 150км от летището от където след някаква процедура сравнима според мен с внос трябва да си вземем машините.
Започва търсене на транспорта, но скоро се оказва, че този транспорт(платен по 70 евро на човек на АСО) всъщност е автобус който ще тръгне след часове, след като кацнат самолетите от Лондон и Мюнхен.
Ценков решава да наемем две таксита, по 120 долара и да отиваме към Делта док.Докато той търси таксита някой се сеща, че така или иначе АСО пускат в дока по един човек на машина.Ние сме 6 човека и решаваме да останат Драев и Младен да чакат платения транспорт, а другите с едно такси да отидем на Делта док.
Така и става.Ценков наема едно пежо партнер, което след бойнга ни се вижда като лимузина.
С обичайните за нашия ръководител безсмислени телефонни разговори намираме дока.



Идваме едни от първите, няма други състезатели и за минути минаваме процедурата по приенмане на машините. Тъй като сме очаквали големи проблеми всички сме много доволни.
Камиона и Тойотата палят веднага!!! Няма спаднали гуми.
От двете АТВ та пали едното. На другото даваме ток.Натоварваме АТВ-тата на камиона за 20 минути с лебедката на тойотата.Илизаме от дока и се оказва, че трябва да чакаме Драев и Младен, които още не са пристигнали. Разбира се Ценков се хваща веднага за телефона .
Докато се огледаме идват двамата , качваме се на колите и тръгваме.
Спираме на първия ШЕЛ, зареждаме камиона и колата догоре, хапваме набързо.Топло е. Пускам климатика в тойотата.
Решаваме да не пътуваме заедно, тойотата да избърза за да намерим хотела и парк фермето в Мар дел Плата.В Тойотата сме аз , Драев, Ценков и Младен.Движението е интензивно, но се движим бързо. С едно спиране за кафе и ядене пристигаме в Мар дел плата в .....часа.
Драев въвежда името на хотела в неговия гармин той ни води точно до хотела!Настаняваме се и се връщаме в бивака.Там МД рали ни пазят място и заставаме до тях.
Камиона идва два часа по-късно. Руслан е притеснен, че камиона грее! Карал го е на 100 градуса почти през цялато време. Това е странно, защото в България при предишни карания никога не е загрявал повече от 80 градуса.
Французите от „МД рали” са там от предния ден –пътували са 2 дни от Буенос Айрес, защото едното им бъги е скъсало съединител и са спали на сред пътя за да го правят.Качваме се всички 10-12 човека на тойотата(четирима франсета са на покрива) и минаваме десетината колометра до хотела.



Часът е около 22.00 Оправили сме се доста по-бързо от очакваното.

[paksss]

От: Екскурзията Дакар 2012.

Едно голямо благодаря, от мен

[s_s1]

От: Екскурзията Дакар 2012.

БЛАГОДАРЯ!

Сигурно не само аз очаквам продължението.

[targa]

От: Екскурзията Дакар 2012.

Прав си. Сигурно е.

[rusev]

От: Екскурзията Дакар 2012.

29.12.2011

Ранно ставане, закуска в хотела и тръгваме към асистънс парка.

По план аз и Драев трябва да се акредитираме , да си оправим документите за тойотата, което включва минаването и на технически преглед . Според Драев това е дребна работа и едва ли не само трябва да идем до офиса на АСО и да си кажем имената.Даже него го познавала Мари Лакомб.

Руслан има да си оправя камиона, който при пътуването до Франция е управляван от професионалисти-шофьори и има доста щети. Ауспуха му е за правене, кабината не се вдига, има да се монтират стойка за трипи, GPS, радиостанция и други дреболии. Към това се добавя и сериозния проблем с загряването. Руслан решава, че е заседнал термостата и възнамерява да го отвори и да види дали е така.Камионът е на технически преглед на 30.12.2011.

Ценков , Младен и Омбре имат да се подготвят за техническият преглед на АТВтата, който за тях също е на 30.12.2011.На предварителния преглед в Льо Хавър двете АТВта са допуснати до товарене на кораба с условия, с които Ценков е запознат от Владо и Петка(те минаваха този преглед).

Характерното за Дакар е , че всеки си има отреден час за прегледа и трябва да се яви на точния час. Иначе следва глоба.
Ценков намира мотокар, който за дребни пари разтоварва двете АТВта от камиона.



За първи път разпъваме шатрите и правим бивака.



Разбира се е пълно с патриоти и тук.



Към 10 часа с Драев се отпавяме към офиса за журналисти. Намираме офиса и с изненада установявам, че трябва да стоим на силното слънце и търпеливо да си чакаме реда заедно с още много такива като нас.Офиса е един контейнер, в който стоят две девойчета и един младеж, които си личи, че много искат да свършат работа, но не знаят как. Едната дама е с азиатски черти и е шефката. Известната Мари Лакомб е със счупен крак и си е в Франция.Драев страда от този факт.

Започва няколко часово чакане, през което получаваме със Стоян хубав селскостопански тен (на фанелка). Чакането е съпроводено с бутане и настъпване, защото иначе възпитаните чужденци нагло се пререждат. Французите дори се пререждат и без да се бутат...

Идва ни редът най-после, азиатката ни дава някакви листове и книжката с жълт цвят за колата. Часът вече е 14, а ние сме до никъде и с акредитацията и с прегледа. Изнервям се пределно. Все пак в България работя директор и не съм свикнал с подобни процедури. На всичко отгоре сме и почти слънчасали- температурата на слънце е не по-макло от 35 градуса.

Връщаме се в асистънс парка. Там кипи труд. Руслан и Ценков са омазани с масло- ремонтират камиона.Омбре и Младен човъркат АТВ тата.

В отчаянието си моля Омбре да ми помогне да се оправя с регистрацията- той знае отличен английски.
Като разбира какво се случва изненадващо Ценков предлага да отидeм заедно и да приключим регистрацията. С облекчение се съгласявам.
Връщаме се и след два часа приключваме всичко заедно с Ценков. Заедно минаваме всички постове за регистрация. Без него нямаша да се оправя! Тойотата вече е участник в Дакар 2012. Минала е прегледа без никакви забележки. Все пак има пропуски по нея, но дакарските служители не ги забелязват.

Успявам да разбера каква е логиката при записването на Дакар (да има такава) и вече знам ,че ще прекарам камиона през процедурата без проблеми на другия ден.

Междувременно Руслан е разглобил термостата и е установено, че е в ред. Някой ни казва, че на тези камиони е възможно да се фиксира твърдо перката на охлаждането, което и правим.

Монтираме стойката за трипи и GPS в камиона.



Вечерта Раул- нашия бъдещ приятел от Чили ни води на ресторант. Там се запознаваме с него и Ана. Ана ще пътува с мен и Драев в тойотата и също е акредитирана като журналист от България. Сметката си плащаме ние, а ресторанта е хубав и претъпка с такива като нас.

В тойотата ще пътува и още едно лице- американеца Джон. Ценков се е свързал с него по интернет и му е взел пари за да го возим. Но за тази светла личност по-късно...

Междувременно с тойотата съм обиколил Мар дел Плата няколко пъти. Това са си доста километри. Става ясно, че вървенето не е най-силната и страна, но за сметка на това изразходва значителни количества бензин. С неудоволствие започвам да си припомням маниера си на каране от студентските години – опитвам се да карам икономично. Скоро ще се разбере, че усилията не си струват. Пътните знаци и правилата за движение не са съвсем като при нас. В колата често спорим дали дясния е с предимство и дали тази или онази улица е еднопосочна. Споровете са ожесточени. Има и обидени дори. Но колата е голяма и почти всички ми правят път....

[TROMBA]

От: Екскурзията Дакар 2012.

Най после разказ от първо лице ,който много ме кефи!!!!!!!!!!!!!!!!!

[darkrose]

От: Екскурзията Дакар 2012.

И аз благодаря много за разказа и ще очаквам продължението.
Абонирам се за темата.

П.С. А защо никой не знае за Ана, акредитиран журналист от България ?

[Емил Трайков]

От: Екскурзията Дакар 2012.

Няма ли да има продължение скоро

[sabin]

От: Екскурзията Дакар 2012.

Човека има да наваксва с бачкането

[mitiracing]

От: Екскурзията Дакар 2012.

И аз благодаря много за разказа и ще очаквам продължението.
Абонирам се за темата.

П.С. А защо никой не знае за Ана, акредитиран журналист от България ?

Както някой беше споменал в една друга тема,доста интересни неща ще излезат наяве.Ще следя темата с интерес и едно благодаря на автора!

[izo4x4]

От: Екскурзията Дакар 2012.

П.С. А защо никой не знае за Ана, акредитиран журналист от България ?

Ана е годеницата на Раул Даниньо - този дето е спасил миньорите и дето участваше с кола, беше и в България през декември. Ана я акредитирахме като журналист, по същата причина по която и Руси - бюджетна , щото трябваше иначе да плаща като за асистенция в отбора на мъжа си...

[rusev]

От: Екскурзията Дакар 2012.

Човека има да наваксва с бачкането

Да имам да наваксвам, но не точно с бачкането.

[Борис Хаджиценев (bob4oo)]

От: Екскурзията Дакар 2012.

Много интересно, ще чакам продължението!!!!Мерси колега "rusev"

[Stf.Markov]

От: Екскурзията Дакар 2012.

До тук супер, ще дочакаме ли още ?
Поздрави.