Tweet
Във връзка с едното от произшествията в събота край Стара Загора искам да споделя едни мисли, които имат отношение към сигурността.
Затова отварям темата тук. (Давам си сметка, разбира се, че за колегите с дългогодишен опит въпросните "мисли" няма да са никаква изненада.)
Беше в късния следобед, към края на разходката, великолепно организирана от заралии. Бяхме спрели, просто за да се уточним кой как ще се прибира към базата. И двама-трима колеги се загледаха в един висок и стръмен праг, и даже го "опипаха", така да се каже.
Единият от тях - симпатяга и куражлия от Варна, реши сериозно да го атакува. (Не му разбрах името - моментът не беше подходящ за запознаване; то ще стане друг път и ще ми е приятно.)
Мисля, че би могъл да го изкатери. Но все пак погледнато отстрани това изглеждаше като ези-тура: 50% успех, 50% беля.
Падна се лошата половина на "монетата" - джипката се преобърна. Колегата, слава Богу!, нито пострада, нито си развали настроението.
Прилагам няколко илюстрации. Колегите без съмнение ще качат по-качествени снимки - включително от самия момент на обръщането, а вероятно и клипче, в темата за зимната Сузуки - среща:
http://forum.offroad-bulgaria.com/sh...972#post620972
***
Та за какво ме подсети този случай? И в други разходки ми е правило впечатление, че след по-труден преход хората - макар и изморени - са в подчертано приповдигнато настроение. Това, естествено, е много хубаво, но като че ли тогава се засилва и склонността към "щуротии", която при това изглежда заразна (самият аз се улавял в голямо желание някак да скоча някъде с джипката). В такъв момент мнозина започват да бръмчат във всички посоки, да си търсят и намират особено трудни препятствия и т.н.
"Виновен" за това ще да е прословутият адреналин. Пак казвам, лошо няма, но е добре човек да има едно наум, че в определен етап от расотката, става доста по-склонен да се увлича.
Това според мен е "медицински факт" по израза на Остап Бендер.
Не претендирам да съм открил топлата вода. Но е хубаво по-често да се сещаме, че в сигурността на движението и по пътя, и в гората има съществени психологически компоненти. Колкото по-добре ги знаем, толкова сме по-сигурни.
Поздрави!
Затова отварям темата тук. (Давам си сметка, разбира се, че за колегите с дългогодишен опит въпросните "мисли" няма да са никаква изненада.)
Беше в късния следобед, към края на разходката, великолепно организирана от заралии. Бяхме спрели, просто за да се уточним кой как ще се прибира към базата. И двама-трима колеги се загледаха в един висок и стръмен праг, и даже го "опипаха", така да се каже.
Единият от тях - симпатяга и куражлия от Варна, реши сериозно да го атакува. (Не му разбрах името - моментът не беше подходящ за запознаване; то ще стане друг път и ще ми е приятно.)
Мисля, че би могъл да го изкатери. Но все пак погледнато отстрани това изглеждаше като ези-тура: 50% успех, 50% беля.
Падна се лошата половина на "монетата" - джипката се преобърна. Колегата, слава Богу!, нито пострада, нито си развали настроението.
Прилагам няколко илюстрации. Колегите без съмнение ще качат по-качествени снимки - включително от самия момент на обръщането, а вероятно и клипче, в темата за зимната Сузуки - среща:
http://forum.offroad-bulgaria.com/sh...972#post620972
***
Та за какво ме подсети този случай? И в други разходки ми е правило впечатление, че след по-труден преход хората - макар и изморени - са в подчертано приповдигнато настроение. Това, естествено, е много хубаво, но като че ли тогава се засилва и склонността към "щуротии", която при това изглежда заразна (самият аз се улавял в голямо желание някак да скоча някъде с джипката). В такъв момент мнозина започват да бръмчат във всички посоки, да си търсят и намират особено трудни препятствия и т.н.
"Виновен" за това ще да е прословутият адреналин. Пак казвам, лошо няма, но е добре човек да има едно наум, че в определен етап от расотката, става доста по-склонен да се увлича.
Това според мен е "медицински факт" по израза на Остап Бендер.
Не претендирам да съм открил топлата вода. Но е хубаво по-често да се сещаме, че в сигурността на движението и по пътя, и в гората има съществени психологически компоненти. Колкото по-добре ги знаем, толкова сме по-сигурни.
Поздрави!
Прикачени файлове
. Проблем ще е, ако на някой с мек таван и без ролбари му се завъти главата до там, че да се набута в тази ситуация.
Коментар