Tweet
Забелязвам че отново се поднови темата за змииския серум и си казах добре де много хора им се искат да го имат за да се предпазят а всъшност той не е нужен поради простата причниа че ако се спазват елементарните правила за безопасност и тн едва ли ще те ухапе змия а и в повечето случеи нашите видове змии се плашат от хора и бягат но въпреки всички тези твърдения все пак съществува реалната опасност да те ухапе змия макар и тя да е малка и в този случеи би било полезно да знаем какви змий се въдят в България ето за това ще сложа в този форум тази статия защото смятам че познаването на змиите у нас е вид превенция и предпазна мярка от ухапването им.
Змиите в България Владимир Бешков
Пепелянка, усойница, смок, водна змия. За повечето хора змийската фауна на България се изчерпва с тези 4 вида. Всъщност в нашатна страна досега са установени 17 вида змии (тази цифра, по всяка вероятност е окочантелна – намирането на нови видове е почти изключено). Първият изследовател на змийската фауна на България – Васил Ковачев, в своя труд “Херпетологична фауна на България”, издаден през 1912г; отбелязва 12 вида змии. През 1929г академик Иван Буреш съобщава за намирането на още два вида – турската боа и вдлъбнаточелия смок, а през 1934г заедно с Йордан Цонков публикуват сензационната новина за намирането на западноевропейската змия Аспида (каменарка). През 1958г бе намерена котешката змия, а през 1979г бе установен и последния, 17-ият вид – черновратата стрелушка (първото съобщение за нейното намиране се появи по страниците на “Природа и знание” в брой 6 от 1979г само 12 дни след улавянето на екземплярите). По богатство на своята змийска фауна България се нарежда на едно от първите места в Европа (в Румания например се срещат само 10 вида змии, в Полша – 4 вида, а в Швеция само 3 вида).
Твърде добре е изучено и разпространението на змиите в България. Благодарение на усилията на предишните поколения от зоолози и на много нови данни днес може почти с пълна сигурност да се изброят, без допълнителни проучвания, видовете змии, обитаващи коя и да е наша планина, долина, поле или друг наш район. Знае се с доста голяма точност и надморската височина, до която се срещат различните видове змии във всички наши планини. Значително по-малки са познанията ни за биологията на змиите. Количественият и качественият състав на храната, денонощната има активност, броят на снасяните яйца или ражданите малки (6 вида са живородни), сезоните на оплождане, снасяне, ражадне или излюпването нa малките, числеността на отделните видове в природата и ред други въпроси са сравнително добре изяснени само за няколко по-честo срещани у нас видове. Недостатъчни са и познанията ни за влиянието нa човешката дейност върху разпространението и числеността на змиите. Повечето видове у нас са защитени от закона, а 9 вида са включени в “Червената книга на България” като редки и застрашени видове.
Опасни ли са нашите змии? Ухапванията от отровни змии у нас са твърде редки и в повечето от случаите са от широко разпространената у нас пепелянка – най-често при настъпване или при несръчни опити за улавяне. Своевременно оказаната помощ с противозмийски серум и други модерни медикаменти отстраняват опасноста за живота на ухапания и той почти винаги се отървава само с подуване на ухапаното място и 1-2 дни престой в болницата. Въпреки това страхът от змиите продължава да владее съзнанието нa много хора, а при някои достига до паталогични размери. Фантастичните легенди за смоци- удушвачи на хора и добитък, за змии-кръвопийци и камъкохвъргачи, за развъдени от диверсанти кобри и мамби по планините и плажовете ни, заедно с нерядко появяващите се в печата самохвални разкази на самодейни змиеловци и самозвани популяризатори, са причината повечето хора да си представят змиите като лукави и коварни, зли и отмъстителни влечуги, които съществуват само и само за да излеят отровата си в невинните хора. Всъщност змиите са влечуги като всички останали. Техният “интелект” и “злоба” не се различават много от тези на един гущер или костенурка. Змиите хапят единствено при болка или при внезапна уплаха, а много видове не хапят, дори когато са настъпени или измъчвани след улавянето им. Невежеството и търсенето на ефтина слава пред наивни зрители е причина за убиването и улавянето на хиляди змии, в това число и от редки и застрашени видове, включени не само в нашата, а и в европейската “Червена книга”. Явно е, че само агитационно – пропагандната дейност не е достатъчна, за да настъпи прелом в отношението към тази интересна част от българската фауна. Време е да се приложат наказателните мерки, предвидени от нашите закони за унищожаването на защитените видове животни!
С какво все пак е възможно да се сблъскаме при излети, разходки или докато работим в градината си?В България са описани 17 вида змии от 4 семейства:
- Змия-червейница – Typhlops vermicularis – Изключително малко хора могат да се похвалят, че са я виждали.Води подземен начин на живот.По-скоро бихте си купили саксия с екзотично цвете в чиято пръст случайно може да попадне някоя вносна червейница от района на Индия или тропичните острови.
- Пясъчна /Турска/ боа – Erix jaculus – Рядко срещана – нощен начин на живот.Истински удушвач с малки размери.
- Смок-стрелец /Синурник/ - Coluber caspius – Бдителен и силен.Поставен на “тясно” се защитава яростно.Хапе.
- Стрелушка /Тънък стрелец/ - Coluber najadum – Красив, фин и сърцат.При защита имитира кобрите, като изправя част от тялото си.
- Черноврата стрелушка – Coluber rubriceps – По-малкият брат на тънкия стрелец.В България открит през 1979 г. - най-вероятно живеят само няколко десетки екземпляра.
- Смок-мишкар – Elaphe longissima – Често живее редом с човека в жилищата, където намира основната си храна – дребни гризачи.Пазете този приятел – той ще ви се отблагодари.При защита – хапе.
- Леопардов смок – Elaphe situla – Красавец.Може да се види на снимка или в музейните сбирки.Нощен вид.
- Пъстър смок и подвид – ивичест смок /Кощерица/ – Elaphe quatuorlineata – Хрисим, но не го безспокойте.И той не би желал да ви досажда.
- Жълтоуха водна змия – Natrix natrix – При внезапен стрес се прави на умряла.Ако и това не помогне започва да отделя кръв от устата си – “Абе съвсем мъртва съм – остави ме на мира”.
- Сива водна змия – Natrix tessellata – Защита – неприятно миришещ секрет отделян от клоаката.По мои наблюдения – като, че ли съществува хибридна форма между двата вида водни змии – да кажат мнението си специалистите.
- Медянка – Coronella austriaca – Широко разпространена според авторите херпетолози – никога не съм я виждал на живо.
- Вдлъбнаточел смок – Malpolon monspessulanus – Отровен, но безопасен – отровните му зъби се намират в задния край на горните челюсти и се използват само при хранене с дребни животни.
- Котешка змия – Telescopus fallax – Слабо отровна.Зеницата и е вертикална, а отровните зъби – като на вдлъбнаточелия смок.
- Пепелянка – Vipera ammodytes – Отровна.Дебело тяло, къса опашка, рогче на носа,вертикална зеница.Не бяга при приближаване на човек, а разчита на маскировката и оръжието си.Хапе само, ако бъде настъпена или обезпокоена драстично.Преди да ви бият серум – проверете не сте ли алергични към същия.Понякога той е по-опасен от отровата.Не е доказано, че изпотяването и гаденето са признаци на отравянето.Най-вероятно се дължат на изпитвания страх.
- Усойница – Vipera berus – Среща се по влажните високопланински пасища и боровинковите поляни – внимавайте при брането на плодове и гъби по тези места.По-слабо отровна е от пепелянката.Все пак при ухапване е добре да се потърси лекарска помощ.
- Степна /Остромуцунеста,Урсиниева/ усойница – Vipera ursinii – За последно е виждана през 1934 г.Отровна.
- Аспида /Каменарка/ - Vipera aspis – Последно съобщение за наличието и в България – от 1934 г./Буреш и Цонков/.Отровата и е подобна на тази на усойницата.
Тази картинка може да се допълни и от 13 вида гущери, два от които - жълтокоремника/достигал е на дължина до 1.5 м. – най-големият наш гущер/ и слепока са безкраки и често се бъркат със змиите.
Имаме претенциите, че българите сме толерантни и културни хора.Явно малко от нас гледат телевизия “Animal planet”.В страните, където се уважават законите, а морала и етиката не са само поза, отношението към животните е по-различно, независимо дали са домашни или диви.Въпрос на възпитание от най-ранна възраст.У нас всички земноводни и влечуги попадат под закрилата на няколко документа според степента на застрашеност – “Червена книга на НР България”, заповед 729/1986 г. на МОСВ, приложения II и III на “Бернската конвенция”, “Червеният лист на застрашените животни” на Международния съюз за защита на природата(IUCN,1996) и др.Въпреки това ние сме си ние.Търсим си оправдание в нелекото съществуване, не уважаваме околните, не зачитаме законите си.Не обичаме ближния, особено, ако е по-слаб, да не говорим за някакви си там пълзящи и подскачащи гадинки.
Е, доскучаха ли ви вече моите приказки.Не всеки би издържал да чете такива неща до края.Но нека не оставяме пустиня след себе си.Нека да помислим за света, в който ще живеят нашите деца.Всяко живо същество – от микроскопичното кърлежче до синия кит – са брънка от жива верига.Нарушим ли я – очаква ни катастрофа.
Животните имат своите права и хората сме тези, от които зависи опазването им.
Да бъдем Човеци – за да имаме бъдеще.
Надявам се да ви е интересно
Иформацията е копирана и почерпена от тук
Змиите в България Владимир Бешков
Пепелянка, усойница, смок, водна змия. За повечето хора змийската фауна на България се изчерпва с тези 4 вида. Всъщност в нашатна страна досега са установени 17 вида змии (тази цифра, по всяка вероятност е окочантелна – намирането на нови видове е почти изключено). Първият изследовател на змийската фауна на България – Васил Ковачев, в своя труд “Херпетологична фауна на България”, издаден през 1912г; отбелязва 12 вида змии. През 1929г академик Иван Буреш съобщава за намирането на още два вида – турската боа и вдлъбнаточелия смок, а през 1934г заедно с Йордан Цонков публикуват сензационната новина за намирането на западноевропейската змия Аспида (каменарка). През 1958г бе намерена котешката змия, а през 1979г бе установен и последния, 17-ият вид – черновратата стрелушка (първото съобщение за нейното намиране се появи по страниците на “Природа и знание” в брой 6 от 1979г само 12 дни след улавянето на екземплярите). По богатство на своята змийска фауна България се нарежда на едно от първите места в Европа (в Румания например се срещат само 10 вида змии, в Полша – 4 вида, а в Швеция само 3 вида).
Твърде добре е изучено и разпространението на змиите в България. Благодарение на усилията на предишните поколения от зоолози и на много нови данни днес може почти с пълна сигурност да се изброят, без допълнителни проучвания, видовете змии, обитаващи коя и да е наша планина, долина, поле или друг наш район. Знае се с доста голяма точност и надморската височина, до която се срещат различните видове змии във всички наши планини. Значително по-малки са познанията ни за биологията на змиите. Количественият и качественият състав на храната, денонощната има активност, броят на снасяните яйца или ражданите малки (6 вида са живородни), сезоните на оплождане, снасяне, ражадне или излюпването нa малките, числеността на отделните видове в природата и ред други въпроси са сравнително добре изяснени само за няколко по-честo срещани у нас видове. Недостатъчни са и познанията ни за влиянието нa човешката дейност върху разпространението и числеността на змиите. Повечето видове у нас са защитени от закона, а 9 вида са включени в “Червената книга на България” като редки и застрашени видове.
Опасни ли са нашите змии? Ухапванията от отровни змии у нас са твърде редки и в повечето от случаите са от широко разпространената у нас пепелянка – най-често при настъпване или при несръчни опити за улавяне. Своевременно оказаната помощ с противозмийски серум и други модерни медикаменти отстраняват опасноста за живота на ухапания и той почти винаги се отървава само с подуване на ухапаното място и 1-2 дни престой в болницата. Въпреки това страхът от змиите продължава да владее съзнанието нa много хора, а при някои достига до паталогични размери. Фантастичните легенди за смоци- удушвачи на хора и добитък, за змии-кръвопийци и камъкохвъргачи, за развъдени от диверсанти кобри и мамби по планините и плажовете ни, заедно с нерядко появяващите се в печата самохвални разкази на самодейни змиеловци и самозвани популяризатори, са причината повечето хора да си представят змиите като лукави и коварни, зли и отмъстителни влечуги, които съществуват само и само за да излеят отровата си в невинните хора. Всъщност змиите са влечуги като всички останали. Техният “интелект” и “злоба” не се различават много от тези на един гущер или костенурка. Змиите хапят единствено при болка или при внезапна уплаха, а много видове не хапят, дори когато са настъпени или измъчвани след улавянето им. Невежеството и търсенето на ефтина слава пред наивни зрители е причина за убиването и улавянето на хиляди змии, в това число и от редки и застрашени видове, включени не само в нашата, а и в европейската “Червена книга”. Явно е, че само агитационно – пропагандната дейност не е достатъчна, за да настъпи прелом в отношението към тази интересна част от българската фауна. Време е да се приложат наказателните мерки, предвидени от нашите закони за унищожаването на защитените видове животни!
С какво все пак е възможно да се сблъскаме при излети, разходки или докато работим в градината си?В България са описани 17 вида змии от 4 семейства:
- Змия-червейница – Typhlops vermicularis – Изключително малко хора могат да се похвалят, че са я виждали.Води подземен начин на живот.По-скоро бихте си купили саксия с екзотично цвете в чиято пръст случайно може да попадне някоя вносна червейница от района на Индия или тропичните острови.
- Пясъчна /Турска/ боа – Erix jaculus – Рядко срещана – нощен начин на живот.Истински удушвач с малки размери.
- Смок-стрелец /Синурник/ - Coluber caspius – Бдителен и силен.Поставен на “тясно” се защитава яростно.Хапе.
- Стрелушка /Тънък стрелец/ - Coluber najadum – Красив, фин и сърцат.При защита имитира кобрите, като изправя част от тялото си.
- Черноврата стрелушка – Coluber rubriceps – По-малкият брат на тънкия стрелец.В България открит през 1979 г. - най-вероятно живеят само няколко десетки екземпляра.
- Смок-мишкар – Elaphe longissima – Често живее редом с човека в жилищата, където намира основната си храна – дребни гризачи.Пазете този приятел – той ще ви се отблагодари.При защита – хапе.
- Леопардов смок – Elaphe situla – Красавец.Може да се види на снимка или в музейните сбирки.Нощен вид.
- Пъстър смок и подвид – ивичест смок /Кощерица/ – Elaphe quatuorlineata – Хрисим, но не го безспокойте.И той не би желал да ви досажда.
- Жълтоуха водна змия – Natrix natrix – При внезапен стрес се прави на умряла.Ако и това не помогне започва да отделя кръв от устата си – “Абе съвсем мъртва съм – остави ме на мира”.
- Сива водна змия – Natrix tessellata – Защита – неприятно миришещ секрет отделян от клоаката.По мои наблюдения – като, че ли съществува хибридна форма между двата вида водни змии – да кажат мнението си специалистите.
- Медянка – Coronella austriaca – Широко разпространена според авторите херпетолози – никога не съм я виждал на живо.
- Вдлъбнаточел смок – Malpolon monspessulanus – Отровен, но безопасен – отровните му зъби се намират в задния край на горните челюсти и се използват само при хранене с дребни животни.
- Котешка змия – Telescopus fallax – Слабо отровна.Зеницата и е вертикална, а отровните зъби – като на вдлъбнаточелия смок.
- Пепелянка – Vipera ammodytes – Отровна.Дебело тяло, къса опашка, рогче на носа,вертикална зеница.Не бяга при приближаване на човек, а разчита на маскировката и оръжието си.Хапе само, ако бъде настъпена или обезпокоена драстично.Преди да ви бият серум – проверете не сте ли алергични към същия.Понякога той е по-опасен от отровата.Не е доказано, че изпотяването и гаденето са признаци на отравянето.Най-вероятно се дължат на изпитвания страх.
- Усойница – Vipera berus – Среща се по влажните високопланински пасища и боровинковите поляни – внимавайте при брането на плодове и гъби по тези места.По-слабо отровна е от пепелянката.Все пак при ухапване е добре да се потърси лекарска помощ.
- Степна /Остромуцунеста,Урсиниева/ усойница – Vipera ursinii – За последно е виждана през 1934 г.Отровна.
- Аспида /Каменарка/ - Vipera aspis – Последно съобщение за наличието и в България – от 1934 г./Буреш и Цонков/.Отровата и е подобна на тази на усойницата.
Тази картинка може да се допълни и от 13 вида гущери, два от които - жълтокоремника/достигал е на дължина до 1.5 м. – най-големият наш гущер/ и слепока са безкраки и често се бъркат със змиите.
Имаме претенциите, че българите сме толерантни и културни хора.Явно малко от нас гледат телевизия “Animal planet”.В страните, където се уважават законите, а морала и етиката не са само поза, отношението към животните е по-различно, независимо дали са домашни или диви.Въпрос на възпитание от най-ранна възраст.У нас всички земноводни и влечуги попадат под закрилата на няколко документа според степента на застрашеност – “Червена книга на НР България”, заповед 729/1986 г. на МОСВ, приложения II и III на “Бернската конвенция”, “Червеният лист на застрашените животни” на Международния съюз за защита на природата(IUCN,1996) и др.Въпреки това ние сме си ние.Търсим си оправдание в нелекото съществуване, не уважаваме околните, не зачитаме законите си.Не обичаме ближния, особено, ако е по-слаб, да не говорим за някакви си там пълзящи и подскачащи гадинки.
Е, доскучаха ли ви вече моите приказки.Не всеки би издържал да чете такива неща до края.Но нека не оставяме пустиня след себе си.Нека да помислим за света, в който ще живеят нашите деца.Всяко живо същество – от микроскопичното кърлежче до синия кит – са брънка от жива верига.Нарушим ли я – очаква ни катастрофа.
Животните имат своите права и хората сме тези, от които зависи опазването им.
Да бъдем Човеци – за да имаме бъдеще.
Надявам се да ви е интересно
Иформацията е копирана и почерпена от тук
И свидетелството , че и моят начин действа макар и неодобрен от лекарска гледна точка , все още е живо и ходи по земята. 
Коментар