От: Как трябва да постъпим при тежки ПТП
Надявам се обръщението "колега" да е като поздрав за "колега от форума" или "колега шофьор", но за да няма недоразумения уточнявам отново, че не съм лекар.
Онзи "цитат" ми е добре известен, затова и съм го запомнил и съм го дал за пример. Срещал съм го и на български език. Както и да е, не бих изказал мнение дали подобна процедура би намерила място в съвременна военно-полева доктрина за оказване на помощ от лица със или без медицинско образование, защото не съм запознат. Категоричен съм, обаче, че няма никакво място в никоя СЪВРЕМЕННА доктрина за оказване на първа помощ. Заради това бих използвал Вашия израз - само "болен мозък" може да го преподава на съкратен курс по първа помощ за лаици.
Първата помощ е наука, в която медици използват знанията и опита си (и изключително много статистически методи) за да изградят правила по които да действат НЕмедици когато трябва да окажат помощ. Тези действия се различават по своята същност от медицинската помощ. Първата причина за това, е че независимо от продължителността, качеството и честотата на обучението което е получил един лаик, то е несравнимо с обема знания който придобива в образованието си един лекар. От това следва, че лаика не може и не бива да взима решения по "свое усмомотрение" защото не може правилно да оцени последствията, нито може да вземе правилните мерки за да поправи евентуална своя грешка. По тази причина се отхвърля и почти всяка употреба на медикаменти от немедицински лица при оказване на помощ. И така първия принцип на доктрините за Първа помощ е да се предоставят ясни и еднозначни алгоритми за действие. Втория не по-малко важен принцип е, че оценката за "правилността" на дадено правило се прави въз основа на статистически наблюдения върху резултата от прилагането или неприлагането и в практиката, а не само от нейната медицинска обосновка. Видно е, че това колко лесно се научава от лаик, колко бързо се забравя, колко смелост се изисква за да се приложи има не по-малко значение за крайния резултат от физиологичната част на въпроса. И всичко това се оценява не за конкретен индивид, а за средно статистически човек преминал средно статистическа подготовка за оказване на Първа помощ. Има много примери за бързото развитие и промените които се правят в доктрините за оказване на Първа помощ в развитите държави, но като най-ярък пример може да се посочат алгоритмите за действие при спиране на дишане и сърдечна дейност които се обновяват от Европейския Център по Реанимация на всеки 5 години. И препоръчаните алгоритми се изменят доста сериозно при всяко ново издание. Разбира се причините за това могат да се търсят на много места, включително и за да оправдае своето съществуване тази авторитетна институция. Едно е сигурно - причините не са в промяна на човешкия организъм. Наред с развитието на медицинските познания по въпроса, най-голяма роля за тези промени играе събирането на статистическа информация за целесъобразността на дадена препоръка. Това достига до границата на здравия разум понякога, например с препоръката да се правят само извънгръдни притискания когато човек изпитва погнуса от дишането уста в уста... Статистиката обаче е показала, че това е по-добра алтернатива пред масовото нежелание на хората да се запознаят с техниката или пък да я приложат при необходимост поради погнуса...
Мисля, че сериозно се отклоних от темата за което се извинявам. Най-добре всеки да обърне повече внимание на последното изречение в поста на Венци.
Първоначално публикуван от dok_vd
Преглед на мнение
Онзи "цитат" ми е добре известен, затова и съм го запомнил и съм го дал за пример. Срещал съм го и на български език. Както и да е, не бих изказал мнение дали подобна процедура би намерила място в съвременна военно-полева доктрина за оказване на помощ от лица със или без медицинско образование, защото не съм запознат. Категоричен съм, обаче, че няма никакво място в никоя СЪВРЕМЕННА доктрина за оказване на първа помощ. Заради това бих използвал Вашия израз - само "болен мозък" може да го преподава на съкратен курс по първа помощ за лаици.
Първата помощ е наука, в която медици използват знанията и опита си (и изключително много статистически методи) за да изградят правила по които да действат НЕмедици когато трябва да окажат помощ. Тези действия се различават по своята същност от медицинската помощ. Първата причина за това, е че независимо от продължителността, качеството и честотата на обучението което е получил един лаик, то е несравнимо с обема знания който придобива в образованието си един лекар. От това следва, че лаика не може и не бива да взима решения по "свое усмомотрение" защото не може правилно да оцени последствията, нито може да вземе правилните мерки за да поправи евентуална своя грешка. По тази причина се отхвърля и почти всяка употреба на медикаменти от немедицински лица при оказване на помощ. И така първия принцип на доктрините за Първа помощ е да се предоставят ясни и еднозначни алгоритми за действие. Втория не по-малко важен принцип е, че оценката за "правилността" на дадено правило се прави въз основа на статистически наблюдения върху резултата от прилагането или неприлагането и в практиката, а не само от нейната медицинска обосновка. Видно е, че това колко лесно се научава от лаик, колко бързо се забравя, колко смелост се изисква за да се приложи има не по-малко значение за крайния резултат от физиологичната част на въпроса. И всичко това се оценява не за конкретен индивид, а за средно статистически човек преминал средно статистическа подготовка за оказване на Първа помощ. Има много примери за бързото развитие и промените които се правят в доктрините за оказване на Първа помощ в развитите държави, но като най-ярък пример може да се посочат алгоритмите за действие при спиране на дишане и сърдечна дейност които се обновяват от Европейския Център по Реанимация на всеки 5 години. И препоръчаните алгоритми се изменят доста сериозно при всяко ново издание. Разбира се причините за това могат да се търсят на много места, включително и за да оправдае своето съществуване тази авторитетна институция. Едно е сигурно - причините не са в промяна на човешкия организъм. Наред с развитието на медицинските познания по въпроса, най-голяма роля за тези промени играе събирането на статистическа информация за целесъобразността на дадена препоръка. Това достига до границата на здравия разум понякога, например с препоръката да се правят само извънгръдни притискания когато човек изпитва погнуса от дишането уста в уста... Статистиката обаче е показала, че това е по-добра алтернатива пред масовото нежелание на хората да се запознаят с техниката или пък да я приложат при необходимост поради погнуса...
Мисля, че сериозно се отклоних от темата за което се извинявам. Най-добре всеки да обърне повече внимание на последното изречение в поста на Венци.
Коментар