Tweet
След основния въпрос "какъв джип да си купя" предполагам възникват и други въпроси, но когато човек не знае какво му предстои, няма как и да знае за какво да пита. Без да е изчерпателно, понеже има вече отделни теми по въпросите, долните разсъждения имат за цел само да насочат вниманието на новите колеги към основните неща над които трябва да се замислят преди да излязат на офроуд.
Още от зареждането на багаж и всякакви такъми, трябва да се има предвид че автомобилът евентуално ще минава през големи неравности и наклони, така че всичко по възможност да е сложено в чанти и сакове, така че да няма свободно търкалящи се вещи. Най-малкото, ако заседнеш някъде и ти потрябва инструмент, ще знаеш къде да го намериш. Преобръщането също е нещо което се случва, и в такъв момент не е желателно да речем клещите които си хвърлил небрежно на задната седалка да те хлопнат по главата.
Познаването на автомобила е съществено. Преди да излезете на офроуд, свикнете с габаритите на автомобила. Излезте на полето, нагласете два кашона пред вас и се опитайте да минете между тях - така ще имате визуална представа за широчината на колата и съответно през каква пролука можете да се промушвате при необходимост.
Пробвайте също и какво разстояние ви е необходимо за да се завъртите на 180градуса кръгом. Ще ви е полезно ако срещнете непреодолимо препятствие.
С едно поглеждане отдолу може да се види на какво разстояние е вдигнато всичко от земята и горе-долу да си представи човек какви камънаци ще може да прескочи безболезнено. Хубаво е да помните и къде са ви диференциалите, за да не ги халосате някъде.
Не пробвайте да минете над някой камък. Може да сте надценили височината на колата. Вместо това качете едното колело по камъка, за да го заобиколите.
За да улучите къде е камъка естествено трябва да знаете къде са ви гумите
)
В началото си сложете някакъв маркер, може и мислено, къде се падат гумите спрямо видимата част от каросерията. Ще ви е много полезно когато трябва да покатерите или да избягвате нещо.
Освен издадени камънаци да не забравяме че има и дупки, улеи и хлътвания в терена. Ако "друснете" в някоя падина, може да закачите задната част на автомобила, която "стърчи" зад колелата. Просто помнете как изглежда автомобилът ви
Ако минавате над тесен земен вал или през улей, може да е по-лесно да се минат по диагонал, така няма да "забодете нос". Но внимавайте и да не се катурнете настрани
През терен, който е скрит, като вода или висока трева в полето се върви бавно, защото не знаете какво има пред вас. Водата дори да е плитка, може да крие остър камък, пръчка, счупена бирена бутилка...
Ако ви е по-стара "джипката", имайте предвид че тези без инжекцион не се справят добре с големи наклони. Дизеловите двигатели също по-лесно катерят голям наклон.
Доста от нещата по офроуда са лесни и "близки до ума", вероятно тъкмо затова не се сещаме да мислим за тях или се оказва че сме ги пренебрегнали.
Примерно, елементарните принципи от физиката за център на тежестта и пазенето на баланс
Офроудът е мърляво занимание и често ще ползвате чистачките, така че е добре да имате резервна течност за чистачки. За да можете да заобикаляте препятствия трябва първо да ги забележите.
Спирачките е добре да са в перфектно състояние и да са проверявани наскоро преди излизане на сериозен офроуд. По-добре е да смените някой чарк по-рано от необходимото, отколкото да се пързаляте безконтролно по някой наклон.
В аптечката погледнете да има някой и друг левкопласт, нещо антисептично за почистване на драскотини, и може би някой бинт, както и ножичка. Може да ви се наложи да работите в кал и тогава е по-практично ако се порежете да има какво да залепите отгоре.
Едно голямо шише с вода ще ви е от полза, ако ожаднеете докато бутате колата в някоя жега. За радиатора на колата може също да ви потрябва течност. Както и да си измиете ръцете.
Един евтин спален чувал ще ви е от полза в различни случаи, дори да нямате намерение да спите в него.
Проверете дали сте си взели помпата за гумите. Може да ви се наложи да спуснете въздуха от гума за по-добро сцепление, след което съответно ще ви се наложи да помпате преди да излезете на асфалта. Свалянето на налягането в гумата до 1 атмосфера ще ви помогне да минете неблагоприятен терен, но внимавайте защото ако спуснете гумите твърде много, може да потрошите нещо.
Погледнете къде ви е резервната гума, в какво състояние е (ако току-що сте взели на старо автомобил), какъв крик има и как се борави с него. Ще си спестите време и нерви ако ви се наложи да сменяте гума на тъмно или в дъжд.
Книжката на автомобила ако я имате, или някаква разпечатка от интернет относно техническите спецификации, може да ви е от полза при някои дребни проблеми, така че да не си разваляте уикенда с пътна помощ.
Някаква навигационна система ще ви улесни доста, поне да ви покаже на какво разстояние сте от най-близкото село или път, ако закъсате насред полето.
Една лопата може да ви е от полза ако затънете.
Сложете една празна найлонова торба в багажника, така че ако имате боклук да има къде да го сложите (и да нямате оправдание да зарежете насред полето някоя опаковка от дъвка или кутийка от кока-кола да речем)
Самото каране по насечен терен има свои специфики. На първо място трябва да мислите дали гумите имат сцепление с терена.
Ако в "градско" шофиране може да се отпуснете на седалката, при офроуда е хубаво да сте добре изправени и леко по-близо до кормилото. Така хем ще имате по добър визуален обхват, хем ще имате повече контрол при боравенето с уредите.
Примерно, ако се движите на равен терен няма пречка да "ударите" спирачки ако искате да спрете бързо. Ако сте по нанадолнището на някой тревист хълм обаче, "удрянето" на спирачки ще доведе до хлъзгане и загуба на контрол, и въобще няма да спрете. При нанадолнище се спира с неколкократно натискане на спирачките за по малко, така че автомобилът да забави скорост, но гумите да продължат да имат сцепление със земята.
Това разбира се означава че трябва да се замисляте предварително дали автомобилът не е ускорил твърде много за големия наклон пред вас. Просто не оставяйте нещата за в последната минута, трябва винаги да знаете какво става и да имате контрол. Ако ще се спускате по хълм, спрете на на върха и погледнете дали няма бабуни или хлътвания, които ще ви запратят към някое дърво.
Контролът обаче не означава упорство. Вие може да сте избрали че трябва да стигнете от точка А до точка Б, но автомобилът е този, който следва терена. Оставете го да следва терена по своя начин, съобразно законите на физиката. Понякога колата трябва да кривне малко от правата линия. Това е трудно да се обясни, но е "усещане" което се придобива с повече каране
Ако карате през терен на бабуни, примерно някоя неусвоена поляна или черен път с много дупки, имайте предвид че много лесно кракът ви ще подскочи и неволно ще натиснете рязко педала за газта. Което на свой ред ще доведе до повече подскачане и повече неволно натискане на газта и нежелателно ускоряване.
Ако сте разглезени и сте си пуснали климатика, изключете го в ситуации, когато на автомобила се налага да пълзи бавно. Примерно при преминаване през скалист терен и въобще на места където силно забавяте ход и "пълзите" защото ви трябва прецизност. Климатикът може да се задейства изведнъж и да наруши координацията в работата на двигателя, при което ще се друснете върху някой остър камък.
Едно от удоволствията на офроуда е да затънете някъде в кал. С лебедка ще се извадите най-лесно, ако има да се закачите за някое здраво дърво. Не забравяйте покрай лебедката да си носите и здрави работни ръкавици. Имайте предвид и че работата с лебедки и подобни устройства е много специфична и е важно да знаете кое къде да закачите, за да не потрошите автомобила.
Тегленето на друг автомобил също е по-сложно отколкото изглежда, може да тръгнете да се пързаляте към затъналия колега. Тогава ще да ви е необходимо да "закотвите" теглещият автомобил, да речем към дърво. Но отново трябва да знаете какво правите, защото много лесно ще разтеглите каросерията при неправилно закачване на въжетата.
За да спрете пързалянето на теглещият автомобил, може да сложите по-дебели парчета клони или неостри камъни пред гумите, като рампа, така колелата няма да задълбават в калта.
Във всички случаи когато ползвате лебедка е хубаво да покриете въжето с нещо. Може да хвърлите отгоре някое яке, спален чувал, одеало, въобще нещо меко, което да покрие въжето ако се скъса, иначе може да се получи камшичен откат и да има поражения по близкостоящите хора.
В борбата срещу затъване в плитка кал ще ви помогнат и разни подложки слагани под колелата за сцепление. Ако ползвате такива, не давайте рязко скорост, колкото и да ви се иска да "избягате" от калното място. Потеглете бавно и плавно.
Понякога като подложка може да използвате и постелките от купето, затова си вземете евтини, че да не ви е яд после
Минаването по наклон в офроуд също може да изисква неща, за които не се сещате веднага.
При катерене по склон, ако е стръмен и сух или ако е плавен но хлъзгав, в никой случай не натискайте силно газта. Силното ускорение ще накара колелата да загубят сцепление. Ако трябва да качите повече от 5м нанагорнище, не разчитайте на бързина.
Освен това опитайте да минете хълма на средна предавка, не на най-ниската скорост, така че да не е необходимо да подавате много газ.
Ако забуксувате, намалете газта, за да зацепят колелата. Смяната на скорости посред стръмно изкачване е нежелателна. Вместо това просто натиснете спирачките и хванете съединителя, включете задна и се спуснете обратно назад. Не дръжте на спирачки докато сте на склона, може да загубите сцепление и да почнете да се пързаляте. Просто опитайте да качите склона отново, отначало, на друга предавка.
Ако трябва да изкачите ниско, но много стръмно възвишение, не го правете под ъгъл. Ако се качвате под ъгъл може да се катурнете лесно. Когато колата ви обаче има по-дълга предна част и "носът" на автомобила "забива" в хълма преди колелата да тръгнат да се катерят, тогава може да подхванете качването под 45градуса ъгъл. Но веднага щом едното колело "зацепи" по хълма, изправете колата, така че да не сте "под ъгъл", а право нагоре. Не оставяйте колата да е наклонена на една страна.
Избягвайте да изкачвате стръмен наклон на заден ход, това ще натовари твърде силно предницата. Ако все пак ви се наложи при маневра, правете го много плавно.
При слизане по стръмен склон, също внимавайте при използване на спирачките и не ги "удряйте" рязко. При твърда суха настилка на нанадолнище, изберете ниска предавка.
Ако е хлъзгав наклона, по-опитните шофьори могат да минат и на по-висока предавка, така колелата ще се въртят по-бързо и ще има статично сцепление което ще избягва евентуално хлъзгане. Ако нямате опит в тези неща, по-добре си карайте с ниска предавка.
Много внимавайте да не отпуснете крак върху газта и да се получи случайна акселерация. Особено по неравна повърхност, вибрацията при повишена скорост ще ви попречи и да виждате ясно къде отивате. Доста опасно е при спускане ако ударите бабуна, така че е хубаво да виждате добре къде вървите, за да не ви се налага рязко да сменяте посоката.
Не сменяйте и скоростите докато се спускате по наклона, просто вървете бавно.
Почти всички 4х4 автомобили ще се справят с преминаване на вода ако тя достига до върха на гумите, особено ако повърхността отдолу е твърда - утъпкан пясък, камъни и др. По-големи дълбочини обаче трябва да ви накарат да се замислите. Има ли възможност да влезе вода в диференциала? Да намокрите някой електрически компонент? Да прецакате компютъра?
Петролният двигател може да бъде увреден сериозно, а дизеловият да бъде отписан напълно ако вътре влезе вода. По-новите автомобили са добре предпазени, но по-старите имат някои слабости. Има спрейове които могат да се ползват, но те създават лепкавост и увеличават зацапването на двигателя.
Не е необходимо обаче да се безпокоите че вода може да навлезе през ауспуха, това няма да стане докато двигателят работи.
Дори да сте сигурни, че двигателят ви е перфектно изолиран, имайте предвид че при преминаване през вода автомобилът се повдига от водата и може да олекне горе-долу наполовина. Така че е лесно да бъдете изтласкани встрани от силата на река.
Не преминавайте река ако сте сами. Винаги трябва да има друг автомобил на брега.
Ако автомобилът ви изгасне докато сте във водата, не опитвайте да запалите отново. Вместо това оставете на другата кола да ви изтегли на суша и тогава проверете двигателя.
При преминаване на река е важно дъното да е стабилно и твърдо. Там където течението е по-бързо, реката ще е по-плитка, и дъното ще е по-стабилно. Бързото течение носи тинята и пясъка и ги оставя там, където течението се забавя. Така че където е бавна водата, дъното е тинесто, песъчливо и съответно меко, нестабилно за преминаване.
Ако пясъкът по дъното е на вълнички, това означава че действат течения, т.е. дъното е сравнително твърдо (но винаги пробвайте на място). Гладкият пясък може да е много мек и е необходимо сериозно разучаване с пръчка за да се провери. Малките речни камъчета показват твърда повърхност, ако е мек "подвижен пясък" те биха потънали в него.
Винаги проверявайте каква е дълбочината и твърдостта на дъното. Ако не се вижда, пробвайте с пръчка, но не рискувайте. Ако не става за преминаване пеша, не става и за автомобил.
През река се минава бавно, на първа, като във водата не се сменят скорости. Ако натиснете съединителя водата може да навлезе около чарковете му и да попречи на последващо зацепване.
Ако виждате къде отивате, по-добре е да прекосявате реката леко под ъгъл надолу по течението. Така течението ще ви побутва, а и няма да се образува вълна пред вас.
Ако вървите срещу течението, пред автомобила ще се формира вълна и това може да доведе до навлизане на вода в двигателя чрез въздуховода. А също и може да загубите мощност или сцепление.
При силно течение (явно сте избрали неправилно място за пресичане) реката може да избута задната част на автомобила. В такъв случай завъртете волана по посока на подхлъзването, както бихте направили в подобен случай на пътя. Ако не е достатъчно, ускорете малко, така че предните гуми да се движат със същата скорост както задните. Така ще си възвърнете сцеплението и ще можете да контролирате автомобила. Ако все пак водата ви завърти и предницата на автомобила се насочи срещу течението, включете на задна скорост и опитайте да стигнете по-близкия бряг.
При навлизане в река изключете предните светлини (ако са включени преди това). Внезапното изстудяване от водата може да повреди крушките.
След като излезете на сухо, дори двигателят ви да е наред, проверете дали не е влязла вода в маслото. Водата ще се утаи за около час, и ще остане на дъното на резервоара. Тогава ще може да я източите, след което отивате в най-близкия сервиз за смяна на маслата.
Внимавайте особено много там където река се влива в езеро. Обикновено тези места са затлачени с дълбока тиня.
Огледайте и брега, да не е много стръмен, мек и дали няма да се хлъзнете на отсрещната страна.
Хлъзгаво приключение може да се получи и при преминаване през дълбока кал или сняг. Когато затъвате и няма особен напредък през тях, може да опитате с бързо завъртане на кормилото, на бавна скорост. Слагате ръка в позиция на "12 часа" и въртите към едното коляно, после към другото. Необходими са ви сцепление и мощност. Не ви е необходима скорост и газ, това само ще завърти колелото на място.
Ако пред вас има препятствие, което искате да избегнете, примерно пред вас има вода, тогава може да въртите кормилото само от "12часа" колкото може на една страна , после пак връщате на "12часа" и пак въртите към същата страна, т.е. само полукръг, така че да завъртите колата.
Така колелата ще зацепят встрани от евентуално образувал се коловоз. (Този трик не действа при автомобили без 4х4 със задвижване на задните колела.) Не е желателно да се използва при заден ход, тъй като първо, ще пренатоварите предницата, и второ, може да се хлъзнете в нежелателна и непредвидена посока.
Може да пробвате и с люшкане. Тогава се върви само напред назад, почти без да се пипа кормилото. Включвате на задна, давате газ, изключвате съединителя и оставяте колата да се люшне обратно напред на свободен ход, пак давате задна и така редувате, да се получи люшкащо движение. Тежестта на автомобила и инерцията ще създадат засилваща мощност, която би трябвало да ви избута от затъналото положение.
Ако ще минавате кален терен, хубаво е да планирате предварително и ако сте сериозни, да си смените гумите с подходящи за целта. "Гуми за всякакъв терен" може да си запълнят грайферите с лепкава кал и да загубят сцепление. Гумите за кал имат повече разстояние между грайферите и успяват да се самопочистят (ако разстоянието между грайферите е над 1см), така че все пак да остане сцепление. Неудобството е, че гумите за кал имат по-малко сцепление на асфалт, именно поради широките си грайфери, така че ако ще се прибирате вкъщи в дъжд, е добре да ги смените отново с обикновените си гуми.
Ако заседнете в кал, преди да натиснете газта, първо излезте да погледнете ситуацията отвън.
В по-леки случаи на буксуване в кал, може да ползвате просто силата на стартера за да излезете. Изключвате мотора, включвате на скорост, палите и евентуално самото задвижване от стартера (въобще не натискате педала за газта) ще ви дръпне с метър напред още преди да е запалил двигателя. Стартерът не дава много мощност, така че колелата ви няма да буксуват както ако бяхте натиснали газта.
Още от зареждането на багаж и всякакви такъми, трябва да се има предвид че автомобилът евентуално ще минава през големи неравности и наклони, така че всичко по възможност да е сложено в чанти и сакове, така че да няма свободно търкалящи се вещи. Най-малкото, ако заседнеш някъде и ти потрябва инструмент, ще знаеш къде да го намериш. Преобръщането също е нещо което се случва, и в такъв момент не е желателно да речем клещите които си хвърлил небрежно на задната седалка да те хлопнат по главата.
Познаването на автомобила е съществено. Преди да излезете на офроуд, свикнете с габаритите на автомобила. Излезте на полето, нагласете два кашона пред вас и се опитайте да минете между тях - така ще имате визуална представа за широчината на колата и съответно през каква пролука можете да се промушвате при необходимост.
Пробвайте също и какво разстояние ви е необходимо за да се завъртите на 180градуса кръгом. Ще ви е полезно ако срещнете непреодолимо препятствие.
С едно поглеждане отдолу може да се види на какво разстояние е вдигнато всичко от земята и горе-долу да си представи човек какви камънаци ще може да прескочи безболезнено. Хубаво е да помните и къде са ви диференциалите, за да не ги халосате някъде.
Не пробвайте да минете над някой камък. Може да сте надценили височината на колата. Вместо това качете едното колело по камъка, за да го заобиколите.
За да улучите къде е камъка естествено трябва да знаете къде са ви гумите
)В началото си сложете някакъв маркер, може и мислено, къде се падат гумите спрямо видимата част от каросерията. Ще ви е много полезно когато трябва да покатерите или да избягвате нещо.
Освен издадени камънаци да не забравяме че има и дупки, улеи и хлътвания в терена. Ако "друснете" в някоя падина, може да закачите задната част на автомобила, която "стърчи" зад колелата. Просто помнете как изглежда автомобилът ви
Ако минавате над тесен земен вал или през улей, може да е по-лесно да се минат по диагонал, така няма да "забодете нос". Но внимавайте и да не се катурнете настрани
През терен, който е скрит, като вода или висока трева в полето се върви бавно, защото не знаете какво има пред вас. Водата дори да е плитка, може да крие остър камък, пръчка, счупена бирена бутилка...
Ако ви е по-стара "джипката", имайте предвид че тези без инжекцион не се справят добре с големи наклони. Дизеловите двигатели също по-лесно катерят голям наклон.
Доста от нещата по офроуда са лесни и "близки до ума", вероятно тъкмо затова не се сещаме да мислим за тях или се оказва че сме ги пренебрегнали.
Примерно, елементарните принципи от физиката за център на тежестта и пазенето на баланс
Офроудът е мърляво занимание и често ще ползвате чистачките, така че е добре да имате резервна течност за чистачки. За да можете да заобикаляте препятствия трябва първо да ги забележите.
Спирачките е добре да са в перфектно състояние и да са проверявани наскоро преди излизане на сериозен офроуд. По-добре е да смените някой чарк по-рано от необходимото, отколкото да се пързаляте безконтролно по някой наклон.
В аптечката погледнете да има някой и друг левкопласт, нещо антисептично за почистване на драскотини, и може би някой бинт, както и ножичка. Може да ви се наложи да работите в кал и тогава е по-практично ако се порежете да има какво да залепите отгоре.
Едно голямо шише с вода ще ви е от полза, ако ожаднеете докато бутате колата в някоя жега. За радиатора на колата може също да ви потрябва течност. Както и да си измиете ръцете.
Един евтин спален чувал ще ви е от полза в различни случаи, дори да нямате намерение да спите в него.
Проверете дали сте си взели помпата за гумите. Може да ви се наложи да спуснете въздуха от гума за по-добро сцепление, след което съответно ще ви се наложи да помпате преди да излезете на асфалта. Свалянето на налягането в гумата до 1 атмосфера ще ви помогне да минете неблагоприятен терен, но внимавайте защото ако спуснете гумите твърде много, може да потрошите нещо.
Погледнете къде ви е резервната гума, в какво състояние е (ако току-що сте взели на старо автомобил), какъв крик има и как се борави с него. Ще си спестите време и нерви ако ви се наложи да сменяте гума на тъмно или в дъжд.
Книжката на автомобила ако я имате, или някаква разпечатка от интернет относно техническите спецификации, може да ви е от полза при някои дребни проблеми, така че да не си разваляте уикенда с пътна помощ.
Някаква навигационна система ще ви улесни доста, поне да ви покаже на какво разстояние сте от най-близкото село или път, ако закъсате насред полето.
Една лопата може да ви е от полза ако затънете.
Сложете една празна найлонова торба в багажника, така че ако имате боклук да има къде да го сложите (и да нямате оправдание да зарежете насред полето някоя опаковка от дъвка или кутийка от кока-кола да речем)
Самото каране по насечен терен има свои специфики. На първо място трябва да мислите дали гумите имат сцепление с терена.
Ако в "градско" шофиране може да се отпуснете на седалката, при офроуда е хубаво да сте добре изправени и леко по-близо до кормилото. Така хем ще имате по добър визуален обхват, хем ще имате повече контрол при боравенето с уредите.
Примерно, ако се движите на равен терен няма пречка да "ударите" спирачки ако искате да спрете бързо. Ако сте по нанадолнището на някой тревист хълм обаче, "удрянето" на спирачки ще доведе до хлъзгане и загуба на контрол, и въобще няма да спрете. При нанадолнище се спира с неколкократно натискане на спирачките за по малко, така че автомобилът да забави скорост, но гумите да продължат да имат сцепление със земята.
Това разбира се означава че трябва да се замисляте предварително дали автомобилът не е ускорил твърде много за големия наклон пред вас. Просто не оставяйте нещата за в последната минута, трябва винаги да знаете какво става и да имате контрол. Ако ще се спускате по хълм, спрете на на върха и погледнете дали няма бабуни или хлътвания, които ще ви запратят към някое дърво.
Контролът обаче не означава упорство. Вие може да сте избрали че трябва да стигнете от точка А до точка Б, но автомобилът е този, който следва терена. Оставете го да следва терена по своя начин, съобразно законите на физиката. Понякога колата трябва да кривне малко от правата линия. Това е трудно да се обясни, но е "усещане" което се придобива с повече каране
Ако карате през терен на бабуни, примерно някоя неусвоена поляна или черен път с много дупки, имайте предвид че много лесно кракът ви ще подскочи и неволно ще натиснете рязко педала за газта. Което на свой ред ще доведе до повече подскачане и повече неволно натискане на газта и нежелателно ускоряване.
Ако сте разглезени и сте си пуснали климатика, изключете го в ситуации, когато на автомобила се налага да пълзи бавно. Примерно при преминаване през скалист терен и въобще на места където силно забавяте ход и "пълзите" защото ви трябва прецизност. Климатикът може да се задейства изведнъж и да наруши координацията в работата на двигателя, при което ще се друснете върху някой остър камък.
Едно от удоволствията на офроуда е да затънете някъде в кал. С лебедка ще се извадите най-лесно, ако има да се закачите за някое здраво дърво. Не забравяйте покрай лебедката да си носите и здрави работни ръкавици. Имайте предвид и че работата с лебедки и подобни устройства е много специфична и е важно да знаете кое къде да закачите, за да не потрошите автомобила.
Тегленето на друг автомобил също е по-сложно отколкото изглежда, може да тръгнете да се пързаляте към затъналия колега. Тогава ще да ви е необходимо да "закотвите" теглещият автомобил, да речем към дърво. Но отново трябва да знаете какво правите, защото много лесно ще разтеглите каросерията при неправилно закачване на въжетата.
За да спрете пързалянето на теглещият автомобил, може да сложите по-дебели парчета клони или неостри камъни пред гумите, като рампа, така колелата няма да задълбават в калта.
Във всички случаи когато ползвате лебедка е хубаво да покриете въжето с нещо. Може да хвърлите отгоре някое яке, спален чувал, одеало, въобще нещо меко, което да покрие въжето ако се скъса, иначе може да се получи камшичен откат и да има поражения по близкостоящите хора.
В борбата срещу затъване в плитка кал ще ви помогнат и разни подложки слагани под колелата за сцепление. Ако ползвате такива, не давайте рязко скорост, колкото и да ви се иска да "избягате" от калното място. Потеглете бавно и плавно.
Понякога като подложка може да използвате и постелките от купето, затова си вземете евтини, че да не ви е яд после
Минаването по наклон в офроуд също може да изисква неща, за които не се сещате веднага.
При катерене по склон, ако е стръмен и сух или ако е плавен но хлъзгав, в никой случай не натискайте силно газта. Силното ускорение ще накара колелата да загубят сцепление. Ако трябва да качите повече от 5м нанагорнище, не разчитайте на бързина.
Освен това опитайте да минете хълма на средна предавка, не на най-ниската скорост, така че да не е необходимо да подавате много газ.
Ако забуксувате, намалете газта, за да зацепят колелата. Смяната на скорости посред стръмно изкачване е нежелателна. Вместо това просто натиснете спирачките и хванете съединителя, включете задна и се спуснете обратно назад. Не дръжте на спирачки докато сте на склона, може да загубите сцепление и да почнете да се пързаляте. Просто опитайте да качите склона отново, отначало, на друга предавка.
Ако трябва да изкачите ниско, но много стръмно възвишение, не го правете под ъгъл. Ако се качвате под ъгъл може да се катурнете лесно. Когато колата ви обаче има по-дълга предна част и "носът" на автомобила "забива" в хълма преди колелата да тръгнат да се катерят, тогава може да подхванете качването под 45градуса ъгъл. Но веднага щом едното колело "зацепи" по хълма, изправете колата, така че да не сте "под ъгъл", а право нагоре. Не оставяйте колата да е наклонена на една страна.
Избягвайте да изкачвате стръмен наклон на заден ход, това ще натовари твърде силно предницата. Ако все пак ви се наложи при маневра, правете го много плавно.
При слизане по стръмен склон, също внимавайте при използване на спирачките и не ги "удряйте" рязко. При твърда суха настилка на нанадолнище, изберете ниска предавка.
Ако е хлъзгав наклона, по-опитните шофьори могат да минат и на по-висока предавка, така колелата ще се въртят по-бързо и ще има статично сцепление което ще избягва евентуално хлъзгане. Ако нямате опит в тези неща, по-добре си карайте с ниска предавка.
Много внимавайте да не отпуснете крак върху газта и да се получи случайна акселерация. Особено по неравна повърхност, вибрацията при повишена скорост ще ви попречи и да виждате ясно къде отивате. Доста опасно е при спускане ако ударите бабуна, така че е хубаво да виждате добре къде вървите, за да не ви се налага рязко да сменяте посоката.
Не сменяйте и скоростите докато се спускате по наклона, просто вървете бавно.
Почти всички 4х4 автомобили ще се справят с преминаване на вода ако тя достига до върха на гумите, особено ако повърхността отдолу е твърда - утъпкан пясък, камъни и др. По-големи дълбочини обаче трябва да ви накарат да се замислите. Има ли възможност да влезе вода в диференциала? Да намокрите някой електрически компонент? Да прецакате компютъра?
Петролният двигател може да бъде увреден сериозно, а дизеловият да бъде отписан напълно ако вътре влезе вода. По-новите автомобили са добре предпазени, но по-старите имат някои слабости. Има спрейове които могат да се ползват, но те създават лепкавост и увеличават зацапването на двигателя.
Не е необходимо обаче да се безпокоите че вода може да навлезе през ауспуха, това няма да стане докато двигателят работи.
Дори да сте сигурни, че двигателят ви е перфектно изолиран, имайте предвид че при преминаване през вода автомобилът се повдига от водата и може да олекне горе-долу наполовина. Така че е лесно да бъдете изтласкани встрани от силата на река.
Не преминавайте река ако сте сами. Винаги трябва да има друг автомобил на брега.
Ако автомобилът ви изгасне докато сте във водата, не опитвайте да запалите отново. Вместо това оставете на другата кола да ви изтегли на суша и тогава проверете двигателя.
При преминаване на река е важно дъното да е стабилно и твърдо. Там където течението е по-бързо, реката ще е по-плитка, и дъното ще е по-стабилно. Бързото течение носи тинята и пясъка и ги оставя там, където течението се забавя. Така че където е бавна водата, дъното е тинесто, песъчливо и съответно меко, нестабилно за преминаване.
Ако пясъкът по дъното е на вълнички, това означава че действат течения, т.е. дъното е сравнително твърдо (но винаги пробвайте на място). Гладкият пясък може да е много мек и е необходимо сериозно разучаване с пръчка за да се провери. Малките речни камъчета показват твърда повърхност, ако е мек "подвижен пясък" те биха потънали в него.
Винаги проверявайте каква е дълбочината и твърдостта на дъното. Ако не се вижда, пробвайте с пръчка, но не рискувайте. Ако не става за преминаване пеша, не става и за автомобил.
През река се минава бавно, на първа, като във водата не се сменят скорости. Ако натиснете съединителя водата може да навлезе около чарковете му и да попречи на последващо зацепване.
Ако виждате къде отивате, по-добре е да прекосявате реката леко под ъгъл надолу по течението. Така течението ще ви побутва, а и няма да се образува вълна пред вас.
Ако вървите срещу течението, пред автомобила ще се формира вълна и това може да доведе до навлизане на вода в двигателя чрез въздуховода. А също и може да загубите мощност или сцепление.
При силно течение (явно сте избрали неправилно място за пресичане) реката може да избута задната част на автомобила. В такъв случай завъртете волана по посока на подхлъзването, както бихте направили в подобен случай на пътя. Ако не е достатъчно, ускорете малко, така че предните гуми да се движат със същата скорост както задните. Така ще си възвърнете сцеплението и ще можете да контролирате автомобила. Ако все пак водата ви завърти и предницата на автомобила се насочи срещу течението, включете на задна скорост и опитайте да стигнете по-близкия бряг.
При навлизане в река изключете предните светлини (ако са включени преди това). Внезапното изстудяване от водата може да повреди крушките.
След като излезете на сухо, дори двигателят ви да е наред, проверете дали не е влязла вода в маслото. Водата ще се утаи за около час, и ще остане на дъното на резервоара. Тогава ще може да я източите, след което отивате в най-близкия сервиз за смяна на маслата.
Внимавайте особено много там където река се влива в езеро. Обикновено тези места са затлачени с дълбока тиня.
Огледайте и брега, да не е много стръмен, мек и дали няма да се хлъзнете на отсрещната страна.
Хлъзгаво приключение може да се получи и при преминаване през дълбока кал или сняг. Когато затъвате и няма особен напредък през тях, може да опитате с бързо завъртане на кормилото, на бавна скорост. Слагате ръка в позиция на "12 часа" и въртите към едното коляно, после към другото. Необходими са ви сцепление и мощност. Не ви е необходима скорост и газ, това само ще завърти колелото на място.
Ако пред вас има препятствие, което искате да избегнете, примерно пред вас има вода, тогава може да въртите кормилото само от "12часа" колкото може на една страна , после пак връщате на "12часа" и пак въртите към същата страна, т.е. само полукръг, така че да завъртите колата.
Така колелата ще зацепят встрани от евентуално образувал се коловоз. (Този трик не действа при автомобили без 4х4 със задвижване на задните колела.) Не е желателно да се използва при заден ход, тъй като първо, ще пренатоварите предницата, и второ, може да се хлъзнете в нежелателна и непредвидена посока.
Може да пробвате и с люшкане. Тогава се върви само напред назад, почти без да се пипа кормилото. Включвате на задна, давате газ, изключвате съединителя и оставяте колата да се люшне обратно напред на свободен ход, пак давате задна и така редувате, да се получи люшкащо движение. Тежестта на автомобила и инерцията ще създадат засилваща мощност, която би трябвало да ви избута от затъналото положение.
Ако ще минавате кален терен, хубаво е да планирате предварително и ако сте сериозни, да си смените гумите с подходящи за целта. "Гуми за всякакъв терен" може да си запълнят грайферите с лепкава кал и да загубят сцепление. Гумите за кал имат повече разстояние между грайферите и успяват да се самопочистят (ако разстоянието между грайферите е над 1см), така че все пак да остане сцепление. Неудобството е, че гумите за кал имат по-малко сцепление на асфалт, именно поради широките си грайфери, така че ако ще се прибирате вкъщи в дъжд, е добре да ги смените отново с обикновените си гуми.
Ако заседнете в кал, преди да натиснете газта, първо излезте да погледнете ситуацията отвън.
В по-леки случаи на буксуване в кал, може да ползвате просто силата на стартера за да излезете. Изключвате мотора, включвате на скорост, палите и евентуално самото задвижване от стартера (въобще не натискате педала за газта) ще ви дръпне с метър напред още преди да е запалил двигателя. Стартерът не дава много мощност, така че колелата ви няма да буксуват както ако бяхте натиснали газта.
Ако ходиш на къс път, няма да мислиш за смяна на гуми.
Коментар