Оцеляване в български природни условия

[Angel171]

До: Оцеляване в български природни условия

Да, учение... но след третия ден който и да е, включително и аз, може да ни пишат за "неоцелели". Най ме притеснява манджата. И като всеки градски човек като свършим пържолите, консервите... въобще торбата с подбрани вкуснотии... и се предаваме. И после "газ" да изкупим не-по-малко от половината продукти на хранителните стоки на произволната близка махала. И това в добрия случай, а иначе споменаваме нещо от рода: "хайде, наиграхме се, прибираме се в къщи, че мама ни чака"...

А никой не знае, не дай си Бог, какви условия може да го сполетят за в бъдеще, на които той да може да отговори: "ааа... това го мога, няма страшно, правил съм го вече"

Според мен е хубаво тук да проиграем оцеляване от... произволно, но повече от десет дни. За това какво в гората става за ядене. В нашата гора имам предвид. Треви, листа, корени... начин на приготвяне - смилат ли се, стържат ли се, киснат ли, или се варят /сушат/. Ако се случи /сезона на дините/ т.е. сезона на плодовете, е, слава на Бога, май ще се оцелява /докато чакаме да пристигне Танас със благинките/
Кво ке каете, бре?

[жеко]

До: Оцеляване в български природни условия

Здрасти абе то и през този сезон има какво да се яде яица охлюви повечето цветове имат нектар т.е калории риба млади издънки от камъш пробваите детелина или трефил с оцет и олио чудна салата става луковиците на повечето полски и горски цветя също стават и още много неща само се изка повече наблюдателност и мислене

[anjsan]

До: Оцеляване в български природни условия

....За това какво в гората става за ядене. В нашата гора имам предвид. Треви, листа, корени... начин на приготвяне - смилат ли се, стържат ли се, киснат ли, или се варят /сушат/.

На това попаднах ровейки из интернет:

Изхранване от природата. Предпазване от отрови. При достатъчно вода и топлина, дори съвсем без храна, може да не се боите от гладна смърт през първите 3-4 седмици. Ако имате запаси, пестете ги. От вън е най-добре да се ядат само растения, за които сте сигурен, че ги познавате и не са отровни /виж фиг./. Някои от по-известните ядливи у нас са: плодове от горски ягоди, малини, къпини, шипки, боровинки, бъзак /добре узрели!/, дренки, трънки, диви ябълки, круши и сливи, глог, хвойна, орехи, лешници, дъбови желъди /след опичане/; листа от бук, липа, върба, иглика, глухарче, див чесън, коприва /след добро претриване или сготвяне/, киселец, лапад, поточарка, поточно великденче; цветове от глухарче, иглика, акация, шипка, слез; борови и смърчови връхчета; сок от лоза; корени от глухарче, синя жлъчка /цикория/; водорасли; в тропика кокосови орехи. Гъбите по-принцип да се избягват, тъй като и неотровните са тежка храна и могат да съдържат нежелателни примеси. При слаби ботанически познания или загубване в чужда страна с оскъдна и/или неизвестна растителност е по-трудно. По-често са отровни бледите и жълти малки плодчета, луковиците, растенията с млечен сок, тези с чадъровидни цветчета, с миризма на фенол или горчиви бадеми /виж фиг./. Големите единични плодове на дръжка и сочните листа без отблъскващ вкус или мирис обикновено не са отровни. За вероятно ядливите, но непознати растения се препоръчва биологичен тест /не е стопроцентов, особено за гъби!/:

1. Всяко растение се тестува на части;
2. Съответната част /цвят, листо, корен/ се помирисва. Ако миризмата е рязко отблъскваща, се оставя;
3. Иначе, след като поне 8 часа не сте яли, поставете смачканата суровина върху нежна кожа /напр. в сгъвката на лакътя/. До 1 час се следи за кожна реакция;
4. Ако няма проблеми, натрийте с него устните си, след 3-5 минути при липса на парене или сърбеж, дръжте го 10-15 минути върху езика си, после го сдъвчете, но не го гълтайте;
5. Изчакайте 6-8 часа. При рязко неразположение, пийте вода и повърнете /виж гл./; иначе яжте от растението в постепенно увеличаващи се дози.
Относно животинската храна, с нея могат да се справят опитни хора и при наличие на хладни оръжия като нож, прашка, бола /няколко камъка, завързани около подходяща материя с възли и централно към една обща връв/, истинска или самоделна въдица и др. Но без специални приспособления за лов и риболов вие можете да изхабите много време и енергия без резултат, да се отдалечите и загубите от лагера си. Месото бързо се разваля в горещо време. Животните могат и да са болни или преносители на паразитни болести.

============================================================

Ако някой знае подобни съвети нека сподели.

[icpart]

До: Оцеляване в български природни условия

Можеш ли да споменеш точно източника от интернет от който си цитирал дадения абзац, защото в описанието споменават за дадени фигури които не ги виждаме и малко информацията остава непъла.

[Пенчо]

До: Оцеляване в български природни условия

....За това какво в гората става за ядене. В нашата гора имам предвид. Треви, листа, корени... начин на приготвяне - смилат ли се, стържат ли се, киснат ли, или се варят /сушат/.

На това попаднах ровейки из интернет:

Изхранване от природата. Предпазване от отрови. При достатъчно вода и топлина, дори съвсем без храна, може да не се боите от гладна смърт през първите 3-4 седмици. Ако имате запаси, пестете ги. От вън е най-добре да се ядат само растения, за които сте сигурен, че ги познавате и не са отровни /виж фиг./. Някои от по-известните ядливи у нас са: плодове от горски ягоди, малини, къпини, шипки, боровинки, бъзак /добре узрели!/, дренки, трънки, диви ябълки, круши и сливи, глог, хвойна, орехи, лешници, дъбови желъди /след опичане/; листа от бук, липа, върба, иглика, глухарче, див чесън, коприва /след добро претриване или сготвяне/, киселец, лапад, поточарка, поточно великденче; цветове от глухарче, иглика, акация, шипка, слез; борови и смърчови връхчета; сок от лоза; корени от глухарче, синя жлъчка /цикория/; водорасли; в тропика кокосови орехи. Гъбите по-принцип да се избягват, тъй като и неотровните са тежка храна и могат да съдържат нежелателни примеси. При слаби ботанически познания или загубване в чужда страна с оскъдна и/или неизвестна растителност е по-трудно. По-често са отровни бледите и жълти малки плодчета, луковиците, растенията с млечен сок, тези с чадъровидни цветчета, с миризма на фенол или горчиви бадеми /виж фиг./. Големите единични плодове на дръжка и сочните листа без отблъскващ вкус или мирис обикновено не са отровни. За вероятно ядливите, но непознати растения се препоръчва биологичен тест /не е стопроцентов, особено за гъби!/:

1. Всяко растение се тестува на части;

2. Съответната част /цвят, листо, корен/ се помирисва. Ако миризмата е рязко отблъскваща, се оставя;
3. Иначе, след като поне 8 часа не сте яли, поставете смачканата суровина върху нежна кожа /напр. в сгъвката на лакътя/. До 1 час се следи за кожна реакция;
4. Ако няма проблеми, натрийте с него устните си, след 3-5 минути при липса на парене или сърбеж, дръжте го 10-15 минути върху езика си, после го сдъвчете, но не го гълтайте;
5. Изчакайте 6-8 часа. При рязко неразположение, пийте вода и повърнете /виж гл./; иначе яжте от растението в постепенно увеличаващи се дози.
Относно животинската храна, с нея могат да се справят опитни хора и при наличие на хладни оръжия като нож, прашка, бола /няколко камъка, завързани около подходяща материя с възли и централно към една обща връв/, истинска или самоделна въдица и др. Но без специални приспособления за лов и риболов вие можете да изхабите много време и енергия без резултат, да се отдалечите и загубите от лагера си. Месото бързо се разваля в горещо време. Животните могат и да са болни или преносители на паразитни болести.

============================================================

Ако някой знае подобни съвети нека сподели.

Според мен за "оцеляване" в нашите планини и гори е малко трудно да се говори. Ако обаче имаме аварийна ситуация - нещата са други.
За мен оцеляване е да си на поне 100-200км. от евентуалната помощ.
А друго е ако си си счупил крак на 100 метра от хижата. Тогава е добре дошъл мобилен телефон. Още по -добре е и да имаме ЖПС, както и рез. батерии.
Преди 35г. щях да си умра на 20метра от х. Вихрен през януари. Дибре, че хижаря си спазваше правилото да бие камбаната при мъгла през 15 минути. Можеше да ме вземе "бялата смърт" на двора на хижата, зад дървата за огрев.

[anjsan]

До: Оцеляване в български природни условия

Можеш ли да споменеш точно източника от интернет от който си цитирал дадения абзац, защото в описанието споменават за дадени фигури които не ги виждаме и малко информацията остава непъла.

Линка е http://www.mirbg.info/text.php?tid=132 ,но ги няма фигурите.

[ANARCHY]

До: Оцеляване в български природни условия

Експериментално съм излизал в Рила без храна преди около 5 години
за да си усигуряваш храна ти трябва корда и кукички, брадвичка, нож и малко сръчност

в реките съм ловил риба, ял съм лешници, ягоди, и разни храсти за разнообразие, основно съм наблягал на рибата

с въже и найлон се прави палатка

проблем е само скуката, но с правилна компания всичко е наред
нямам идея колко време може човек да изкара така

преди няколко седмици излизах отново в Рила на палатка и забелязах че лешници няма, ягодите са малко, за рибата не съм проверявал

[upi]

До: Оцеляване в български природни условия

От няколко поколения играем една "игра". Правилата са прости - имаш право на дрехите по гърба ти и един нож. Нямаш право да се доближаваш на по-близко от един поглед (примерно 2-3 килметра) от населено място, нямаш право да вървиш по път или пътека използвани редовно от хора, нямаш право да комуникираш с хора освен при отказване, имаш разстояние около 300 км, което трябва да минеш за време. В крайната точка Б има подсигурена баня, храна на корем и медицинска помощ при нужда. Играе се от двама души - всеки тръгва сам и играта се печели от пристигналия първи. Загубилия плаща разходите в точка Б. Естествено, за това дали спазваш правилата следиш единствено ти, но пък нали сам знаеш дали си ги спазил или не. Целта е не само да победиш себе си, но и да го направиш за време. Естествено, първия път имаш водач, който ти прави "учебна игра". Това ще рече, че върви с теб, наблюдава как си и дали имаш нужда от спасяване и не ти казва/показва почти нищо, докато не се отчаяш напълно или не се оправиш напълно (вариантите са винаги и само тези два). Последните 2-3 дни от учебния преход ти се показват основите на оцеляването и ... това е. Следващия път си сам. Играе се всички сезони и всеки от тях си има предимства и недостатъци, опасности и улеснения, победители и победени.
Тук явно въпросът ти е за 3 дни .... всяка година по два пъти правя "тримирене" преди великденските и коледните пости - това са си 3 дни без храна .... не е никакъв проблем за оцеляването нито за психиката. Просто не разбирам какъв ти е проблемът от това да си 3 дни в гората без каквито и да е запаси. Ако виждаш някакъв проблем за съществуването си в българската природа до 4-тия ден, то моля те напиши го, защото наистина не разбирам терзанията ти.

[ANARCHY]

До: Оцеляване в български природни условия

мисля че човека иска да разбере дали с минимално оборудване може да живее в гората

[upi]

До: Оцеляване в български природни условия

мисля че човека иска да разбере дали с минимално оборудване може да живее в гората

Aми може да живее в гората и без. Трябва му не оборудване, а знание и опит. Всичко нужно може да си набави и в много по-тежки условия от тези в България.

[Стария]

До: Оцеляване в български природни условия

Силата на духа .Наблегаш на нея и не се предаваш

[anjsan]

До: Оцеляване в български природни условия

... не разбирам какъв ти е проблемът от това да си 3 дни в гората без каквито и да е запаси. Ако виждаш някакъв проблем за съществуването си в българската природа до 4-тия ден, то моля те напиши го, защото наистина не разбирам терзанията ти.

Нямам никакви терзания колега.Пробвал съм го и съм жив и здрав.
Интересно ми беше дали и други практикуват подобни преживявания.

Хората свикнали на градски живот си мислят,че всичко е лесно сред дивата природа, но не е точно така. Опитът в реални условия е най-важен - трябват знания, умения и воля за оцеляване. Те т`ва е!

[batvanko_el]

До: Оцеляване в български природни условия

В България оцеляването сред природата е почти детска игра. Екстремалната среда при нас е ежедневието ни - там рисковете постоянно ни съпътстват, а в природата тове не се случва често.
Ако те интересуват някякви техники за оцеляване, задавай конкретни въпроси и със сигурност ще получиш конкретни отговори.

[Samurai_X]

До: Оцеляване в български природни условия

Колеги!Добре е да се направи и една тема за оцеляване в градски условия по време на финансова криза. Наскоро прекарах 2 месеца в Германия с идеята да намеря работа и наистина си беше трудничко да оцелея без пари.Правих си дажби по 1 филия хляб на ден и ловях гълаби и патици (заради които,могат да те вкарат в затвора м/у др.).Като гледам тука в България кажи речи същата работа.

[markan]

До: Оцеляване в български природни условия

От няколко поколения играем една "игра". Правилата са прости - имаш право на дрехите по гърба ти и един нож. Нямаш право да се доближаваш на по-близко от един поглед (примерно 2-3 килметра) от населено място, нямаш право да вървиш по път или пътека използвани редовно от хора, нямаш право да комуникираш с хора освен при отказване, имаш разстояние около 300 км, което трябва да минеш за време. В крайната точка Б има подсигурена баня, храна на корем и медицинска помощ при нужда. Играе се от двама души - всеки тръгва сам и играта се печели от пристигналия първи. Загубилия плаща разходите в точка Б. Естествено, за това дали спазваш правилата следиш единствено ти, но пък нали сам знаеш дали си ги спазил или не. Целта е не само да победиш себе си, но и да го направиш за време. Естествено, първия път имаш водач, който ти прави "учебна игра". Това ще рече, че върви с теб, наблюдава как си и дали имаш нужда от спасяване и не ти казва/показва почти нищо, докато не се отчаяш напълно или не се оправиш напълно (вариантите са винаги и само тези два). Последните 2-3 дни от учебния преход ти се показват основите на оцеляването и ... това е. Следващия път си сам. Играе се всички сезони и всеки от тях си има предимства и недостатъци, опасности и улеснения, победители и победени.
Тук явно въпросът ти е за 3 дни .... всяка година по два пъти правя "тримирене" преди великденските и коледните пости - това са си 3 дни без храна .... не е никакъв проблем за оцеляването нито за психиката. Просто не разбирам какъв ти е проблемът от това да си 3 дни в гората без каквито и да е запаси. Ако виждаш някакъв проблем за съществуването си в българската природа до 4-тия ден, то моля те напиши го, защото наистина не разбирам терзанията ти.

Това в БГ ли е правено или другаде. Че 300км. само с нож ми е интересно.
Колко км. на ден може да се минат че аз повече от 18-20 в наша планина не мога да мина даже да насочат пушка срещу мене.(камо ли без пътека)
А за 15 дена си мисля че дрехите ще са на конци.(това при идеално време).Ако е лошо нЕам идея.
За храната не го мисля. Ама вечер и сутрин температурите падат до 3-4градуса и има роса. Та ще е интересно изживяване. А това за всичките сезони нали не го мислиш сериозно.Че зимата 300км. може и да ги минеш при условията дадени от теб ама в някой друг живот.Да не говорим за храната през зимата.А за спането не ми се мисли.Как се прави иглу зимата само с нож.И как се спи зимата само с дрехите на гърба и без примус примерно в иглу .И то не една вечер.Не се заяждам.Просто ми го обясни да се науча и аз.Поздрави.
А и през лятото да караш само на корени и охлюви..... последните 50км. трябва да ги лазиш ако от начало си тръгнал за време.(Не знам дали знаеш ама животно-демек месо само с нож не можеш да добиеш дори в ловен резерват в днешно време).
Ей хора ще пре...е нЕкой да реве У гората с тия изказвания.