Tweet
Сървайвър в Белия Улей
Идеята за изкачване на Двуглав се роди в олимпийските кръгове и беше крайно време да я превърнем в реалност...
И така – водени от максимата „ няма нищо по-хубаво от лошото време „ ,13 ухилени екстремиста / разбирай – любители на екстремните ситуации / се клатушкаха в едно раздрънкано бусче на път за Мальовишкия дял.В това число и моя милост.
Разтоварихме се на ЦПШ и познатата гледка стопли сърцето ми...Дъждът ни запра още по пътя и не спря два дена...Казват , че светът е малък, но май същото важи и за планината...Колкото повече ходиш, толкова повече познати срещаш.Малко след чешмата на Боре срещнах Петко / Пешеходен /.Захапал характерната си пура , се спускаше небрежно надолу с групата си.От него разбрах, че и Джангала е наблизо.
А в хижата към нас се присъедини и 14-тият член – адаша Георги – оказа се стар познат.Тоя пич миналата зима беше тръгнал по Мусаленския дял за 4 дена само с един развален пастет!Помоткахме се малко в хижата и накичени с жълти и червени дъждобрани запълзяхме нагоре по 1 и 2 –ра тераса.Отдолу ни гонеше по петите гъста мъгла...Подминахме набързо малкото езерце със звучното име „ Бисквитката” и се изкачихме до БАК. Околните върхове стърчаха в мъглата като каменни стражи – Камилата, Ловница , Злия зъб и Орловец. Оставихме раниците в заслона и по стръмен улей се изкачихме до премката м/у зъба и Орловец.От там започва траверса до Двуглав.20 м над ръба се намира „ Халката” – вертикален кръгъл отвор в стената на Зъба, с диаметър около 2 м.От нея започва назъбено – скалната верига „Дяволските Игли „ Следват една след друга – Горна,Средна, Червена, Крайна, Черна и Долна Дяволски игли. Улея между тях и ръба Зл. зъб – Двуглав е Дяволския улей , а от дясно е Синия улей с Иглите на Злите потоци.
Наистина дяволско красиво място – диво и трудно достъпно...Мъглата упорито ни догонваше, когато се нанизахме един след друг в халката.С огромно разочорование Ралица откри какво имало „отвъд” халката / т.е. след като се бракуваш.../ - „ само мъгла и много нанадолу...” – хе хе , да го имат в предвид някои хора , които са сключвали брак на това място...Аз пък почти се отчаях , като гледах как някои от дамите биваха водени за ръка – предчуствах , че Белия улей няма да ни пусне лесно...
И така – стъпвайки внимателно по ръба над Черната стена / 400 м отвес!/ , подминахме каменния еделвайс от гатанката на Гьоко и се озовахме на върха!
До втората глава на Двуглав не посмяхме да отидем, особенно след предупреждението на Момчил, че е възможно при мъжете да се осъществят някои биологични мутации...хе хе ! Нещо като лафа на византийците, че изворите на Афродита под Олимп
възвръщали дествеността на жените...Пък и Ръбът между двете глави си беше прекалено остър...
Под Южната стена на Двуглав се намира двувърхата скала Портала, а внушително вдясно се издига връх Иглата.,който е свързан с Двуглав посредством малко седло. В Синия улей над него е най-красивия връх в този дял / поне за мен / :
- Иглата на Монаха.За няколко секунди мъглата се отдръпна и успях да го видя – онемях от гледката: Каменната фигура на Монаха внушително се извисяваше със своите 80 м ...Мрачен страж на пустотата наоколо...
Мерна ми се и смътен спомен от студентските години за въздушно катерене и рапел от качулката му.Безименен гроб в подножието му и дъх на мащерка.....спомени...........
Зад него се виждаша Южната стена на Еленин връх...
Всяка красота носи и мъничко тъга......
Следващата ни цел беше 1300 м по-надолу – Кирилова поляна. През Белия Улей с характерните 70 – градусов наклон , Големия надвес , Водопада и Скалните прагове под него...Този път е най-безопасен за слизане – достатъчно е широк и няма опасност да ти се стовари някой камък на главата.Домъкнахме се до БАК , взехме си раниците и поехме към Злия Прелез – премката м/у Ловница и злия Зъб.Там започва Белия улей...
Този път мъглата ни беше приятелка – не ни позволяваше да видим пропастите под нас...От дясно гледката беше величествена – Злия зъб смръщил вежди и Източните стени на Дяволските игли със своите 150 метрови отвеси...А дъждът си продължаваше – просто вече не му обръщахме внимание...Върви се по стръмни тревни пасажи , които когато са мокри се превръщат в екстремни пързалки и няма къде да се спреш!
И пак приложихме изпитаната схема – на групички, пак Червения водач беше в червено и водеше напред омагьосаните поклонници, въпреки клетвите на Момчил.....хе хе ! Изчаквахме се на каменопадите. Момчил прелиташе нагоре-надолу като Левски,
А вторият водач Сашо / един малък скромен тип / осигуряваше тила ни.Адаша Георги си ходешес щеките и пикела все едно че е на Руски....Аз джентълменски изостанах с последните / а и нещо ме беше домързяло вече.../ Мракът ни удари изведнъж – като че ли в дълбокия улей падна черна завеса ! Челниците не помагаха – мъглата и дъжда прецакваха всичко...а и терена беше много мокър, хлъзгав и стръмен...
Моята група беше на около 300 м. над водопада на един от най-стръмните пасажи , непукиста Георги беше към 150 м над нас , Пламена и Сашо някъде над него,
А компанията на Мариета – отдолу до водопада....Момчил се изстреля нагоре към последните , а аз взех решение да бивакуваме – не ми се рискуваше в тъмното....Двете ми спътнички се държаха добре засега / аве едната май беше на ръба..../
Попързаляхме се малко на сляпо и стигнахме до лек скален надвес – около 1.5 м с няколко бора около него. Навряхме се в нишата – поне някакъв заслон от дъжда имахме!Огънят беше единственото ни спасение. Който е палил огън в проливен дъжд знае , че това е трудна работа...След 15 мин. Имахме огън! Ножът ми – 10 см. Испанско острие свърши идеална работа – цяла нощ рязах с него клони от дърветата дебели колкото ръка!
Момчил и Сашо се появиха от мрака след няколко часа – харизали Пламена на Георги, който също взел решение да бивакува някъде над нас...
И така – сформирахме екипите за „ СЪРВАЙВЪР” – ние бяхме племето „ ЖАР”
/ Жоро , Ани , Ралица / и целта ни бе да опазим огъня до сутринта – нямахме никаква екипировка за спане на открито и това ни беше шанса...Двамата над нас в Улея ги нарекохме племето „ ГЕПИ” / Георги , Пламена / - интересно ми е какво са правили за да оцелеят.......! Те са нощували директно на дъжда , без огън, само с платнище!
Двамата водачи се увериха , че сме добре и побягнаха да издирват ЧЕРВЕНОТО племе / както разбрах после – те са се отклонили в дясно от водопада , пресекли са Дяволския улей и са се загубили някъде в Рило-Манстирската гора...Колкото до нас – преминахме етапа на стрийптизите – преоблякохме се в сухи дрехи , извадихме уискито, бадемите и сандвичи и се сгушихме до огъня...Какво от това , че по скалата се стичаше вода отгоре ни – бяхме уморени и щастливи...! Време бе за разбор...Ани ме изуми – най спокойно се преобу с бели чорапки и бели джапанки...!
Аз също се издокарах по чехлички...От пушека едва се виждахме...От време на време по джапанки и дъждобрани се спускахме по мокрото надолу за дърва...Мъчеше ни жажда – отначало ЛИЗАХМЕ мокра трева , но после опънахме дъждобран и събирахме вода от дъжда...! Безуспешно се опитвахме да поспим , всъшност аз успях да дремна цели 30 мин. – свит върху раницата , краката ми стърчаха от нишата на пороя!
Бях си заклещил два пръста в една цепка за да не се търкулна по скалите надолу.
Събудих се от болка и студ...На половин метър от огъня ни втрисаше – дъхът ни замръзваше...А момичетата се смееха, че съм похърквал и бълнувал , но упорито не ми казват какво....хе хе !
И така – оцеляхме........Огънят ни изгасна в 8,00 – дърветата така се бяха напоили с вода, че отказваха да горят...!Събрахме си раниците и багажа и пак в дъжд поехме към прословутия водопад. Над него ни пресрешнаха Момчил и Сашо . Момчил тръгна да се катери нагоре , за да провери дали Гепи са оцелели , а ние със Сашо – надолу.
Пак си бях контузил пак лявото коляно – всяка стъпка беше болка!Спуснахме се до водопада – струва си да го видиш в дъжд – отвсякъде шуртяха водни струи.Следваше лек траверс на скални хватки над бушуващата вода...
Тук малкия скромен тип / хе хе – той си знае кой / съсвем по изюлионистки извади отнякъде 4-5 прусека и една примка , навърза ги в едно въже и организира установка за рапел по отвесните прагове под водопада.Друга пътека нямаше – само през скалите !
Спуснах се пръв и поемах отдолу момичетата....На едната даже и хареса!
От там подхвърчахме до Кирилова поляна.........следваше веселата част.
За последно – мъглата милостиво се разкара и пред нас лъснаха в целия си блясък Черната стена и Иглите..........!
ето и малко снимки : http://snimka.bg/album.php?album_id=68794
http://snimka.bg/album.php?album_id=68794
животът е магия....
Идеята за изкачване на Двуглав се роди в олимпийските кръгове и беше крайно време да я превърнем в реалност...
И така – водени от максимата „ няма нищо по-хубаво от лошото време „ ,13 ухилени екстремиста / разбирай – любители на екстремните ситуации / се клатушкаха в едно раздрънкано бусче на път за Мальовишкия дял.В това число и моя милост.
Разтоварихме се на ЦПШ и познатата гледка стопли сърцето ми...Дъждът ни запра още по пътя и не спря два дена...Казват , че светът е малък, но май същото важи и за планината...Колкото повече ходиш, толкова повече познати срещаш.Малко след чешмата на Боре срещнах Петко / Пешеходен /.Захапал характерната си пура , се спускаше небрежно надолу с групата си.От него разбрах, че и Джангала е наблизо.
А в хижата към нас се присъедини и 14-тият член – адаша Георги – оказа се стар познат.Тоя пич миналата зима беше тръгнал по Мусаленския дял за 4 дена само с един развален пастет!Помоткахме се малко в хижата и накичени с жълти и червени дъждобрани запълзяхме нагоре по 1 и 2 –ра тераса.Отдолу ни гонеше по петите гъста мъгла...Подминахме набързо малкото езерце със звучното име „ Бисквитката” и се изкачихме до БАК. Околните върхове стърчаха в мъглата като каменни стражи – Камилата, Ловница , Злия зъб и Орловец. Оставихме раниците в заслона и по стръмен улей се изкачихме до премката м/у зъба и Орловец.От там започва траверса до Двуглав.20 м над ръба се намира „ Халката” – вертикален кръгъл отвор в стената на Зъба, с диаметър около 2 м.От нея започва назъбено – скалната верига „Дяволските Игли „ Следват една след друга – Горна,Средна, Червена, Крайна, Черна и Долна Дяволски игли. Улея между тях и ръба Зл. зъб – Двуглав е Дяволския улей , а от дясно е Синия улей с Иглите на Злите потоци.
Наистина дяволско красиво място – диво и трудно достъпно...Мъглата упорито ни догонваше, когато се нанизахме един след друг в халката.С огромно разочорование Ралица откри какво имало „отвъд” халката / т.е. след като се бракуваш.../ - „ само мъгла и много нанадолу...” – хе хе , да го имат в предвид някои хора , които са сключвали брак на това място...Аз пък почти се отчаях , като гледах как някои от дамите биваха водени за ръка – предчуствах , че Белия улей няма да ни пусне лесно...
И така – стъпвайки внимателно по ръба над Черната стена / 400 м отвес!/ , подминахме каменния еделвайс от гатанката на Гьоко и се озовахме на върха!
До втората глава на Двуглав не посмяхме да отидем, особенно след предупреждението на Момчил, че е възможно при мъжете да се осъществят някои биологични мутации...хе хе ! Нещо като лафа на византийците, че изворите на Афродита под Олимп
възвръщали дествеността на жените...Пък и Ръбът между двете глави си беше прекалено остър...
Под Южната стена на Двуглав се намира двувърхата скала Портала, а внушително вдясно се издига връх Иглата.,който е свързан с Двуглав посредством малко седло. В Синия улей над него е най-красивия връх в този дял / поне за мен / :
- Иглата на Монаха.За няколко секунди мъглата се отдръпна и успях да го видя – онемях от гледката: Каменната фигура на Монаха внушително се извисяваше със своите 80 м ...Мрачен страж на пустотата наоколо...
Мерна ми се и смътен спомен от студентските години за въздушно катерене и рапел от качулката му.Безименен гроб в подножието му и дъх на мащерка.....спомени...........
Зад него се виждаша Южната стена на Еленин връх...
Всяка красота носи и мъничко тъга......
Следващата ни цел беше 1300 м по-надолу – Кирилова поляна. През Белия Улей с характерните 70 – градусов наклон , Големия надвес , Водопада и Скалните прагове под него...Този път е най-безопасен за слизане – достатъчно е широк и няма опасност да ти се стовари някой камък на главата.Домъкнахме се до БАК , взехме си раниците и поехме към Злия Прелез – премката м/у Ловница и злия Зъб.Там започва Белия улей...
Този път мъглата ни беше приятелка – не ни позволяваше да видим пропастите под нас...От дясно гледката беше величествена – Злия зъб смръщил вежди и Източните стени на Дяволските игли със своите 150 метрови отвеси...А дъждът си продължаваше – просто вече не му обръщахме внимание...Върви се по стръмни тревни пасажи , които когато са мокри се превръщат в екстремни пързалки и няма къде да се спреш!
И пак приложихме изпитаната схема – на групички, пак Червения водач беше в червено и водеше напред омагьосаните поклонници, въпреки клетвите на Момчил.....хе хе ! Изчаквахме се на каменопадите. Момчил прелиташе нагоре-надолу като Левски,
А вторият водач Сашо / един малък скромен тип / осигуряваше тила ни.Адаша Георги си ходешес щеките и пикела все едно че е на Руски....Аз джентълменски изостанах с последните / а и нещо ме беше домързяло вече.../ Мракът ни удари изведнъж – като че ли в дълбокия улей падна черна завеса ! Челниците не помагаха – мъглата и дъжда прецакваха всичко...а и терена беше много мокър, хлъзгав и стръмен...
Моята група беше на около 300 м. над водопада на един от най-стръмните пасажи , непукиста Георги беше към 150 м над нас , Пламена и Сашо някъде над него,
А компанията на Мариета – отдолу до водопада....Момчил се изстреля нагоре към последните , а аз взех решение да бивакуваме – не ми се рискуваше в тъмното....Двете ми спътнички се държаха добре засега / аве едната май беше на ръба..../
Попързаляхме се малко на сляпо и стигнахме до лек скален надвес – около 1.5 м с няколко бора около него. Навряхме се в нишата – поне някакъв заслон от дъжда имахме!Огънят беше единственото ни спасение. Който е палил огън в проливен дъжд знае , че това е трудна работа...След 15 мин. Имахме огън! Ножът ми – 10 см. Испанско острие свърши идеална работа – цяла нощ рязах с него клони от дърветата дебели колкото ръка!
Момчил и Сашо се появиха от мрака след няколко часа – харизали Пламена на Георги, който също взел решение да бивакува някъде над нас...
И така – сформирахме екипите за „ СЪРВАЙВЪР” – ние бяхме племето „ ЖАР”
/ Жоро , Ани , Ралица / и целта ни бе да опазим огъня до сутринта – нямахме никаква екипировка за спане на открито и това ни беше шанса...Двамата над нас в Улея ги нарекохме племето „ ГЕПИ” / Георги , Пламена / - интересно ми е какво са правили за да оцелеят.......! Те са нощували директно на дъжда , без огън, само с платнище!
Двамата водачи се увериха , че сме добре и побягнаха да издирват ЧЕРВЕНОТО племе / както разбрах после – те са се отклонили в дясно от водопада , пресекли са Дяволския улей и са се загубили някъде в Рило-Манстирската гора...Колкото до нас – преминахме етапа на стрийптизите – преоблякохме се в сухи дрехи , извадихме уискито, бадемите и сандвичи и се сгушихме до огъня...Какво от това , че по скалата се стичаше вода отгоре ни – бяхме уморени и щастливи...! Време бе за разбор...Ани ме изуми – най спокойно се преобу с бели чорапки и бели джапанки...!
Аз също се издокарах по чехлички...От пушека едва се виждахме...От време на време по джапанки и дъждобрани се спускахме по мокрото надолу за дърва...Мъчеше ни жажда – отначало ЛИЗАХМЕ мокра трева , но после опънахме дъждобран и събирахме вода от дъжда...! Безуспешно се опитвахме да поспим , всъшност аз успях да дремна цели 30 мин. – свит върху раницата , краката ми стърчаха от нишата на пороя!
Бях си заклещил два пръста в една цепка за да не се търкулна по скалите надолу.
Събудих се от болка и студ...На половин метър от огъня ни втрисаше – дъхът ни замръзваше...А момичетата се смееха, че съм похърквал и бълнувал , но упорито не ми казват какво....хе хе !
И така – оцеляхме........Огънят ни изгасна в 8,00 – дърветата така се бяха напоили с вода, че отказваха да горят...!Събрахме си раниците и багажа и пак в дъжд поехме към прословутия водопад. Над него ни пресрешнаха Момчил и Сашо . Момчил тръгна да се катери нагоре , за да провери дали Гепи са оцелели , а ние със Сашо – надолу.
Пак си бях контузил пак лявото коляно – всяка стъпка беше болка!Спуснахме се до водопада – струва си да го видиш в дъжд – отвсякъде шуртяха водни струи.Следваше лек траверс на скални хватки над бушуващата вода...
Тук малкия скромен тип / хе хе – той си знае кой / съсвем по изюлионистки извади отнякъде 4-5 прусека и една примка , навърза ги в едно въже и организира установка за рапел по отвесните прагове под водопада.Друга пътека нямаше – само през скалите !
Спуснах се пръв и поемах отдолу момичетата....На едната даже и хареса!
От там подхвърчахме до Кирилова поляна.........следваше веселата част.
За последно – мъглата милостиво се разкара и пред нас лъснаха в целия си блясък Черната стена и Иглите..........!
ето и малко снимки : http://snimka.bg/album.php?album_id=68794
http://snimka.bg/album.php?album_id=68794
животът е магия....
Коментар