Tweet
Всички знаят за Пътят на коприната. Аз обаче искам да ви разкажа за един по-малко известен, но също толкова интересен маршрут наречен "Древният конен път на чая".
Древният конен път на чая
Както предполага името, Чамагудао (cha ma gu dao), буквално преведено - "древния конен път на чая" е централен път за обмяна на тибетски коне и чай. Коридорът изиграва ключова роля в комуникацията и обмяната между културите днес Юнан (yun nan), Сичуан (Si Chuan) и Тибет (xi zang), с път минаващ през голям брой важни спирки, вулканични райони на Тенгчонг ( teng chong), цветната култура и жилища на Кангба (kang ba), хората в Чангду (chang du), спиращите дъха клисури на Лиджанг (li jang), през тибет до Бурма и Индия.
Мястото на Конния път на чая
През опасните върхове и реки на планина Хенгдуан (heng duan shan mai), в дивите земи и гори, през "върха на света" (shi jie wu ji), по мистериозен древен път изпълнен с ветрове и чудеса. Това е един от пътищата на планетата, които карат сърцето да трепне. Хиляди години, огромен брои каравани са пътували по него. Заставаики на пътя, ясно можете да видите някои 70см. дълбоки дупки направени от копитата на конете. И изглежда те всички имат безброй истории, които да разкажат. Старинните олтари по пътя на Мнхае също са гравирани с всякакви религиозни писания и девизи. Това е древният конен път на чая, един от най-високите и най-прибързани пътища, който носи култура и цивилизация.
Пътищата
Древният път на чая има три основни маршрута: Куинхай-Тибет, Юнан-Тибет и Сичуан-Тибет.
Юнан-Тибет бил създаден по времето на Династията Танг. Основно той препокрива днешната магистрала Юнан-Тибет; започвайки от Дали в Юнан продължавайки на север по пътя през Джианчуан, Лиджанг, "Града при железния мост" (tie qiao cheng) и след това продължава към река, отивайки към Юлай през Бензилан, после Янжинг и по река Ланканг към Марган(днес още наричан Канг манг). И когато достигне Зуогонг пътят се разделя на две за Тибет - първата отива към Басу, Банга, Чая и Чангду, втората - Басу, Боми, Линжи и накрая Ласа.
Юнан-Тибет имал три основни линии; първата - започва в Таченг, Бенгзилан, Адекуи, Тиянжужиай, Маофагонг и завършва в Тибет. Втората започва в Уекси, после се присъединява към линията на Адекуи и завършва в Тибет. Третата започва в Жонгдиан, през Ниселу, Ксиандао, Бенгзилан, Нулиандуо, Абулака и завършва в Тибет. Той е много близо до днешната магистрала Юнан-Тибет.
Историята
В по-минали времена, малкият път между Чангду и външният свят бил изграден именно като отъпкан път.
- През 7ми век, Тубо (tu bo) се появили в плато Куингхай-Тибет (qing zang gao yuan). Те построили железен мост, който свръзвал Юнан и Тибет при река Джинша(jin sha jiang)
- При династията Сонг (song), поради факта, че повечето граници били загубени, нямало възможност за търговия, за това основния пазар за чай и коне се изместил в юго-западен Китай.
- При династията Минг (ming) правителството продължавало да строи пътища използвани от пощенските служби.
- По време на династията Куинг (qing) тибетската пощенска служба била преименувана на Танг (tang). Управлението на клоните на Танг било подобрено и най-вече завършено.
- В края на управлението на Куинг бил началото на нов режим за републиката, което довело до сериозен скок в продажбите на чай.
- По време на Втората световна война, та чак до края й "Древния път на чая" се бил превърнал в основния международен път за търговия в юго-западната част на страната.
- През 1957 г. китайското правителство построило магистралите Юнан-Тибет (dian zang) и Жонг-Ксианг (zhong xiang), като по този начин материалите и стоките били транспортирани до Тибет. Тези магистрали положили края на транспортирането на стоки от хора и коне, използващи "Пътя на чая".
Древния път на чая като коридор на древни цивилизации
Този път се предполага, че е бил най-дълго използваният, и се превръща в авеню на търговията с чай и коне по време на династиите Танг и Сонг, за това е бил най-важният коридор свръзващ древните култури на днешен Тибет, Юнан и Сичуан. В места като Ганзи (gan zi) i Аба (aba), райони на Сичуан и планините Хенгдуан в Северо-западен Юнан, археолозите намерили много гробници, чиито дати варирали от преди династиите Шанг (1600-1100 пр. Хр.) и Жоу (1100-256 пр.Хр.). Тези гробници са разпръснати из каньоните, както и долните и горни течения на реките Мин (min jiang), Ялонг (ya long jiang) и Джинша. Повечето от тях са локализирани в западен Сичуан и западен Юнан, като също така има и открити в Тибет. Въпреки различните места, на които са открити гробниците, техните основни функции и културни особености са еднакви. Археолозите установили, че откритите в Тибет гробници са тясно свързани с тези, които били открити в Сичуан и Юнан от гледна точка на формите и намерените съкровища. Забележимо откритите гробници в Чангду, Линжи и Тибет определено принадлежат към една и съща кълтурна система, както тези в западните Сичуан и Юнан. От друга страна откритите в Тибет в по-голямата си част са разположени по-близо до пътищата, от което следва, че са по Юнански и Сичуански образец. За да бъде по-ясно, датирането им е от преди 4000-5000 г., доста преди "Пътят на Чая" да бъде открит, предполага се, че са в следствие на миграцията и комуникацията между различни етнически групи.
Пътят на чая днес
Докато модернизацията подкопава комерсиалното значение на тези пътища, "Древния път на чая" днес привлича туристите в юго-западен Китай. Една от причините е етническата и културна разнообразност в този регион. Местните казват, че езиците между пет квадратни ли (li, = 2.5км) са различни един от друг, а дали разликите ги има и при десет квадратни ли ? Интересен факт е, че има повече от двадесет различни етнически групи по пътя. Същите известни стари градове и села, които били ключови станции за маршрута сега са избрани за международни паметници с историческо значение. Например - Лижанг, където хората от Накси (na xi) с такъв произход били избрани като световно културно наследство от ЮНЕСКО през 1997 г. През 2002 г. село Сиденгдже (si deng jie), в провинция Юнан било включено като защитен архитектурен паметник от Световната Архитектурна Организация.
Още повече, че пътят и до днес продължава да бъде свещен за много хора. Различните региони разположени по пътя включват, например, секти на бял, жълт и червен тибетски будизъм; Бон религията на пре-будизма в Тибет; Донгба (dong ba) религията на хората от Накси, която комбинира Бон, Будизъм и техен анимизъм; Хан будизъм и Таоизъм, както и вярата на Хинаяна на хората от Даи (dai) и Бенжу (ben zhu)(местни богове и богини) издигнати в култ хората от Баи (bai). По дължината на пътя също има и много свещенни планини, принадлежащи към различни етнически групи. Например - снежната планина Кавагебо (6740м. (wa ka ge bo xue shan)) в северен Юнан е една от най-известните и свещени планини на тибетските монаси. Всяка година много поклонници от Сичуан, Юнан, Тибет, Куингхаи и Гансу идват тук за да боготворят и обиколят планината с палатки, овци и коне в търсене на благодат от планинския бог. Поклонниците все още пътуват до Лханса за да почетат будистките божества. Маршрута, по които тези поклонници се движат е именно "Древния път на чая". В миналото младите монаси често споделяли пътя с каравани, с които пътували за Лхаса за да транспортират техните разработки и да се издигнат в кариерата си.
Малцина осъзнават колко огромно и безпрецедентно е това неочаквано разширение на караванния трафик межди Индия и Китай, или колко е важно. Това е уникален и невероятен феномен. Няма написана пълна история, която да опише всичко това, но винаги в паметта ми ще остане като едно от най-големите приключения на човечеството. Освен това, тя демонстрира пред света много убедително, че ако всички съвременни средства за комуникация и транспорт бъдат унищожени от някакъв ядрен катаклизъм, скромният кон, най-стария приятел на човека е винаги готов да поеме по пътя отново за да свърже прекъснатите връзки между хората и нациите.
Превод: Любомир Цеков (diecast)
Авторски бележки: Умишлено съм спазил оригиналните имена, които използват месните(отделени в скоби) за наименованията на реки, планини, градове, села и други.
Древният конен път на чая
Както предполага името, Чамагудао (cha ma gu dao), буквално преведено - "древния конен път на чая" е централен път за обмяна на тибетски коне и чай. Коридорът изиграва ключова роля в комуникацията и обмяната между културите днес Юнан (yun nan), Сичуан (Si Chuan) и Тибет (xi zang), с път минаващ през голям брой важни спирки, вулканични райони на Тенгчонг ( teng chong), цветната култура и жилища на Кангба (kang ba), хората в Чангду (chang du), спиращите дъха клисури на Лиджанг (li jang), през тибет до Бурма и Индия.
Мястото на Конния път на чая
През опасните върхове и реки на планина Хенгдуан (heng duan shan mai), в дивите земи и гори, през "върха на света" (shi jie wu ji), по мистериозен древен път изпълнен с ветрове и чудеса. Това е един от пътищата на планетата, които карат сърцето да трепне. Хиляди години, огромен брои каравани са пътували по него. Заставаики на пътя, ясно можете да видите някои 70см. дълбоки дупки направени от копитата на конете. И изглежда те всички имат безброй истории, които да разкажат. Старинните олтари по пътя на Мнхае също са гравирани с всякакви религиозни писания и девизи. Това е древният конен път на чая, един от най-високите и най-прибързани пътища, който носи култура и цивилизация.
Пътищата
Древният път на чая има три основни маршрута: Куинхай-Тибет, Юнан-Тибет и Сичуан-Тибет.
Юнан-Тибет бил създаден по времето на Династията Танг. Основно той препокрива днешната магистрала Юнан-Тибет; започвайки от Дали в Юнан продължавайки на север по пътя през Джианчуан, Лиджанг, "Града при железния мост" (tie qiao cheng) и след това продължава към река, отивайки към Юлай през Бензилан, после Янжинг и по река Ланканг към Марган(днес още наричан Канг манг). И когато достигне Зуогонг пътят се разделя на две за Тибет - първата отива към Басу, Банга, Чая и Чангду, втората - Басу, Боми, Линжи и накрая Ласа.
Юнан-Тибет имал три основни линии; първата - започва в Таченг, Бенгзилан, Адекуи, Тиянжужиай, Маофагонг и завършва в Тибет. Втората започва в Уекси, после се присъединява към линията на Адекуи и завършва в Тибет. Третата започва в Жонгдиан, през Ниселу, Ксиандао, Бенгзилан, Нулиандуо, Абулака и завършва в Тибет. Той е много близо до днешната магистрала Юнан-Тибет.
Историята
В по-минали времена, малкият път между Чангду и външният свят бил изграден именно като отъпкан път.
- През 7ми век, Тубо (tu bo) се появили в плато Куингхай-Тибет (qing zang gao yuan). Те построили железен мост, който свръзвал Юнан и Тибет при река Джинша(jin sha jiang)
- При династията Сонг (song), поради факта, че повечето граници били загубени, нямало възможност за търговия, за това основния пазар за чай и коне се изместил в юго-западен Китай.
- При династията Минг (ming) правителството продължавало да строи пътища използвани от пощенските служби.
- По време на династията Куинг (qing) тибетската пощенска служба била преименувана на Танг (tang). Управлението на клоните на Танг било подобрено и най-вече завършено.
- В края на управлението на Куинг бил началото на нов режим за републиката, което довело до сериозен скок в продажбите на чай.
- По време на Втората световна война, та чак до края й "Древния път на чая" се бил превърнал в основния международен път за търговия в юго-западната част на страната.
- През 1957 г. китайското правителство построило магистралите Юнан-Тибет (dian zang) и Жонг-Ксианг (zhong xiang), като по този начин материалите и стоките били транспортирани до Тибет. Тези магистрали положили края на транспортирането на стоки от хора и коне, използващи "Пътя на чая".
Древния път на чая като коридор на древни цивилизации
Този път се предполага, че е бил най-дълго използваният, и се превръща в авеню на търговията с чай и коне по време на династиите Танг и Сонг, за това е бил най-важният коридор свръзващ древните култури на днешен Тибет, Юнан и Сичуан. В места като Ганзи (gan zi) i Аба (aba), райони на Сичуан и планините Хенгдуан в Северо-западен Юнан, археолозите намерили много гробници, чиито дати варирали от преди династиите Шанг (1600-1100 пр. Хр.) и Жоу (1100-256 пр.Хр.). Тези гробници са разпръснати из каньоните, както и долните и горни течения на реките Мин (min jiang), Ялонг (ya long jiang) и Джинша. Повечето от тях са локализирани в западен Сичуан и западен Юнан, като също така има и открити в Тибет. Въпреки различните места, на които са открити гробниците, техните основни функции и културни особености са еднакви. Археолозите установили, че откритите в Тибет гробници са тясно свързани с тези, които били открити в Сичуан и Юнан от гледна точка на формите и намерените съкровища. Забележимо откритите гробници в Чангду, Линжи и Тибет определено принадлежат към една и съща кълтурна система, както тези в западните Сичуан и Юнан. От друга страна откритите в Тибет в по-голямата си част са разположени по-близо до пътищата, от което следва, че са по Юнански и Сичуански образец. За да бъде по-ясно, датирането им е от преди 4000-5000 г., доста преди "Пътят на Чая" да бъде открит, предполага се, че са в следствие на миграцията и комуникацията между различни етнически групи.
Пътят на чая днес
Докато модернизацията подкопава комерсиалното значение на тези пътища, "Древния път на чая" днес привлича туристите в юго-западен Китай. Една от причините е етническата и културна разнообразност в този регион. Местните казват, че езиците между пет квадратни ли (li, = 2.5км) са различни един от друг, а дали разликите ги има и при десет квадратни ли ? Интересен факт е, че има повече от двадесет различни етнически групи по пътя. Същите известни стари градове и села, които били ключови станции за маршрута сега са избрани за международни паметници с историческо значение. Например - Лижанг, където хората от Накси (na xi) с такъв произход били избрани като световно културно наследство от ЮНЕСКО през 1997 г. През 2002 г. село Сиденгдже (si deng jie), в провинция Юнан било включено като защитен архитектурен паметник от Световната Архитектурна Организация.
Още повече, че пътят и до днес продължава да бъде свещен за много хора. Различните региони разположени по пътя включват, например, секти на бял, жълт и червен тибетски будизъм; Бон религията на пре-будизма в Тибет; Донгба (dong ba) религията на хората от Накси, която комбинира Бон, Будизъм и техен анимизъм; Хан будизъм и Таоизъм, както и вярата на Хинаяна на хората от Даи (dai) и Бенжу (ben zhu)(местни богове и богини) издигнати в култ хората от Баи (bai). По дължината на пътя също има и много свещенни планини, принадлежащи към различни етнически групи. Например - снежната планина Кавагебо (6740м. (wa ka ge bo xue shan)) в северен Юнан е една от най-известните и свещени планини на тибетските монаси. Всяка година много поклонници от Сичуан, Юнан, Тибет, Куингхаи и Гансу идват тук за да боготворят и обиколят планината с палатки, овци и коне в търсене на благодат от планинския бог. Поклонниците все още пътуват до Лханса за да почетат будистките божества. Маршрута, по които тези поклонници се движат е именно "Древния път на чая". В миналото младите монаси често споделяли пътя с каравани, с които пътували за Лхаса за да транспортират техните разработки и да се издигнат в кариерата си.
Малцина осъзнават колко огромно и безпрецедентно е това неочаквано разширение на караванния трафик межди Индия и Китай, или колко е важно. Това е уникален и невероятен феномен. Няма написана пълна история, която да опише всичко това, но винаги в паметта ми ще остане като едно от най-големите приключения на човечеството. Освен това, тя демонстрира пред света много убедително, че ако всички съвременни средства за комуникация и транспорт бъдат унищожени от някакъв ядрен катаклизъм, скромният кон, най-стария приятел на човека е винаги готов да поеме по пътя отново за да свърже прекъснатите връзки между хората и нациите.
Превод: Любомир Цеков (diecast)
Авторски бележки: Умишлено съм спазил оригиналните имена, които използват месните(отделени в скоби) за наименованията на реки, планини, градове, села и други.