Tweet
Както неведнъж е ставало дума, аз съм привърженик на използването на предпазни колани, без значение дали там, където се кара има КАТ-аджии или не. Поради това, аз задължително се връзвам с колан и когато карам офроуд, като същото правят и тези, които обикновено се возят с мен.
По мои наблюдения обаче, доста колеги предпочитат да не използват колани, когато карат в гората.
По стечение на обстоятелствата, само в рамките на 6-7 дни ми се случиха две случки, които искам да споделя.
Едната вече е споменавана, но мисля, че си струва да се повтори.
На 2 септември вечерта, при спускане по едно новооткрито дере над с. Доспей Патрулът доста рязко се свлече в дълбочкото пороище.
Както се вижда от горните снимки, наклонът на джипа беше солиден, но, благодарение на колана, аз се задържах на мястото си, което вероятно предпази от контузии и мен и навигаторката ми.
Освен това, въпреки, че се налагаше да се подпирам с дясната ръка в съседната седалка, аз все пак бях в състояние да управлявам и (с помощта на колегите) да изкарам джипа от тази ситуация.
Само 4 дни по-късно, на 6 септември, след пристигането на Узана с Виктор излязохме да се поразходим до вр. Шипка. На връщане реших да минем по едно пътче, което видях на картата. То ни изведе на билото, покрай зимната маркировка за х. "Узана". Теренът беше леко начупен но нямаше никакви сериозни препятствия, които да ни бавят. На едно място, при леко изкачване, следите от пътя като да се загубиха и, след кратко колебание, аз реших да хвана леко вляво, където ми се видя, че е по-гладко.
Понатиснах леко газта за да изкача късия наклон и изскочих горе.
В момента, в който предницата слезе в хоризонтално положение, джипът отведнъж хлътна напред и наляво и, преди да разбера какво става, бронята се заби в каменливата почва, а задницата се вирна към небето.
Жалко, че Виктор, който караше зад мен не си носеше апарата, а на нас точно тогава не ни беше до снимки. Иначе снимката на забития като борче Патрул с вдигната във въздуха задна дясна гума щеше сигурно да е интересна ...
Оказа се, че малко след изкачването е имало изкопана дупка (според Васко - май иманяри са ровили по някое време там), която е останала скрита за мен от масивната предница на Патрула.
Ето я въпросната засада, заснета вече след като Дифендърът ми помогна да изляза от нея
Какъв е бил ударът може да се съди от долната снимка
Сгъната броня и ламарини ...
Тъй като всички бяхме вързани с колани, единствената контузия беше леко ударен в облегалката на моята седалка нос на щерката.
Ако бяхме без колани, положението най-вероятно щеше да изглежда по-различно ...
Така че, за мен изводът от тези 2 случки е еднозначен - момчета, карайте винаги с колан, дори и в гората! Не заради КАТ, а заради собствената си безопасност.
Аз дори сериозно съм се замислил на тема 4-точкови колани за каране в гората ...
По мои наблюдения обаче, доста колеги предпочитат да не използват колани, когато карат в гората.
По стечение на обстоятелствата, само в рамките на 6-7 дни ми се случиха две случки, които искам да споделя.
Едната вече е споменавана, но мисля, че си струва да се повтори.
На 2 септември вечерта, при спускане по едно новооткрито дере над с. Доспей Патрулът доста рязко се свлече в дълбочкото пороище.
Както се вижда от горните снимки, наклонът на джипа беше солиден, но, благодарение на колана, аз се задържах на мястото си, което вероятно предпази от контузии и мен и навигаторката ми.
Освен това, въпреки, че се налагаше да се подпирам с дясната ръка в съседната седалка, аз все пак бях в състояние да управлявам и (с помощта на колегите) да изкарам джипа от тази ситуация.
Само 4 дни по-късно, на 6 септември, след пристигането на Узана с Виктор излязохме да се поразходим до вр. Шипка. На връщане реших да минем по едно пътче, което видях на картата. То ни изведе на билото, покрай зимната маркировка за х. "Узана". Теренът беше леко начупен но нямаше никакви сериозни препятствия, които да ни бавят. На едно място, при леко изкачване, следите от пътя като да се загубиха и, след кратко колебание, аз реших да хвана леко вляво, където ми се видя, че е по-гладко.
Понатиснах леко газта за да изкача късия наклон и изскочих горе.
В момента, в който предницата слезе в хоризонтално положение, джипът отведнъж хлътна напред и наляво и, преди да разбера какво става, бронята се заби в каменливата почва, а задницата се вирна към небето.
Жалко, че Виктор, който караше зад мен не си носеше апарата, а на нас точно тогава не ни беше до снимки. Иначе снимката на забития като борче Патрул с вдигната във въздуха задна дясна гума щеше сигурно да е интересна ...
Оказа се, че малко след изкачването е имало изкопана дупка (според Васко - май иманяри са ровили по някое време там), която е останала скрита за мен от масивната предница на Патрула.
Ето я въпросната засада, заснета вече след като Дифендърът ми помогна да изляза от нея
Какъв е бил ударът може да се съди от долната снимка
Сгъната броня и ламарини ...
Тъй като всички бяхме вързани с колани, единствената контузия беше леко ударен в облегалката на моята седалка нос на щерката.
Ако бяхме без колани, положението най-вероятно щеше да изглежда по-различно ...
Така че, за мен изводът от тези 2 случки е еднозначен - момчета, карайте винаги с колан, дори и в гората! Не заради КАТ, а заради собствената си безопасност.
Аз дори сериозно съм се замислил на тема 4-точкови колани за каране в гората ...
, започнах да си слагам колана след раждането на дъщеря ми (нови отговорности
. Колана е задължителен, особено за хора като нас, които си търсят белята сами 
.
Горещо препоръчвам на всички , само бюджета страда малко 
, но си заслужава 
Коментар