Малко преди 21 ч. ми звънна Бени (zipmotors) с молба да извадим от неприятно положение негов приятел, закъсал със своя Патрул в гората някъде в района на Ромча.
На 20-та минута камиончето вече беше на път към мястото на срещата с Паджерото, а след още 5 минути двете джипки пътуваха към Искърското дефиле.
Междувременно момчетата от закъсалата джипка бяха тръгнали надолу към асфалта за да ни посрещнат и отведат до мястото. И ни посрещнаха малко след като се отклонихме от главния път в района на Вл. Тричков. По пътя мястото, където бяха закъсали, беше на около 8 км от селото, но те бяха направили един марш на скок в тъмното по преки пътища през някакво дере. Горките бяха изплезили езици и май се бяха и понамокрили здраво.
Качихме ги и поехме нагоре на непредвидена софт разходчица по вечерно време. Теренът не беше тежък - първо малко тънка калчица, после малко заснежено.
На мястото заварихме следната картинка:
Отишли да празнуват рожден ден на виличка в района, пък решили да се поразходят из гората. Само дето Патрулът беше обут неподходящо за горска разходка - с летни шосейни гуми (а бе, както се казва, гуми за мъгла)
На лекото спускане по заснежения черен път едно моментно отклонение на вниманието довело до подхлъзване, което изпратило тежката машина извън пътя. Опитите за самостоятелно излизане само влошили положението.
Добре, че отдясно е имало дървета, които макар и не особено дебели, бяха подпрели джипа и го бяха задържали. Че след тях следваше гол склон, който не беше чак толкова стръмен, но напълно достатъчен за обръщане ...
След кратък оглед пристъпихме към действия по изваждането
Вързахме Патрула за задницата през блок, за да мога да го дърпам не само назад, но и настрани - към пътя, а за всеки случай подсигурихме отпред с колан, прекаран около група тънки дръвчета (откъм предницата нямаше достатъчно дебели за да издържат самостоятелно).
Собственикът не посмя да се качи в джипа си, докато десните колела бяха извън пътя, та се наложи Бени да заеме мястото му и да помогне на лебедката с управление, пък и с малко въртене на колела, били те и с неподходящи за сезона и терена гуми.
Не след дълго Патрулът беше на пътя с четирите си колела, с което спасителната акция на Reduta Rescue team от състава на Дружеството за взаимопомощ извън пътя приключи успешно.
За прекаралите някой и друг час в планината колеги останаха някои поуки: Ако бяха с по-подходящи гуми, може би нямаше да закъсат. Ако имаха един GPS - нямаше да им се наложи да правят марш на скок през снега и калта, за да си доведат помощ.
А пък за нас за пореден път се потвърди фактът, че наличието на повече подходящо оборудване (като например блок) е само от полза и страшно много облекчава работата.
Всички снимки
На 20-та минута камиончето вече беше на път към мястото на срещата с Паджерото, а след още 5 минути двете джипки пътуваха към Искърското дефиле.
Междувременно момчетата от закъсалата джипка бяха тръгнали надолу към асфалта за да ни посрещнат и отведат до мястото. И ни посрещнаха малко след като се отклонихме от главния път в района на Вл. Тричков. По пътя мястото, където бяха закъсали, беше на около 8 км от селото, но те бяха направили един марш на скок в тъмното по преки пътища през някакво дере. Горките бяха изплезили езици и май се бяха и понамокрили здраво.
Качихме ги и поехме нагоре на непредвидена софт разходчица по вечерно време. Теренът не беше тежък - първо малко тънка калчица, после малко заснежено.
На мястото заварихме следната картинка:
Отишли да празнуват рожден ден на виличка в района, пък решили да се поразходят из гората. Само дето Патрулът беше обут неподходящо за горска разходка - с летни шосейни гуми (а бе, както се казва, гуми за мъгла)
На лекото спускане по заснежения черен път едно моментно отклонение на вниманието довело до подхлъзване, което изпратило тежката машина извън пътя. Опитите за самостоятелно излизане само влошили положението.
Добре, че отдясно е имало дървета, които макар и не особено дебели, бяха подпрели джипа и го бяха задържали. Че след тях следваше гол склон, който не беше чак толкова стръмен, но напълно достатъчен за обръщане ...
След кратък оглед пристъпихме към действия по изваждането
Вързахме Патрула за задницата през блок, за да мога да го дърпам не само назад, но и настрани - към пътя, а за всеки случай подсигурихме отпред с колан, прекаран около група тънки дръвчета (откъм предницата нямаше достатъчно дебели за да издържат самостоятелно).
Собственикът не посмя да се качи в джипа си, докато десните колела бяха извън пътя, та се наложи Бени да заеме мястото му и да помогне на лебедката с управление, пък и с малко въртене на колела, били те и с неподходящи за сезона и терена гуми.
Не след дълго Патрулът беше на пътя с четирите си колела, с което спасителната акция на Reduta Rescue team от състава на Дружеството за взаимопомощ извън пътя приключи успешно.
За прекаралите някой и друг час в планината колеги останаха някои поуки: Ако бяха с по-подходящи гуми, може би нямаше да закъсат. Ако имаха един GPS - нямаше да им се наложи да правят марш на скок през снега и калта, за да си доведат помощ.
А пък за нас за пореден път се потвърди фактът, че наличието на повече подходящо оборудване (като например блок) е само от полза и страшно много облекчава работата.
Всички снимки
Коментар