Tweet
Едно от хобитата ми е спелеология. Та в хубавата неделна утрин(12.11.2006 г.) с още 9 приятели и два автомобила - едно рено клио и моя рено сеник се запътихме към пещерата Голямата темното край село Дреново (между Костинброд и Годеч). Казаха ми, че пътя почти до там е асвалт и има още съвсем малко приличен черен път, 10 човека сме и трябва да носим и багаж и за това не тръгнах с Ферозата. Пристигнахме в селото... съответно карахме на спомени от преди години и се залутахме из махалите. Питайки хората накрая намерихме един човек, който знаеше къде е пещерата и предложи да ни заведе. Качих го в колата и потеглихме... ама вместо да се движим по асвалтовите пътища и да отбием накрая той ни прекара през рани черни пътчета между махалите и крайния резултат беше спукан бензинопровод на сеника... Останахме няколко човека да оправяме колата, а другите отидоха към пещерата. Подходящи за ремонт материали нямахме. Близките махали бяха или безлюдни или вилни зони отново без хора из тях. С много мъка, тръбичка от химикалка, маркуч с неподходящ диаметър и парченце отрязана от ограда бодлива тел бензинопровода беше позакърпен почти на магия. Колата естествено беше на пътя, защото до преди това не можеше да се движи, а да се избута на ръка от коловозите не е най-лесното нещо. Изтичах за малко да кажа на хората при пещерата, която беше на около 50 метра през зверски храсталаци, че ще тръгваме и да видим кой идва с мен и кой остава... В това време чухме шум от двигатели. Изтичах към пътя и видях една колона офроудъджии(не знам от кой клуб, но определено бяха офроудъджии на разходка) да заобикаля колата ми през полянката. Затичах се с идеята да ги спра да питам дали имат нещо с което да направя по-надежна кръпка или поне да ги питам как е пътя нататък, защото се чудех дали да се върна или да продължа към Ломското шосе направо. Не успях да се провра много бързо през храстите и не съм сигурен дали първите коли ме видяха, че махам с ръце, но вратата на последната машина се отвори и докато махах с ръце и виках на човека вътре, че съм закъсал той просто ме напсува в движение, че съм бил спрял на пътя, затвори врата и продължи...
Както и да е. Кръпката все пак се оказа доста издържлива, но проблемите започнаха после... Попитах дядката дето ни беше довл до там как най-бързо и лесно да стигна до асвалтов път, за да мога да викам пътна помощ или някой да ме тегли, ако пак потече бензина. Той каза, че няма смисъл да се връщам към селото, защото, ако продължа направо след няма и километър излизам направо на шосето към Лом... Не знам с кой акъл му се вързах при условие, че точно от там дойдоха офроудъджиите и потеглих с още 4ма вървящи пеша покрай мен... Пътя постепенно се скофтяше все повече и повече, но място за объщане нямаше. Накрая се стигна до места дето биха озорили и уаз-ак... Странични наклони по около 40 градуса с 4ма подпиращи колата да не се катурне, кал, дълбоки коловози, каменисти наклони, всичко това покрито с килим от есенни листа и т.н. Общо взето пътя се изроди в мечтата на всеки офроудър... но не и когато е с лека френска кола
. Накрая стана съвсем непроходимо за мен, но славо богу намерих място на което да обърна с хиляда маневри... и се върнах през целия този ужас. Кръпката слава богу издържа до София. Цялата кола обаче е доста надрана...
Та разказвам тази история, за да се похваля с неимоверната проходимост, която демонстрира реното(там където беше скъсан маркуча някога е имало защитна ламарина и принципно не би трябвало да се случи, но защо вече я няма си нямам и идея) и да се оплача от колегиалноста на въпросните офроудъджии. Не ги знам кои бяха, но някой от вас сигурно ще се досети кои са се разхождали на 12.11.2006 г. в този раьон.
Както и да е. Кръпката все пак се оказа доста издържлива, но проблемите започнаха после... Попитах дядката дето ни беше довл до там как най-бързо и лесно да стигна до асвалтов път, за да мога да викам пътна помощ или някой да ме тегли, ако пак потече бензина. Той каза, че няма смисъл да се връщам към селото, защото, ако продължа направо след няма и километър излизам направо на шосето към Лом... Не знам с кой акъл му се вързах при условие, че точно от там дойдоха офроудъджиите и потеглих с още 4ма вървящи пеша покрай мен... Пътя постепенно се скофтяше все повече и повече, но място за объщане нямаше. Накрая се стигна до места дето биха озорили и уаз-ак... Странични наклони по около 40 градуса с 4ма подпиращи колата да не се катурне, кал, дълбоки коловози, каменисти наклони, всичко това покрито с килим от есенни листа и т.н. Общо взето пътя се изроди в мечтата на всеки офроудър... но не и когато е с лека френска кола
. Накрая стана съвсем непроходимо за мен, но славо богу намерих място на което да обърна с хиляда маневри... и се върнах през целия този ужас. Кръпката слава богу издържа до София. Цялата кола обаче е доста надрана...Та разказвам тази история, за да се похваля с неимоверната проходимост, която демонстрира реното(там където беше скъсан маркуча някога е имало защитна ламарина и принципно не би трябвало да се случи, но защо вече я няма си нямам и идея) и да се оплача от колегиалноста на въпросните офроудъджии. Не ги знам кои бяха, но някой от вас сигурно ще се досети кои са се разхождали на 12.11.2006 г. в този раьон.
Такива случки и действия,извършени от определени индивиди,опорочават и най-красивите моменти,заради които сме излезли сред природата.И,за жалост,поставят под общ знаменател различните групи,любители на екстремните спортове,като нас,със всякакъв род простаци 
. Не е от новия модел и единственото място под 20 см е предната броня. Отпред е целия зашитен с ламарина. Резервоара е пластмасов и доста еластичен. От ляво си седи предпазната ламарина на бензинопровода и другите тръби, но като поправях бензинопровода установих, че дясната такава липсва. Ще трябва и това да се поправи 
Бил сигурен, че няма да запали с дърпане... Скоро преди това теглих един голф 2 от Радиото до х-л Москва... Чак ми се разсърди, че съм карал много бързо /с 50кмч нагоре към ТВ кулата 
/...
Коментар