С голям интерес гледам видеоклиповете от състезанието в Трявна, силно ми направи впечатление едно нещо в тях. Видях, че доста често се стига до употребата на лебедките монтирани в различните офроуд машини. До колкото се вижда въжетата са стоманени, ползват се шегели за закрепване. Нещото, което буквално ме ужаси е как хората стоят толкова близо до буксирното въже (някои дори го държат с ръка), при положение, че при тази тежест на автомобилите, допълнително утежняващите обстоятелства (кал, някакъв праг в който е забита предницата, наклон и така нататък) има голяма вероятност въжето да се скъса. Понеже често работя с въжета, сапани, шегели и така нататък съм виждал какво става когато подобно въже се скъса, буквално може да пререже човек на две или по-добрия вариант да му откъсне някой крайник. Евентуално отваряне на шегел, счупването му или нещо подобно под напрежение го кара да лети буквално като шрапнел и съм виждал как почти пробива доста дебела ламарина. Това е нещо, което аз лично не бих направил, от подобни натегнати като струна въжета, сапани, шегели и така нататък обикновено гледам да стоя надалеч, на това ме е научил опита.
Другото, което ми направи впечатление е че на някои места публиката стои буквално на пътя на автомобилите и те минават на сантиметри от тях. Все пак това са доста тежички машини, вярно управлявани от чудесни пилоти, но все пак това са машини и винаги могат да те изненадат с нещо.
Другото, което ми направи впечатление е че на някои места публиката стои буквално на пътя на автомобилите и те минават на сантиметри от тях. Все пак това са доста тежички машини, вярно управлявани от чудесни пилоти, но все пак това са машини и винаги могат да те изненадат с нещо.
Коментар