Като се ровичках из нета попаднах на тава http://www.sever66.ru/photo/159.jpg и в спомените ми изплува една такава случка.
В една от малкото снежни зими във гр.Варна имахме нещастието на УАЗ-а да се повреди една от предните полуоски (излязоха съчмите на карето) и то в най-неподходящия момент.Бяхме далеко от дома ,силна виелица,22,00ч на 30.12.199-г.(един ден преди нова година),пътищата непроходими за леки автомобили,абе гърч от всякаде.То че моста спря да работи едно на ръка движеше се криво ляво но една от съчмите защо да не застане на гадно място в чашата на шенкела и да ограничава завиването(завиваше само надясно).Можете да си представите каква картинка сме били.Та в това състояние успяхме да се придвижим около 10км. и по точно на 2км от дома до една автомивка,под навеса и решаваме да предприемем неотложен ремонт.Разглобаваме предното колело и всичките там карантии а виелицата ни засипва със сняг,след като установихме какви са щетите аз решавам да се прибера до дома където има почудо резервен мост от такова возило.Пътуването както споменах бе 2км но пеша това ми отне около час и половина през преспите които бяха до коляното ми.В къщи разбира се трябваше пак да разглобявам резервния мост за заветната полуоска и след кратко сгряване поемам по обратния път който вече беше заринат със 70см сняг.Обратния път вече с полуоска в ръце и каталог за ремонт под мишница беше около 2часа.При пристигането ми при УАЗ-а вечерта беше вече минала половината а трябваше да сглобяваме,не си мислете че е лесна работа за двама премръзнали от студ.Сглобаването все пак беше извършено качествено а не временно както предполага ситуацията(все пак автомобила е работен и престоя за ремонт не е желателен).Ремонта приключи в 6,30ч на разсъмване и вече с изправен автомобил се прибрахме у дома,от тогава съм се зарекъл да не предприемам да правя ремонти в такова време.Най важното е че през въпросната нощ не настинахме или нещо подобно,явно адреналина ни е крепял до последно.Това бе моят разказ за ремонт в екстремни условия
В една от малкото снежни зими във гр.Варна имахме нещастието на УАЗ-а да се повреди една от предните полуоски (излязоха съчмите на карето) и то в най-неподходящия момент.Бяхме далеко от дома ,силна виелица,22,00ч на 30.12.199-г.(един ден преди нова година),пътищата непроходими за леки автомобили,абе гърч от всякаде.То че моста спря да работи едно на ръка движеше се криво ляво но една от съчмите защо да не застане на гадно място в чашата на шенкела и да ограничава завиването(завиваше само надясно).Можете да си представите каква картинка сме били.Та в това състояние успяхме да се придвижим около 10км. и по точно на 2км от дома до една автомивка,под навеса и решаваме да предприемем неотложен ремонт.Разглобаваме предното колело и всичките там карантии а виелицата ни засипва със сняг,след като установихме какви са щетите аз решавам да се прибера до дома където има почудо резервен мост от такова возило.Пътуването както споменах бе 2км но пеша това ми отне около час и половина през преспите които бяха до коляното ми.В къщи разбира се трябваше пак да разглобявам резервния мост за заветната полуоска и след кратко сгряване поемам по обратния път който вече беше заринат със 70см сняг.Обратния път вече с полуоска в ръце и каталог за ремонт под мишница беше около 2часа.При пристигането ми при УАЗ-а вечерта беше вече минала половината а трябваше да сглобяваме,не си мислете че е лесна работа за двама премръзнали от студ.Сглобаването все пак беше извършено качествено а не временно както предполага ситуацията(все пак автомобила е работен и престоя за ремонт не е желателен).Ремонта приключи в 6,30ч на разсъмване и вече с изправен автомобил се прибрахме у дома,от тогава съм се зарекъл да не предприемам да правя ремонти в такова време.Най важното е че през въпросната нощ не настинахме или нещо подобно,явно адреналина ни е крепял до последно.Това бе моят разказ за ремонт в екстремни условия
Коментар