Нашата планета се върти... Простичък факт с много комплексни последици. Една от които е редуването на ден със нощ. Което от своя страна, в зависимост от географското положение на съответното място и сезона формира различна продълцителност на нощта спрямо светлата част от денонощието. Всички живи същества са повече или по-малко специализирани за активна дейност през светлата или тъмната част на денонощието, през другата са повече пасивни. Човекът получава повече от 80% от информацията за заобикалящият го свят, чрез очите си. Нашето зрение, е тясно специализирано за работа в сравнително добре осветена среда. Много лошо се справяме при ниски нива на осветеност и на практика сме почти безпомощни на тъмно. Пиша тези простички неща като напомняне, защото като че ли, последните поколения сме загубили представа за нашата безпомощност на тъмно и сме привикнали към изкуственото осветление с което сме заобиколени навсякъде, като към нещо което е неизменна и непроменима част от заобикалящият ни свят. А то не е, за съжаление. Макар и напоследък да има т.н. светлинно замърсяване, което довежда до това че голяма част от младите хора никога не са виждали звездното небе, покрито с хиляди звезди, не бива никога да забравяме, че всичко това е само на една крачка от пълния мрак... Достатъчно е да спре тока...

Оттук насетне ще пиша за хората, които са виждали звездното небе, знаят какво е нощ и са сигурни колко е важно за нас, да имаме източник на осветление, ако желаем да можем да сме активни, в каквото и да е действие през нощта, или през деня на място където липсва достъп на дневна светлина.

Първите средтсва за осветление за били факли или просто горящи главни от огъня. Оттогава насетне има изминат много дълъг път до настоящите източници на светлина на които е посветена тази статия.

Реално приложимите, преносими източници на светлина, най-общо могат да се разделят на четири големи групи:

На течни горива
На газообразни горива
С източник химическа реакция
С източник на електрически ток

Има и други начини и методи за осветяване, които са твърде далеч от целите на тази статия.

Макар и по-стари разработки, източниците на светлина при които се използват течни горива, не бива да се пренебрегват. Те са най-нискотехнологични, което е предимство в случай на пълна липса на каквато и да е инфраструктура и производство. Към тези източници, можем да добавим и свещите, производството на които може да бъде организирано дори и в съвсем примитивни условия. Тук са фенерите, познати на по-възрастните от детството им с ветроупорно стъкло и понякога със отражател отзад и работещи на газ за осветление. Различните типове и видове кандила и прочие. Като най-съвършена и напредничава конструкция от този тип осветителни тела може да се посочи петромаксовата лампа. Там имаме и по-високо налягане, постигано обикновено с бутална помпа и т.н. „чорапче”, дюза и предпазно стъкло. Предимствата на този вид осветителни тела са сравнително лесното съхранение на течните горива, както и ниската технология която е необходима за добивът, пренасянето и рафинирането им. Недостатъците са бавното запалване, липсата на водоустойчивост, ( с някои изключения, които при всички положения потвърждават правилото) а също и невъзможността за лесно фокусиране и осветяване на далечни предмети. При пълна липса на инфраструктура, този със сигурност биха били особено полезни при домашни дейности и обичайни занимания на закрито. Но са твърде далеч от възможности да осигуряват осветление в бързопроменяща се обстановка извън малки затворени помещения.

Подобен вид и със силно сходни възможности са лампите на сгъстен горлив газ, примерно пропан бутан. Предимство при тях е удобството и лесната експлоатация, недостатък е нуждата от сериозна промишлена инфраструктура за производството, сгъстяването и пакетирането/пълненето на сгъстен газ в съответните съдове. Освен това, осветителните тела с газ пропан бутан, са неприложими при изисквания за пренос в самолет или дори с аавтомобил, ако той ще бъде излаган на високи температури. Във всички друго, включително фокусировка и т.н. много приличат на източниците използващи течни горива.

Източниците на светлина генерирана от химическа реакция, са все още екзотичен вид. Макар и да получиха разпространение във вид на пръчки, които след чупене започват да светят за определен период от време. (обикновено десетина часа) те имам своите големи недостатъци, свързани основно с ниската им издръжливост на екстремни температури и най-вече нежеланото им унищожаване, при механични усилия, което може да изиграе много лоша услуга, в неподходящият момент. Тук в този вид спадат и различните светлинни гранати, ракети и прочие, чието приложение е тясно специализирано, кратко във времето и изискващо специална подготовка и условия.

Последният вид източници на светлина са тези използващи електрически ток. Те са и най-разпространените и познати на всички в момента. С изобретяването на електрическата крушка от Едисон, настъпва преломен момент в технологиите за осветяване. Точно и този вид източници ще разгледаме подробно.

Следва...