От: Действия за оцеляване при тероризъм
При пожар, при наводнение и дори при земетресение има неща, които се знаят отдавна и които ако се спазват, шансът за измъкване е голям. При тероризма за съжаление не е така. Като правило замисълът и организацията на един теракт е дело на умни и хитри хора и фактът, че това се е случило означава че службите са надиграни. Всеки се учи от собствените си и чуждите грешки и всичко е статистика и теория на вероятностите, за съжаление. Презентацията на първа страница изглежда е компилация от правила оттук-оттам, видяни или дадени от различни хора... Има много верни неща, хубаво е да се чете и да се осмисля кое как...
Миналата година минавах едно обучение в Монтана. Имахме някакви часове и за тероризма и бяха поканили един практик от една служба да ни каже туй-онуй. Човекът отначало много се чудеше какво да говори и какво да премълчава, но изрично предупреди да не записваме нищо, щото после не му се иска да си чете думите из интернетя... Както и да е, пусна ни няколко натуралистични клипа и се получи един чудесен разговор между нас. Най-важното ако попаднем в такава ситуация е да се опитаме да си владеем емоциите, да не се поддаваме на паниката, външно да сме спокойни а умът ни да е на шест. Да, международно приетото правило е да не се гледат терористите в очите, да се изпълняват техните нареждания, да не се опитваме да установим контакт с тях... Макар, че ни бяха изнесени няколко примера, когато неспазването на тия правила е помогнало, но то това явно е като коланите в колата при една катастрофа. Да, безопасното разстояние от съмнителни пакети по международно приетата норма е 200 метра... Абе статистика и теория на вероятностите. Няма правила и няма екшън филми, всяка наша инициатива може да ни коства живота или живота на други хора. Ако извадим оръжие, някой снайперист отвън може да ни очисти преди тия отвътре... За службите които са отвън обекта, всички които са вътре в обекта са потенциални терористи, а ръководителят на операцията преценява всички рискове и за съжаление или за щастие /зависи от гледната точка/ предпочита да пази живота на своите хора пред на тия които са вътре... Накрая имахме и нещо като практическо занятие и с един колега и една колежка го играхме заложници в превозно средство. Действително, до определен момент това "заложниците" бяхме третирани от "силоваците" еднакво с "лошите", а дотогава всякакви подскачания и обяснения само щяха да навредят.
При пожар, при наводнение и дори при земетресение има неща, които се знаят отдавна и които ако се спазват, шансът за измъкване е голям. При тероризма за съжаление не е така. Като правило замисълът и организацията на един теракт е дело на умни и хитри хора и фактът, че това се е случило означава че службите са надиграни. Всеки се учи от собствените си и чуждите грешки и всичко е статистика и теория на вероятностите, за съжаление. Презентацията на първа страница изглежда е компилация от правила оттук-оттам, видяни или дадени от различни хора... Има много верни неща, хубаво е да се чете и да се осмисля кое как...
Миналата година минавах едно обучение в Монтана. Имахме някакви часове и за тероризма и бяха поканили един практик от една служба да ни каже туй-онуй. Човекът отначало много се чудеше какво да говори и какво да премълчава, но изрично предупреди да не записваме нищо, щото после не му се иска да си чете думите из интернетя... Както и да е, пусна ни няколко натуралистични клипа и се получи един чудесен разговор между нас. Най-важното ако попаднем в такава ситуация е да се опитаме да си владеем емоциите, да не се поддаваме на паниката, външно да сме спокойни а умът ни да е на шест. Да, международно приетото правило е да не се гледат терористите в очите, да се изпълняват техните нареждания, да не се опитваме да установим контакт с тях... Макар, че ни бяха изнесени няколко примера, когато неспазването на тия правила е помогнало, но то това явно е като коланите в колата при една катастрофа. Да, безопасното разстояние от съмнителни пакети по международно приетата норма е 200 метра... Абе статистика и теория на вероятностите. Няма правила и няма екшън филми, всяка наша инициатива може да ни коства живота или живота на други хора. Ако извадим оръжие, някой снайперист отвън може да ни очисти преди тия отвътре... За службите които са отвън обекта, всички които са вътре в обекта са потенциални терористи, а ръководителят на операцията преценява всички рискове и за съжаление или за щастие /зависи от гледната точка/ предпочита да пази живота на своите хора пред на тия които са вътре... Накрая имахме и нещо като практическо занятие и с един колега и една колежка го играхме заложници в превозно средство. Действително, до определен момент това "заложниците" бяхме третирани от "силоваците" еднакво с "лошите", а дотогава всякакви подскачания и обяснения само щяха да навредят.
Коментар