Евакуация след инцидент-къде и как.

[gkesov]

От: Евакуация след инцидент-къде и как.

Мисля че проблемите на спешната помощ в България са ясни на всички, въпросът е какво ние може да направим за себе си и нашите близки.... Колкото до поста по-горе, кой е работил и кой не в спешно звено, работил съм и в окръжен и във общински филиал, там нещата са ясни-лечение с етапна евакуация, ама тази схема е от втората световна война. Карал съм по задължение пациент с дисекация на аортата първо в окръжния център, след това едни телефони, чудесии, докато получим разрешение да го транспортираме в кардиохирургия.... Но да не изпадам в подробности, сега съм в другия край на спешното лечение-специализирана клиника.... и от непосредствения ми опит съм научил едно-най-добре се развиват нещата за тези, които са прескочили етапите и идват директно, на своя глава при нас. Всеки знае че спешен случай не може да се върне, някой хора обаче действат

[icerunner]

От: Евакуация след инцидент-къде и как.

Мисля че проблемите на спешната помощ в България са ясни на всички, въпросът е какво ние може да направим за себе си и нашите близки.... ....
.... и от непосредствения ми опит съм научил едно-най-добре се развиват нещата за тези, които са прескочили етапите и идват директно, на своя глава при нас. ...

И за да бъде полезно за тези които искат да имат Вашето мнение предвид, спокойно може да споделите конкретни места за конкретни състояния, без да изпадаме в медицински подробности......

[gkesov]

От: Евакуация след инцидент-къде и как.

Започвам с най-честата травма- Счупване на крайник.
Дори при открито счупване с кървене, след налагане на тампонада и много рядко на турникет и шина е възможно транспортиране на далечни разстояния. Съвременното лечение на закритите счупвания включва функционално обездвижване или ортеза, при преценка за неоперативно лечение или оперативно лечение, за което са необходими опитен екип и достъп на екипа до специфични железа, с които се съединяват фрагментите. Такава възможност има предимно в университетските болници и специализираните ортопедични клиники, които по една случайност се намират пак в градовете с университетски болници. В окръжните болници обикновено ортеза по спешност рядко се доставя, да не говорим за по-специфичните плаки, фиксатори и т.н. които биха били необходими за оперативно лечение.

Съвсем набързо го нахвърлих това, скоро ще драсна няколко реда за оценка на състоянието по време на транспорт. Затруднява ме предимно превода от професионален жаргон на нормален български език

[allyx]

От: Евакуация след инцидент-къде и как.

Здравейте, приятели

Рядко пиша във форума, но темата ми напомни за някои мои изживявания, та нека споделя малко мисли.

Доста време съм бил част от спасителен екип и смятам, че имам добра подготовка по ПДП и смятам - добра обща култура в областта на спешната медицина.

Най-напред, за съжаление не мога да си кривя душата, че проблемите и опасенията на хората при нуждата да се звънне на 112 са много, и всичките са сериозни:
- Най напред - телефонните оператори на този телефон в повечето случаи са напълно неадекватни. В някои случаи бих казал - невменяеми. Да пратиш линейка на същия адрес, но в друг град... да решиш, че човека на слушалката се "бъзика" и да му затвориш, докато пострадалия бере душа...
- Липсата на парамедици - ако все още не са ми остаряли спомените, към началото на тази година това понятие в България все още не съществува - пращат се лекари, които за съжаление са слабо запознати с полевата медицина(спрямо колегите си "на Запад")
- Оттам - разчитането на ГЗ, особено при катастрофи - да се режат коли, да се вадят пострадали, които, докато дочакат да ги пипне лекарска ръка, заминават директно за хладилника.
- Липсата на персонал и мотивацията му, оборудване и болници като цяло - може да звучи банално, но - бедна страна сме - фактите са такива, каквито са и няма как да не е така, като половин България взема 1000лв, но се осигурява на 300 с повечето от които "онези" си строят палати и си купуват мерцедеси.

Това напълно обосновава желанието да действаме сами.

За да стане това обаче, трябва човек да има знанията, за да го направи, и за да не се получи така, че уж спасявайки живот - да отнеме такъв. Разбира се, никой няма да ви вкара в затвора ако има смъртен случай заради това, че сте пробвали да извлачите човек със счупен врат или сте се опитали да прекарате на 200км дете с менингит в шок в пловдивската болница защото смятате, че е най-близкатата, в която има "добри лекари". Иначе и лекарите грешат - понякога - брутално грешат, но разликата е, че на тях това им е работата и отговорността(вкл. съдебната), но пък няма да ги преследва мисълта, че са убили най-добрия си приятел или жена си, или детето си.
Казвам това не за да отрека ПДП - напротив! Смятам, че всеки един отговорен гражданин, особено хората тук, занимаващи се с приключения в дивото, да има познания в материята, достатъчни за да се спечели време. ПДП е звеното във веригата, което да опази пострадалия в колкото се може по-стабилно и най-важното - ЖИВО състояние докато квалифициран и оборудван медицински персонал може да го поеме.
Нагоре чета, че двете звена се смесват и това е крайно грешно! Помагащия единствено може да се погрижи за опазването на живота и съкращаването на времето(и разстоянието), след което медиците да си свършат работата. Диагнози, преценки за болници и лечения трябва да са отвъд обхвата на заниманията на спасяващия - защото няма квалификация за това, защото е в стресова ситуация, в която е твърде възможно да вземе грешно решение и защото просто няма оборудване, с което да отреагира на случая.
В тази връзка, бих могъл да дам няколко съвета в една хипотетична ситуация с инцидент "на майната си", в който е ясно, че времето е сериозен фактор, и да можем да сме максимално полезни за пострадалото другарче.
- Както горе казах, най-важното нещо са знанията. Някой спомена още нещо - ТРЕНИРАНИ знания. БЧК например предлагат много добри курсове по ПДП - има издадени учебници, както има и една камара източници на информация в Интернет. Всеки, който би искал да може да помогне на човек в беда трябва да има добри общи познания по анатомия, да може да анализира ситуации, да познава травми и т.н. Преминаването на подобен курс ще ви даде освен суровите знания, и някои "инстинктивни" знания, придобити по време на тренировките, за да можете да реагирате максимално добре въпреки стреса на самата ситуация, а повярвайте ми - изпадането в ситуация на стенещ, потрошен човек в локва кръв, който освен всичко, ви е и близък приятел, не е нещо, в което човек си мисли в коя страница на учебника по спешна медицина са описани откритите фрактури(стр. 97).
Подобни курсове, освен самата подготовка по медицина и ПДП, дават и знания как да менажираме дадена ситуация - напр. с няколко пострадали, обезопасяване на обстановка и т.н. След като човек има тези знания, ще знае и поредността на правилните действия, които трябва да предприеме и ДАЛИ да ги предприема - като напр. да се свърже със 112, да запознае диспечерите максимално точно и ясно със ситуацията и да уреди транспортирането до болница.
От няколкото ситуации, в които съм изпадал и ми се е налагало да използвам услугите на спешна помощ(понеже и моята луда глава не й дава мира на едно място да седи...), съм намерил за най-правилен вариант за себе си някакъв оптимален вариант за действие.
Първо трябва да преценим дали изобщо има възможност и нужда за транспортиране с личен автомобил. Точно затова са нужни горните знания и опит, за които споменах. Тези ви решения обикновено определят дали човек ще живее, дали ще съществува под формата на стайно растение до края на живота си или изобщо няма да доживее качването в линейката. Затова е и добре да са възможно най-правилни, подплътени с реални знания - надеждите, вярата и молитвите оставяме за църквата.
Аз лично се водя от три прости правила:
- Когато човек не може да помогне, то поне не трябва да пречи, и ако ще помага - да е сигурен, че ще помогне.
- Травматичните ситуации ВИНАГИ се влошават, т.е. колкото по-рано в/у пострадалия сложи ръка квалифициран, оборудван медицински екип, толкова по-голяма вероятност има пострадалия да бъде поддържан жив. Маймуни с трици не се ловят и в една на пръв поглед стабилна ситуация, нещата могат много бързо да се обърнат до степен безпомощност, защото много състояния искат медицинска апаратура и знания, за да може изобщо пострадалия да продължава да е пострадал, а не труп.
- Нещата винаги са по-лоши отколкото са - дори лекарите понякога се подвеждат по стабилното състояние на пациент, който минути по-късно се оказва, че има още една камара проблеми, които понякога са необратими. На една гола поляна спасителя разчита само на преценката си какво се е случило в дадената ситуация и какви са възможните последици за пострадалия - в катастрофа примерно - как се е ударила колата, какви са видимите травми по човека, какво още може да се е случило............ примерно всички горе, които с готовност сваляте седалките на комбито и тръшвате пострадалия на задната седалка - замисляте ли се как се пренася пренася човек с шийна травма? Как се стабилизира? А как изобщо да открием, че има (подозрение за) шийна травма? А ако е с шийна травма и е в безсъзнание?

Лично на мен само веднъж ми се беше случило да носим пострадал с няколко фрактури и мисля, че това е оптималния вариант, в/у който човек трябва да се старае:
- Понеже бяхме в труднодостъпен район, третирахме раните, обездвижихме пострадалия, импровизирахме носилка и слязохме в цивилизацията, където познати с кола ни чакаха. Бяхме намерили връзка с болницата, където ни насочиха от 112 и обяснихме подробно какво е станало, а те ни даваха допълнително акъл какво да правим. Тук искам да вметна, че умереното преувеличение е в полза на пострадалия - за съжаление диспечерите на 112 неимоверно се опитват да "направят услуга" като ви отебат, че нямате нужда от линейка, затова може да се наложи да послъжете, че човека ви е в безсъзнание, губи големи количества кръв и т.н. Гротескно е, че въпросните диспечери не носят никаква персонална отговорност и могат да ви откажат помощ дори просто защото не са на кеф.
- През това време въпросните познати бяха намерили най-доброто място, където да се пресрещнем с линейка, която вече беше повикана и пътуваше по уречения маршрут.
- Пресрещнахме линейката и прехвърлихме човека. Избрахме малко по-далечна точка за линейката, но ние бяхме с джип, а те- на главен път, та ако трябваше да влизат по селските пътища, щяха да се забавят. Така приключението завърши възможно най-бързо.
В този смисъл - целта трябва да е възможно най-бързото прехвърляне в ръцете на медицински персонал. Освен всичко, не трябва да се пренебрегва и стреса, в който е човек докато "се оправя сам" - за разлика от шофьорите на линейките, които имат опит и право да карат така както кара една линейка, ние, като обикновени хора, сме притеснени, вглъбени в проблема, изнервени и освен ситуацията в която сме, можем да създадем втора - по-лоша - правейки катастрофа в бързането си и не дай си боже - създавайки още пострадали.

Успехи и безаварийно!

[gkesov]

От: Евакуация след инцидент-къде и как.

Безспорно, истината е някъде посредата, без познания трудно се взима правилното решение. От друга страна да се разчита само на системата също е вредно. Транспорната имобилизация обаче не е нещо безумно сложно и се ръководи от един принцип-действаш така, все едно пострадалия има шийна и гръбначна травма до доказване на противното. Тоест-осигуряваш хоризонтално положение върху твърда повърхност/ падналите седалки на комбито/ и фиксираш, осигуряваш неподвижност на шията/ при легнало положение фиксираш леко извита назад главата в позицияпо оста на гръбначния стълб/ с най-обикновена хавлия, пуловер или какъвто текстил има около врата.
Имах „удоволствието„ да посетя централата на 112 непосредствено при създаването и още тогава се убедих, че това е само още една посредническа, паразитна структура, която некомпетентно свързва диспечерите на спешна помощ с пострадалия в крайна сметка. Много от диспечерите на спешна помощ са доста добри в оценка на състоянието, но приемайки чрез посредник веригата порочно се удължава.
От друга страна, прав си че има добри курсове, защото само теория повече вреди, отколкото помага. Преди време имах задачка да обуча военни парамедици за една по-специална структура. За 6 месеца от напълно боси по темата сержанти и войници се получиха доста добре действащи парамедици. Както всичко в тази държава, след приключване на задачата безхаберно се оставиха нещата в изходно положение.

[gkesov]

От: Евакуация след инцидент-къде и как.

first aid power.pdf

Малко да размърдам темата с една презентацийка
Може да се ползва свободно, при необходимост. Авторът няма да се сърди

[eager]

От: Евакуация след инцидент-къде и как.

Чудесна инициатива, но някои моменти се нуждаят от сериозно осъвременяване. Особено в частта с КПР и някои други. Първата помощ е наука, която се развива доста активно през последните години и едни мерки отпадат, а други се налагат като по-ефективни и не на последно място, като по-лесни за правилно прилагане от непрофесионалисти.

[gkesov]

От: Евакуация след инцидент-къде и как.

Тук съм се опитал да дам накратко последните допълнения. Разбира се че алгоритмите търпят развитие, но все пак основата си е същата. Съгласен съм че улеснението за изпълнителя е най-важното условие за да се доведат нещата до успешен край, например по-горе силно се стесняват показанията за налагане на турникет, каквато е тенденцията напоследък.

[eager]

От: Евакуация след инцидент-къде и как.

Отново голямо приветствие към презентацията, но с риск да отклоня темата ще спомена някои от по-съществените моменти, които имат нужда от актуализиране. Абсолютно така е за турникета, той много отдавна на практика няма място в обучението за начинаещи най-вече поради множеството изисквания към правилното му поставяне, така че да не направи по-голяма беля. Що се отнася до КПР/CPR, Европейският център по ресусцитация (https://www.erc.edu/) постоянно провежда изследвания и следи статистиката в областта, а на всеки пет години актуализира мерките при сърдечен и/или дихателен арест за медицински и немедицински лица, както и методиката на преподаването им. От поне 10 г. насам при спряло дишане не се проверява наличие на пулс (времеемка процедура, често свързана с погрешни заключения дори на мед. лица, и в крайна сметка - неинформативна), а КПР от непрофесионалисти се провежда в съотношение 2 вдухвания уста в уста : 30 извънгръдни притискания (със скорост 100-120 в минута) по средата на гръдната кост. 5 начални вдухвания се правят само при бебета и малки деца. За отравянията: много отдавна е прието, че не се правят химически експерименти като даване на разредени основи или киселини, допуска се единствено активен въглен, разтворен във вода (макар че в някои страни отричат и него поради опасност от неправилно приложение). Млякото все още е обект на спорове. Струва ми се, че това бяха по-съществените моменти.
Горещо се надявам това да се приеме не като критика, а като най-добронамерено допълнение, за да се увеличи полезният ефект от презентацията!

[gkesov]

От: Евакуация след инцидент-къде и как.

Разбира се, тези уточнения са важни, също така презентацията е отворена като файл, така че може да се добавят или преправят някои неща... Все на някой ще му се наложи нагледна помощ, защо пък да не се използва този шаблон ?

[gkesov]

От: Евакуация след инцидент-къде и как.

http://www.nh-tems.com/documents/Man...l_Handbook.pdf

Имах доброто желание да го пусна като ПДФ тук, ама пусто ограничение на големината на файла.