Какво рискуваме като караме сами ?

[TT-Raa]

При влизане в завой на ЗАТРЕВЕН път останах в завоя под мотора със счупена бедрена кост.Родопа, красота, но стана много бързо на най лекия до момента участък,но затревен Гледах красивия залез както си лежах и благодарих на Бог, че не съм сам както често карам защото в момента няма с кой Няма обхват никакъв естествено...е при мен джипът дойде на 40та минута благодарение на колегата, и след около час бях в линейката...жив хепиенд с пирон и патерици,не ми се мисли ако бях сам,но преди не се бях замислял.Дано съм полезен на някой.

[Даниел Туйков]

Аз много рядко карам сам.... и ако карам сам не си правя абсолютно никакви експерименти колкото и да ми се иска, и си карам по възможно най-сигурния начин.... и никога без каска.. колкото и да ми е смотана каската.... и въпреки, че като и изчатках една главичка докато един мой приятел я беше сложил и се спука от ...."крошето" което и вкарах с глава....но това е друг въпрос
Идеята е, че когато човек кара сам, никога не трябва да си прави експерименти с мотора и да рискува, защото това да останеш сам някаде гърчейки се от болка (недай си боже пък на някоя затънтена пътека, която никой не знае)...едва ли не да чакаш ония с черното наметало кокалестите ръце и косата в ръка да дойде да те оттърве от мъките....
Това е една много ценна тема, за която всички ние трябва да се замислим и да обмислим постъпките си, когато сме сами !
Моя съвет е никога да не се тръгва без телефон, макар че винаги има риск, както каза TT-Raa да няма обхват телефона, но ако недай си боже се случи нещо ... и имаме достатъчно късмет, че някой да ни види.. но няма телефон .... даваме му нашия и цък цък ... отива на баира и вика помощ и в още по добрия случай ни връща телефона
Идеята е, че някои от най-големите опасности се крият в най-елементарните неща (особено в ендурото) и човек винаги трябва да е на щрек независимо дали е сам или не

[BADGO]

Затова винаги трябва да се движиме по двама...
Не трябва да има "единаци"....

ТТ-ра скорошно оздравяване и хубаво е че е имало човек които да ти помогне и всичко да мине успешно

[Obersturmbahnfuehrer]

Аз никога не карам сам извън града. Нито пистарка, нито шосейка, пък камо ли ендуро из гората. В група е по-интересно, тумбата е много по-забелижима за катилите с пернишките голфове и винаги има кой да помогне ако нещо закъсаш с машината, пък да не говорим ако паднеш.

Освен карането с група, задължително гледайте да има някой, който да ви очаква след определен час и горе-долу да знае накъде сте ръгнали.

[TT-Raa]

Освен каската и вградените в екипа протектори отвън бях сложил външни наколенки и налакътници за съжаление срещу посукване на бедрото нищо не помогна,все едно,че бях гол Благодаря на пожеланията за оздравяване.

[Gichev]

Пожелавам ти безпроблемно оздравяване бедренната кост е най-здравата явно наистина е било серьозно падане.
Аз паднах по обяд на околовръстното и никой не спря така че разчитам само на себе си и хората около мен, много рядко ще се намери някой свестен загрижен за другите.
Този лош навик да карам сам го имам и аз, всеки път си казвам че уж излизам на разходка пък заоравам по Витошките баири, до сега почти нямам изпълнения но от всяка ситуация съм научил нещо е не съм попадал в една и съща ситуация два пъти.

[TT-Raa]

Абе,уж не беше много сериозно падането ама не можах да си измъкна крака на време и...Може да има техники на падане които не владея,то не че има много време ама все пак Тревата е много коварно нещо,това е сигурно

[павле]

В какарането сам виждам наистина много опастности но пък си е и наи големия кеф краш колкото бързо си искаш и минаваш от кадето си искаш без да се съобразяваш с никои . имал съм доста падания и проблеми из горите при едно падане си счупих ръчката на съединитела и прибирането ми беше доста сериозен проблем другия ми по фрапиращ случаи е с едно 350 кубиково чз което ме остави савсем сам е без телефон от другата страна на планината и в едно дере дето човек уж не минава , аз се прибрах пеш и си останах без него свиха ми го гадове мръсни мамка им . Иначе аз предпочитам да си имам компания но за през седмицата трудно се намира такаче продължавам да си карам сам по принуда

[Спас]

с cz си е направо щастие да не те остави някаде особено 6 волтовото

[Баци]

Пожелавам ти бързо оздравяване тревата наистина е най-опасното нещо там нещата стават много бързо.Ако няма с кой да караш по добре сам и по близко до града и трябва много да се внимава какво правиш

[sabin]

Re: Какво рискуваме като караме сами ?

При влизане в завой на ЗАТРЕВЕН път останах в завоя под мотора със счупена бедрена кост.Родопа, красота, но стана много бързо на най лекия до момента участък,но затревен Гледах красивия залез както си лежах и благодарих на Бог, че не съм сам както често карам защото в момента няма с кой Няма обхват никакъв естествено...е при мен джипът дойде на 40та минута благодарение на колегата, и след около час бях в линейката...жив хепиенд с пирон и патерици,не ми се мисли ако бях сам,но преди не се бях замислял.Дано съм полезен на някой.

Аз винаги катам с някой, ама на последък бях почнал да се замислям колко по бързо бих минал 1000км, ако съм сам. Случката ти почва да ме отказва от тази идея

[Венцислав Петров]

Желая бързо оздравяване, и по-скоро зад кормилото...! Колкото с по-трудни неща се занимава някой толкоз по важно е да има на кой да се опре при проблем!

[Volk]

Оздравявай!

Аз също преди месец направих подобна поразия, ако си лежал в Пирогов може да сме били заедно в травматологията!
Обяздвах един ненормален кон в гората и като ме метна му дойдох на десетката, успя да ми вкара перфектен къч, външна фрактура и всички екстри!
Бях сам в гората и ако не бях с телефон и още нещо /което вдига шум / въобще нямаше да ме намерят мойте хора, а така ме откриха само за час и нещо..
От фрактурата отиде сигурно литър кръв, колана помогна, а и това че в джипа имам три суперзаредени аптечки /по списъка от форума/.
Най-добре ако винаги си мислиш за най-лошият сценарий, така нищо няма да те изненада.

Както и да е, явно с тебе ще си отлежим няколко месеца!

Поздрави!

[TT-Raa]

Благодаря на всички колеги за пожеланията Това падане стана на13май седмица преди ендурото в Хасково. Срещнах колегата от Пловдив Ники Карагйозов и той каза, че ще кара сам щото иска да тренира.Викам му сам не е много добре особено с по сериозно темпо и звъннах на приятели, то пък един на събор в Хасково кой нали събота отишъл тук и там та тръгнахме двамата.Направихме уговорка да ме изчаква и нямаше проблеми ама аз като се увлякох по темпото,че и минавах отпред иси намерих майстора 1100лв пирон и поне 6 месеца аут.Той тогава сподели,че не е мислил,че това може да се случи и с него но като ме гледаше проснат като чувал замисли се.Наистина много се кефиш когато сам определяш темпото и не зависиш от друг,но верно,че няма кой да ти помогне,а това го разбрах чак на 40 и кусур години

[TT-Raa]

Volk оздравявай и ти по бързо ще ближем рани заедно ама който не плува той не се дави